Зеленият дневен ред: Ниската земя по пътя към високите климатични цели

Кабинетът "Руте Четири" поема властта. 10 януари. Снимка: прессъобщение на правителството на Кралство Нидерландия. Фотограф: Валери Куюпрес.

Една от основните задачи пред правителствата наред с решаването на краткосрочните предизвикателства и проблеми е умното, визионерско и дългосрочно планиране с цел адекватна и навременна подготовка за бъдещето. Подготовка, която да гарантира здравето, икономическото и социално развитие, както и просперитета на гражданите. Подготовка, която да гарантира съществуването на страната и нейното население.

Какво ще бъде, обаче бъдещето?

Зелено: ако трябва да използваме една дума.

Неутрално по отношение на климата, без изкопаеми горива и с кръгови практики в икономиката: ако използваме няколко думи. 

Това е мнението на новото правителство на една от държавите основателки на Европейския съюз - Кралство Нидерландия. Преди броени седмици четвъртият кабинет на новия стар премиер Марк Руте встъпи в длъжност след сключването на коалиционно споразумение, преговорите за което продължиха рекордните десет месеца, въпреки че партиите в новата управляващата коалиция са същите като в предходната. Един от основните приоритети в споразумението е гарантирането на устойчивото, зелено бъдеще на страната, като за тази цел са предвидени целенасочени политики за борба с климатичните промени, както и осъществяването на успешна зелена трансформация на икономиката.

Подходът на Нидерландия - бивша империя, която в момента е с територия над два пъти по-малка от България - може да ни бъде полезен в няколко посоки.

Да планираш дългосрочно

Първо, той показва политическо планиране и светоглед, според който силата на държавата не се определя от нейните размери - или казано по-просто - и малките държави могат да бъдат лидери. Националната гордост от миналото се превръща в политическа и икономическа самоувереност в настоящето. Въпреки ограничената си настояща площ Нидерландия е водещата държава по конкурентоспособност в Европейския съюз и заема челните позиции по стандарт на живот на Стария континент. 

Страната иска да продължи да бъде място на просперитет - в постоянно променящата се среда днес, както и в утрешния ден, независимо от неговите големи и сериозни предизвикателства. Затова Кралството предприема редица мерки, които да му помогнат да се превърне в лидер по зелено развитие в Европа: да бъде номер едно по зелен преход на икономиката в Европейския съюз и да бъде водещата държава в борбата с климатичните промени, включително, като се бори за по-високи климатични ангажименти на ЕС.

“Изменението на климата е най-голямото предизвикателство пред нашето поколение. Добрите климатични политики предоставят възможности за изграждане на силна и устойчива икономика и създаване на нови работни места. Ние ще направим Нидерландия готова за бъдещето: бъдеще, което е неутрално по отношение на климата, без изкопаеми горива и кръгово - с производство и доставка на чиста енергия и със зелени индустриални политики. Нидерландия е просперираща страна днес, която се стреми да бъде европейски лидер в прехода към зелена икономика,” се посочва в коалиционното споразумение.

Друг важен урок от холандския опит е, че планирането се основа на знание - на данните на учените. Научните изследвания и анализи ясно определят климатичните промени като едно от основните предизвикателства пред света и пред Нидерландия.  

Кралството, чието име означава “по-ниски земи”, е сред страните с най-ниска надморска височина в света - едва 50% от територията й се намира над 1 м (100 см) от морското ниво. Данните на учените показват, че с 20 см средно са се увеличили нивата на водните басейни в Нидерландия спрямо прединдустриалната епоха, а прогнозите са до 2100 тези нива да достигнат 85 см. Прогнози, които поставят пред риск живота в страната. Затова, според властите, са необходими незабавни и дългосрочни мерки в две посоки: борба с климатичните промени чрез намаляване на парниковите емисии и осъществяване на зелена трансформация на икономиката, както и прилагане на мерки за адаптиране към вече проявяващите се последици с цел намаляване на техния ефект.

Още преди пандемията, холандските власти отбелязват сериозно внимание и на здравните рискове, свързани с промените в климата. Повишаването на глобалната температура може да предизвика нови болести в страната: например, чрез различни насекоми, които не са типични за Нидерландия, разпространяват вируси и населението няма изграден имунитет към тях, но които вече ще могат спокойно да мигрират към затоплящата се Европа. 

