Арх. Панев: Споделеното създаване на пространство трябва да бъде част от развитието на градовете

Част от района, който е включен в конкурса. Снимка: Google Earth Pro. Лиценз: CC.

Какво представляват за нас като жители на едно населено място градските пространства? Чувстваме ли се добре в градската среда, в която живеем? Как можем да заживеем в един ритъм с града ни?

Тези въпроси звучат все по-актуално в България след зачестилите проблеми с изпълнението и крайните резултати на част от големите проекти за градско благоустройство у нас. 

Един от възможните отговори на подобни предизвикателства е въвличането на хората при вземане на решения.

Смяна на парадигмата

Включването на хората в градското планиране е един от все по-разпространяващите се методи за приобщаване на жителите на едно населено място към развитието на неговите градски пространства, към "оживяването" на местата в града, към припознаването на проектите за благоустройство от жителите на даденото място.

Формите на участие варират от консултативно гласуване на подбрани предварително от жури проекти през финален подбор чрез публичен вот до включване на хората както в подбора, така и в изпълнението на проектите. Един от примерите е Южна Корея, където участието на жителите е свързано със стимулиране на съживяването на градските пространства и тяхното позеленяване. Концепцията за регенерирането на градовете за нов, устойчив тип развитие в Корея върви със задължението за включване на жителите и в изпълнението на проектите.

“Устойчивото градско развитие се нуждае от редица промени в отношението и подхода на част от градските власти, специалистите по градско планиране и местното население…Тази промяна не трябва да бъде спусната отгоре - тя може да бъде постигната само чрез убеждение и мотивация. Това на практическо ниво означава, че хората трябва да имат право на участие и форма на гласуване,” се посочва в специален анализ на ЮНЕСКО, посветен на участието на хората в градското планиране.

Един от българските примери в тази посока е конкурсът за нов облик на централните части на Добрич, където жителите на града ще имат правото да гласуват за три от подбраните от международно жури проекти, а устойчивото развитие е задължителна част от изискванията към участниците. Идеята за този подход е на изпълнителя на инициативата “Оптимистас”, чийто съосновател е архитект Явор Панев - част от клуба на MOVE.BG “The ChangeMakers of Bulgaria: двигателите на промяната в България”.

Конкурсът

Конкурсът цели да намери цялостна и устойчива концепция за преосмисляне на централната градска част на Добрич. Районът е разделен на две зони, като за Зона А, включваща по-голям периметър от централните части, се търси концепция за развитие, благоустройство и дизайн. За Зона Б, в която се намират площадите "Свобода" и "Възраждане",  се търсят предложения за идеен проект за благоустройство.

Графика: Конкурс Добрич.

Трите финални проекта, за които ще имат възможност да гласуват жителите на Добрич, ще бъдат подбрани от експерти от България и чужбина. За да се гарантира безпристрастността на оценката, конкурсът е анонимен - тоест, членовете на журито няма да имат достъп до имената на проектите и на техните автори. С цел прозрачност, организаторите предварително са подбрали и обявили и резервните членове на журито.

Желаещите да участват могат да се регистрират в електронната страница на инициативата до 15-ти ноември (линк тук), а до края на ноември трябва да подадат проектите си. Няма финансови или икономически ограничения към участниците, които могат да бъдат от България или чужбина.

Резултатите ще бъдат обявени на 19-ти декември. Наградата за първо място е 50 000 лева, за второ - 40 000 лева, а за трето - 30 000 лева. Предвидени са и две поощрителни награди от по 5000 лева всяка.

“Част от наградата е възможността за възлагане изработката на ТЕХНИЧЕСКИ и РАБОТЕН ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ и осъществяване на авторски надзор. Възлагане 450 000 лева без включен ДДС,” посочват организаторите.

Повече за конкурса и за градското планиране ни разказва архитект Панев.

Явор Панев.

Защо е важно да се даде възможност за участие и на хората в градското планиране?

Споделеното създаване на пространствата, в които искаме да живеем, е водещ мотив при разработването на дългосрочна визия за развитие на градовете ни. За да се чувстваме уютно и комфортно и за да харесваме средата, в която искаме да живеем, е важно да сме активни, да имаме отношение към това което се създава и което ще ползваме в последствие.  

Архитектурата е за хората, за гражданите, за тези които ще се ползват от нея. 

"Центърът на града" е едно от най-употребяваните понятия в ежедневието, често чисто механично. Какво е значението на централните градски части за развитието на един град?

Центърът на града ни е субективно понятие, в него се събират различни улици, площади  и прочие. Държавна и местна администрацията е концентрирана в центъра. Офисите на множество бизнеси също често пъти е централните градски части.

За съжаление, все ощe няма децентрализация. Дигитализацията и наложилите се нови начини на работа в последните години подпомагат този преход към зачеркването на необходимостта в голяма степен да отидем в центъра на града, за да имаме възможност да си свършим „работата“ по един или друг повод. Да отидем до офиса на банка или до някоя администрация. Бизнесът става все по-дигитален. Променя се работната среда, начинът на работа, начинът на взаимодействие с града. 

Един добре балансиран, съвременен град не би трябвало да има ясно обособен център. Всяка една част в него, всеки един квартал, всяка една зона, трябва да е приятна за живеене и за работа. Съвременните тенденции са за децентрализация на града. Да работим все повече от вкъщи. Хоум офис. Съответно използваш повече локалните места за отдих, кварталния парк, градина. Седим в районите, където живеем все повече време. Важно е комфортът да не е само в централната градска част, а дизайн кодът, удобствата на централните градски части да бъдат и навсякъде около нас, и в кварталите. Всеки един квартал да бъде приятен и удобен за живеене. 

Преди няколко месеца от MOVE.BG решихме да организираме информационна среща за важната инициатива на Европейската комисия за създаване на "100 климатично-неутрални и умни градове" в Европа, тъй като интересът от българските общини беше нулев. В резултат на усилията ни няколко български града подадоха заявление, а два бяха избрани за участие. Устойчивото развитие е част от целите и на конкурса за Добрич. Как архитектурните решения могат да помогнат да живеем в умни градове и да опазим природата?

Съвсем променени са вече съвременните разбирания за града. Няма нужда от широките площадни пространства, наложени от 80-те години. Съобразяването с климатичните промени, озеленяването и местните специфики са все по важни фактори за развитието на градовете. Всички тези промени налагат нуждата от трансформирането и преосмисляне на центровете на градовете. Естествено, това трябва да става с конкурси, които са единственият демократичен процес, дигитално-ориентиран за промяна на заобикалящите  ни пространства и за създаването на качествена градска среда. 

В конкурса за Добрич сме заложили много от тези изисквания за бъдещото проектиране. Там много ясно са изразени проблеми, заложени в борбата с климатичните промени. Пример са топлините острови, които се получават от безкрайно големите неизползваеми площадни пространства, наследство от една отминала епоха. Очакваме конкурсните проекти да заложат и съвременните тенденции при решаването им. Иска ни се град Добрич да придобие един нов, модерен, устойчив, зелен център, конкурентен на всеки един европейски град, избран с конкурс.

The ChangeMakers of Bulgaria

"The ChangeMakers of Bulgaria" е клубът на MOVE.BG, който свързва новаторите, развиващи оригинални идеи и бизнеси с принос към общественото развитие. Целта на клуба е да обедини променящите България в национална мрежа, за да стимулират промяната от България за света в сферите на културното, дигиталното и устойчивото развитие.

Номинирай следващите changeMakers!

Създаваме заедно нашето утре!