България трябва да изработи дългосрочна стратегия за справяне с климатичната криза

Отляво надясно: Ирина Недева, модератор на дискусията и председател на АЕЖ-България, Димитър Енчев, управляващ партньор в PostScriptum Ventures, Атанас Пеканов, вицепремиер, доц.Хюсеин Йеменджиев, преподавател в Бургаския университет, основател на стартъпа ENOVA H2O, Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата", МОСВ, и доц.д-р Косьо Стойчев, преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Климатичните промени поставят редица предизвикателства пред страната ни, които изискват предприемането на незабавни действия и изработването на дългосрочна и ясна стратегия за извършване на успешен климатичен преход на българската икономика и общество. Около това се обединиха бизнес представители, учени и политици, сред които и служебният вицепремиер Атанас Пеканов. Те участваха в Кръгла маса, посветена на подготовката на България за Международната среща за климата на ООН COP 26 в Глазгоу. Дискусията беше част от конференцията “Пътят към COP 26: изборът на България”, която MOVE.BG организира заедно с Посолствата на Великобритания и Италия - двете държави съорганизатори на COP 26.

Форумът в Глазгоу, който ще се състои между 31 октомври и 12 ноември, е срещата, на която ще бъдат поети за първи път ангажименти по новия протокол към Конвенцията на ООН за изменението на климата - Парижкото споразумение, което цели ограничаване на глобалното затопляне с до 2 градуса до 2050 година и стремеж за ограничаването му до 1.5 градуса до края на века. Според редица научни изследвания увеличаването на температурата ще застраши условията за живот на Земята и ще предизвика редица кризи и затова трябва да бъдат предприети спешни мерки за намаляване на парниковите емисии.

“След месец в Глазгоу на конференцията на ООН - известна още като COP26, защото това ще е 26-та конференция на Обединените нации по изменение на климата - се очаква държавите да имат отговори за ангажимените, който поемат за спасяване на планетата от климатичните промени, предизвикани от човешката дейност и индустриите, а преди това топката е в Италия - Милано, където ще се проведе важната предварителна среща - PreCOP26,” сподели модераторът на Кръглата маса Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ).

Да се разделим с климатичните илюзии

Всеки един от участниците в дискусията сподели какви са предизвикателствата пред България с оглед на климатичните промени и на основата на своя професионален опит и експертиза.

“Основното предизвикателство пред България, може би, е да се разделим с климатичните си илюзии - че това са процеси, които не ни касаят и че се случват в други страни. Трябва да си дадем сметка, че това са неизбежни процеси, в които ние трябва да участваме активно, за да не останем назад,” сподели г-н Пеканов, който отговаря за европейските средства и Националния план за възстановяване и устойчивост, и обясни своята визия какво трябва да направим:

“В момента липсва дългосрочна визия и тя трябва да бъде изработена в най-кратък срок.

Например, можем да кажем индикативна дата [за изход от въглищата-б.а] 2035 - но какво ще правим правим дотогава. Това не е работено достатъчно в България през годините, а тези решения изискват дълбок анализ, експертиза, сценарии за действия. 

За да се вземат правилните решения не само за инфраструктурните проекти, които, от една страна, ще заменят мръсното производство на енергия с по-чисто - такива сме заложили в Националния план за възстановяване и устойчивост. Но и реформи, които да спомагат развитието на тези процеси.

Както и от друга страна, нещо, на което винаги наблягам - компенсиращите мерки, които ще дадат на засегнатите хора възможности за препитания, ще намалят социално-икономическите рискове, като в случая на България тези средства ще дойдат от Фонда за справедлив преход.

Но всичко това, отключването на тези средства, зависи от поемането на ясните ни ангажименти, че ние също ще поемем по този път. Първата стъпка е общественият дебат по това и нуждата да осъзнаем всички тези процеси.”

Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата" в Министерството на околната среда и водите, подкрепи необходимостта от дебат възможно най-скоро, както и се обяви за създаването на цялостен и интегриран подход към климата във всички политики. 

“За мен основното предизвикателство в България е липсата на национални приоритети и консенсус. Без постигането на консенсус в обществото по няколко ключови национални приоритета, които трябва да намерят отражение във всички национални политики и канализиране на усилията на обществото за постигането им, няма как да постигнем амбициозните цели, които сме поели в рамките на Европейския съюз.