“Климатичните промени имат големи последици за Нидерландия: увеличаване на морските нива, проливни дъждове, периоди без валежи, периоди на топли вълни и поява на нови болести като трошащата костите треска денга. Ние можем да предотвратим частично климатичните промени, като в същото време се адаптираме към вече неизбежните последици от тях, така че и през 2100 година Нидерландия да бъде страна с нормални и безопасни условия за живот,” посочва правителството.

Третият и най-важен урок от холандския опит е необходимостта гражданското общество да бъде активно, да следи действията на правителството и да изисква от него промени, когато са необходими. Благодарение на шестгодишна съдебна битка, която завършва с победа на гражданите и поражение за централната власт - днес ниската земя е една от европейските страни с най-високи климатични цели. Как магистратите постановяват, че неамбициозните към 2013 година климатични политики на държавата застрашават правото на живот на гражданите и защо съдът задължава правителството да бъде по-амбициозно, ще научите в настоящия текст. Първо, обаче да разберем повече за новите цели на току-що встъпилото в длъжност правителство.

Какви са конкретните цели в следващите месеци?

Новото коалиционно правителство пое управлението след рекордните 271 дни преговори между четирите партии, управлявали заедно и през предходния мандат (2017-2021): дясноконсервативната Народна партия за свобода и демокрация (VVD) на Руте, либералнодемократическата партия “Демократи 66” (D66) и две по-малки дясноцентристки партии - Християндемократически призив (CDA) и Християнски съюз (Christen Unie). 

Пресконференция по обявяване на края на преговорите за коалиционно споразумение. Отляво надясно: Герт-Ян Сегерс, лидер на Християнския съзю и шеф на парламентарната група на Christen Unie; Зигрид Кааг, лидер на D66, първи вицепремиер и министър на финансите; Марк Руте, лидер на VVD, министър-председател и министър по общите правителствени политики; и Вопке Хоекстра, лидер на CDA, втори вицепремиер и министър на външните работи. Снимка: стопкадър от пресконференцията.

Един от водещите акценти в новото коалиционно споразумение e намаляването на въглеродните емисии. Според документа до 2030 година страната трябва да намали нивата на въглероден диоксид (CO2) с 55% спрямо 1990 година, като за да постигне тази задача, правителството обещава да предприема действия, целящи на практика 60%. Причината за това специално уточнение е, че през есента на миналата година, в разгара на преговорите за правителство, Холандската агенция за околна среда (PBL) публикува ежегодния си октомврийски доклад, според който с настоящите политики Кралството ще намали емисиите парникови газове с едва между 38% и 48% до 2030 и така ще изостане от общата цел на Европейския съюз за най-малко 55%.

Като отговор на недоволството от изводите на PBL, новото коалиционно споразумение потвърждава целта за въглеродна неутралност до 2050 година, като посочва следващите две важни задачи в тази посока - до 2035 четирите партии обещават да намалят CO2 емисиите с 70%, а до 2040 - с 80%. По пътя към неутралността правителството изразява подкрепа и готовност за незабавно и пълно прилагане на пакета реформи  “Подготвени за цел 55”, предложен от Европейската комисия за намаляване на парниковите емисии, който се очаква да бъде приет през тази година. 

Правителството обещава да подпише климатични споразумения с 20-те най-големи замърсители с парникови газове. Документите ще бъдат със задължителен характер и ще включват конкретни действия и ангажименти. Всяко споразумение ще бъде специално пригодено за отделните излъчватели (бизнеси), така че да се вземат предвид връзките между компаниите в индустриални клъстери. Документите ще включват и задължения за дългосрочни инвестиции, за съвместни обучения на работниците, за въвеждане на добри трудови практики и за подобряване на условията на живот. 

Коалиционното споразумение поставя акцент и на обученията по зелени умения, които се планира да обхващат всички икономически сектори, за да могат да бъдат подготвени работниците за нуждите на зелената икономика.

Четирите партии обещават, също така, допълнителни инвестиции в климатични технологии, така че да бъдат подкрепени иновативни решения и проекти, които ще помогнат за успешната трансформация на икономиката. Специален акцент се поставя на подпомагането на зеления преход на малките и средни предприятия, които са гръбнакът на холандската икономика, както и на приемането на амбициозна програма за кръгова икономика, включително финансови стимули за развитие и въвеждане на нови модели на рециклиране. Още при предходните кабинети на Марк Руте през 2016-2017 Нидерландия си постави за цел до 2050 година да бъде държава с изцяло кръгова икономика.

