Въздържат ли се българските власти от защита на природата и от активно участие в споделянето на европейските ценности?

Становище на коалиция „За зелен рестарт" по повод изразената позиция от името на МОСВ, неподкрепяща Климатичния закон на ЕС и целите за въглеродно неутрална икономика*.


От МOVE.BG, публикувана на 5 ноември 2020

България е единствената държава от Европейския съюз, която не подкрепи Европейския законодателен акт за климата, чиято цел е постигането на климатична неутралност до 2050 година и по-високи междинни цели за 2030 г.. 26 държави подкрепиха новото законодателното предложение инициирано от Европейската комисия, като основна част от „Зелената сделка”, като само една страна се въздържа - България. 

Изразената позиция от постоянното представителство на България в Брюксел, представляващи българското министерство на околната среда и водите по време на заседанието на Съвета на ЕС на 23 октомври, показва неразбиране и нежелание от спешната нужда за започване на действия за справяне с климатичната криза, както и на връзката между здравето на околната среда и здравето на хората. Но не само. Позицията, която България защитава на този, а и на останалите срещи на Съвета на ЕС в състав на различни ресорни министри, показва пълна липса на осъзнаване на причините и последиците от COVID-19. Нещо повече, виждаме ясната липса на осъзнаване на възможностите от страна на българските представители, които Европейският зелен пакт и Механизмът за възстановяване и устойчивост, предоставящи трайни и устойчиви инструменти за справяне с икономическите последици от коронавируса, създават като реални условия и възможности за зелен рестарт на българската икономика и за намаляване на натиска върху експлоатацията на природните ресурси и околната среда, а от там и минимизиране на негативните фактори, влияещи на човешкото здраве.

Според доклад на Европейската агенция за околна среда, Румъния и България са страните в ЕС с най-голям брой смъртни случай, свързани с болести, които са предизвикани или засилени от проблемите, свързани с околната среда. Мръсният въздух и замърсените води са станали на практика ежедневни проблеми, с които всички граждани се сблъскват. Въпреки това едни от основните мотиви на българската страна и липсата на желание за подкрепа на по-висока политическа амбиция по отношение на Климатичния закон на ЕС са: 

  • Изискването за безопасна енергийна система и препоръката за отрицателни емисии на вредни газове след 2050 година и 
  • Искането на част от държавите членки, въглеродната неутралност да се изчислява на национално, а не на общоевропейско ниво. Не на последно място, България положи максимални усилия, да органични по всички възможни начини одобрението на общ подход за постигането на климатичните цели, като изказаните аргументи останаха неразбрани за мнозинството от държавите членки, което доведе до необходимостта на доуточняващи преговори в кулоарите, които останаха неизясни на заинтересованите страни. 

Защо е проблем позицията на „въздържал се” от страна на България?

На 23 октомври Съветът на Европейския съюз по околна среда, в който влизат всички 27 екологични министри на държавите членки, гласуваха Климатичния закон на ЕС. Този документ трябва да превърне в законово задължение целта за въглеродна неутралност до 2050 г., и постигането на междини целите за 2030 и 2040 г. Това е първа стъпка в процеса по приемане на регламента, който за да влезе в сила, трябва да бъде подкрепен както от Съвета, така и от Европейския парламент и е отговорът на ЕС към ООН за постигане на целите от Парижкото споразумение. Срокът за финализиране на този продължителен процес е най-късно до края на тази година. 

В момента съществуват значителни различия между ЕК, ЕП, и Съвета, в рамките на триалога, като основната е свързана с междинната цел за намаляване на нивата на парникови газове до 2030 г. с 55% или 60% спрямо базовата 1990-а година. Това е политическа цел и процент, който България през последната година се опитваше да се прави, че не съществува, игнорираше го, бойктираше го, изразяваше позиции с червени линии, в рамките на различните процеси, на всички нива. Никога през този период българските власти не си направиха труда да извършат анализ на ситуацията, на възможностите, не се допитаха до заинтересованите страни и реално нашите преговарящи останаха в изолация, както на европейската сцена, така и на национално ниво, където вече неправителствените организации от дълго време, а отскоро и работодателите и синдикатите, настояват за състоятелен диалог и търсене на отговори за всички възможности, както за хората, така и за икономиката, и не на последно място за опазването на природата и справяне с климатичната криза. 

В опит да се финализира процедурата и в рамките преговорите между Съвета и ЕП, германското председателство на ЕС предложи т.нар. частичен общ подход за Съвета, при който се дава одобрение на проекта за Климатичен закон, без частта за цел до 2030 г. 

Силно впечатление направиха три от исканията, които бяха изтъкнати от българските представители като условие за подкрепа на т.нар. частичен общ подход. 

  • Първо, искането да бъде заличено или поне смекчено определението “безопасна” в точка 6 (а) от Законодателния акт за климата. Това определение се отнася до енергийната система:

“Предвид значението на производството и потреблението на енергия за емисиите на парникови газове, особено важен е преходът към безопасна, устойчива, достъпна и сигурна енергийна система, която разчита на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар.”

