Как да направим по-информиран избор на националния референдум

Как да направим по-информиран избор на националния референдум - MOVE.BG

Макар и изместено на заден план от развитието на кандидат-президентската кампания, предстоящото национално допитване е от особена важност за бъдещето на изборния процес в България. Докато партиите променят правилата в последния момент преди президентските избори, резултатът от референдума може да преначертае политическата карта в страната ни на следващите парламентарни избори.

Преди повече от година MOVE.BG с помощта на десетки доброволци и експерти си постави амбициозната задача да подпомогне гражданското общество за по-добро разбиране на изборния процес. Това доведе до създаването на образователния онлайн инструмент Наръчник за изборна реформа, чрез който всеки гражданин може да се запознае с проблемите пред изборната система и алтернативите за тяхното решаване, както и да направи своя вариант за реформа.

Как да направим по-информиран и удачен избор на 6-ти ноември?

Въпросите от референдума би трябвало да решават конкретни проблеми на изборната система в България, но какви са позитивите и негативите от тяхното потенциално въвеждане? Разгърнахме материалите, на които е базиран нашия Наръчник за изборна реформа и подбрахме за вас тези, които засягат въпросите от предстоящия референдум.

Въпрос 1:  "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?" 

При мажоритарната избирателна система изборите се печелят от кандидата, получил мнозинството от гласовете на избирателите в даден избирателен район или в национален мащаб. Мажоритарната система позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност.

При мажоритарна система с абсолютно мнозинство (МИС) съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (50+1), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. При тази система кандидатът се състезава с всички останали кандидати едновременно. За да спечели мандата, резултатът му трябва да е по-голям от сбора на резултатите на опонентите му. Такива у нас имаме в случая при избор на президент и кметове.

Плюсове:

Основно предимство на мажоритарните системи е, че при мажоритарния вот има силно персонифициране на предизборната борба, като избирателите се водят главно от авторитета на избирания. Mажоритарната избирателна система може при определени условия да стимулира формирането на локални партии. Най-емблематичният ефект на тази система е обединяването на умерените партии срещу по-екстремните. В български контекст подобен случай са президентските избори от 2006 г. Тогава много привърженици на умерената десница подкрепиха своя основен опонент Първанов, пред опасността президент да стане крайният националист Сидеров. В Европа най-известният подобен случай е Жак Ширак срещу Жан-Мари Льо Пен във френските избори за президент през 2002 г. Тогава умерените леви и десни се обединиха в подкрепа на Жак Ширак, за да не стане Льо Пен президент.

Минуси:

Сериозен недостатък на МИС е, че при тях може да има голяма загуба на гласове, което да доведе до много непредставени граждани. Гласовете на втория кандидат не носят мандати. Победителят печели всичко.

Друг проблем при мажоритарните системи е нуждата от сериозна точност при администрирането на изборите – точни избирателни списъци и избирателни комисии, които броят точно. Поради малкия брой избиратели в едномандатния район, понякога дори и 10 гласа могат да променят изхода от изборите в една или друга посока. Това прави крайния резултат много податлив на негативно влияние като купуване на гласове, силни местни интереси извън политиката и т.н.

Мажоритарният избор е в това, че в избирателния район печели този кандидат, спечелил най-много гласове, без разлика коя партия го издига.

Въпрос 2: "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" 

Основната цел на задължителното гласуване е да повиши избирателната активност, което да „удави“ контролираните гласове като ги превърне в относително незначителна част от общия вот.

Контролираните гласове не могат да се увеличат до безкрай, защото за тяхното набиране са нужни сериозни ресурси. Т.е. те са краен брой и колкото по-високата е общата активност, толкова техният дял ще бъде по-малък и ще има по-малко отражение върху крайния резултат.

Задължителното гласуване създава допълнителна мотивация за избирателите да отидат да подадат своя вот. Тя може да бъде негативна – т.е. под страх от санкция, или позитивна – чрез поощрения и награди. Така гласуването може да бъде „задължително“ в същинския смисъл на думата – който не изпълни задължението си да гласува, бива санкциониран с глоба или други негативни последици. То може да е и привилегироващо – да се дават определени блага и предимства за всеки, който е упражнил правото си на глас. Примери – % отстъпка от местни данъци и такси, предимство при получаване на административни актове – разрешителни, лицензии и т.н.

Плюсове:

Няма съмнение, че задължителното гласуване ще повиши избирателната активност, защото създава допълнителни стимули за гласуване. Колкото повече хора гласуват, толкова повече легитимност (поне на хартия) има избраната власт и демократичните институции. Друга положителна последица е „претопяването“ на контролираните/купените гласове, защото те ще имат все по-малък относителен дял. Ако при сегашната активност на парламентарни избори (около 50%) купените гласове са 3-4%, то при 80% ще са по-малко от 2%.

