Мисия Зелена България: препоръките на експертите за подпомагане на енергийния преход у нас

Част от участниците в групата "Мисия Енергийна независимост".

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците:

• Мисия Зелени иновации
• Мисия Енергийна независимост
• Мисия Биоикономика
• Мисия Умни градове
• Мисия Природно-базирани решения
• Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Енергийна независимост”. Сред участвалите експерти в панела са:

• Балин Балинов, координатор кампания “Енергийни решения”, “Грийнпийс” - България – водещ на панела;
• Кристиян Димитров, експерт, “Грийнпийс” - България – рапортьор на панела;
• Марияна Янева, експерт, Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ);
• Тодор Тодоров, експерт, Екологично сдружение “За Земята”;
• Миглена Стоилова, VP Acquisitions & Special Projects в CWP Global, Председател на Надзорния съвет Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара:
• Генади Кондарев, експерт, E3G.

Мисия Енергийна независимост

Знаете ли, че?

В основата на политиките на Европейския съюз за осигуряване на независима енергийна система е приоритетното изграждане на капацитет за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), включително проактивното подпомагане на сформирането на енергийни общности и включването на потребителите като производители за собствени нужди в енергийния пазар. Според официалните документи на Съюза, преминаването основно към възобновяеми енергийни източници е важно заради няколко основни причини, сред които:

“Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници или „възобновяема енергия“ представлява важна част от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове [...]

Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници също играе основна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за устойчива енергия на достъпни цени, за технологичното развитие и иновациите, както и за технологично и индустриално лидерство, като създава екологични, социални и здравни ползи, както и големи възможности за заетост и регионално развитие, особено в селски и изолирани зони, в райони и територии с малка гъстота на населението или които са в процес на частична деиндустриализация.”

А къде сме ние?

В България зависимостта от изкопаемите горива остава изключително висока - над 60% от електроенергията се произвежда от въглища, в общия енергиен микс дяловете на петролните продукти и на твърдите горива са по над 24%, а на природния газ - над 14%, показват обобщените данни на ЕК за 2020 година. В същото време, европейската  Директивата за възобновяема енергия все още не е транспонирана у нас, въпреки че срокът за това беше юни 2021 година. Именно чрез въвеждането на Директивата в националното законодателство се очаква да бъде стимулирано създаването на енергийни общности, включително да бъдат правно регламентирани правата на гражданите в областта на енергетиката.

“Енергийните общности са форма на сътрудничество между различни граждани, с възможност за включване и на местни власти, чрез която те стават активен участник в производството, съхранението и предлагането на енергия,” се посочва в правен анализ на “Грийнпийс” – България.

“Макар България да разполага с потенциал за сформирането на подобни общности, все още на територията на нашата страна няма реализиран нито един подобен енергиен проект [...] Големи са надеждите този акт (Директивата - б.р.) да даде начален тласък на подобни публично-частни проекти.

Предизвикателства

Законови и административни предизвикателства:

• Забавяне на транспонирането на Директивата за възобновяема енергия;
• Липса на ясни дефиниции за енергийна общност и производител на енергия за собствени нужди на законово и подзаконово равнище;
• Липса на достатъчен експертен капацитет в администрацията - липса на достатъчно кадри, както и на програми за квалификация;
• Липса на методология на правителствено ниво за осъществяване на енергийна децентрализация;
• Липса на визия и план за създаване на енергийни общности, включително с участието на местните власти;
• Липса на визия и план за преустройството на водноелектрическите централи (ВЕЦ);
• Липса на централизирани данни за броя, местонахождението и състоянието на ВЕИ системите;
• Нефункциониращ Национален съвет за тристранно сътрудничество - експерти по ВЕИ не са част от състава на Съвета, когато се решават въпроси, свързани с енергийния преход;
• Нефункциониращ Икономически и социален съвет - експерти по ВЕИ не са част от състава на Съвета, когато се решават въпроси, свързани с енергийния преход;
• Проблеми с разписването и приемането на териториалните планове за справедлив преход;
• Липса на ясно разписани отговорности на държавните органи по отношение на задълженията им за осъществяване на успешен енергиен преход - това води до т.нар. проблеми с размиването на отговорността и непрестанното ѝ прехвърляне между институциите, съответно до нерешаване на основни проблеми;
• Липса на единен портал за обслужване на енергийните проекти;
• Липса на ясни правила и срокове при обработката на ВЕИ проекти от държавната администрация;
• Липса на адекватна сградна политика - това възпрепятства създаването на работещи модели за енергийна ефективност и децентрализация;
• Липса на финансова децентрализация в общините - възпрепятства прилагането и обезпечаването на политики и проекти.

Финансови предизвикателства:

• Проблеми с финансовото обезпечаване на експертите в администрацията - ниските нива на заплатите демотивират експертите и създават текучество;
• Липса на достатъчно инвестиции в енергопреносната мрежа - към момента мрежата не е готова за ефективна децентрализация на системата;
• Липса на достатъчно инвестиции в решения за съхранение на енергия;
• Липса на достатъчно инвестиции в човешки капитал за обучение по инсталиране и поддържане на ВЕИ системи;
• Липса на достатъчно инвестиции в допълнителните дейности по поддържането на ВЕИ системите.

