Мисия Енергиен преход: Енергийната бедност в България и възможните решения

Какво представлява енергийната бедност? Защо тя е едно от основните предизвикателства пред България? Какви са възможните решения?

В четвъртата ни статия от рубриката “Мисия Енергиен преход” ще си говорим именно за енергийната бедност и за отражението на този проблем както върху домакинствата, така и върху социалните институции. Ще ви представим и част от възможните пътища за справяне с енергийната бедност, като ви запознаем с една от инициативите на Енергийна Агенция-Пловдив - инсталиране на соларни системи за производство на енергия, на системи за съхранение на енергия, както и на умни системи за събиране и анализ на информация за енергийното потребление. Те бяха поставени по-рано тази година на три сгради, обитавани от деца и младежи със специални потребности във втория по големина град в България.

Разбира се, както е традицията ни в тази рубрика - преди да ви запознаем с добрия пример и неговите носители - нека разберем малко повече за проблема и за европейския контекст.

Енергийната бедност: къде сме ние?

България продължава да бъде страната с най-голям процент енергийно бедни домакинства в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство  - 27,5% според последните данни на Евростат. Това е над 3,5 пъти повече от средното ниво в ЕС - 8%. След България са Литва с 23%, Кипър с 21% и Португалия и Гърция с по 17%. Най-ниските нива са в Швейцария - 0,3%, Норвегия - 0,8%, Австрия - 1,5% и Финландия - 1,8%.

У нас все още няма дефиниция за енергийна бедност, но такава се подготвя като част от пакета реформи, свързани с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Липсата на определение е едно от сериозните предизвикателства пред предприемането на ефективни мерки за справяне с този обществен проблем.

Какво представлява енергийната бедност?

Енергийно бедно домакинство е това семейство, което не може да си позволи да отоплява жилището си до необходимите за здравето градуси през зимата, както и да го охлажда отново до здравословните нива по време на горещите периоди през лятото. Енергийната бедност се отнася и до използването на повече от необходимото количество енергия за отопление и охлаждане поради енергийна неефективност, в резултат на което се правят ограничения в други области на семейния бюджет, за да се покрият енергийните сметки.

Енергийната бедност се проявява по различни начини - от “зазимяването” на стаи от жилището по време на зимния период през отопляване само на най-голямото общо помещение в дома - например, дневна, хол, кухня - до студуването в жилището, когато дадено помещение се отоплява много слабо или въобще не се отоплява - например, спалните помещения, където, за да се спести от сметките за отопление, се използват повече на брой завивки вместо отопление.

Енергийната бедност се отнася и до летните месеци, когато в периодите на големи горещини, каквито наблюдаваме в последните години, е важно помещенията да бъдат охлаждани до здравословните нива за организма. Това особено важи за пенсионерите и хората със сърдечно-съдови заболявания, при които излагането на високи температури през лятото може да се окаже животозастрашаващ фактор.

Повишаващите се цени на енергийните услуги и суровини, особено след началото на войната на Русия срещу Украйна, поставя нови измерения на енергийната бедност и на официалния процент засегнати домакинства.

“Решаването на енергийната бедност се превърна в едно от основните предизвикателства пред държавните политики [в България] по отношение на социалното включване,” това се посочва в специален доклад от юни 2022 година, посветен на България и енергийната бедност в контекста на войната на Русия срещу Украйна и на очакваното приемане на дефиниция за енергийно беден в следващите месеци. Докладът, озаглавен “България: енергийната бедност е основното предизвикателство пред политиките за социално включване заради войната в Украйна”, е изработен от Европейската мрежа за социални политики към Европейската комисия. В документа се посочва още:

“Въпреки че енергийната бедност е гореща тема в държавните политики от години, доскоро почти никакви мерки не бяха предприети за решаването на това предизвикателство. [...] Въздействието на войната в Украйна върху доставките и цените на традиционните горива превърна адресирането на енергийната бедност в още по-спешна задача.”

