Българското председателство – мисия (не)възможна

Европейският съюз не е външна политика за България, а възможност за по-добро осъществяване на националния ни интерес в рамките на общоевропейския


От Христо Стратиев, публикувана на 14 август 2017

През последните месеци българският гражданин е заливан от всевъзможни медии с коментари и оценки за закъснелите действия на държавата и неспособността на властта да успее в подготовката си за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Естествено, трябва да гледаме на нещата с по-широк обхват, за да избегнем изпадането в крайности. Нека да направим деконструкция на темата.

Както ни е известно, България за пръв път ще председателства Съвета на ЕС от януари следващата година. Имайки предвид контекста, в които се намираме, България заедно с Австрия и Естония организира и подготвя приоритетите си. Според Линка Тонева трябва да имаме предвид, че една държава сама по себе си трудно може да постигне много в рамките на 6 месеца поради дългия и сложен процес на законодателство. Това, което е голямата разлика между подготовката за председателство на Естония и България, е че естонците започнаха тази подготовка официално от 2012 г. Говорим за 6 години активна подготовка.

У нас въпросът е поставен официално на заседание на Министерски съвет през 2013 г., но в последните месеци се наблюдава активизирана работа. Специално за Естония случаят е особен, тъй като тя е двойно ангажирана и с отбелязването на 100 годишнината от своята национална държавност. Може да се каже дори, че Естонското председателство е кулминацията на този процес.

Нещо друго, България ще бъде първата страна, поемаща председателството в условия на мониторинг. Това ще рече, че тя трябва да поеме повече ангажименти за прозрачност на разходите, както и за гражданския достъп до информация. Нужно е и гражданите да бъдат информирани що е то Председателство.

Важен момент е да се отбележи, че родните медии се вълнуват повече от дребнави детайли като обществените поръчки, кетъринг, скандали около вече бившия шеф на НДК Боршош, популярния „суджукгейт“. Главен асистент Гергана Радойкова от Софийския университет коментира, че е неадекватно теми като тези да са водещи, когато говорим за Българското председателство, и те следва да се разглеждат от компетентните за това органи.

Европейският съюз не е външна политика за България, а възможност за по-добро осъществяване на националния ни интерес в рамките на общоевропейския. Това изисква политическа адекватност и зряло и ангажирано, осведомено гражданско общество. Ключът е и винаги ще бъде в образованието и способността всеки да поеме личната си отговорност в рамките на колективната. Работейки за по-стабилен ЕС, България работи за себе си. Неадекватно би било да сведем историческия момент, в който поемаме председателството на Съвета, до това „да не се изложим“.

Според Радойкова предстоящото Българско председателство е може би най-голямото дипломатическо и административно предизвикателство от началото на членството ни в Европейския съюз. Основен пропуск е недостатъчното фокусиране върху съдържателната му страна, върху изведените три приоритета: консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Върху важността на факта, че заедно с Естония и Австрия ние изготвяме съвместна 18-месечна програма за работата на Съвета на ЕС, в рамките, на която трябва да търсим решения на настоящите ключови проблеми и предизвикателства пред европейското обединение. Изключително притеснителен е и фактът, че повече от 80% от българските граждани не знаят какво изобщо е ротационното председателство.

Споменавайки пропуски, Емил Марков, политолог от Софийския университет, напомня някои фактори, които допринасят за негативната гледна точка на обикновения български гражданин към Председателството. Пример за това може да е скандално скъпият сайт за 35 хиляди лева, който не беше направен като хората (или като европейците), и нови 103 хил. лв ще бъдат изхарчени за нов интернет портал.

Друг момент са ремонтните дейности. „Дворецът на културата“ дори не е най-фрапиращата част от ремонтите – новият вид на залата „Света София“ в бившия Партиен дом излиза 21 млн. евро, но тя самата няма да е готова навреме за европейското председателство и въпреки това ремонтът ще мине под финансовата му егида. За „Дом 2“ на резиденция „Бояна“ ще отидат близо 7 млн. лева, като там ще се случат малка част от срещите. Ще бъдат разпределени 13 млн. лева за ремонт на бул. „България“, който свързва НДК и Бояна и ще служи за основен маршрут на евроелита в течение на шест месеца. Бул. „Брюксел“ и правителственият ВИП на аерогарата се ремонтират спешно, съответно от Столична община и Министерството на транспорта. Можем да влезем в още детайли, които са широко дискутирани в медиите от различни организации, пък и от инициаторите на всички тези действия.

Но и без детайли остава подозрението, че ремонтите са акцентът, а не какво ще се случва в самите сгради. Изпъкнаха, разбира се, темите за средствата, които ще отидат за подготовката, липсата на координация и закъснението по приетите точки от програмата за провеждането на председателството, както и постоянното дърпане на чергата от различните министри кой точно да води хорото и да разпределя средствата.

Администрацията, според Емил Марков, като цяло има проблеми с бъдещите си европейски отговорности, езиковата бариера е сериозна, ремонтите закъсняват, а липсата на централизиран орган и разхвърлянето на дейности по министерства не спомага за общата кохезия (особено когато се набъркват министри от различни партии с техните си собствени цели и кроежи).

По време на нашето председателство се очертават не само преговорите по Брекзит, но и тези относно бъдещето на ЕС в рамките на сценариите на Юнкер.

Ако България акцентира на проевропейската тенденция, може да се превърне в център на регионалната стабилност и активен субект на европейската интеграция в Западните Балкани. А какъв по-добър пример за етнически мир и стабилност от България. Страната ще трябва да защити диаспорите си не само във Великобритания, но и във всички близки страни, а използването на европредседателството е повече от добра идея. И би било хубаво, ако такъв се окаже „нашият“ сценарий, нареден до онези на Юнкер.

Автор
още по темата

още от Актуално