Бъдещето ни говори: първи сценарий за 2050 година

Как България да бъде подготвена за ситуация с хаос в пазара на труда?

Как можем да се справим с постоянни пожари, наводнения и горещини?

Как можем да овладеем социалното напрежение, предизвикано от тези проблеми?

Отговорите на тези въпроси дава първия от четирите сценария за развитие на България, Европа и света през 2050 година, които MOVE.BG чрез специалната методология на стратегическото прогнозиране (strategic foresight) и с помощта на 22 водещи български експерти от различни сфери. На основата на четирите сценария заедно с експертите създадохме и над 100 препоръки за подобряване на средата за развитие на българската индустрия.

Сценариите бяха създадени, като първо експертите избраха двата водещи фактора, които според тях ще влияят в най-голяма степен на развитието на света, на Европа и на Българи през 2050 година -  климатичните промени и структурата на труда. Като втора стъпка, създадохме четири възможни сценария за 2050 година спрямо различното проявление на тези два фактора - от силни климатични промени до овладени такива и от развита структура на труда, която подпомага индустриалното и зелено развитие, до силни проблеми с пазара на труда и автоматизацията. Експертите бяха разделени на четири групи и всяка една група създаде един от възможните сценарии, като анализира какво би се случило с обществото, околната среда и индустрията в съответния сценарий. Четирите групи бяха:

• Сценарий А “Силни проявления на климатичните промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий Б “Овладени климатични промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий В “Силни проявления на климатичните промени, добре развита структура на пазара на труда”
• Сценарий Г “Овладени климатични промени, добре развита структура на пазара на труда”

Накрая, създадохме препоръки, чрез които да подобрим средата за развитие на българската индустрия. За да сме изградили през 2050 година производства, които са кръгови и конкурентоспособни, развиват се без натиск и зависимости, осигуряват добре платени работни места, опазват природата и екосистемите.

Днес ви запознаваме с първия от четирите сценарии - “Сценарий А: Силни проявления на климатичните промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”.

Сценарий А: Силни проявления на климатичните промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда 

Климатична криза, заплашваща обществото и икономиката, хаос в пазара на труда, социално напрежение и конфликти 

В създаването на този сценарий се включиха следните експерти:

• Борислав Сандов, вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022)
• Борис Върбанов, експерт в Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Димитрина Шиндова, ръководител "Трансферни дейности и връзки с обществеността" в Центъра за чисти технологии и ефективно използване на биомаса в Пловдив
• Ива Петкова, директор “Дирекция Развитие, зелено финансиране и комуникации” във Фонд ФЛАГ
• Доц.д-р Марина Стефанова, заместник-декан по “Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет
• Модератор на панела: Камен Славов, съосновател на SCION

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към ноември 2025 година.

В следващите редове ви представяме резюме на сценария, основните предизвикателства, извлечени на базата на визията на експертите за този сценарий, както и в подробност идеите на експертите какво означава този сценарий.

Сценарият в резюме

Климат и околна среда: климатична криза, която поставя под риск живота на хората и опазването на природата и нейните ресурси, както и застрашава инфраструктурата, индустриалното развитие, социалните системи и обществения мир

Общество и държава: социално напрежение и разделение, социални бунтове, хаос в обществото и в държавните органи, липса на механизми и политики на държавно ниво за справяне с предизвикателствата, които поставят под риск сигурността и живота на населението 

Икономика: появя на монополи, малка група хора контролират малкото останали блага, ограничаване на икономическата активност и на свободната инициатива

Индустрия: липса на ресурси за производство, недостиг на подготвени кадри, застрашена сигурност на инфраструктурата и логистиката

Пазар на труда: наличие на голяма безработица поради негативните въздействия на климатичната криза върху икономиката и поради липсата на програми за адекватно обучение на работниците 

Състояние на демокрацията: фасадна демокрация, вероятност за автокрация или диктатура, липса на контролни механизми, хаосът заради неизпълнените реформи в сферите на климата и икономиката застрашават всички обществени системи и цялостното развитие на държавата

Основен въпрос за размисъл: какво е необходимо да направи България днес, за да е подготвена да избегне подобен сценарий 

Основни предизвикателства

На базата на идеите на експертите ви представяме възможните предизвикателства при този сценарий

При този сценарий през 2050 година светът не е успял да се справи с климатичните промени и изпитва всички негативни последици от този провал.

От една страна, държавите по света, включително и тези в Европейския съюз, от който е част България, не са предприели необходимите мерки, за да ограничат причините за промените в климата - парниковите емисии. Популизмът и пропагандата против климатичните политики са надделели в периода от 2026 до 2050. Поради тази причина през 2050 светът, включително България, се намират в климатична криза - постоянно се редуват бури, наводнения, горещини и пожари. 

Човешкият живот е под постоянна заплаха от климатичните катаклизми, а природата е пред изчезване. Инфраструктурата - пътища, водопроводи, електрическа мрежа, са или разрушени, или са пред разруха. Безводието е нещо обичайно за света и за България. Производството на продукти като лекарства, битова техника, телефони, компютри, автомобили е силно затруднено поради ограничените ресурси и поради изоставянето на кръговата икономика. Наблюдава се недостиг на стоки и затова цените на стоките растат неимоверно. Основни стоки се превръщат в скъп лукс. Почвите са силно изтощени, поради което изхранването на населението е под заплаха. 

Държавите са изоставили политиките за адаптация през предходните години и затова не могат да се справят с проявленията на климатичните промени - липсват необходимите механизми за защита на живота на хората и на останалите растителни и животински видове, за опазване на инфраструктурата, производството и социалните системи. 