Образователни и информационни предизвикателства:

• Лобистки кампании срещу ВЕИ проектите;
• Медийни кампании срещу енергийния преход към чисти форми на производство на енергия;
• Дефицит на медийни познания и разбиране на целите на енергийния преход, включително на целите на Европейския зелен пакт (Зелената сделка);
• Липса на доверие между гражданите;
• Недостатъчно популяризиране на добрите и работещи примери за енергиен преход.

Решения

Законови и административни решения:

• Приоритетно транспониране на Директивата за възобновяема енергия;
• Приемане на ясни дефиниции за енергийна общност и производител на енергия за собствени нужди на законово и подзаконово равнище;
• Въвеждане на мерки за повишаване на експертния капацитет в администрацията - провеждане на масирани обучителни програми за администрацията;
• Приемане на ясна методология на правителствено ниво за осъществяване на енергийна децентрализация;
• Приемане на национален план за създаване на енергийни общности, включително с участието на местните власти;
• Допълнително премахване на правни и административни пречки пред развитието на енергийно независими общини и пред възможностите енергийни общности и отделните домакинства да станат производители на енергия за собствени нужди;
• Приемане на национален план за преустройството на водноелектрическите централи, таке че те да станат част от решенията за успешен зелен преход, без да вредят на околната среда и биоразнообразието;
• Създаване на система с централизирани данни за ВЕИ системите;
• Реформиране на Националния съвет за тристранно сътрудничество, така че да бъде осигурена максимална представителност на всички заинтересовани страни;
• Реформиране на Икономическия и социален съвет, така че да бъде осигурена максимална представителност на всички заинтересовани страни;
• Приоритетно разписване на териториалните планове за справедлив преход с участието на заинтересованите страни;
• Ясно разписване и публично оповестяване на отговорностите на отделните звена в държавната администрация, включително на методи за контрол на изпълнението на тези отговорности;
• Създаване на т.нар. one stop shop платформа за ВЕИ (тип едно гише) - създаването на административна единица, която да се занимава както с информиране, така и с обработка на документите. Целта е да се избегне „бягането“ по различни институции и да се намали административната тежест. Това не трябва да бъдат просто информативни центрове, а активни пунктове, на които хората да могат да получат всичко необходимо за техния ВЕИ проект. Тези гишета трябва да присъстват не само в областните, но и в общинските центрове;
• Създаване на административно ръководство/наръчник за стъпките, през които трябва да се премине за осъществяването на ВЕИ проект. Ясно разписани стъпки, които да бъдат следвани от администрацията при постъпването на заявки за ВЕИ инсталации с по-малък капацитет, с цел минимизиране на административната тежест и избягване на прехвърлянето на отговорността;
• Създаване на национален орган, който да следи спазването на процедурите, свързани с ВЕИ проектите;
• Приемане на стратегия за развитието на сградната политика с водещи акценти постигане на енергийна ефективност и подпомагане на енергийната децентрализация;
• Децентрализация на производството на електроенергия по общини с оглед повишаване на енергийната независимост на страната. Осъществяване на реална децентрализация с възможност отделните общини да имат избор за икономическа и енергийна трансформация на базата на регионалните планове, в които активно са участвали. Изграждане на средни по големина мощности за централизирано топлоснабдяване от ВЕИ в малките градове и в селските региони, за да се произвежда енергията максимално близо до потребителите;
• Реформиране на управлението на електроенергийната система - изработване на методология за международен пренос на енергия от места, където тя е на моментно по-ниска цена, към места с по-висока такава.

Финансови решения:

• Подобряване на финансовите условия на работа на енергийните специалисти в държавната администрация - както на възнагражденията им, така и на финансовото обезпечаване на дейността им;
• Инвестиране в енергопреносната мрежа с цел подготовката ѝ за децентрализиране на системата;
• Инвестиране в решения за съхранение на енергията във времето - мерки за съхранение на енергия от момента на производство до момента на потребление, което ще доведе до балансиране на системата. Съхранение на електрическа енергия чрез топлинна такава;
• Инвестиране в човешки ресурс - обучаване на специалисти в инсталирането и поддръжката на ВЕИ системи;
• Инвестиране в създаването на инфраструктура за сглобяване на компоненти за ВЕИ инсталации;
• Въвеждане на мерки, чрез които бизнесът да бъде привлечен и убеден да инвестира във ВЕИ проекти за собствено потребление с цел намаляване на енергийните разходи.

Образователни и информационни решения:

• Провеждане на кампании с цел повишаване на информираността за голямото значение на въпросите, свързани с енергийната ефективност;
• Целенасочено популяризиране на работещите решения за преход към чисти форми на производство на енергия;
• Популяризиране на решенията на общините, които вече са приели конкретни стъпки за енергийна децентрализация.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Енергийна независимост”. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела. 

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.