Енергийната бедност: какви са ефектите?

Сред основните ефекти на енергийната бедност са последствията върху здравословното състояние на хората. Животът в постоянно недобри условия през зимата или лятото може да причини по-ниски нива на цялостното здравословно състояние и намаляване на защитните сили на организма, по-висока предразположеност към настинки и сериозни заболявания, влошено състояние на дихателната система, влошаване на съществуващи респираторни и хронични проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания.

Друг важен аспект на енергийната бедност е влиянието върху менталното здраве. Енергийната бедност може да доведе до завишени нива на стрес, тревожност и депресия. От една страна, животът в недобри условия намалява концентрацията, работоспособността и чувството на удовлетвореност. От друга страна, постоянният стрес от невъзможността да бъдат покрити сметките за отопление оказва сериозно влияние върху менталното здраве на енергийно бедните хора. 

Не на последно място, енергийната бедност може да бъде и сериозна причина за стигматизация на засегнатите домакинства и за социално изключване. Етикетът “енергийно беден” може да доведе до високи нива на стрес или до депресивни състояния.

Едни от най-засегнатите членове на обществото са уязвимите групи и малките деца, защото те са с най-малки възможности за справяне с проблема. Уязвимите групи са подложени на стрес от постоянния избор кои от основните ежедневни потребности могат да покрият с ниските си доходи: сметките за отопление, набавянето на храна, закупуването на лекарства…Децата също са сред най-сериозно засегнатите, защото, от една страна, организмите им все още не са с изградени защитни сили, а от друга - животът в недобри условия довежда до по-слабо представяне в училище поради трудното учене в недобре отоплени жилища. Слабото представяне в училище пък може да е причина за стрес и стигматизация. По този начин кръгът се затваря и затова трябват целенасочени политики и действия за преодоляване на проблема.

Важни са и икономическите измерения на енергийната бедност. Те също се проявяват на няколко нива. Влошените здравословни показатели в следствие на енергийната бедност увеличават разходите за здравни услуги, а увеличените здравни разходи още повече намаляват бюджетите за отопление. Сред икономическите измерения на енергийната бедност са и пропуснатите икономически възможности в следствие на намалената работоспособност и концентрация, както и на допълните дни извън работния процес за справяне със здравословни проблеми. 

Енергийната бедност: какви са причините?

За успешното решаване на енергийната бедност, както и на всяко социално предизвикателство, е необходимо да знаем неговите корени. 

Факторите, които причиняват енергийната бедност, зависят в голяма степен от особеностите на населеното място - т.нар. контекстуални фактори, и от демографската структура на домакинствата - т.нар. персонални фактори. Това се посочва в анализ от юни 2022 година на Европейския хъб за съвети за енергийната бедност. Хъбът, който е наследник на Обсерваторията за енергийна бедност, е специализирана структура към Генерална дирекция “Енергия” в Европейската комисия и има за задача да подпомогне справедливия енергиен преход в Европейския съюз, като съдейства за справяне с енергийната бедност на европейско, национално и регионално ниво.

“Контекстуалните фактори се отнасят до географското положение, климата, типа жилище, наличното оборудване за отопление/охлаждане, както и в по-широк геополитически контекст - до аспектите, влияещи върху цените на енергията,” посочват от Хъба и допълват:

“Персоналните фактори се отнасят до възрастта, здравното състояние, демографския състав на домакинството, както и до други социално-икономически елементи, които могат да утежнят ситуацията.” 