Правителството планира да стимулира използването на чисти форми на транспорт, като от 2030 година в страната ще се продават само превозни средства с нулеви нетни емисии. Предвижда се премахването на тол системата и замяната й с такса на базата на изминато разстояние, както и кампания за разясняване на вредата от пътуване със самолет на малки разстояния. Целта на последните две инициативи е да бъде стимулирано използването на най-чистия вид масов транспорт - железопътният, който в Нидерландия е с високо качество и скорост.

Разбира се, споразумението има и няколко ключови момента, които не бяха приети еднозначно от учени и природозащитници. В коалиционната рамка не са разписани твърди мерки към изкопаемите горива, а само обещание да се “проучат” различни варианти за намаляване на финансовата помощ за въглищната индустрия, както и евентуално да бъдат спрени финансовите стимули за използване на изкопаеми горива. Нидерландия прие дата за отказ от въглищата - 2030 година, като за тази цел преди няколко години бяха спрени пет от централите, използващи този тип суровини, през 2025 ще бъдат затворени още две, а последните три, които правителството определя като модерни и с нисък ефект върху природата - ще бъдат затворени през 2030 година.

Друго решение, което предизвика разнопосочни реакции, е планът да бъдат построени две нови атомни централи с общ бюджет от 5 милиарда евро. Опасенията на природозащитни организации са свързани с екологичните предизвикателства относно ядреното гориво от централите, както и с липсата на достатъчно опит и кадри за цели две нови големи ядрени мощности. Към момента Нидерландия има само една атомна централа, която осигурява около 1% от енергията в микса на страната. 

За да смекчи част от напрежението по горните две част от коалиционното споразумение, правителството потвърждава плана за отказ от природен газ: до 2050 година домакинствата трябва да спрат използването на изкопаеми горива. В момента над 90% от домакинствата разчитат на природен газ за отопление и готвене, както и 50% от бизнеса. След десетилетия, в които природният газ беше сред основните енергийни източници в Нидерландия, през 2019 година правителството взе решение за затваряне на едно от основните и най-богати газови находища в страната и в света - това в  в Грьонинген -  осем години по-рано от планираната дата от 2030 година. Причината: силното обществено недоволство, свързано с честите земетресения, които добивът предизвиква. В страната има още други около 250 находища. 

"Добивът на газ в провинция Грьонинген ще бъде спрян по възможно най-бързия начин и според приетия вече план, защото нашият основен приоритет е сигурността на жителите на Грьонинген," посочват четирите партии в новото коалиционно споразумение.

"Паметник на земетресението", открит през 2019 година в Грьонинген, за да напомня за силното земетресение от 2017 година. Снимка: "Уикипедия". Лиценз: CC.

Според документа ще бъдат предприети активни мерки за развитие на възобновяеми източници на енергия, включително продължаване на програмите за подпомагане на инсталирането на слънчеви панели от домакинствата, както и подпомагане на бизнеса за развитие на собствени възобновяеми мощности. Поради факта, че Нидерландия е една от най-гъсто населените страни - 17 милиона души на 42 хиляди кв.км - хората ще бъдат насърчавани да използват основно покривите си за слънчева енергия, а не да се изграждат соларни паркове. Планира се и увеличаване със седем пъти на капацитета за производство на вятърна енергия от офшорни инсталации. По отношение на вятърните турбини в континенталната част на страната - ще бъдат насърчавани хората да участват в проектите като съинвеститори, за да бъдат стимулирани като съсобственици на мощностите да преминат към възобновяема енергия.

Правителството създава и нов, специален климатичен фонд за следващите десет години. Той ще разполага с бюджет от 35 милиарда евро и ще бъде допълнителен инструмент, извън съществуващите към момента европейски програми, мерките в холандския план за възстановяване и устойчивост, както и вече функциониращите националните политики за подкрепа на иновации и възобновяема енергия. Акцентите на фонда, който ще бъде управляван от Министерството на икономическите отношения и климатичните политики, са изграждане на инфраструктура за чиста енергия, въвеждане на зелени практики в индустриалните производства, подпомагане на прехода към нулеви нетни емисии в транспорта, строителството и жилищните услуги.

Четирите партии обещават да създадат специален експертен съвет към Министерството на икономическите отношения и климатичните политики. Структурата трябва да бъде независима и да подпомага централната власт както чрез съвети за бъдещи политики, така и с анализ на настоящите. 

“Това споразумение е определено по-добро спрямо предходната коалиционна сделка,” споделя Хелеен де Сонинк, професор по социални иновации и климатични промени в Айндховен и един от експертите към Междуправителствения панел за климатични промени към ООН (IPCC).