Минуси:

Народът е казал: „На сила хубост не става.“. Това е и обобщението на недостатъците на задължителното гласуване – то насилва гражданите да гласуват, което може да доведе неподозирани последици. Принуденият да гласува може да причини повече вреда с гласа си, отколкото полза. Когато нямаш лична мотивация да гласуваш, а си административно принуден, можеш да гласуваш „протестно“.

Единият вариант е да гласуваш за „интересни“, „атрактивни“ или различни кандидати и партии. Много често това са просто популисти, които дават „различни“, но нереални и неверни отговори на сериозните въпроси в политиката. Естествено, един избирател, когато е задължен, може да възнагради любимите си числа и да гласува за „Любимец 13“, „Щастливото ми число 3“ в бюлетината, без да се интересува от партията, случайно попаднала на тази позиция. Понякога се пуска т.нар. „конформистки вот“, при който избирателят гласува според очакванията си за това кой ще спечели изборите.

Накрая, но не на последно място - когато избирателната активност се повиши изкуствено, се губи възможността да се ориентираме по ниската активност за упадъкът на демократичните институции. Демонтира се алармата, която ни казва, че нещо не е наред, след като хората масово не гласуват. При задължителен вот – няма да има от къде да знаем за това.

Въпрос 3: "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?"

Според действащия Закон за политическите партии финансирането на дейността на партиите се осъществява от собствени приходи и от субсидия, отпускана от държавата.

Проблемите свързани с контрола на получаваните финансови средства от страна на политическите партии налага търсенето на алтернативни решения. Такова решение е промяната в начина на субсидиране. В този смисъл възможностите при намаляване на размера на субсидиите са частично изплащане на предварително прогнозирани от партията разходи, които да се допокрият от собствените ѝ средства, т.е ко-финансиране, чрез което държавата покрива само част от разходите на партията.

Промените могат да узаконят корпоративното финансиране като източник на средства, но единствено при наличието на пълна прозрачност по отношение на приходите от физически и юридически лица, ясна законова регламентация на механизмите и създаване на специализирани органи, които да се занимават с мониторинг.

Изграждането на установена рамка относно финансирането на партиите може да се осъществи в няколко направления – изработване на регистър на дарителите, въвеждане на граждански контрол и достъп до информацията относно получените от партията средства, ясни срокове за предоставяне на финансови отчети на партиите и сериозни санкции при липсваща информация или установяване на нередности (лишаване от субсидия, анулиране на изборни резултати, глоби, лишаване от свобода).

Всички тези мерки имат за цел да осигурят публичност и яснота и да посочат алтернативни решения на проблемите свързани с финансирането на партиите.

Плюсове:

Възможностите, които дава ко-финансирането са свързани най-вече с целесъобразното разходване на субсидиите. Имайки се предвид отчетността и намаляването на държавните субсидии за сметка на поемането на по-голяма тежест страна на партиите, ще се наложи по-целесъобразно изразходване на средства, тъй като финансовата отговорност на партията ще се увеличи. От друга страна, ще се намалят злоупотребите със средства, които често се срещат по време на предизборни кампании. Не на последно място намаляването на субсидиите ще принуди партиите да търсят повече директен контакт с избирателите, тъй като ще имат нужда да увеличат собствените си приходи и по този начин дистанцията партия – избиратели ще се намали.

Минуси:

Промените във финансирането на партиите създава възможност и за не толкова положителни последици. На първо място намаляването на държавната субсидия намалява средствата, с които партията разполага, защото именно това е основния ѝ източник на приходи. Резултат от това е опасността от стимулиране на нерегламентираното финансиране и търсенето на алтернативи за възстановяване на изгубените средства, а това може да създаде предпоставки за зависимости. Това ще отвори широко вратите за феномена на т. нар. Купен депутат. Той е много по-верен на бизнес кръга, който го финансира, а не на избирателите или партията си.

Според нас съществува и трети път на реформа. Той не е свързан толкова с размера на субсидията, а с начина на нейното разходване. Държавата може да отпуска средства само при конкретни условия. В този случай субсидията е повече фонд, към който политическата партия се обръща с конкретен проект, като доказва неговия смисъл и важност. Така парите няма да отиват за частни разходи, а за партийни събития с конкретен резултат. Отделно в Закона за политическите партии могат да се създадат механизми, които да постовят условия за истинско функциониране на партиите – конгреси, експертни срещи, вътрешни избори и т.н. Едва при доказателства за това, партиите могат да използват субсидията си и то отново за дейности, които гарантират, че средствата не са загубени.

Източник: Наръчник за изборна реформа

MOVE.BG