На основата на направени анализи от Хъба са обобщили три основни групи причини за продължаващия проблем с енергийната бедност в Европейския съюз:

• Ниските доходи - невъзможността да бъдат посрещнати непосредствените, месечни енергийни разходи е една от основните причини за енергийната бедност. Ниските доходи могат да се дължат на различни фактори - ниски заплати, безработица, липса на трудова сигурност, която предизвика постоянна необходимост от ограничаване на разходите или комбинация тези фактори, взети заедно. Специална група, свързана с ниските доходи, са самите родители, пенсионерите и хората с увреждания;
• Енергийната ефективност - сред причините за енергийната бедност могат да бъдат и комбинация от фактори, свързани с ниските нива на енергийна ефективност на домакинствата. В тази група влизат лошото състояние на жилищата, което довежда до загуба на енергия, неефективните уреди за отопление и охлаждане, които използват много енергия, но без да затоплят или охлаждат жилищата до необходимите нива, както и неефективните типове гориво, използвано за отопление. Сред причините за ниската енергийна ефективност могат да бъдат липсата на познания за енергийното потребление, липсата на средства за извършване на необходимите ремонти и за закупуване на ефективни уреди за отопление, но, също така, и нежеланието това да бъде сторено - най-често, когато живеем в жилище, което не е наша собственост (под наем);
• Цените на енергията - високите цени на електроенергията и на използваните горива са фактор, който засяга всички, но с особена тежест се проявява при уязвимите групи като хора с увреждания, пенсионери, малцинства и хора с постоянно ниски доходи.

Не трябва да забравяме още няколко фактора, посочват от Европейския хъб за съвети за енергийна бедност. От една страна, това е влиянието на климатичните промени, чиито проявления чрез различни природни бедствия, влияе и на трите групи фактори. Също така, състоянието на енергийната грамотност е друг важен фактор, защото липсата на познания за енергийна ефективност, за умно използване на енергията или за възможности за подмяна на уреди и саниране на жилищата, могат значително да увеличат обхвата на енергийната бедност.

Не на последно място, липсата на данни за засегнатите домакинства и за причините, които са ги поставили в категорията на енергийно бедните семейства, е важен фактор, който възпрепятства успешното решаване на проблема.

Енергийната бедност: какви могат да са решенията?

Както споменахме, местният контекст е от ключово значение както за причините, така и за подходите за преодоляване на енергийната бедност. Затова и най-успешните мерки за преодоляване на това предизвикателство са тези, които вземат предвид местните особености, какъвто е и примерът на Енергийна Агенция-Пловдив, за който ще ви споделим след малко. 

Адресиране на енергийната бедност на базата на местния подход препоръчват и европейските експерти. Те са определили три последователни фази в този процес.

• Първо - диагностициране на проблема - анализ на енергийната бедност спрямо дадения местен контекст (град, област), идентифициране на групите енергийно бедни граждани, изчисляване на тяхната степен на уязвимост към проблема, идентифициране на местните заинтересовани страни, както и на вече изпълнени проекти, ако има такива;
• Второ - планиране на действията - ключова задача на тази фаза е да бъде изработен Местен климатичен план за справяне с енергийната бедност. Важно е този план да бъде интегриран, а не да представлява само план за справяне с енергийната бедност. Интегрираният подход преодолява основен проблем при решаването на предизвикателството енергийна бедност - нейното изолиране в самостоятелен проблем. Енергийната бедност не може да бъде успешно решена, ако не взема предвид климатичните проблеми на населеното място (уязвимост към природни бедствия, например) и климатичните цели на страната или региона (намаляване на парникови емисии, преход от един тип енергия към друг). Местният климатичен план дава възможност както за предприемане на краткосрочни мерки - например, подсигуряване на непосредствения отоплителен сезон за енергийно бедните домакинства, така и планирането на средносрочни и дългосрочни стратегии за справяне с енергийната бедност спрямо климатичните особености и цели да даденото населено място. Местният климатичен план трябва да се базира на информацията от първата фаза - диагностициране на проблема - и да предлага цели на основата на т.нар. модел SMART - целите да бъдат конкретни, измерими, постижими, относими към местния контекст и да имат конкретна времева рамка за изпълнение;
• Трето - изпълнение - тази фаза е свързана с успешното прилагане на мерките за справяне с енергийната бедност. Ключов аспект тук е доброто управление на изпълнението, така че да се гарантира участието на заинтересованите страни, да се следят целите и времевата рамка, както и изпълнението на бюджета. Важна част от изпълнението е извършването на анализ на въздействието на приложените мерки, така че те да могат да бъдат коригирани навреме, ако е необходимо.

