Представяме ви седем примера, които помагат на страната ни да бъде по-добро място за живот, предлагайки важни решения за ключовия енергиен сектор.

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.
По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците:
- Мисия Зелени иновации
- Мисия Енергийна независимост
- Мисия Биоикономика
- Мисия Умни градове
- Мисия Природно-базирани решения
- Мисия Устойчиви финанси
Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Енергийна независимост”. Сред участвалите експерти в панела са:
- Балин Балинов, координатор кампания “Енергийни решения”, “Грийнпийс” - България – водещ на панела;
- Кристиян Димитров, експерт, “Грийнпийс” - България – рапортьор на панела;
- Марияна Янева, експерт, Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ);
- Тодор Тодоров, експерт, Екологично сдружение “За Земята”;
- Миглена Стоилова, VP Acquisitions & Special Projects в CWP Global, Председател на Надзорния съвет Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара:
- Генади Кондарев, експерт, E3G.
Мисия Енергийна независимост
Знаете ли, че?
В основата на политиките на Европейския съюз за осигуряване на независима енергийна система е приоритетното изграждане на капацитет за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), включително проактивното подпомагане на сформирането на енергийни общности и включването на потребителите като производители за собствени нужди в енергийния пазар. Според официалните документи на Съюза, преминаването основно към възобновяеми енергийни източници е важно заради няколко основни причини, сред които:
“Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници или „възобновяема енергия“ представлява важна част от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове [...]
Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници също играе основна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за устойчива енергия на достъпни цени, за технологичното развитие и иновациите, както и за технологично и индустриално лидерство, като създава екологични, социални и здравни ползи, както и големи възможности за заетост и регионално развитие, особено в селски и изолирани зони, в райони и територии с малка гъстота на населението или които са в процес на частична деиндустриализация.”
А къде сме ние?
В България зависимостта от изкопаемите горива остава изключително висока - над 60% от електроенергията се произвежда от въглища, в общия енергиен микс дяловете на петролните продукти и на твърдите горива са по над 24%, а на природния газ - над 14%, показват обобщените данни на ЕК за 2020 година. В същото време, европейската Директивата за възобновяема енергия все още не е транспонирана у нас, въпреки че срокът за това беше юни 2021 година. Именно чрез въвеждането на Директивата в националното законодателство се очаква да бъде стимулирано създаването на енергийни общности, включително да бъдат правно регламентирани правата на гражданите в областта на енергетиката.
“Енергийните общности са форма на сътрудничество между различни граждани, с възможност за включване и на местни власти, чрез която те стават активен участник в производството, съхранението и предлагането на енергия,” се посочва в правен анализ на “Грийнпийс” – България.
“Макар България да разполага с потенциал за сформирането на подобни общности, все още на територията на нашата страна няма реализиран нито един подобен енергиен проект [...] Големи са надеждите този акт (Директивата - б.р.) да даде начален тласък на подобни публично-частни проекти.
Предизвикателства
Законови и административни предизвикателства:
- Забавяне на транспонирането на Директивата за възобновяема енергия;
- Липса на ясни дефиниции за енергийна общност и производител на енергия за собствени нужди на законово и подзаконово равнище;
- Липса на достатъчен експертен капацитет в администрацията - липса на достатъчно кадри, както и на програми за квалификация;
- Липса на методология на правителствено ниво за осъществяване на енергийна децентрализация;
- Липса на визия и план за създаване на енергийни общности, включително с участието на местните власти;
- Липса на визия и план за преустройството на водноелектрическите централи (ВЕЦ);
- Липса на централизирани данни за броя, местонахождението и състоянието на ВЕИ системите;
- Нефункциониращ Национален съвет за тристранно сътрудничество - експерти по ВЕИ не са част от състава на Съвета, когато се решават въпроси, свързани с енергийния преход;
- Нефункциониращ Икономически и социален съвет - експерти по ВЕИ не са част от състава на Съвета, когато се решават въпроси, свързани с енергийния преход;
- Проблеми с разписването и приемането на териториалните планове за справедлив преход;
- Липса на ясно разписани отговорности на държавните органи по отношение на задълженията им за осъществяване на успешен енергиен преход - това води до т.нар. проблеми с размиването на отговорността и непрестанното ѝ прехвърляне между институциите, съответно до нерешаване на основни проблеми;
- Липса на единен портал за обслужване на енергийните проекти;
- Липса на ясни правила и срокове при обработката на ВЕИ проекти от държавната администрация;
- Липса на адекватна сградна политика - това възпрепятства създаването на работещи модели за енергийна ефективност и децентрализация;
- Липса на финансова децентрализация в общините - възпрепятства прилагането и обезпечаването на политики и проекти.
Финансови предизвикателства:
- Проблеми с финансовото обезпечаване на експертите в администрацията - ниските нива на заплатите демотивират експертите и създават текучество;
- Липса на достатъчно инвестиции в енергопреносната мрежа - към момента мрежата не е готова за ефективна децентрализация на системата;
- Липса на достатъчно инвестиции в решения за съхранение на енергия;
- Липса на достатъчно инвестиции в човешки капитал за обучение по инсталиране и поддържане на ВЕИ системи;
- Липса на достатъчно инвестиции в допълнителните дейности по поддържането на ВЕИ системите.
