Димитър Цветанов, един от читателите на програма “Моята българска история” на MOVE.BG, ни изпрати много интересен разказ за нашата интерактивна карта. Димитър ни разказва съдбата на своя роднина Иван Денкоглу - известният български търговец, предприемач и просветен покровител от Възраждането. Тази история печели наградата в месечната ни игра с издателство “Изток-Запад”. Наградата за юли месец е книгата на Лизбет Любенова “Последните български владици в Македония”.
Всеки от вас може да ни изпрати история на myhistory.bg и да участва в играта за месец август.
Приятно четене на историята на Иван Денкоглу, разказана от Димитър Цветанов.
“Дядо Денкоглу, както е наричан от своите познати, раздава 80% от своето богатство за строежи на църкви и училища в България. С негова помощ Васил Евстатиевич Априлов построява известната Априловска гимназия в Габрово. Любопитен факт е, че Денкоглу дарява голяма сума за построяване на паметник на Георгий Хуца (Юрий Венелин ), след ранната му смърт през 1839 година. С негова помощ е издаден " Векът на българския цар Симеон" от Спиридон Палаузов.
Иван Ненов Денков, както е рожденото име на Денкоглу, е роден в село Балша през 1781 година. Родителите му се казват Нено и Мария. Денкоглу остава сирак на 14-годишна възраст, като майка му дава 14 златни пари, за да отиде да живее в Търново, при неин роднина калугер. Там Денкоглу се запознава с гърци и заминава за Нежин* - град на границата между три държави - Русия, Полша и Кримското ханство. Започва търговия с кожи от самур - животно от рода на белката, което днес е забранено да се убива, като се отглежда промишлено във ферми.
Денкоглу завещава сума за стипендия на млади българи да учат в Ришельовския лицей в Одеса. Стипендианти са: Никола Катранов (прототип на Инсаров от “В навечерието” на Тургенев ), Константин Геров - брат на Найден Геров, Сава Филаретов и други. През 1857 година Денкоглу успява да посети родното си село Балша, но по негови думи - “Аз не срещнах никого от моя род” - това пише до професор Погодин.
Според преданието, което се носи в моя род, неговите роднини се скрили в местността “Градище” над селото, за да не им вземе нивите. Огорчен достолепният старец си тръгнал Денкоглу оставя Сава Филаретов за учител в София, а когато Сава се оженва за съпругата си Йорданка, двамата младоженци отиват да занесат подарък на достолепния вече старец Денкоглу - риза. Денкоглу отива на баня, облича ризата и след няколко часа получава инсулт и умира - датата била 13.05.1861 година.
Моят род по майчина линия стига до Найден, който е братовчед на Денкоглу, а негов син е Храно. Синът на Храно - Сокол е роден през 1890 година и през Първата световна война е бил полицейски управител на Пирот. Един от синовете му се е казвал Наполеон, а друг - бащата на дядо ми се е казвал Александър - в чест на Александър Велики. Аз съм седмо поколение след този Найден, братовчед на Денкоглу. Има още много какво да се говори , но аз спирам дотук…”
*Нежин е известен търговски център не само в Харковска област, но и в цялата Руска империя. По-голямата част от неговите 16 000 жители се занимават основно с търговия - б.р.