Информацията от анализа на въздействието е важна и защото тя трябва да бъде използвана за подобряване на процесите и по трите точки - тоест, за постоянно подобряване на политиките, действията и целите за решаване на енергийната бедност на основата на постоянно обновяване на информацията. 

В този описан от европейските експерти успешен подход за адресиране на енергийната бедност от особено значение е изпълнението на пилотни проекти за тестване на различни модели за справяне с предизвикателството. В следващите редове ви разказваме именно за един такъв пример от втория по големина град в България - проектът на Енергийна Агенция-Пловдив за инсталирането на системи от соларни инсталации, системи за съхранение на енергия и на интелигентни уреди за наблюдение в три социални общински сгради в Пловдив, обитавани от двадесет и две деца и младежи със специални потребности.

Енергийната бедност: добрият пример

Както споменахме по-горе в текста, уязвимите групи са една от най-потърпевшите от проблема с енергийната бедност, като те могат да бъдат засегнати както на ниво домакинството, така и на ниво социално учреждение, което обитават. Вторият случай стана силно видим през изминалата година и особено след началото на войната на Русия срещу Украйна. Цените на електроенергията скочиха значително, като в особено сила това се прояви за потребителите на промишлен ток, каквито са различните държавни и общински учреждения, сред които домовете и институциите за оказване на различен тип социална подкрепа.

Системите, инсталирани от Енергийна Агенция-Пловдив, са пример за успешно децентрализирано производство и потребление на енергия. Те са пример как енергията от възобновяеми енергийни източници може да помогне за покриване на енергийното потребление на големи сгради като социалните институции, като им помогне да намалят енергийните разходи и да използват спестените средства за основната си дейности - извършване на социални услуги.

Системите, които са реализирани като част от европейския проект POWERTY, са с потенциални спестявания от 15 000 лева на година. Те помагат и за изпълнение на климатичните цели, защото произведената слънчева енергия в трите сгради се очаква да спести около 30 тона въглеродни емисии на година. 

Покривните инсталации на трите сгради се състоят от фотоволтаични модули, хибридни инвертори, модули за съхранение на енергия (батерии), интелигентни измервателни уреди и системи за мониторинг. Инсталираната мощност е 10kWp за две от сградите и 5,8kWp за третата, а капацитетът на батериите е 34kWh и 12kWh съответно. По този начин очакваното годишно производство на електроенергия е 14 MWh за първите две сгради и 8,6 MWh за третата сграда. 

Инсталираните системи от Енергийна Агенция-Пловдив осигуряват 80% от консумираната възобновяема енергия за собствени нужди на година за всяка от трите сгради. Всяка една от сградите има свръхпроизводство от 2,5 MWh, които ще се подават към електрическата мрежа. Трите системи са на стойност 55 000 евро без ДДС и се очаква да бъдат изплатени за 7,2 години.

Важна роля в инсталираните системи играят новите технологии - от една страна са умните измервателни уреди, които подават информация в реално време, а от друга - облачна система, чрез която могат да се наблюдават всички данни от системата и да се записват, включително генерирането, съхранението и потреблението на произведената соларна енергия. Събраната информация помага за подобрение на енергийното потребление и за въвеждане на допълнителни мерки за енергийна ефективност. 

Важна част от модела на Енергийна Агенция-Пловдив е включването на потребителите в процеса на въвеждане на системите в трите сгради, защото по този начин те осъзнават важността от умното управление на енергията и биват мотивирани да въвеждат допълнителни мерки за енергийна ефективност.