Образователни и информационни предизвикателства:
- Лобистки кампании срещу ВЕИ проектите;
- Медийни кампании срещу енергийния преход към чисти форми на производство на енергия;
- Дефицит на медийни познания и разбиране на целите на енергийния преход, включително на целите на Европейския зелен пакт (Зелената сделка);
- Липса на доверие между гражданите;
- Недостатъчно популяризиране на добрите и работещи примери за енергиен преход.
Решения
Законови и административни решения:
- Приоритетно транспониране на Директивата за възобновяема енергия;
- Приемане на ясни дефиниции за енергийна общност и производител на енергия за собствени нужди на законово и подзаконово равнище;
- Въвеждане на мерки за повишаване на експертния капацитет в администрацията - провеждане на масирани обучителни програми за администрацията;
- Приемане на ясна методология на правителствено ниво за осъществяване на енергийна децентрализация;
- Приемане на национален план за създаване на енергийни общности, включително с участието на местните власти;
- Допълнително премахване на правни и административни пречки пред развитието на енергийно независими общини и пред възможностите енергийни общности и отделните домакинства да станат производители на енергия за собствени нужди;
- Приемане на национален план за преустройството на водноелектрическите централи, таке че те да станат част от решенията за успешен зелен преход, без да вредят на околната среда и биоразнообразието;
- Създаване на система с централизирани данни за ВЕИ системите;
- Реформиране на Националния съвет за тристранно сътрудничество, така че да бъде осигурена максимална представителност на всички заинтересовани страни;
- Реформиране на Икономическия и социален съвет, така че да бъде осигурена максимална представителност на всички заинтересовани страни;
- Приоритетно разписване на териториалните планове за справедлив преход с участието на заинтересованите страни;
- Ясно разписване и публично оповестяване на отговорностите на отделните звена в държавната администрация, включително на методи за контрол на изпълнението на тези отговорности;
- Създаване на т.нар. one stop shop платформа за ВЕИ (тип едно гише) - създаването на административна единица, която да се занимава както с информиране, така и с обработка на документите. Целта е да се избегне „бягането“ по различни институции и да се намали административната тежест. Това не трябва да бъдат просто информативни центрове, а активни пунктове, на които хората да могат да получат всичко необходимо за техния ВЕИ проект. Тези гишета трябва да присъстват не само в областните, но и в общинските центрове;
- Създаване на административно ръководство/наръчник за стъпките, през които трябва да се премине за осъществяването на ВЕИ проект. Ясно разписани стъпки, които да бъдат следвани от администрацията при постъпването на заявки за ВЕИ инсталации с по-малък капацитет, с цел минимизиране на административната тежест и избягване на прехвърлянето на отговорността;
- Създаване на национален орган, който да следи спазването на процедурите, свързани с ВЕИ проектите;
- Приемане на стратегия за развитието на сградната политика с водещи акценти постигане на енергийна ефективност и подпомагане на енергийната децентрализация;
- Децентрализация на производството на електроенергия по общини с оглед повишаване на енергийната независимост на страната. Осъществяване на реална децентрализация с възможност отделните общини да имат избор за икономическа и енергийна трансформация на базата на регионалните планове, в които активно са участвали. Изграждане на средни по големина мощности за централизирано топлоснабдяване от ВЕИ в малките градове и в селските региони, за да се произвежда енергията максимално близо до потребителите;
- Реформиране на управлението на електроенергийната система - изработване на методология за международен пренос на енергия от места, където тя е на моментно по-ниска цена, към места с по-висока такава.
Финансови решения:
- Подобряване на финансовите условия на работа на енергийните специалисти в държавната администрация - както на възнагражденията им, така и на финансовото обезпечаване на дейността им;
- Инвестиране в енергопреносната мрежа с цел подготовката ѝ за децентрализиране на системата;
- Инвестиране в решения за съхранение на енергията във времето - мерки за съхранение на енергия от момента на производство до момента на потребление, което ще доведе до балансиране на системата. Съхранение на електрическа енергия чрез топлинна такава;
- Инвестиране в човешки ресурс - обучаване на специалисти в инсталирането и поддръжката на ВЕИ системи;
- Инвестиране в създаването на инфраструктура за сглобяване на компоненти за ВЕИ инсталации;
- Въвеждане на мерки, чрез които бизнесът да бъде привлечен и убеден да инвестира във ВЕИ проекти за собствено потребление с цел намаляване на енергийните разходи.
Образователни и информационни решения:
- Провеждане на кампании с цел повишаване на информираността за голямото значение на въпросите, свързани с енергийната ефективност;
- Целенасочено популяризиране на работещите решения за преход към чисти форми на производство на енергия;
- Популяризиране на решенията на общините, които вече са приели конкретни стъпки за енергийна децентрализация.
Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Енергийна независимост”. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.
Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.
Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.