Европа дава централна роля на онази научноизследователска и развойна дейност, необходима, за да могат все по-голям брой граждани да участват активно в подобрен и развиващ се енергиен пазар, който ще повиши качеството им на живот и ще преобрази средата им на живот. Необходима е политическа воля за справяне с предизвикателствата на производството на енергия, изискванията на сградите, в които живеем и на цялостната енергийна система. В този контекст, потребителите на енергия ще бъдат по-добре овластени, по-активно ангажирани и трансформирани в потребители - производители на енергия, за да могат те да имат по-активно участие в една децентрализирана и силно дигитализирана енергийна система. Тези процеси ще помогнат на ЕС да използва по-нататък своя потенциал за енергийна ефективност, но също така да управлява по-добре производството на енергия, особено по отношение на променливите възобновяеми енергийни източници (вятър, слънчева енергия) и тяхната интеграция. Енергийната система трябва да се адаптира към тази нова реалност и да позволи проникването на повече възобновяеми енергийни източници, като същевременно остане безопасна и добре функционираща.

Обезпокоителна е позицията на България, с която остава впечатление, че страната не подкрепя развитието на една по-безопасна енергийна система. Същевременно, официални позиции и стратегически документи на правителството продължават да обещават подкрепа за изкопаеми горива като въглища, газ, както и ядрена енергия, които доказано причиняват директна вреда на човешкото здраве и околна среда, като, също така, подклаждат климатичната криза, или пък в същността си не са безопасни източници на енергия. 

  • Второ, искането за премахване на референции за отрицателни емисии след постигане на климатична неутралност:

„Постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 [...] в контекста на намаляването на емисиите и засилването на поглъщанията по поглътители [... ] преследване на постигането на целите на Парижкото споразумение по отношение на температурата, за да се постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза […] и по целесъобразност да се достигне до отрицателни емисии след това;“

Забележително е, че тази препоръка за отрицателни емисии е част от настоящия Регламент (ЕС) 2018/1999, който Климатичният закон трябва да замени.

  • Трето, България за пореден път се обяви за приемане на климатична неутралност на ниво цял ЕС, без да се изчисляват вредните емисии газове и тяхното поглъщане на национално равнище. Изтъкването на този довод като мотив за липсата на подкрепа на Климатичния закон е странно, тъй като в предложения от Комисията вариант е заложено именно общото изчисляване.

„Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата…”

След процедурата по приемане на частичния общ подход имаше само две изказвания - обяснение за “въздържал се” на представителя на българското екоминистерство, както и на тази на шведското, която прочете обща декларация от името на Швеция, Дания, Испания, Люксембург и Австрия. Тези пет страни наблегнаха на значимостта на постигането на климатична неутралност на национално ниво до 2050 година - „това задължение укрепва необходимата нормативна рамка за постигането на този [на регламента] ефект.”

Отчаяните опити на България да не желае да признае новите икономически и политически реалности, демонстрират най-големият проблем на този модел на управление на страната, а именно да се даде посоката на икономическа и социална трансформация и модернизация на България. Получава се така, че липсата на дългосрочно и визионерско мислене и стратегическо политическо управление определят бъдещето на следващите поколения, без да сме си отговорили на основните въпроси, а именно: каква държава искаме да имаме през 2030 г., или през 2050 г., и как чрез действия в настоящето променяме в положителна посока бъдещето. 

Коалиция  „За зелен рестарт“  от няколко месеца поставя основния въпрос към правителството и в публичното пространство: защо държавата не желае да погледне дългосрочно и цялостно, както и да намери подходящ инструмент, така че да включи и своите граждани в процеса на стратегическото развитие на България, и защо се опитва да отговаря на европейските цели, проценти и индикатори, без всички ние да знаем къде искаме да стигнем в своята следваща фаза на развитие на обществото, на опазване на природата и на създаване на устойчиви възможности за реализиране на следващите поколения. Всичко това възползвайки се от новите възможности, произхождащи както от амбициозните европейски цели и политиките като „Зелената сделка“ или Фонда за възстановяване, така и водещи до справяне с предизвикателства като климатичната криза. Ние предлагаме решения, които превръщат проблемите във възможност за гражданите и икономиката на страната и настояваме България да се ангажира с тях, а не да ги игнорира, така както направи на последния Съвет на министрите на околна среда на 23 октомври 2020 г.  

С уважение:

Саша Безуханова, Основател и Председател на Борда на MOVE.BG

Веселина Кавръкова, Изпълнителен директор, WWF България

Деница Петрова, Ръководител на „Грийнпийс“ -  България

Светослав Стойков, Съосновател и Председател на Управителния съвет на „Институт Кръгова Икономика”

*Становището е изпратено като приложение на Отвореното писмо на Коалиция "За зелен рестарт" относно публикувания първия вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост. Писмото е достъпно и като PDF тук.

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България