Бъдещето ни говори: трети сценарий за 2050 година

Какво означава, ако България през 2050 година се намира в ситуация с тежки проявления на климатичните промени?

Какви биха били техните ефекти върху обществото и индустрията?

Какви биха били работещите решения за справяне с подобна тежка ситуация?

Отговорите на тези въпроси дава първия от четирите сценария за развитие на България, Европа и света през 2050 година, които MOVE.BG чрез специалната методология на стратегическото прогнозиране (strategic foresight) и с помощта на 22 водещи български експерти от различни сфери. На основата на четирите сценария заедно с експертите създадохме и над 100 препоръки за подобряване на средата за развитие на българската индустрия.

Сценариите бяха създадени, като първо експертите избраха двата водещи фактора, които според тях ще влияят в най-голяма степен на развитието на света, на Европа и на Българи през 2050 година -  климатичните промени и структурата на труда. Като втора стъпка, създадохме четири възможни сценария за 2050 година спрямо различното проявление на тези два фактора - от силни климатични промени до овладени такива и от развита структура на труда, която подпомага индустриалното и зелено развитие, до силни проблеми с пазара на труда и автоматизацията. Експертите бяха разделени на четири групи и всяка една група създаде един от възможните сценарии, като анализира какво би се случило с обществото, околната среда и индустрията в съответния сценарий. Четирите групи бяха:

• Сценарий А “Силни проявления на климатичните промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий Б “Овладени климатични промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий В “Силни проявления на климатичните промени, добре развита структура на пазара на труда”
• Сценарий Г “Овладени климатични промени, добре развита структура на пазара на труда”

Накрая, създадохме препоръки, чрез които да подобрим средата за развитие на българската индустрия. За да сме изградили през 2050 година производства, които са кръгови и конкурентоспособни, развиват се без натиск и зависимости, осигуряват добре платени работни места, опазват природата и екосистемите.

Днес ви запознаваме с втория от четирите сценарии - Сценарий В “Силни проявления на климатичните промени, добре развита структура на пазара на труда”.

Сценарий В “Силни проявления на климатичните промени, добре развита структура на пазара на труда”

Развит пазар на труда, заплаха за икономиката и обществения мир от климатичната криза

В създаването на този сценарий се включиха следните експерти:

• Елена Дариева, основател на социологическа агенция "Насока"
• Васил Кънев, експерт по екокиберсигурност
• Любо Георгиев, ръководител на "Екипът на София"
• Христо Христов, експерт в  Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Модератор на панела: Константина Войнова, съосновател на SCION

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към ноември 2025 година.

В следващите редове ви представяме резюме на сценария, основните предизвикателства, извлечени на базата на визията на експертите за този сценарий, както и в подробност идеите на експертите какво означава този сценарий.

Сценарият в резюме

Климат и околна среда: климатичните промени са много по-силни спрямо днес, техните проявления засягат всеки един аспект от живота и развитието на обществата; държавните институции са блокирани с потушаване на ежедневни кризи, предизвикани от силните проявления на климатичните промени 

Общество и държава: кризата с климата създава сериозни изпитания пред различните обществени групи, особено най-уязвимите от тях; силното навлизане на дигиталните технологии и автоматизацията водят до отчуждение и разделение в обществото; засилена климатична миграция към Европа, включително България

Икономика: климатичните промени оказват силно негативно въздействия върху икономиката, наблюдават се признаци на икономическа криза поради блокирането на пазарите заради постоянно редуващите се климатични аномалии 

Индустрия: сериозни затруднения пред индустриалното производство поради кризата с климата - блокирани верига за доставки и производствени процеси, инфраструктура и логистика пред колапс

Пазар на труда: добре обучени работници за нуждите на пазара, преквалифицирани работници с оглед на динамиката на развитие на дигиталните технологии и автоматизацията; проблеми със заплащането и работните места заради блокираната от климата икономика 

Състояние на демокрацията: сериозен риск за състоянието на демокрацията поради социалното напрежение, предизвикано от климатичната криза; отчуждението в обществото поставя под въпрос съществуването на националните държави

Основен въпрос за размисъл: какво е необходимо да направи България днес, за да можем да се  подготвим адекватно за справяне с проявленията на климатичните промени, за намаляване на тяхното бъдещо въздействие и за осигуряване на гъвкавост на пазара на труда спрямо извънредни ситуации и социални кризи 

Основни предизвикателства

На базата на идеите на експертите ви представяме възможните предизвикателства при този сценарий

При този сценарий, пазарът на труда в България е добре развит и в крак със световните тенденции. Автоматизацията е навлязла с необходимите темпове в българската икономика, като служителите, които са загубили работата си заради оптимизиране на процеси с нови технологии, са получили необходимата преквалификация и са част от новата икономика.

В същото време, икономическите показатели не са добри заради последствията от изоставените климатични политики. Климатичните промени не са прогноза, а факт. Техните проявления поставят под риск икономическото развитие, защото индустриалното производство е пред колапс - климатичните аномалии блокират производствени процеси, вериги за доставка и застрашават живота на работниците. 

Държавните институции не могат да помогнат на бизнеса, защото са заети с потушаване на ежедневни кризи. Липсата на въведени мерки за адаптация довеждат до пълен блокаж на държавните органи, защото те нямат никаква подготовка и планове как да реагират за справяне с климатичните последици, поради изоставянето на климатичните политики в периода 2026-2050.

