За куража в епохата на безкуражието. 150 от гибелта на Васил Левски

Преди 150 години един от героите на България жертва себе си в името на големия идеал - свободата. Въпреки, че губи живота си, идеите му устояват на преходността на времето и стават част от историческата памет на поколения българи. На днешната дата отбелязваме 150 години от смъртта на смелия Васил Левски, чието дело Стоян Заимов нарича “песента на правдата и свободата”. 

Днес решихме именно чрез думи на Стоян Заимов да си припомним за делото на Апостола на свободата.

Да опишеш живота на Васил Левски

Стоян Заимов (1853-1932) е общественик и просветен деец, както и съратник на Апостола в революционното движение. Заимов е и един от основоположниците на “българската модерна мемоарна традиция”. През 1897 година той издава труд, който  изпълнява трудоемката, но важна задача - да се пише за и да се помни животът и делото на Васил Левски. 

Трудът, който представлява една от първите биографии на Апостола, е озаглавена “Васил Левски – Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриването на паметника”. 

Поводът за написването биографията е откриването на паметника на Апостола. Това се случва на 22 октомври 1895 г., когато бива тържествено посрещнато овековечаването на лика на смелия българин. Днес паметникът се издига в близост до лобното място на Апостола, в съвременния център на София. На откриването присъстват роднини на В. Левски, поборници, министри, депутати, граждани, както и княз Фердинанд, и Стоян Заимов - и двамата изнасят реч по случай откриването. 

За значимостта на събитието намиране следното описание във вестник “Знаме” от 28 октомври 1895 г.: 

“След дълги и даже доста дълги протаквания за такъв един скромен паметник, най-сетне на 22 октомври биде открит в столицата паметника на българския революционер Васил Левски. Церемонията на откритието, първо по своя род в отечеството ни, стана по един тържествен начин и биде посетена от такова множество, народ, каквото едва ли друг път се е събирало на едно място в цяла България. Такова внимание към паметта на покойния апостол-революционер показва, че услугата му по сеянето на семената на българската свобода са напълно оценени от българския народ. ”

Днес, всъщност, искаме да ви срещнем не с историята на първия паметник на Левски, а с посланията в предговора на един от първите биографични трудове за Левски. Послания, които смятаме, че са важни и необходими и днес.  

Да имаш кураж в епохата на безкуражието

“На 6 февруари 1873 год. на турската бесилка в София се кандулкаше онзи, който в епохата на безкуражието има куража да тръгне между народа, за да му проповядва “правда и свобода”...

От 6 февруари 1873 година до днес, 19 октомври 1895 г., са изтекли тъкмо двадесет и две години!...Да, изтекли са тъкмо 22 години!...

И това за вярване ли е? Особено нам, негови другари по дело - нам, които сме прекарали наедно с него цели нощи в бдение по урежданието на тайните кометите?...

Не, нам се невярва, че от мъченическата смърт на Левски до днес са изтекли 22 години!...Там, другари негови, ни се чини, че то бе вчера!...На каква измама, на каква е илюзия подхвърлено съзнанието за миналото у личностите, които са имали великата чест да доживеят сбъдването на мечти те си - да пипнат с пръстите си, да чуят с ушите си, да видят с очите си, как някошната им патриотическа илюзия днес е дело свършено - квадратно да се удивят на фактическото реализиране на един идеал, тогава считан за утопия от страхливците, пардон от благоразумните….Да, на 6 февруари 1873 година “Свободна България” бе юначеска илюзия, а днес е жива действителност. Милиардите лири стерлинги, колкото ги има по света, с нищо пред онова нравствено удоволствие, което ще изпълни сърцата на народните труженци, по дело другари на Левски, когато пред очите им булото на паметника падне и ликът на другаря им блесне във всичкото си апостолско величие. Да, сърцата им ще се изпълнят с онзи вид високонравствени удоволствия, които с пари не се купуват, а и с думи - не могат да се изкажат?...”

Продължавайки своята мисъл в предговора, Стоян Заимов отбелязва, че “...чрезвичайните комисари са мислили, че на бесилката, заедно с физическия Левски, ще загине и проповядваната от него идея!...Каква измама! Каква нравствена слепота...Както беловласите мъдреци на стария Йерусалим, така и царските комисари на падишаха, когато са осъждали на смърт бунтовниците, не са разбирали следната проста, историческа истина: идеите не могат да се умъртвят нито чрез разпъване на кръст, нито чрез обесване, нито чрез застрелване, нито пък чрез отрявяне. Инак казано: кръстът, бесилката, куршумът и отровата са безсилни против духа на свободата и правдата!...Тирани! Напразно се морите! “Не се гаси туй що не гасне!” “Лъчът, що го днес гасите. Той на вулкан ще порасне… ” - казва Вазов, певецът на Забравените.

На гора Голгота умря физически Христос, а нравственият възкръсна още в същата минута, когато физическият издъхна. На турската бесилка в София издъхна Васил Иванов Карловеца, а възкръсна дяконът Васил Левски - кожурецът загина за сметка на излюпената от него пеперуда - духът на правдата и свободата…”

***

Идеалите на Васил Левски ни доказват силата и значението на ценности като свободата, отговорността и любовта. Ценности, чието значение трябва да помним и да следваме, както и да осмисляме през делата и идеалите на такива значими личности като Апостола на свободата.

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!