Евродепутати без граници

Евродепутати без граници - ЕС - Европейското затруднение - MOVE.BG

Предложената инициатива за реформиране на Европейския парламент и създаване на общоевропейско гласуване никога не е била по-близо до реализация, но членовете на Европейския парламент, заемащи противоположни позиции, още веднъж гласуваха против нейното осъществяване.

Европейското затруднение

От самото си зараждане ЕС и неговите институции винаги са се адаптирали, реформирали и се развивали. Този процес отразява фактори като променящата се политическа и икономическа реалност в Европа, исканията на държавите членки, исканията на гражданите, както и властовите игри между институциите в Брюксел. Един централен въпрос, който винаги е стоял в сърцето на европейския проект, е как да се балансират всички конкурентни интереси, като в същото време се гарантира, че неговите институции са демократични, прозрачни и приобщаващи. За тази цел друг дълъг въпрос, който е дал храна за размисъл на бюрократи, политици и академици, е следният: как ЕС да се доближи до обикновените граждани и как да се ангажираме повече с хората из цяла Европа?

Едно от предложените решения на този въпрос звучи измамно просто: създаването и оправомощаването на Европейския парламент (ЕП). Единствената институция на ЕС, пряко избирана от европейците, ЕП се приветства като гласa на европейските граждани и сърцето на демокрацията на ЕС. Парламентът е възприеман като единствената връзка между Брюксел и гражданина, но и героят, който представлява и защитава интереса на гражданите на голямата европейска сцена.

Но реалността е още по-мрачна от това, което би трябвало да се случва на теория. Европейските избиратели все по-рядко гласуват за член на ЕП, който да ги представлява, а недоверието в длъжностните лица в Брюксел се е увеличило. Като цяло интересът към европейската политика отслабва и има все по-малко разбиране за случващото се в Брюксел. В това отношение националните избори имат предимство – гласоподавателите им обръщат повече внимание и вярват, че вотът им ще има по-голямо въздействие. В този смисъл ЕС определено не е толкова близо до гласоподавателите, колкото се стреми, а проблемът се превръща в повод за безпокойство в Брюксел. От една страна, съществува въпросът за незаинтересоваността или липсата на разбиране за политиките на ЕС, а от друга – усещането за липса на отчетност на институциите на ЕС, дейностите и служителите им. Това отстояние между Брюксел и гражданите е в основата на легитимността и комуникационния проблем на Съюза.

Намаляване на избирателната активност в изборите за член на ЕП от 1979 до 2014

Брекзит като възможност

Разочарованието от ЕС и критиката към онова, което се нарича "демократичен дефицит", се усещат остро през последните няколко години. Последното централно събитие, което разтърси ЕС и неговата идеология, разбира се, беше Брекзит. Така необходимостта от положителна и съществена реформа на ЕС, която може да балансира интересите на всички в Европа, стана по-важна от всякога. Но надвисналият над ЕС мрачен облак на Брекзит имаше и светла страна. Когато евроскептичните британци напуснаха масата за решения на ЕС, някои идеи, които преди това бяха блокирани или оставени в застой поради липса на консенсус между 28-те държави членки, бавно се върнаха към живот. Една такава идея, която възникна отново и претендира, че предлага решение на разликата между членовете на ЕП и гражданите, е тази на общоевропейските избирателни листи.

Идеята е представена за първи път през 1998 г. и официално предложена от бивш британски евродепутат през 2011 г. През 2015 г. ЕП прие резолюция по въпроса, но не беше постигнато съгласие от Съвета и не беше ратифицирана от държавите членки на ЕС. Тогава обаче имаше пречка, която изглеждаше непреодолима. Според Договора на ЕС максималният брой места в ЕП може да бъде 750 плюс едно място за председателя на Парламента. С други думи, през 2011 и 2015 г., когато е повдигнат въпросът, създаването на общоевропейски избирателни листи означава намаляване на броя на националните членове на ЕП, за да се направи място за общоевропейското гласуване – решение, което не вещае добро за националните интереси на държавите членки и е почти невъзможно да се приеме.

Въпреки това Брекзит като че ли предложи решение на този проблем. Когато британските депутати напуснат Европейския парламент, ще се освободят 73 места. Европейският парламент вече започна разискването относно преструктурирането на институцията в светлината на това събитие. Досега основното предложение на Комисията по конституционни въпроси (AFCO) на ЕП предложи 27 от бившите места в Обединеното кралство да бъдат преразпределени между държавите членки, които са недостатъчно представени в ЕП. Допълнително предложение предполага, част от останалите 46 да могат да бъдат използвани за създаването на общоевропейски избирателни листи, докато останалите се пазят в резерв в случай на разширяване на ЕС.

Идеята набра скорост и чрез гласната подкрепа на френския президент Емануел Макрон и повече от всякога изглеждаше възможно да се осъществи. И все пак разделителните въпроси останаха: как точно би изглеждал Общоевропейския член на ЕП и дали всички  останали членове на ЕП, държавите членки и институциите на ЕС ще се съгласят с тази идея? Най-важното, дали тези нови евродепутати без граници ще доближат Европа до гражданите ѝ или ще я отдалечат?

Евродепутатът 2.0 – да или не?

До момента евродепутатите в държавите членки се избират от национална или регионална избирателна листа, съответстваща на национална партия. Националните партии често се приравняват към европейска политическа партия или група. Например Европейската народна партия (ЕНП) включва национални партии като „Християндемократически съюз“ (CDU) на Германия и българската „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Ако обаче даден евродепутат се кандидатира в общоевропейска листа, на европейската политическа партия (например Европейската народна партия, партията Алианс на либералите и демократите за Европа, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и други) ще се полага да изготвят листите, а не на националните партии.

