За моя дядо - просветителят Иван Денкоглу

Нашият читател Димитър Цветанов е победителят за месец юли в играта ни с издателство “Изток-Запад” - “Сподели история, спечели книга”.


От МOVE.BG, публикувана на 2 август 2019

Димитър Цветанов, един от читателите на програма “Моята българска история” на MOVE.BG, ни изпрати много интересен разказ за нашата интерактивна карта. Димитър ни разказва съдбата на своя роднина Иван Денкоглу - известният български търговец, предприемач и просветен покровител от Възраждането. Тази история печели наградата в месечната ни игра с издателство Изток-Запад. Наградата за юли месец е книгата на Лизбет Любенова “Последните български владици в Македония”

Всеки от вас може да ни изпрати история на myhistory.bg и да участва в играта за месец август. 

Приятно четене на историята на Иван Денкоглу, разказана от Димитър Цветанов.

Дядо Денкоглу, както е наричан от своите познати, раздава 80% от своето богатство за строежи на църкви и училища в България. С негова помощ Васил Евстатиевич Априлов построява известната Априловска гимназия в Габрово. Любопитен факт е, че Денкоглу дарява голяма сума за построяване на паметник на Георгий Хуца (Юрий Венелин ), след ранната му смърт през 1839 година. С негова помощ е издаден " Векът на българския цар Симеон" от Спиридон Палаузов. 

Иван Ненов Денков, както е рожденото име на Денкоглу, е роден в село Балша през 1781 година. Родителите му се казват Нено и Мария. Денкоглу остава сирак на 14-годишна възраст, като майка му дава 14 златни пари, за да отиде да живее в Търново, при неин роднина калугер. Там Денкоглу се запознава с гърци и заминава за Нежин* - град на границата между три  държави - Русия, Полша и Кримското ханство. Започва търговия с кожи от самур - животно от рода на белката, което днес е забранено да се убива, като се отглежда промишлено във ферми.

Денкоглу завещава сума за стипендия на млади българи да учат в Ришельовския лицей в Одеса. Стипендианти са: Никола Катранов (прототип на Инсаров от “В навечерието” на Тургенев ), Константин Геров - брат на Найден Геров, Сава Филаретов и други. През 1857 година Денкоглу успява да посети родното си село Балша, но по негови думи - “Аз не срещнах никого от моя род” - това пише до професор Погодин. 

Според преданието, което се носи в моя род, неговите роднини се скрили в местността “Градище” над селото, за да не им вземе нивите. Огорчен достолепният старец си тръгнал Денкоглу оставя Сава Филаретов за учител в София, а когато Сава се оженва за съпругата си Йорданка, двамата младоженци отиват да занесат подарък на достолепния вече старец Денкоглу  - риза. Денкоглу отива на баня, облича ризата и след няколко часа получава инсулт и умира - датата била 13.05.1861 година. 

Моят род по майчина линия стига до Найден, който е братовчед на Денкоглу, а негов син е Храно. Синът на Храно - Сокол е роден през 1890 година и през Първата световна война е бил полицейски управител на Пирот. Един от синовете му се е казвал Наполеон, а друг - бащата на дядо ми се е казвал Александър - в чест на Александър Велики. Аз съм седмо поколение след този Найден, братовчед на Денкоглу. Има още много какво да се говори , но аз спирам дотук…”

*Нежин е известен търговски център не само в Харковска област, но и в цялата Руска империя. По-голямата част от неговите 16 000 жители се занимават основно с търговия - б.р.

Автор
още по темата

още от Моята българска история