Бъдещето ни говори: четвърти сценарий за 2050 година

Какво означава, ако България през 2050 година е успяла да изпълни климатичните си цели, колкото и трудно да ни изглежда да си го представим от днешна гледна точка?

Какви биха били предизвикателствата в този случай?

Как бихме могли да съхраним постигнатото?

Отговорите на тези въпроси дава последният от четирите сценария за развитие на България, Европа и света през 2050 година, които MOVE.BG чрез специалната методология на стратегическото прогнозиране (strategic foresight) и с помощта на 22 водещи български експерти от различни сфери. На основата на четирите сценария заедно с експертите създадохме и над 100 препоръки за подобряване на средата за развитие на българската индустрия.

Сценариите бяха създадени, като първо експертите избраха двата водещи фактора, които според тях ще влияят в най-голяма степен на развитието на света, на Европа и на Българи през 2050 година -  климатичните промени и структурата на труда. Като втора стъпка, създадохме четири възможни сценария за 2050 година спрямо различното проявление на тези два фактора - от силни климатични промени до овладени такива и от развита структура на труда, която подпомага индустриалното и зелено развитие, до силни проблеми с пазара на труда и автоматизацията. Експертите бяха разделени на четири групи и всяка една група създаде един от възможните сценарии, като анализира какво би се случило с обществото, околната среда и индустрията в съответния сценарий. Четирите групи бяха:

• Сценарий А “Силни проявления на климатичните промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий Б “Овладени климатични промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий В “Силни проявления на климатичните промени, добре развита структура на пазара на труда”
• Сценарий Г “Овладени климатични промени, добре развита структура на пазара на труда”

Накрая, създадохме препоръки, чрез които да подобрим средата за развитие на българската индустрия. За да сме изградили през 2050 година производства, които са кръгови и конкурентоспособни, развиват се без натиск и зависимости, осигуряват добре платени работни места, опазват природата и екосистемите.

Днес ви запознаваме с последния от четирите сценарии - Сценарий Г “Овладени климатични промени, добре развита структура на пазара на труда”.

Сценарий Г “Овладени климатични промени, добре развита структура на пазара на труда”

Климат и икономика в най-доброто възможно развитие, опасност от загуба на постигнатото заради обществена летаргия 

В създаването на този сценарий се включиха следните експерти:

• Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България
• Зинаида Златанова, вицепремиер за еврофондовете и министър на правосъдието (2013-2014), ръководител на представителството на ЕК в България (2008-2013), директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” (2001-2007) в Министерски съвет
• Мартин Янков, основател на фондация "Колективът" и на фестивала "Реките на града"
• Михаил-Ернесто Михайлов, експерт по бизнес развитие в “Теоремус”
• Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник
• Модератор на панела: Саша Безуханова, основател на MOVE.BG

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към ноември 2025 година.

В следващите редове ви представяме резюме на сценария, основните предизвикателства, извлечени на базата на визията на експертите за този сценарий, както и в подробност идеите на експертите какво означава този сценарий.

Сценарият в резюме

Климат и околна среда: климатичните промени са овладени, като вече не застрашават живота на хората, икономическото развитие и общественото благополучие; биологичното разнообразие все още не е напълно възстановено, но е постигнат значим напредък 

Общество и държава: основни предизвикателства пред обществото и държавата са как да опазят постигнатото по отношение на климата и природата; необходимост от балансиране на технологичния напредък с нуждите на обществото и природата

Икономика: при постигнати цели на климатичните политики, в икономически план трябва да се намерят решения как да не се допусне повторно изтощаване на природата и нейните ресурси 

Индустрия: основно предизвикателство е как индустрията да продължи да бъде зелена и да не бъдат забравeни климатичните уроци, поради повишения стандарт на живот и нарасналото търсене на продукти 

Пазар на труда: добре обучени работници за нуждите на пазара, преквалифицирани работници с оглед на динамиката на развитие на дигиталните технологии и автоматизацията; засилващ се отлив на кадри от индустрията поради навлизането на дигиталните технологии и спадаща атрактивност на индустриалните професии

Състояние на демокрацията: риск от обществена летаргия и обявяване на “края на историята” по отношение на климатичните политики заради постигнатия успех в тази област 

Основен въпрос за размисъл: какви мерки са необходими днес, за да се гарантират стабилни във времето контролни механизми от страна на държавните органи за мониторинг на вече постигнатите климатични цели и на тяхното развитие във времето; как икономиката да създаде ефективни механизми на саморегулация, балансиращи свръх печалби и обществен просперитет

Основни предизвикателства

На базата на идеите на експертите ви представяме възможните предизвикателства при този сценарий

При този сценарий на първо четене почти всичко е идеално, като в приказка и предизвикателства няма. Но дали е така?