Чрез всички елементи на инсталираните системи този пилотен проект може да служи като модел за репликиране и в други обществени сгради, като спомогне за намаляване на техните енергийни разходи чрез чисти форми на производство на енергия и въвеждане на мерки за подобряване на тяхната енергийна ефективност на основата на данни. 

Затова и този модел е един от добрите примери за решенията за декарбонизация на енергийната система, с които ви запознаваме като част от “Мисия Енергиен преход”.

Защо Енергийна Агенция-Пловдив избра точни тези три сгради, обитавани от младежи със специални потребности, както и какви са предизвикателствата и решенията, свързани с енергийната бедност, ни разказва д-р инж. Ангелина Томова, специалист “Възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност” в Агенцията. Разбира се, засягаме и темата за дългоочакваната и ключова реформа, свързана с приемането на дефиниция за енергийна бедност.

Енергийната бедност: решение в действие

България е страната с най-голям брой енергийно бедни домакинства в ЕС. Какви са измеренията на този проблем в района на втория по големина град в България Пловдив?  

Според EU-SILC – Европейска статистика на доходите и условията на живот  през 2021 - 1 млн. и 532 хил. души са под официалната линия на бедност, а  288 296 души от тях са уязвими потребители.

Енергийна Агенция – Пловдив е член на формираната пред няколко месеца Комисия по енергийна ефективност и енергийна бедност при Министерския съвет, в която участват представители на министерства, експерти от БАН и неправителствени организации, синдикати. В нея се разработват и дискутират изменения на Закона за енергетиката, включително и критерии за уязвимост, администрирането на оценката в Наредба за определяне на критериите, условията и реда за оценка и удостоверяване на домакинства в положение на енергийна бедност и уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Предстои планираните мерки да се синхронизират с Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, плановете за енергийно обновяване, като и с климатичните планове. Но има дългогодишно разногласие между министерствата и е необходимо да се намери компромисен вариант на администриране на енергийната бедност.

Все още официално не е приета дефиниция за енергийна бедност. Постепенно се формира консенсус за избор на т.нар. „разполагаем доход след нормативно определен разход за енергия", който обосновано отчита като енергийно бедни онези лица/домакинства, които попадат под линията на бедност след приспадане на разходите им за енергия. Ще се отчитат и действащите цени на енергийните услуги, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус, както и нормативно установени стандарти за отопление в отопляемата част от жилищата, осветление, ползване на домакински и други уреди за готвене, охлаждане, топла вода и др., които са необходими за задоволяването на съответните основни потребности. 

За 2023 г. с Постановление на Министерския съвет № 286/21.09.22  е определена линия на бедност 504 лв. Приемането на дефиницията за енергийна бедност е условие за получаване на втория транш от плащането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 1 милиард и 400 милиона лева.

След изнасяне на всички данни от националното преброяване 2021 година на Националния статистически институт предстои картографиране на енергийната бедност, включително и за община Пловдив. Енергийна Агенция – Пловдив акцентира и върху бедността вследствие на използване на дърва за огрев с високо съдържание на влага, изгаряни в примитивни печки, която неефективност допълнително допринася за усилване на енергийната бедност.

Енергийна Агенция-Пловдив от години работи по темата за енергийната бедност. Кои са най-ефективните мерки за справяне с това сериозно предизвикателство на базата на вашия опит? 

Мерките за справяне с енергийната бедност трябва да имат дългосрочен хоризонт и да бъдат трайно ефективни и финансово ефективни. Съществуващата практиката за въвеждане на сезонни, целеви – само за енергопотребление за отопление, като и такива за подкрепа на доходите на най-уязвимите по социални индикации, трябва да се реформира, защото мерките за преодоляване на „енергийната бедност" :засягат много голям кръг от хора с различен социален статус, доходно и имуществено състояние.