Успешното навлизане на дигиталните технологии е лъчът надежда за справяне с климатичните промени, от една страна. От друга, обаче, бързите темпове на дигитализация и автоматизация довеждат до отчуждение в обществото и капсулиране на определени групи. Технологичните разделения създават и обществени такива. Загубен е диалогът между хората, както и диалогът на институциите с обществото.

Заради климатичните промени нараства социалното напрежение в обществото, защото е застрашен животът на хората и техният просперитет. Бързите темпове на дигитализация довеждат до нарастване на страха от неизвестното, който провокира и залитане към недемократични идеологии, представящи “твърдата ръка”, като път към сигурност и спокойствие. Силните вълни на климатични мигранти към Европа, включително България, засилват популизма, а оттам и социалното напрежение.

Сценарият в детайли

Какво се случва с околната среда

• Екстремните горещи вълни и зачестяващите горски пожари са най-сериозните предизвикателства
• Засилване на наводненията, липсващи политики за превенция 
• Повишаване на замърсяването на въздуха - особено видимо в най-неподготвените за климатичната криза страни като България 
• Намаляване на обработваеми земи и сладководни ресурси 
• Изоставане във въвеждането на технологични иновации, които имат потенциала да помогнат посрещането на климатичните последствия
• Застрашително намаляване на биоразнообразието 
• Поява на технологии, които вредят на околната среда
• Липса на чиста вода - масово използване на енергия и вода за работата на дигитални продукти

Какво се случва с обществото и държавата

• Поява на мултикултурни и наддържавни общества, живеещи основно в планините (автономни общности), които комуникират с други такива дигитално
• Промяна в обществото, заради климатичните промени и климатичната миграция
• Засилено дигитално общуване, което довежда до поляризиране на обществото - алгоритмите ни водят да общуваме с хора в собствен балон (квази-балони на съгласие без диалог помежду си, което задълбочава неразбирането), а автоматизацията на труда допълнително засилва изолацията 
• Фрагментиране на общество заради намалени социални контакти 
• Блокиране на политическите действия заради фрагментацията в обществото
• Технологични разделения - заради автоматизация на труда се наблюдава изолация на цели общности от темпа на развитие, което задълбочава социални неравности (икономически, етнически, образователни) 
• Демографски промени - отрицателен прираст в България, но заради по-голямото население на света, се очаква приходяща климатична миграция, съчетано със застаряващо местно население
• Вероятност от социално напрежение заради засилената климатична миграция
• Промени в мисленето и психиката, засилване на самотата
• Етични предизвикателства, свързани с навлизането на изкуствен интелект - доколко да бъдат допуснати и в човешките взаимоотношения
• Омагьосване на света отново - индустриалната революция е направила скок над религиозното благодарение на науката, но на прага на дигиталната революция, светът се омагьосва наново - хората все по-малко разбират технологиите, но сляпо вярват в тях 
• Силно централизирана власт при неблагоприятни климатични промени - авторитаризъм 
• Поява на течения за премахване на националните държави поради силното навлизане на дигиталните технологии

Какво се случва с икономиката и индустрията

• Голямо производство, интегрирано в малки общества - по-висок износ, засилване на използването на водород за придвижване 
• Възникване на нови индустрии заради новите технологии и липсата на регулации
• Революция на големите данни, която радикално променя и природата на социалното познание - начина, по който разбираме света
• Икономиката става все по-глобална, докато политиката все още е локална - икономическите представите са за общо бъдеще (на глобално ниво), националното остава на заден план с цел икономическо развитие 
• Развитие на блокчейн - децентрализация на валутите 
• Логистика на важните ресурси - необходимост от повече сурови ресурси 
• Въвеждане на регулации вместо стимули заради необходимостта от действия за справяне с климатичните промени
• Липса на достатъчно енергоизточници за захранване на автоматизацията
• Липса на суровини
• Липса на достатъчно вода за индустриалното производство
• Опасност от монополизъм в зелените технологии
• Поява на картели, които слагат ръка над ресурсите и над икономическите дейности, свързани с необходимостта от спешно прилагане на зелени политики
• Контролирана индустрия от политици с липса на зелено мислене 
• Липса на възможност за екосъобразно производство заради влошена околна среда
• Силово налагане на замърсяващо производство от външни страни 
• Още по-силно навлизане на дигитални технологии в икономиката за справяне с последиците от климатичната криза и липсата на ресурси - опасност човешкият фактор да не бъде взет предвид

Възможни области на действие през 2050 спрямо очертаните предизвикателства 

• Незабавно отпадане на силно замърсяващи индустрии 
• Ограничаване на добивни индустрии и бум на рециклиращи компании
• Спешни мерки за енергийна ефективност и чисто производство на енергия
• Олекотяване на процеса и администрацията по създаване на иновации в голям мащаб
• Необходимост от авангардни иновации, които да адресират спешната необходимост от бързо навлизане на зелено производство и начин на живот
• Силен потенциал за иновации в рециклирането 
• Създаване на екосистеми за производство на зелени технологии 
• Спешни мерки за модернизация на остаряващата техника
• Спешни мерки за превръщане на замърсяващите индустрии в зелени 
• Създаване на водородната долина на място на ТЕЦ “Марица” 
• Развитие на индустрии, които намаляват въглеродния си отпечатък 
• Необходимост от промяна в поведението на човека - продуктите и услугите, които избира да бъдат зелени

Очертаните идеи са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Всички сценарии, както и препоръките на експертите за подобряване на средата за развитие на българската индустрия, можете да видите тук.