Климатичните промени са овладени, въведени са успешни политики за ограничаване на парниковите емисии и за адаптация. Климатът вече не е голямата заплаха пред света. Отделни природни катаклизми се случват, но обществото, бизнесът и държавните органи са изградили механизми за справяне с тези предизвикателства. Ситуацията с биологичното разнообразие е доста оптимистична - то не е възстановено изцяло, но постигнатите успехи са значителни.

В икономически план, икономиката с нулеви нетни емисии е реалност. Въведени са подходящите иновации за позеленяване на индустрията и на тази база индустриалната продукция е повишила своята конкурентоспособност. Отпадъците са минимизирани максимално и преизползването им е на желаните нива. Рециклирането е нещо обичайно и за гражданите, и за бизнеса. Автоматизацията е навлязла, но са взети мерки, които да осигурят преквалификация на работниците. Работните места са сигурни и добре платени. 

Дигитализацията не е довела до обществено разделение и маргинализация. Демокрацията не е под видима заплаха, защото правителствата през периода 2026-2050 са удържали на обещанията си да ограничат глобалното затопляне спрямо договореното в Парижкото споразумение за климата.

Предизвикателства, обаче има, както ще видите в подробните идеи на експертите по-надолу в текста. Въпреки че всички искаме да живеем в този наистина позитивен сценарий, дори и при него има проблеми. От една страна, те са свързани със силното навлизане на дигиталните технологии и тяхното отражение върху обществото. Масовата дигитализация е потенциален източник за появи на ново социално напрежение. Също така, силният темп на автоматизация води и до рязко намаляване на атрактивността на индустриалните професии сред младото поколение, което създава опасност от бъдеща липса на кадри.

Друг сериозен риск при този сценарий е свързан с нещо тривиално, което обаче е доста сериозна заплаха - как да удържим постигнатото по отношение на климата и на иновациите. Как добрите резултати да не бъдат загубени. Постигането на климатична сигурност и на добро ниво на развитие на иновации не са постоянна величина. Те трябва постоянно да се препотвърждават през политики, защото и най-малката обществено-политическа летаргия в тази посока, може да доведе до пълна загуба на постигнатото. Затова е важно да бъдат въведени механизми, чрез които да се предпазим от ситуация, в която можем да обявим “край на историята” по отношение на климата и иновативното развитие и изведнъж, изоставили добрите практики заради оптимистичните резултати, да се събудим в ситуация, която е по-лоша от 2025 година - както това се случи с т.нар.“край на историята” в началото на 90-те години при обявяването на уж постигнатата “победа” на либерално-демократичния ред и появилата се илюзия за вечен мир в Европа.

Сценарият в детайли

Какво се случва с околната среда

• Изградена цялостна рамка за екологична устойчивост
• Загубата на биоразнообразие все още не е напълно възстановена - продължават да се развиват проекти за възстановяване и опазване на природните екосистеми
• Интегриране на технологични решения за градско планиране и управление на екосистемите
• Въвеждане на изкуствен интелект (AI) и интернет на нещата (IoT) за управление на градското планиране
• Използване на градоустройствени решения, вземащи предвид климатичните промени - въведена нова зелена екосистема в урбанизираните територии
• Въвеждане на общностно градско планиране като противодействие на дебалансираната градска среда и отчуждаването между хората в дигиталния век - постоянни квартални общности участват в решения за публичните си пространства, зелените площи и услуги; цифрови платформи позволяват на гражданите да създават и гласуват идеи в реално време; общини и урбанистични колективи проектират съвместно всяка промяна в средата; инвеститорите интегрират обществения интерес като задължителна част от проектите си чрез засилени административни изисквания
• Създаване на градове “гъби” - те улавят и съхраняват дъждовна вода от всички твърди повърхности; увеличават влажните и зелени зони, които абсорбират екстремните валежи; възстановяват градските реки като активни елементи от водното управление и социалния живот; използват умни сензорни системи (IOT) за ранно предупреждение и управление на климатичните елементи.Тези градове поставят безопасността и устойчивото водоснабдяване в центъра на развитието си, превръщайки природата в инфраструктура, а технологиите – в инструмент за постоянна адаптация
• Свързани и развити регионални и глобални екосистеми
• Осигуряване на достъп до ресурси за всички граждани през цялата година
• Осигуряване на целогодишен достъп до основни ресурси, особено вода
• Насърчаване на ефективното използване на ресурсите
• Екосъобразен начин на живот - ежедневие за почти всеки човек през 2050 година
• Въведени законодателни промени в подкрепа на технологии за рециклиране и намаляване на отпадъците
• Въведени политики за адаптация - държава, общество и бизнес са подготвени за различни климатични сценарии
• Успешно постигнати цели за намаляване на парниковите емисии

