Йосиф Петров: Най-възрастният народен представител в VII Велико народно събрание

Снимка: Стопкадър от екрана.

Йосиф Петров е политикът открил заседанията на VII-то Велико народно събрание, което поставя началото на процеса на демократизация на политическия и обществен живот в България и чиято задача е изготвянето на нова конституция, приета на 12 юли 1991 г.

Освен с политическата си дейност, Йосиф Петров остава в българската история като поет, който споделя с нас душевните си радости и терзания, владеейки изкуството на поезията. Той се посвещава и на учителската професия - кауза, която не получава достатъчно признание днес, но която има съществено значение за бъдещето на всяко едно общество.

Кой е Йосиф Петров?

Роден е на 14-ти май 1909 г. в с. Чирпен, Врачанско, където баща му Петър е кмет. Йосиф има две сестри - Тонка и Мара. Основно образование получава в родното си село , а средно в столицата, в Средното механотехническо училище. На 22 години завършва Школата за запасни офицери. В продължение на 4 години от 1936 до 1940 г. следва „Консулство и дипломация“ в Свободния университет за политически и стопански наука (днес Университет за национално и световно стопанство), но не завършва. Между 1942 и 1943 г. е Хумболтов стипендиант в Германия, докато живее в дома на немска графиня.

Има два брака - първият с Цветана Мишонова, от която има две деца, но, за съжаление, и двете си отиват след бомбардировките над Враца на 24 януари 1944 г. по време на Втората световна война. Двамата родители се спасяват, тъй като пътуват за гр. Бяла Слатина. В града Петров е директор на Занаятчийското училище.

Вторият брак на Йосиф Петров е с Гинка Калчишкова. С нея се запознава през 1948 г. Макар и възрастовата им разлика да е 17 години, те се женят на 28 февруари 1949 г. Ражда им се дъщеря - Звездомира. Остават заедно до края на живота си. Домът им се намира на ул. „Борис I“ 41.

Животът на Йосиф Петров е белязан и от изпращането му за няколко години в комунистическия концлагер на остров Персин. През 1989 г. излиза стихосбирката му „Вик от каторгата“, съдържаща стихове, които Петров е принуден да не записва писмено, а пази единствено в съзнанието си. В началото на книгата той обяснява: „Читателю, Мисля, че ще ти бъде безинтересно да узнаеш кога, къде и как са създадени тия стихове. Те са сътворени без помощта на молив и хартия в концлагера на остров Персин, край с. Белене, между 1956 и 1959 година.“

Поезията разкрива важни елементи от човека Йосиф Петров, защото тя е дълбоко свързана със значими за него събития от личния му и професионален живот. Читателят може да почувства мислите и емоциите, които са в душата на поета. 

За преживяването си в Персин той пише стихотворението „Пресин“, в което четем:

Персин, Персин, земя със сълзи напоена!

Безрадостен и тъжен остров на скръбта!

Една ли българска душа озлочестена

позна сред теб на властник зъл жестокостта?

Една ли смела помисъл със орлов полет

намери своя край в каторжния ти ад?

Един живот ли ти лиши от цветна пролет?

Една ли младост в теб повяхна като цвят?

…

Поезията на Петров докосва дълбоко, макар и да не е твърде популярна. През 1939 г. издава първата си стихосбирка „Родна земя“. До 1948 г. издава още пет. Следващите 42 години не издава нищо, макар и творческият му процес да не прекъсва. След 1998 г. подновява издаването на творчеството си и така чак до година преди смъртта си през 2004 г. в София.

Печели редица награди, сред които се отличават орден „Стара планина I“ и званието „Почетен гражданин на София“. Признания, заслужени най-вече заради обществената и литературната му дейност. За жалост, ордените са откраднати от човек, който посещава дома на поета на ул. „Раковски“ 137, представяйки се за журналист.

След 10-ти ноември

В повратната за България 1989 г. си отива от този свят жена му Гинка - през април, няколко месеца преди събитията, дали началото на процеса на демократизация у нас и започнали с освобождаването на дългогодишния централен секретар на ЦК на БКП Тодор Живков на 10-ти ноември. 

Йосиф Петров заедно с други 38 стари земеделци се събират в дома му на бул. „Христо Ботев“ 34 на 25-ти ноември и възстановяват БЗНС “Никола Петков”. Малко по-късно партията влиза в редиците на СДС, който участва в първите демократични избори в България след 1931 г. По време на вота, който се провежда на два кръга - първият на 10-ти юни, вторият на 17-ти юни, се отчита изборна активност от 90,79% от населението, което има право на глас. Йосиф Петров е един от избраните 400 депутати.

Ето и какво четем за Йосиф Петров в справочника „Депутатите в Седмото Велико народно събрание“:

„Във Великото народно събрание ще защитава всички разумни искания на своите избиратели.

В работата на парламента ще участвува в разработването на въпроси в областта на образованието и културата.

Собствени виждания за бъдещето развитие на България:

1. Пътища за демонтиране на тоталитарната политическа система: спечелване на общинските избори от опозицията; поемане на централната власт след спечелване на законодателните избори от опозицията.
2. Механизми за осъществяване на прехода към пазарната икономика: приватизация.
3. Мерки за защита на социално слабите слоеве: социално законодателство.
4. Гаранции за национална сигурност: най-добрата гаранция е самата демокрация.
5. В областта на екологията: спиране предприятията, които отравят въздуха, сушата и водата; превръщане на България в страна туристическа и с развито животновъдство и земеделие.
6. В областта на националната наука и култура: връщане към традиционните български форми, идеали и виждания.“

На 10-ти юли 1990 г. в 15.00 ч. в гр. Велико Търново бива открито първото тържествено заседание, по време на което Йосиф Петров е временен председател, защото е народният представител „с най-продължителен житейски опит“. Тогава той е на 80 години.

Встъпителните му думи са: „Това Велико Народно събрание е повикано от историята да излее темелите на новата българска държава. То е призвано да изработи основния закон – Конституцията, която Конституция да бъде отправната точка към създаването на една нова, свободна, независима, демократична и правова държава с един свободолюбив, трудолюбив и благоденствуващ български народ. Задача колкото отговорна, толкова и благодарна. Задача трудна, но постижима.“ След тези му слова депутатите ръкопляскат. Йосиф Петров продължава: „Като ви приветствувам с „Добре дошли!“ в старопрестолния град, аз ви пожелавам добра воля, здрав разум и високо съзнание за изпълнение на великата задача.

Към нас са устремени днес милиони погледи, мисли и надежди. На нас разчита цял един народ. Затова нека се покажем достойни следовници на бележитите наши предци – законодатели, които преди 111 години на същото това място създадоха забележителната Търновска конституция, която блести с крилато свободолюбие и светъл демократизъм.“

Снимка: yosifpetrov.com

Йосиф Петров е пример за човек, който съчетава в себе силния и борбен дух, устремения към промяна и по-добро бъдеще политик и поета с красива, добра и чувствителна душа. Животът му е белязан от твърде трагични, но и твърде щастливи моменти. Всичко това ни показва, че житейският път не е една права линия, а е изтъкан от множество победи и загуби. Такъв е животът на всеки човек. Такъв е животът и на Йосиф Петров.

А вие?

Знаете ли истории за важни личности от нашето минало, чието дело може да ни помогне за намиране на път в настоящето и бъдещето на България? 

Включете се в инициативата на програма “Моята българска история” на MOVE.BG - “Държавниците”. Разкажете за делото на допринеслите за развитието на България личности.

Споделете история на нашата интерактивна карта