В брой 26 на предаването ни НоваториТЕ си говорим за дигиталните технологии и стартъп екосистемата с Петър Бънков, изпълнителен директор на Experian България.
Информационните технологии и електронно управление за доверие!
Божидар Божанов е софтуерен инженер на 28 години от София. Той е от тези млади IT специалисти, които впрягат уменията си в решаване и на обществени проблеми. Част е от общността на„Общество.бг“, а от тази година е и съветник за електронно управление в кабинета на вицепремиера Бъчварова. Автор на блога „БЛОГодаря“.
Поканихме Божо да консултира Наръчник за изборна реформа относно IT приложенията в изборната система. Пътьом му взехме и това интервю:
Ти си известен в IT общността. Носи ти се славата на „творец на обществени идеи“ и „гуру на отворените данни“, разкажи ни нещо за себе си.
Чак гуру не съм, но да - програмирането ми е и професия, и хоби. Правя го не само в работно време, но и в извънработно време по всякакви теми, в това число и обществено полезни такива. Занимавам се и с други неща, включително и математическа лингвистика. Като ученик ходих по олимпиади, сега съм член на журита в България и по света, занимавам се също със софтуерно инженерство, архитектура.
Част си от тази група, която е влиятелна в българското общество в сферата на IT и отворените данни. Какво е положението с IT технологиите в управлението?
То също следва тенденциите. По света няма чак толкова блестящи примери за използване на електронни технологии в управлението. Да, има много опити на места, има електронни услуги и управление в доста държави, но почти никъде, освен в Естония и една-две други държави, то не е такова ниво, в което гражданите и държавата да са изцяло дигитални.
Ти си застъпник за използването на информационни технологии в обществения живот, включително и по изборните процедури. Как можем да внедрим електронни услуги, за да подобрим демокрацията у нас?
Електронните услуги, конкретно в частта електронно управление, не помагат директно за демокрацията. Те правят комуникацията на гражданите с държавата по-лесна или елиминират ненужната такава, но дали те могат да допринесат за подобряване на демокрацията, според мен, пряко – не. Непряко чрез отворените данни, чрез отварянето на администрацията към гражданите, по-високата прозрачност може да има такъв индиректен ефект, т.е. хората малко по малко да си кажат не сме “ние-те“ ; „гражданите-администрацията“, а обитаваме общо пространство, в което комуникираме отворено.
Тоест IT могат да подобрят този компонент от демокрацията, представляващ гражданския контрол върху управлението?
Да. А също и доверието в институциите.
Следващия месец предстои Парламентът да гласува резолюция по референдума и въпроса с електронното гласуване, който беше поставен на него. Кажи ни малко повече за плюсовете и минусите на тази технология? Застъпник ли си за нея?
Лично аз съм застъпник. Въпросът е доста дълъг и не може да се изговори изчерпателно, има много детайли, които трябва да бъдат разгледани. Но мисля, че технологичните проблеми, които съществуват пред електронното гласуване са реални. Имаме технологично предизвикателство. Задачата е по-сложна от това да направиш електронно банкиране или сайт за пазаруване онлайн. Тя е научно по-сложна и за някои проблеми в научния свят няма постигнат консенсус относно начина, по който да бъдат решени. Това обаче не значи, че сме далеч от тяхното решаване. Аз смятам, че е напълно реалистично до няколко години да имаме технология, която е достатъчно добра. Разбира се, няма как да имаме 100% сигурна, безотказна технология, но и хартиената не е такава. Както виждаме до момента процесът на хартиено гласуване генерира много грешки, много случайни резултати и дори много умишлени грешки. С eлектронния такъв, макар да има рискове за по-мащабни манипулации, те могат да бъдат предотвратени чрез правилната технология. Въпросът е това, което приемем като законодателство и след това като реализация, да предразполага към използването на правилните технологии. Т.е. това ще бъде доста техническа дискусия как точно да го направим, как да се поучим от опита на другите, така че да адресираме страховете на хората. Разбира се, ние може да направим перфектната технология, три пъти по-добра от естонската и пет пъти по-добра от швейцарската, но ако хората нямат доверие в нея, то от това няма смисъл. Процесът е двустранен. В Естония технологията има някакви проблеми, теоретични, но хората имат доверие в нея и това е достатъчно.
Това са минусите и опасенията. А кои са безспорните плюсове на тази технология?
Първо, хората извън България ще могат да гласуват, без да се редят по опашки, без да ходят в най-близкия град на 200 км, за тях това е едно лесно решение за гласуване. За останалите наблюдаваме като цяло спадане на гражданското участие, включително и в изборния процес, макар че това не е подкрепено непременно от данни, тъй като само една държава е въвела електронното гласуване, но може би такъв вид гласуване би повишило избирателната активност особено сред младите. Тези, които не биха се разходили до урната, не знаят какво е избирателна секция, бюлетини, избирателни комисии, пускане на пликове в урни и т.н. Това не е процес, който на тях им идва отвътре. На тях им идва отвътре да седнат на таблета, лаптопа и да гласуват. В този смисъл това е дългосрочното решение. Поколението, което израства в момента, не е възпитано в този начин на комуникация, в това число и тази с държавата, и в този смисъл дългосрочно е задължително да им позволим да упражняват правото си на глас по начин, който им е присъщ.
Оптимист ли си за това, че Парламентът би се произнесъл положително относно електронното гласуване и какви са опасностите от едно такова произнасяне?
Дали съм оптимист не знам, предвид и това, което се случи с гласуването на съдебната реформ, не мога да спекулирам с това какво очаквам от Парламента. Надявам се да вземат предвид ролята на гражданите от референдума, където болшинството каза, че иска електронно гласуване. Разбира се, референдумът не каза как да бъде реализирано това електронно гласуване, не беше и това въпросът. Въпросът беше дали хората искат по принцип или по-скоро – дали биха имали доверие на едно електронно гласуване, и хората казаха „да“. Наша е ролята като граждани да следим как ще бъде реализирано самото гласуване, ако Парламентът каже „да“, защото съществуват много начини, по които може да бъде реализирано грешно и да направи повече щети, отколкото добро.
Ти се запозна с Наръчник за изборна реформа и дори ни консултира относно ИТ предложенията в него. Какво мислиш за Наръчника?
Той е едно средство, което би накарало хората да се замислят. Сега ще направя едно обобщение, но българите имаме самочувствието, че разбираме нещата. И съответно имаме разни крайни мнения по теми, в които не непременно сме разглеждали всички страни. Любимият ми пример е с мажоритарното гласуване. Много хора го подкрепят, без да си дават сметка, че то би циментирало големите партии, защото навсякъде мажоритарните кандидати ще бъдат от големи партии. Виждаме, че това се случва във Великобритания. Има 2-3 партии, които влизат в парламента, и това е. На последните избори имаше един много фрапантен пример, за който в случая мажоритарното гласуване помогна, защото партията на националистите имаше около 13% подкрепа и вкара 1 или 2-ма депутати. Но в общия случай не е добре да имаш такъв процент подкрепа и да имаш 1 от 600 депутата. Та, в тази връзка Наръчникът дава основание на хората да се замислят, че може би тяхното мнение не е непременно основано на реалностите по света и у нас.
Каква актуализация направихме на „Наръчника за изборна реформа“, съобразно съветите и препоръките от Божо Божанов, очаквайте да научите в понеделник на www.movebg.com и настраницата на Наръчника във facebook.
