Защо точно 3 март?

В навечерието на Националния празник разговаряме с проф. дин Светлозар Елдъров за произхода и историята на честванията


От Angel Zatkov, публикувана на 2 март 2018

Професор доктор на историческите науки Светлозар Елдъров е дългогодишен изследовател на Българския национален въпрос. Научните му интереси и изследвания обхващат различни теми от освободителното и просветното движение на македонските и тракийските българи. Член е на редица научни организации, сред които Института за балканистика с център по тракология към Българската академия на науките, Македонския научен институт и Тракийския научен институт. В навечерието на Националния празник разговаряхме с проф. Елдъров, който ни разказа повече за произхода на празника и отбелязването му през десетилетията.

Професор Елдъров, можете ли да разкажете повече за традиционната празнично-обредна система в България след Освобождението? Какво провокира любопитството Ви да надникнете в нея?

Мога, разбира се, но за да бъде разказът пълен и изчерпателен, ще ми трябва не интервю, а монография, върху каквато действително работя. Интересът ми към Българския национален календар или празниците в официалната държавна празнично-обредна система на България от Освобождението до наши дни се породи някак естествено и закономерно, като пресечна точка на моите изследвания в областта на националната, военната и църковната история. Първата ми статия, представена преди това като доклад в една конференция, е от 2004 г. и е посветена на Празника на победите – 15/27 ноември, първият български военен празник, който се ражда от Сръбско-българската война. След това съм изнасял доклади и публикувал статии за историята и на други празници, като Деня на Независимостта – 22 септември, Празника на Славянската писменост и българската култура – 11/24 май, Празника на Съединението – 6 септември и т.н. Правил съм и паралели с празнично-обредната система на съседни балкански страни. Най-пълно засега тази тема съм развил в студията „Душата на един народ: Българският национален календар от 1878 година до наши дни“, публикувана в т. ІХ на Дриновски сборник за 2016 г., съвместно издание на БАН и Харковския държавен университет. Това всъщност е матрицата на моята бъдеща книга и от нея може да научите повече за историята на официалната държавна празнично-обредна система на България.

Кога за пръв път започва да се отбелязва датата 19 февруари като официален празник в Княжество България? Какви са мотивите за това?

Датата 19 февруари отбелязва подписването на Санстефанския мирен договор и символизира победния край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и освобождението на част от българските земи. Същевременно това е най-висшият по ранг официален държавен празник на Русия, който чества интронизацията или възцаряването на император Александър ІІ на руския престол. Неслучайно на същата дата – 19 февруари – през 1861 г. е отменено крепостното право в Русия, заради което Александър ІІ е удостоен с прозвището „Освободител“, а през 1878 г., пак в негова чест, е сключен и Санстефанският мирен договор. За първи път празникът е честван в България още през 1879 г., по време на временното руско управление, а след това преминава в официалния държавен календар на Българското княжество. Първият по ранг празник тогава в него е 17 април – датата, на която Учредителното събрание в Търново през 1879 г. избира за български княз Александър І (Батенберг). И тук има преднамерено търсена символика, защото тази дата всъщност е рожден ден на руския император Александър ІІ Освободител, също официален празник от руския държавен календар. Изобщо по времето на княз Александър І официалният календар на Княжество България съвсем естествено и закономерно носи родилните петна на празнично-обредната система на своята освободителка. За това и Празникът на Освобождението тогава се чества подобаващо тържествено.

По какъв начин протичат церемониите на този ден?

В относително краткия период на княз Александър І (1879-1886) под силата на още свежия спомен и от турското робство, и от Руското-турската война, но не на последно място и заради присъствието на руски офицери и подофицери в българската армия, честването на 19 февруари се извършва с подобаваща тържественост. Празничният формат е панихида и молебен, военен преглед и парад, тържествени събрания или народни увеселения. Държавният глава, Министерският съвет, Народното събрание и институциите неизменно присъстват, църквата и войската са основни изпълнители, народът е традиционната ентусиазирана публика. В България тогава официално се честват и други празници от руския династичен календар, без да са утвърждавани с княжески указ за „неприсъствени дни”. Повечето градове имат свои официални празници, които задължително са датите на тяхното освобождаване от руската войска. Те също се отбелязват с традиционния празничен ритуал с участието на църквата, войската и народа.

Преминаването на престола в княз Фердинанд и прекъсването на дипломатическите отношения с Руската империя оказват ли влияние върху отбелязването на празника?

Първата официална промяна в държавния календар всъщност е извършена скоро след интронизирането на княз Фердинанд. Още през 1887 г. той въвежда династичните си празници в държавния календар на мястото на празниците на детронирания си предшественик. Пръв по ранг празник е денят на неговата интронизация – 2 август. Празникът на Освобождението запазва мястото си в официалния календар, но през първото десетилетие от управлението на княз Фердинанд, заради кризата в руско-българските отношения, не се чества така тържествено, както при неговия предшественик. След подобряването на отношенията с Русия през 1896 г. честването на 19 февруари става по-ентусиазирано. Най-много за масовизирането на Празника на Освобождението допринася Върховният македоно-одрински комитет, който го избира за свой патронен празник и го превръща в символ на борбата за национално обединение. С откриването на Паметника на Цар Освободител в София през 1907 г., точно пред парадния вход на Народното събрание, той се превръща в един от символите на всенародното преклонение.