От друга страна, се наблюдават сериозни проблеми със структурата на пазара на труда. Работниците не притежават уменията, от които има нужда индустрията в ситуация на климатична криза и наближаващ икономически колапс. Въвеждането на дигитални технологии в бизнеса е ограничено, което също възпрепятства икономическото развитие. За малкото наети работници има сериозни затруднения в гарантиране на заплатите и осигуряването на нормални условия на труд. Икономическата инициатива е силно ограничена, а основните производства попадат в ръцете на олигарси, които налагат тежък монопол.

Климатичните промени са основна заплаха за националната сигурност, с която властите не успяват да се справят и затова се появяват настроения срещу демокрацията като форма на управление. Засилва се социалното разделение и екстремизмът. Появяват се силни социални бунтове. Държавните органи не успяват да овладеят напрежението и разделението в обществото.

Сценарият в детайли

Представяме ви основните тези на експертите, участвали в създаването на този сценарий.

Какво се случва с околната среда

• Нестабилно време всеки ден, повишени рискове/ непредвидимост във всеки аспект на живота
• Нарастване на природните бедствия
• Висока и постоянна опасност за живота на хората от проявленията на климатичните промени
• Разрушаване на природата с бързи темпове
• Нужда от повече защитени зони
• Нужда от развитието на нови технологии/ специалности, които да противодействат на ефектите от климатичните промени
• Разграбване на природни блага
• Деградация на градската среда
• Война за ресурси
• Физическият изкуствен интелект/работите се включват в борбата за ограничените ресурси
• Ограничаване на обработваемите площи и превръщане на основни блага в стоки

Какво се случва с обществото и държавата

• Поединична борба за оцеляване
• Реално прилаганите политики не довеждат до обществен просперитет
• Рязко влошаване на качеството на живот
• Засилване на неравенствата
• Неравенството става новият начин на живот
• Силна поляризация и екстремизъм
• Фрагментация в обществото
• Масова безработица 
• Поява на големи социални бунтове
• Отчуждаване между хората и засилване на депресивните състояния
• Развитие на поколенческа стигма
• Масово погазване на човешките права
• Незачитане на правото на собственост заради войната за ресурси
• Търсене на алтернативни дестинации за живот заради климатичната криза и социалното напрежение
• Засилване на раждаемостта като отговор на страха от загуба на живот вследствие на климатичната криза
• Позеленяване на популизма - популистите, които в предходните години са били против климатичните промени, през 2050 завъртат позициите си на 180 градуса
• Загуба на войната с изкуствения интелект за ефективност и ресурси
• Технологични достижения и ресурси, които са достъпни само за елитите

Какво се случва с икономиката и индустрията

• Масово ограничаване на икономическата свобода
• Развитие на чисти и кръгови технологии поради липса на алтернатива
• Влошаване на положението на уязвимите групи в обществото
• Масови фалити
• Отпадане на застраховките за всякакви рискове като валиден инструмент за икономическа защита
• Остър недостиг на работна ръка
• Застаряваща работна ръка и недостатъчна автоматизация, особено в определени региони
• Липса на защита на трудови права
• Максимизиране на използването на всякакви енергоизточници и на печалбата
• Недостиг на енергия за производство
• Липса на капацитет на енергийните мрежи
• Провал на енергийна сигурност поради отказа от климатични политики през предходните години
• Ограничена наличност на капитал и повишаване на неговата цена
• Намаляване на икономическата активност
• Силно неустойчива регулаторна рамка в икономиката
• Ограничено време за развитие на бизнес решения
• Страхът от неизвестното и несигурната среда ограничават инициативата
• Повишаване на производствените разходи
• Икономическата криза води до липса на капитал за развитието на зелени проекти
• Кризата в пазара на труда води до липса на достатъчен капацитет за развитие на зелени инициативи
• Дигиталната трансформация изпреварва значително адаптацията
• Изкуственият интелект взема управленски решения при липса на етични правила
• Монополизиране на зелените технологии и тяхното прилагане като резултат от поляризацията в обществото и икономическата криза
• Монополизиране на производството на значими иновации
• Разтваряне на ножицата на икономическото развитие между различните региони в България поради още по-големите разлики в достъпа до капитал, до работна ръка и до ресурси

Възможни области на действие през 2050 спрямо очертаните предизвикателства 

• Децентрализация на бюджетната политика
• Прилагане на политики за мобилност на човешкия капитал
• Фокус върху регионалните ресурси като база за развитие на зелени индустрии
• Развитие на приложен изкуствен интелект, трениран в регионален контекст
• Предприемане на мерки за увеличаване на инвестиционната активност
• Енергийната ефективност, кръгови технологии и други зелени политики, изоставени през предходните години, трябва да бъдат въведени в спешен порядък
• Спешно прилагане на екодизайн политиките, като път за откриване на нови бизнес възможности
• Възраждане с помощта на изкуствен интелект на забравени производствени практики, които имат потенциала да увеличават устойчивостта
• Осъзнаване на необходимостта от въвеждане на природно-базирани решения
• Страхът от икономически фалит довежда до оптимизация на процеси, включително до паническо въвеждане на мерки за енергийна ефективност
• Развитие на блокчейн екосистеми/кооперативи като противотежест на монополите
• Инвестиране в образование, мултикултурност и мобилност
• България може да бъде пример за възстановяване на природните екосистеми и бъдещ живот в синхрон с природата, поради природните дадености в сравнително неголяма територия

Очертаните идеи са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Всички сценарии, както и препоръките на експертите за подобряване на средата за развитие на българската индустрия, можете да видите тук.