“Новото правителство е по-амбициозно и това е много необходимо на страната, тъй като в момента Нидерландия не изпълнява европейските цели и другите международни климатични ангажименти.” 

Както ни подсказват думите на проф. Сонинк, пътят към осъзнаването на климатичните предизвикателства, предприемането на ясни и амбициозни климатични цели и разписването на конкретни ангажименти за тяхното изпълнение, не е кратък и лек. Важна роля в него изиграва започналата през 2013 година и продължила шест години съдебна сага “Urgenda Foundation срещу централното правителство”. 

От съпротива към осъзнаване

През 2013 година току-що е започнал вторият мандат на Марк Руте като премиер, а управляващата коалиция се състои само от неговата VVD и от Партията на труда PvdA (лейбъристи). Зелената организация Urgenda Foundation, обединяваща над 800 граждани от цялата страна, подава съдебен иск срещу правителството заради слабите му и неамбициозни климатични цели към онзи момент, които, според организацията, застрашават правото на живот на гражданите. Urgenda Foundation и нейните специалисти твърдят, че според данните към 2013 година правителството не изпълнява европейските си ангажименти и има реална опасност да не постигне общоевропейската цел за намаляване на парниковите емисии с 40% до 2030 година, въпреки оставащите 17 години. От организацията твърдят, че основна причина е лобито на въглищните централи и останалите производители на енергия от изкопаеми горива. През цялото време, правителството отрича обвиненията.

И трите съдебни инстанции, включително Върховният съд, осъждат в полза на Urgenda Foundation, като приемат, че слабите климатични политики представляват риск за гражданите. Освен това, магистратите задължават правителството да предприеме незабавни действия, чрез които да намали парниковите емисии с най-малко 25% до 2020 спрямо 1990 година.

По същото време важна промяна настъпва с встъпилото в длъжност трето правителство на Марк Руте (2017-2021), което се състои от управляващите и в момента четири партии. В тогавашното коалиционно споразумение се включват за първи път ясни и амбициозни климатични ангажименти и се обещават конкретни стъпки за борба с климатичната криза и осъществяването на успешна зелена трансформация. Извършва се и важна административна реформа, чрез която темите, свързани с климат и околна среда, се развиват от едно в три министерства, включително се създава общо Министерство на икономическото развитие и климатичните политики.

Днес, 12 години след съдебното решение, европейската цел за 2030 година е увеличена от 40% на 55%, по предложение на Еврокомисията, а Нидерландия е сред страните, които защитаваха дори по-амбициозното предложение на група евродепутати - за цел от 60%. 

Действията на Urgenda стимулират и други природозащитни групи и граждани да предприемат подобни действия. Така се появява още едно важно съдебно решение, задължаващо правителството да вземе мерки за намаляване на едно от пропусканите с години опасно замърсяване - това с азотен диоксид. В резултат на съдебната битка и постановлението на магистратите, темата става част от политическия дневен ред и днес е ключов аспект в новото коалиционно споразумение. В документа са разписани конкретни политики и цели в следващите няколко години, базирани на препоръките на специален експертен съвет, включително създаването на фонд за борба с този тип замърсяване на стойност 25 милиарда евро до 2035 година.

"Съдебните дела са наистина необходими, за да може правителството да предприеме дадени действия. В противен случай икономическите съображения надделяват и си поставяме едни цели в подобен контекст, които след това не достигаме и трябва пак да си поставим други нови цели," споделя Жан Ерсман, професор в Свободния университет на Амстердам.

Днес, след няколко успешни съдебни битки на гражданите, Нидерландия и нейният подход са променени и амбициозни. Холандският министър на климата и икономиката е един от най-активните членове на Green Growth Group - обединение на екологични и климатични министри от над дузина европейски държави, които се борят за по-амбициозни климатични политики на Съюза, за зелено възстановяване от пандемията и за развитие на т.нар. зелен икономически растеж, който е в синхрон с природата и помага за преодоляване на негативните въздействия от човешката дейност.

Пътят към зеленото лидерство, обаче тепърва започва. Очаквайте следващата ни статия за Зеления дневен ред, в която ще ви разкажем за два важни примера от Нидерландия - създаването на Министерството на икономическото развитие и климатичните политики, както и инициативата за сключване на климатични споразумение с представители на отделните сектори за реално и конкретно намаляване на парниковите емисии.

Не пропускайте важния разговор за зеления дневен ред в България. На 5-и април с нас ще бъдат водещи политици и експерти от България и Европа. Регистрирайте се тук.