Текущото разпределение на членове в ЕП по Европейски партии. Източник: BBC News

Ако бъдещи избори за ЕП бъдат проведени така, то в избирателната секция на европейските граждани ще бъдат предложени две бюлетини: една за техния национален член на ЕП и друга за общоевропейски член на ЕП. На теория, общоевропейските депутати ще имат общоевропейски избиратели и няма да бъдат обвързани с национален интерес. Те по-скоро биха се стремили да представляват избиратели и техните интереси, които пресичат европейските граници и са транснационални. Както европейските политически партии трябва да представляват интересите на европейските избиратели, основаващи се на набор от идеали, така и европейският евродепутат ще трябва да поеме подобна роля. Например потенциален общоевропейски евродепутат от „Алианса на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) ще споделя идеали в център-ляво, както и идеята за укрепване на сътрудничеството и интеграцията в ЕС. В същото време европейски партии като „Движението за Европа на нациите и свободата“ (ENF) също ще имат право да избират своя общоевропейски евродепутат. Движението ENF обаче има евроскептична, националистическа реторика и включва партии като „Националния фронт“ на Марин Льо Пен.

С други думи, макар един общоевропейски евродепутат да има възможност да обедини и да даде глас на граждани, които подкрепят европейския проект, така той може да обединява евроскептиците в цяла Европа и да дава по-нататъшно представителство на онези, които искат да видят края на ЕС и европейската интеграция. И двете възможности бяха използвани от настоящите евродепутати като аргументи „за“ и „против“ общоевропейските листи. Трябва да се отбележи обаче, че досега евроскептиците в ЕП последователно са гласували против предложението, а АЛДЕ и Зелените и Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите са за създаването на листите. Би било трудно да се оспори, че каквито и да са политическите възгледи на избраните общоевропейски евродепутати, тяхната дейност би довела до по-голямо представителство на гражданите и следователно повече демократична легитимност на ЕП.

Основен въпрос, който остава нерешен, е как ще бъдат съставени транснационалните избирателни листи и как ще гарантират справедливо разпределение на местата. Това доведе до още един потенциален проблем: по-малките държави членки биха могли да се окажат по-слабо представени. Дьорд Шопфлин, унгарски евродепутат от ЕНП, заявява, че „Ако някой е кандидат в тези листи, то няма смисъл провежда кампания в малките държави, а само в големите държави членки“. Въпреки тези опасения, все още няма решение за това по колко общоевропейски депутати всяка държава-членка би могла да има във всеки от списъците и няма конкретни доводи за притеснение от по-малките държави членки на ЕС. Нещо повече, френското правителство вече направи конкретно предложение за това как да се отговори на този потенциален въпрос.

Френското предложение за транснационални листи и справедливо представителство на страните членки

1)     Всяка листа трябва да се състои от кандидати от най-малко една трета от страните членки на ЕС

2)     Делът на гражданите на една страна членка не бива да надвишава 25%

3)     Първите 7 кандидати в листата трябва да са граждани на различни страни членки

Статукво – Реформа 1:0

Дори и с конкретно предложение за това как да се осигури справедливо представителство в държавите членки, членовете на ЕП останаха разделени по темата. В единия край на спектъра ЕНП силно изрази противопоставянето си на идеята. В допълнение към представянето на горепосочените проблеми, ЕНП изрази и загриженост, че това би създало група от евродепутати, които няма да бъдат държани отговорни нито от определен район, нито от национална партия. Не е изненадващо, че ЕНП, заедно с европейските консерватори и реформисти (ECR) и ENF гласуваха със силно мнозинство срещу инициативата, докато S&D и АЛДЕ гласуваха главно „за“. В резултат на това предложението не бе прието, с 54% от гласовете бяха против, 41% за , а 5% се въздържаха.

Резултатите от гласуване в ЕП по предложението за общоевропейски членове на ЕП. Източник:Vote Watch Europe

Гласуването доведе до критика и разочарование от страна на тези, които подкрепят реформата. Дългогодишните поддръжници на идеята, младите европейски федералисти (JEF Europe), описаха гласуването против транснационалните списъци като „разочароващо и огромна пропусната възможност“, където „някои групи са действали срещу дългогодишните си проевропейски идеали, за да заемат страната на популистите и евроскептиците“. Вместо да запази британските места за паневропейски списъци, ЕП се е съгласил да намали броя на членовете на ЕП (от 751 на 705), като преразпредели 27 от британските места на страни членки, които досега са били по-слабо представени в ЕП. Следователно, въпреки възобновената искра и ентусиазъм около осъществяването на идеята, депутатите отново гласуваха за запазване на статуквото и в крайна сметка за продължаването на националния партиен формат на изборите за предстоящите избори за Европейски парламент през 2019 г.

Предстои решението да се обсъди в Европейския съвет по-късно този месец, но е много малко вероятно държавните ръководители единодушно да гласуват в противоречие с позицията на ЕП. Поддръжниците на идеята, като г-н Макрон, повторно заявиха намерението си да продължат да настояват за реформата, въпреки гласуването против в ЕП. Независимо от това е ясно, че въпреки уникалната възможност, предоставена от Брекзит след 20-годинишно обсъждане на спорната реформа, времето за общоевропейски избирателни листи все още не е дошло.

MOVE.BG