 

Тържественото откриване на паметника на Цар Освободител на 30 август 1907г. Тържественото откриване на паметника на Цар Освободител на 30 август 1907г. Източник: Стара София 

 

Какви са промените, настъпили след Ньойския мирен договор в развитието на Българския национален въпрос като цяло и конкретно в отбелязването на датата на подписването на Санстефанския мирен договор?

Още по време на Първата световна война – през 1916 г., когато България преминава към новия календарен стил – Празникът на Освобождението вече се отбелязва на датата 3 март. Точно тогава обаче той не се чества официално поради обстоятелството, че България и Русия са от двете страни на фронтовата линия. Празникът не е особено тачен и от земеделците заради неговата ярка национална символика, свързана с македоно-одринската борба. Официално обаче празникът продължава да се чества с панихиди, молебени и граждански тържества. На кръглите годишнини празненствата са съпътствани с военни прегледи и паради. През 1934 г. е осветен още един паметник, който веднага се превръща в средоточие на държавна и народна признателност – Паметникът на Свободата на връх Шипка. В този период изобщо всички български празници носят ярка национална символика и се стремят да изтъкнат приемствеността между възрожденските ценности и националните идеали като дълг и повеля за личността, държавата и обществото.

Какво е отношението на Българската комунистическа партия към празника преди и след като взима властта в страната? Как се отбелязва денят в Народна република България?

Българската комунистическа партия, създадена през 1919 г., наследява и доразвива тесняческата представа за празника като възхвала на руския царизъм. За отношението на БКП към Празника на Освобождението най-добре свидетелства адската машина, взривена в столичния театър „Одеон” навръх 3 март 1922 г. Точно за празничния ден там била насрочена сказка на руски журналист-емигрант за стара и нова Русия. Косвено срещу Празника на Освобождението и неговата символика е насочен и атентатът в „Св. Неделя” на Разпети Петък 1925 г., тъй като дотогава храмът е средоточие на всички официални чествания за 19 февруари /3 март. След 9 септември 1944 г. БКП използва всички ресурси на тоталитарната държава, за да изтрие от съзнанието на българина и най-малката следа от официалната празнична символика на предишната епоха. Тогава във в. „Работническо дело” с авторитета и текстовете на Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков е канонизирана тезата за „Двата септември” – 23 септември 1923 г. и 9 септември 1944 г., единият започнал борбата за събаряне на фашизма, другият победоносно я завършил. Най-важният празник в календара става 9 септември под името „Ден на Свободата” – той е център на идеологическата и политическата гравитация, около която в продължение на 45 години ще се въртят всички други официални и неофициални празници. Всъщност Трети март остава извън официалния празничен календар. Изключение е направено само за 100-годишнината на Освобождението през 1978 г., когато 3 март извънредно е обявен за неработен ден. През тези години обаче Празникът на Освобождението е изчистен изоснови от автентичното си съдържание като символ на националното освобождение и обединение, и се инструментализира политически и идеологически единствено като символ на „вечната” и „нерушима” дружба между България и СССР.

В началото на Прехода настъпват редица сътресения и промени в празничния календар. Как протичат дебатите кои да бъдат новите национални празници и според какви критерии се избират те? Какви са позициите на основните политически фактори?

През 1990 г. Трети март беше обявен за национален празник под името „Ден на освобождението на България от национално иго. Парадоксалното от историческа гледна точка е, че инициативата и изпълнението принадлежат на БКП, която винаги е игнорирала националната същност на празника и го е подменяла с интернационална, а й опонира Съюзът на демократичните сили (СДС), който се ражда с претенцията, че отстоява национална политическа традиция. Оттогава до днес целият преход, вече близо три десетилетия, минава в полемика „ЗА” или „ПРОТИВ” Деня на Освобождението на България от османско иго като национален празник. Особено през 90-те години това яростно манихейското раздвоение в националното съзнание беше доведено до ирационално, почти мистично разбиране на Празника на Освобождението като източник на всяко добро или всяко зло в политическия живот на България, като панацея за нашите недъзи или заплаха за нашите добродетели, като алфа и омега на политическите ни страсти. В следващите години настъпи известно успокоение на страстите, но полемиките продължават и до днес.

Професор Елдъров, какво представлява за Вас датата 3 март?

Придържам се към изворното разбиране за същността и значението на Празника на Освобождението, поставено, разбира се, в контекста на нашето съвремие. За мен Трети март олицетворява възкресението на България на европейската политическа карта, символ на стремежа, усилията и жертвите на българския народ за национално освобождение и обединение, както и уважението, което дължим на Русия заради Освободителната война. Това е нашият национален празник и с радост се възползвам от случая, за да поздравя всички български студенти и всички българи с Празника на Освобождението. Честит Трети март!

 

 

 

Автор
още по темата

още от Гледна точка