За характер с А, Б и В

Характерът не просто като образоватлна, а като обществена цел


От Димитър Татарски, публикувана на 3 октомври 2018

Надали има човек на земята, който да няма някакво разбиране за характера. И колкото хора, толкова мнения за него. От една страна, това е супер: многообразието крепи живота. Но другата страна на монетата предполага твърде различни начини на мислене, емоции и поведение помежду ни, които съвсем естествено затрудняват общата ни работа в екип по изграждане на характера в обществото. Взаимствайки мотото на ЕС, идеално би било да бъдем единни в многообразието от характери наоколо. Но как? И защо? Откъде да започнем?

Имаме нужда да започнем от началото с А, Б и В. Поне такива са наблюденията ни от различни формати събития като форуми, дискусии, срещи и кампании, които Характер.бг, MOVE.BG и съмишленици организираме от две години насам, за да информираме за характера като източник на иновации в образованието и обществото.

 

 

Нови изследвания и проучвания разкриват потенциала на характера в контекста на условията и обстоятелствата днес. Така, както продължаваме да задълбаваме и научаваме новости в математиката, физиката и химията като дисциплини, ранното детско развитие, позитивната психология и науката за характера дълбаят и научават повече за същността и благополучието на човека. Уви, все още твърде много хора и организации по света и в страната не знаем за самото наличие на силните страни на характера в нас самите, не знаем как да ги ползваме като решение отвътре на проблемите отвън, как да ги внедряваме в ежедневието си вкъщи или на работа. Не знаем за възможностите на състоянието „поток“ и прогресивното мислене. Не знаем дали нещото, което родители, учители и общество ежедневно правим с характера на децата и учениците вкъщи и в училище, съответства на това, което съвременната наука и практика доказват за актуално и правилно. Понякога не просто не знаем, а не ни е грижа за това... каквото и да е то.

За мен лично, най-общо казано, А-то за характера е в набавянето на научната информация и изграждането на нужната чувствителност и ангажираност към темата като деца, възрастни и общество. В България масово вилнеят митове и нагласи от „онуй време“ или по лични убеждения, които не са базирани на наука и доказателства. В резултат, убедени в своите истини, родители и учители правим различни неща по характера на едни и същи деца, пришивайки кой каквото знае и кърпейки положението кой докъдето може. Уви, истините в повечето случаи не са голямата Истина на науката. Без родители и учители да сме на една вълна като информация, чувствителност и ангажираност по отношение на характера, без да имаме А-то вътре в себе си, няма как да започнем да работим в екип, последващото „В“ нататък, така че днешното поколение деца да бъдат достатъчно гъвкави, упорити и кооперативни за живот в най-сложното и предизвикателно общество, което някога е съществувало досега.

Накратко, Б-то би било в обособяването на нужната екосистема от участници, взаимовръзки и среда, която да подпомага създаването на съвременни условия за устойчивото развитие и утвърждаване на характера в страната. Осезаеми резултати са постижими с взаимни усилия на различни заинтересовани страни.

Празни приказки? Глупости? Други подобни от сорта? Някой би казал и това. Радостното е, че се намираме все повече хора и организации в България, съзнаващи, че новите закони, камерите по пътя и сметната палата са решения отвън, които сами по себе си не могат да осигурят желаното от всички ни обществено функциониране, безопасност и качество на живот в страната. Те имат нужда от също толкова важното решение отвътре. Особено в държава, оглавяваща статистиките за корупция, сива икономика и нещастие в ЕС. Характерът не е просто образователна цел: той е обществена такава.

 

тагове
Автор
още по темата

още от Актуално