Друго голямо предизвикателство е интегрирането на темата за климата във всички политики. За съжаление, в България това все още не е факт - много мои колеги от други ведомства не разпознават темата за климата и не разбират, че тя трябва да намери отражение в тяхната политика. 

За България естествено енергийният сектор е предизвикателство. Има в световен и европейски мащаб разработени решения и в хода на дебата трябва да се намерят най-успешните и постижимите за нас с оглед на националните ни особености.

Друго голямо предизвикателство е секторът на транспорта, който, за съжаление, не намира голямо отражение в общественото пространство и в политическите документи. Но емисиите от транспорта са 18% и са много повече, отколкото тези от индустрията в България.”

Според доц.д-р Косьо Стойчев, преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, трябва ясно да осъзнаем какво ни казва науката за климата и климатичните промени, както и да създадем механизми за постоянен диалог между учени, политици и бизнес, за да могат да бъдат взети важните и правилни решения.

“Българската държава е в много особена ситуация - обществото ни вижда тези проблеми отскоро. Преди 20 години тепърва разсъждавахме върху професията еколог, екологични норми и екологични предизвикателства - тогава се появяваше лека-полека и темата за климата, която представлява краен резултат от огромните усилия на много малко на брой учени, които трябваше да убедят първо останалите учени, че такова явление съществува. 

Никой не оспорва естествените климатични явления, но само, че има едно важно условие - това никога не се е случвало с толкова експанзивно нарастваща [като брой-б.а.] човешка цивилизация. 

Преди 20 години увеличаването на температурата на глобално ниво с 1 градус се считаше за абсолютно невъзможно - днес амбициозна цел е 2 градуса, което означава, че ние ще прелетим покрай 1-ния градус с 200 км/ч и дори прогнозите включват по-големи девиации.

Тоест, планета е вкарана от човешката цивилизация в цикъл, който ни е непознат, и това е големият риск. Ние не знаем колко време имаме за действие.”

Димитър Енчев, управляващ партньор във фонда за инвестиране в зелени проекти PostScriptum Ventures, наблегна на важността да приемем европейските цели и да действаме, за да изпреварим събитията - да планираме по-дългосрочно, което ще направи икономиката ни по-конкурентоспособна.

“Трябва да спрем да говорим за климатични промени, а трябва да започнем да говорим за климатична криза или климатична катастрофа. 

За България ключовата дума, според мен, трябва да е амбиция. България има предизвикателство да се декарбонизира и това няма да е лесно, защото представлява цялостна смяна на парадигмата - декарбонизацията на цялата човешка дейност, на икономиката. Но това е и възможност една изоставаща държава да навакса.

Затова трябва да подходим към целия този процес с малко повече амбиция и ако погледнем в детайли България има една добра стартова позиция, например в енергийния сектор. В енергийния сектор имаме добър ресурс за производство на ВЕИ, имаме АЕЦ "Козлодуй" - вече построена безвъглеродна енергия, имаме 3000 мегавата водни електроцентрали, 1000 от които са помпени - това са необходимите батерии за една енергийна система, така че тя да може да интегрира голяма мощност на ВЕИ източници.

Затова имаме супер стартова позиция и трябва да проявим амбиция, за да реализираме потенциала си.”

Доц.Хюсеин Йеменджиев, преподавател в Бургаския университет и основател на иновативния стартъп за умно управление на водите ENOVA H2O, призова да не забравяме, че повишаването на температурата на глобално ниво ще засегне всеки регион в зависимост от неговите особености. Водите са една от областите, които ще бъде най-сериозно повлияна през първия етап на климатичната криза, защото повишаване на температурите ще засили природните кръговрати и циркулацията на водата. 

“Климатичната криза е първата планетарна криза, която човечеството ще трябва осъзнато да управлява. Затова предизвикателствата и решенията са наднационални.

Разбира се, нашият местен контекст си има своите специфики и говорейки за България виждам предизвикателства в три основни направления. Първото е възприемането на нови нисковъглеродни енергийни източници. На второ място, трябва да се ускори процесът на пълната технологична трансформация на икономиката ни към кръгови практики. 

И разбира се, най-важното - трябва обществото да започне да трансформира своите потребителски навици към по-устойчиви практики и действия, за да могат тези насочени действия в две различни сфери на нашия живот да подпомогнат ефективно управлението на климатичната криза.”

Какво още споделиха участниците, гледайте в пълния запис на “Пътят към COP 26: изборът на България” тук.