В новото НС да бъдат създадени четири комисии в подкрепа на устойчивото развитие

Сградата на Народното събрание. Снимка: "Уикипедия". Лиценз: CC.

Да бъдат създадени четири специални комисии в новото 48-мо Обикновено народно събрание за целенасочена подкрепа на зелената трансформация на българското общество и икономика и в подкрепа на иновативното развитие. Затова призова в отворено писмо, изпратено в първия работен ден на новите народни представители, коалиция „За зелен рестарт”, инициирана от MOVE.BG и включваща още WWF България, „Грийнпийс”-България и „Институт Кръгова Икономика”.

Писмото, озаглавено „Бедствията в Карловско са сигнал, необходим е дългосрочен подход към зеления преход и климатичните промени” призовава за смяна на подхода - от „тичане на пожар“ след кризите към дългосрочно планиране и въвеждане на реални мерки за преодоляване на предизвикателствата и за реализиране на възможностите, свързани с климатичните промени.

Първи стъпки в тази посока могат да бъдат направени още при формирането на парламентарните комисии в следващите дни, обясняват от Коалиция „За зелен рестарт” и затова призовават за създаване на следните комисии:

• Постоянна комисия „Енергия и смекчаване на климатичните промени“ - тоест, комисия, обединяваща енергетика и климат;
• Постоянна комисия „Околна среда, биоразнообразие и адаптация към климатичните промени“ - разширяване на настоящите формати на тази комисия с политики за биологично разнообразие и адаптация към климатичните промени;
• Постоянна комисия „Иновации, кръгова икономика и зелена трансформация“ -обединяване на три от ключовите елементи за успешен зелен преход на икономиката и обществото;
• Временна комисия за наблюдение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост - поради важността на ПВУ комисията да бъде структурирана на паритетен принцип и по един път в месеца да провежда заседания с участието на заинтересованите страни по мерките в Плана.

Защо са необходими тези комисии?

„Климатичните промени са сред основните рискове, застрашаващи живота, икономиката и просперитета на българското общество. Сушата по Дунава и в Северозападна България, бедствията в Карловско, необичайно мощните валежи и бури в цялата страна и унищожените земеделски реколти и здравните рискове от горещите вълни в градовете - проявления на климатичната криза от последните няколко месеца - са само пореден тежък симптом на липсата на дългосрочен подход към климатичните промени в България,” посочват четирите организации от Коалиция „За зелен рестарт” и допълват:

„Българската икономика продължава да бъде най-ресурсоемката и въглеродно интензивната в Европа, на последните места сме в европейския индекс за навлизане на екоиновации, както и в този за развитие на иновативния потенциал, а българската енергетика продължава да бъде свръхзависима от изкопаеми горива. Не на последно място, България сериозно изостава в прилагането на кръгови практики: едва 2.6% от всички използвани материали у нас идват от рециклиране и преизползване - или 5 пъти под средноевропейското ниво и 11 пъти под нивата на лидера Нидерландия."

Данните ясно показват, че са необходими незабавни действия, посочват от Коалиция „За зелен рестарт” в отвореното писмо и аргументират създаването на всяка една от четирите предложени комисии.

„Вярваме, че последствията от климатичната криза, ковид пандемията и закъснялата енергийна трансформация към използването на чисти форми на производство на енергия са уроци, които са осъзнати от всички нас като общество. 77% от българите смятат, че борбата с климатичните промени може да спомогне за подобряване на здравето и благосъстоянието им, показват данните на Евростат от тази година.

Затова сме убедени, че всички ние няма да си позволим да губим повече възможности. Време е за действия,” завършва писмото на Коалиция „За зелен рестарт”.

Пълен текст на писмото е достъпен тук.

Още за Коалиция „За зелен рестарт” можете да научите тук.