Зелената сделка да бъде в центъра на възстановяването след COVID-19, призоваха европейски министри

17 екоръководители написаха отворено писмо до Европейската комисия, в което се обявяват за поддържане на зелената линия на ЕС.


От МOVE.BG, публикувана на 27 април 2020

Основната част от министрите на околната среда в Европейския съюз настояха за приемането на всеобхватен план за възстановяване на Съюза след COVID-19, който се основава на Зелената сделка и на дигиталната трансформация. 17 от 27 екоръководители изпратиха отворено писмо до Европейската комисия, в което призовават изпълнителния орган на ЕС да не се поддава на призиви за краткосрочни решения, които биха рискували природата, здравето и икономическия просперитет на Европа в дългосрочен план. Българското министерство на околната среда и водите не е сред подписалите призива. 

Писмото

Инициативата идва в момент, когато сред основните групи в Европейския парламент се засилиха опасенията, че борбата срещу климатичните промени може да бъде поставена на заден план заради търсенето на бързи решения за икономическо възстановяване след COVID-19. Според министрите, подобни краткосрочни решения ще поставят Европа в капана на мръсните и неефективни производства - тези с изкопаемите горива. А това би застрашило както биологичното разнообразие на нашата планета, така и здравето на хората и конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план.

Затова те настояват Еврокомисията да спазва Зеления пакт за Европа - новият план на комисията "Фон дер Лайен" за изграждане на климатично неутрална икономика до 2050 година. Зелената сделка, според тях, трябва да бъде рамката за възстановяването на икономиката, защото това не е просто план, а стратегия за икономически растеж и създаване на нови работни места чрез въвеждането на зелени решения, които са икономически ефективни.

 

Връзката между COVID-19 и климатичните промени ще бъде основна тема на специалния уебинар на MOVE.BG, посветен на света след коронавируса тази сряда. Гледайте безплатно тук.

Министрите настояват и за увеличаване на инвестициите в сферите на кръговата икономика, устойчивия транспорт, възобновяемата енергия, енергийната ефективност, изследванията, иновациите, както и възстановяването на биоразнообразието. Според тях, именно сега е моментът Европейският съюз да покаже лидерската си роля както пред своите граждани, така и на международната сцена.

Писмото беше инициирано от Австрия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия, Холандия, Финландия и Швеция на 10 април. Германия, Гърция и Франция се присъединиха в следващите няколко часа, а миналата седмица това направиха и Ирландия, Малта, Словакия и Словения. Към момента екоминистри от само 10 държави-членки не са подписали писмото: Белгия, България, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия и Чехия.

Какво пишат министрите?

Публикуваме пълния текст на писмото с всички аргументи на екоминистрите:

“Светът се сблъсква с невиждана криза. Само в рамките на няколко седмици пандемията от COVID-19 се разпространи навсякъде и предизвика огромна човешка трагедия и историческо по мащаб влошаване на икономиката, чието пълно въздействие все още не знаем изцяло.

Нашият обществен живот е затворен, границите - също, безработицата расте, а фирмите се борят със сериозни затруднения. Фокусът ни в момента е в борбата с пандемията и нейните непосредтени последици. 

Ние, обаче, трябва да започнем да се подготвяме за възстановяването на икономиката и трябва да започнем да въвеждаме такива планове за след COVID-19, които ще донесат на Европа и нейните граждани подновен и устойчив път на развитие и просперитет. Докато правим това, не трябва да изгубваме фокус от нестихващата климатична и екологична криза. Усилията за справяне с тази битка трябва да са сред водещите ни приоритети.

Основният урок от кризата с COVID-19 е, че ранните действия са ключови. Затова трябва да продължим с нашата амбиция [за зелена Европа-б.р.], за да смекчим рисковете и цената от нашето бездействие спрямо климатичните промени и загубата на биологичното разнообразие. Не можем да си позволим неуспехи, които могат да окажат с пагубни последици върху климата, биоразнообразието и природата, както и върху човешкото здраве и икономики.

Тези кризи [с коронавируса-б.р.] ни напомниха, че отговорите трябва да бъдат намирани с единодушие чрез общ европейски подход. Възможността на Европейския съюз за реакция зависи от способността ни да работим заедно и в солидарност да изградим мост между борбата с COVID-19, загубата на биологично разнообразие и климатичните промени.

Затова ние сърдечно приветстваме призива от 26 март, отправен от държавните и правителствени ръководители, в който те приканват Европейската комисия да започне работа по всеобхващащ европейски план за възстановяване, който включва зеления преход и дигиталната трансформация.

Призоваваме Комисията да използва Европейската зелена сделка като рамка за тази цел и така да запази своя зелен фокус, започвайки да прилага инициативите, които са част от този пакт.

Зелената сделка представлява нова стратегия за растеж за ЕС, която е в състояние да осигури двойни ползи от стимулирането на икономиките и създаването на работни места, като същевременно ускорява зеления преход по икономически ефективен начин. Например, целта за постигане на климатично неутрална икономика в Европа през 2050 година, както и съпътстващата я решителна рамка за действие осигуряват стабилна и предвидима инвестиционна среда за европейските бизнеси, което е ключово изискване за икономически растеж и създаване на работни места чрез зелен дневен ред.

Ние, също така, окуражаваме Еврокомисията да обърне особено внимание на елементите на Зеления пакт, включително Европейския инвестиционен план, които могат да бъдат изведени на преден план, за да стимулират зеленото възстановяване и справедливия преход. Трябва да увеличим инвестициите, особено в сферите на устойчивия транспорт, възобновяемата енергия, енергийната ефективност, изследванията и иновациите, възстановяването на биоразнообразието и кръговата икономика.

Зелената сделка ни осигурява пътна карта, чрез която да направим правилните избори, докато отговаряме на икономическата криза, като в същото време превръщаме Европа в континент с устойчива и климатично неутрална икономика.

Ние трябва да се противопоставим на изкушенията, които носят краткосрочните отговори на настоящата криза и които рискуват да обрекат Европейския съюз в следващите десетилетия на икономика, зависеща от изкопаеми горива.

Вместо това, трябва да следваме решението ни да увеличим преди края на годината целта за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 година спрямо 1990 [от 40% на 50-55%-б.р.]. Така ние ще се придържаме към целите на Парижкото споразумение за климата, въпреки отложената заради коронавируса годишна среща за климата на ООН и ще вдъхновим останалите страни да повишат техните цели. 

В тази връзка, ние сме удовлетворени от решението на Комисията да представи през септември оценка на въздействието на плана за повишаване на целта за намаляване на парниковите газове до 2030 година. Но освен това, ние се нуждаем от поддържането и засилването на нашите ефективни регулаторни механизми като европейската референтна схема за търговия с емисии, стандартите за опазване на околната среда и отделните секторни политики. Трябва да направим тези механизми по-ефективни за прилагането на целта за намаляване на емисиите по най-ефективния в икономическо отношение начин, който в същото време осигурява пътя на европейския бизнес към зелената и кръгова икономика на бъдещето. 

Трябва да изпратим силен политически сигнал към света и нашите граждани, че ЕС ще води с примери дори в трудни моменти като настоящия и, че ще проправи пътя за климатична неутралност и за изпълнение на Парижкото споразумение.

Поради същата причина, спешните действия за съхранение и грижа за биоразнообразието трябва да бъдат ключова част от нашия отговор на световната здравна и природна криза, както и да бъдат основен аспект, който осигурява дългосрочното оцеляване и благополучие на нашите общества.”

Автор
още по темата

още от Градска джунгла