Какво се случва с обществото и държавата

• Високо обществено доверие в наука и управление
• Намалени неравенства в обществото
• Подем на демократичните държави
• Изграждане на рамка за гарантиран достъп до образование за поне 50% от световното население
• Изграждане на ясна рамка за участие на местните общности в инициативи за зелено развитие и зелен начин на живот
• Намаляване на човешкото влияние върху разпределението на ресурсите
• Фокус върху образованието и икономическия просперитет за стабилизиране на демографската динамика
• Създаване на образователни програми за повишаване на осведомеността относно екологичните проблеми и устойчивите практики
• Въвеждане на политики за устойчиво управление на ресурсите и ангажиране на общностите в тяхното прилагане
• Разработване на политики, базирани на пряка демокрация, подкрепени от експертни мнения

Какво се случва с икономиката и индустрията

• Постигната икономика с нулеви нетни емисии
• Успешно позеленяване на индустрията
• Създаване и прилагане на стратегии за устойчиво управление на ресурсите
• Създаване на нови индустрии, свързани с опазване на околната среда
• Съкратени и устойчиви вериги на доставка
• 100% кръгова икономика
• Развитие на индустрии с нулев отпадък
• Поява на нови индустриални професии
• Силно навлизане на автоматизацията
• Силно навлизане на ВЕИ енергията, включително за нуждите на изкуствения интелект
• Разработване на политики, съобразени с глобалните зелени инициативи и местните индустриални нужди
• Разработване на политики в подкрепа на местния бизнес и насърчаване на зелени технологии
• Въведени механизми за финансиране на иновативни зелени проекти и пилотни програми
• Премахване на законодателните бариери пред рециклирането и управлението на отпадъците
• Въвеждане на данъчни стимули и законодателна подкрепа за инициативи за рециклиране
• Липса на политики, които да гарантират запазване на постигнатите резултати по отношение на позеленяването на индустрията 
• Опасност от връщане към неустойчиви модели
• Опасност от изчерпване на ресурсите
• Опасност от концентрация на капитала
• Възможност от засилване на икономическите разлики между отделните държави и региони поради различната степен на дигитализация, позеленяване на индустрията и опасността от концентрация на капитала
• Липса на реално работещи глобални структури
• Забравяне на щетите, които са предизвиквали климатичните промени
• Забравяне на важността на иновациите като постоянен процес и на неговата постоянна подкрепа
• Опасност от застой в образователната система спрямо обществените и икономическите предизвикателства
• Фокус върху автоматизацията и висококвалифицирания труд в традиционните индустрии
• Липса на интерес към индустриалните професии поради автоматизация. Недостиг на квалифицирана работна ръка в новите индустрии. Бързината на технологичния напредък изпреварва адаптацията на работната сила 
• Фрагментация на местния бизнес, която може да затрудни колективните действия
• Съпротива към промяна в утвърдените индустрии
• Адресиране на проблемите, свързани със застаряващото население чрез развитие на социални и здравни индустрии
• Опасност от поява на геополитически конфликти, които влияят на индустриалната стабилност

Възможни области на действие през 2050 спрямо очертаните предизвикателства 

• Необходимост от препотвърждаване на важността на пряката демокрация при формирането на бъдещи политики
• Създаване на политики в подкрепа на зелените индустрии и устойчивите практики, съобразени с промяната на текущите предизвикателства
• Изграждане на съвместен подход за идентифициране и адресиране на обществените нужди и достъпа до ресурси
• Въвеждане на мерки за насърчаване на култура на устойчивост и екологично съзнание сред гражданите
• Необходимостта от иновативни индустрии, фокусирани върху опазването на околната среда и повторното използване на ресурсите и след 2050 година
• Необходимост от законодателни промени за запазване на темпа на рециклиране и след постигане на необходимите резултати
• Необходимостта от глобална рамка в подкрепа на местните зелени инициативи и ефективното им прилагане
• Внедряване на модели за овластяване на местните общности и насърчаване на сътрудничество между малките предприятия с цел преодоляване на икономическата фрагментация
• Създаване на план за изследване на международни партньорства с цел засилване на местните инициативи и привличане на инвестиции в зелени технологии
• Необходимост от подчертаване на значението на интеграцията на технологиите в управлението на градската среда и екосистемите
• Необходимост от въвеждане на мерки за осигуряване на баланс между автоматизацията и създаването на работни места. Необходимост от въвеждане на механизъм за съгласуване на законодателните процеси с технологичния напредък
• Изследване на въздействието на автоматизацията върху заетостта и развитието на социални услуги за застаряващото население
• Разработване на образователни системи, съобразени с бъдещите пазари на труда
• Разработване на обучителни програми за повишаване на квалификацията на работната сила
• Разработване на регулаторна рамка, която да обхваща както човешки, така и нечовешки субекти в управлението
• Диверсификация на енергийните източници за намаляване на рисковете от изоставяне на климатичните политики
• Образователни и информационни програми за насърчаване на култура на устойчивост

Очертаните идеи са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Всички сценарии, както и препоръките на експертите за подобряване на средата за развитие на българската индустрия, можете да видите тук.