Безспорно най-ефективни мерки са тези, които са свързани с намаляване на енергийното потребление - например, чрез подобрение на енергийните характеристики на жилищата и след това или паралелно с това промяна на горивната база -  например, чрез въвеждане на ВЕИ за отопление. Спорен е въпросът за начина на реализиране на тези мерки – нашето виждане е, че само енергийно бедните домакинства трябва да се подпомагат 100%, а за останалите интензитета на тази подкрепа да е 75-80%.

По-горе в статията нашите читатели се запознаха с проекта ви за фотоволтаични инсталации и системи за съхранение на енергия в три социални дома в Пловдив. Защо избрахте точно тези групи за пилотната фаза и какви са следващите стъпки в проекта POWERTY?

От изключително значение при избора на пилотни проекти беше това да са енергийно уязвими категории от обществено значение, за да се гарантира една устойчивост на подпомагането и да се усети по-голям ефект от него. За наше огромно съжаление, към момента на разработване на пилотните проекти нямаше дефиниция за „енергийна бедност". В допълнение към липсата на определение за тази изключително уязвима категория потребители на енергия, нашето законодателство третира голяма част от тях като консуматори на промишлена електроенергия, без значение, че това са сгради със социално и обществено предназначение, без стопанска цел, само и единствено поради принадлежността им към някоя общинска или държавна структура. В момента, в които се работеше по избора на пилотните сгради, вече беше налице и назряващият проблем с високите борсови цени на електроенергия, който подлагаше на по-големи изпитания покриването на разходите за енергия от тези потребители и представляваше предизвикателство за покриване на социалната услуга, която не може да подлежи на съкращаване с цел икономии. Това са основните мотиви, които са ни водили при избора на категориите, които да подпомогнем в рамките на проекта POWERTY. Не трябва да забравяме, че Община Пловдив също подкрепи проекта като финансира 10% от стойността им, а за един оптимален резултат от използването на инсталациите, през бюджета на социалните домове бяха финансирани и две допълнителни, към тези, осигурени от POWERTY, батерии за съхранение на енергия.

Добрият пример от тези пилотни сгради намери място и в така наречения План за интегрирано развитие на Община Пловдив (ПИРО), която предвижда репликация на подобен тип проекти в други общински сгради, които имат условия за генериране на енергия за собствено потребление.

Следващите стъпки в проекта POWERTY са свързани с предложения за различни политики, свързани с „енергийната бедност".

Вие сте изследовател и координатор и на проекти, свързани с интелигентните градове. Как един умен град би адресирал енергийната бедност, какво е мястото на решения като тези, които вие предлагате по проекта POWERTY, в един интелигентен град?

Умните градове са, може би, едно от оптималните решения, адресиращи към енергийната бедност. В един умен град или една по-малка единица като енергийната общност, уязвими потребители, които нямат техническа възможност да реализират инсталация подобна на тези в пилотните сгради на POWERTY за България, могат да се възползват от покрива (ако говорим за фотоволтаични инсталации) на сграда в съседство, с която заедно да потребяват възобновяема и по-достъпна енергия.

Те могат да се използват за осигуряване на енергийния баланс, когато в близост до тях има енергийнопозитвна зона, която има излишък на производство на енергия и „търси" консуматор, към който да я подаде.

Решенията и технологиите са многобройни и разнообразни, в зависимост от географските и климатични характеристики, профила на потребителите.

За съжаление и тук има още работа по нормативната уредба, защото решенията, които предлагат интелигентните градове на теория, не винаги могат да се реализират на практика, поради липса на регулации и закони.

 И накрая, как бихте допълнили изречението "Енергийният преход за България е…”

…неизбежно условие за нейното развитие".

Познаваш ли други добри примери като този на Енергийна Агенция-Пловдив?

Разкажи ни за личностите и проектите, които помагат на България в прехода към чиста енергия. 

Попълни анкетата „Мисия Енергиен преход" и сподели добрите примери - линк тук. Ще ти отнеме само минута!

Посочи хората и инициативите, които се:

• Борят с енергийната бедност
• Помагат за подобряване на енергийната ефективност
• Прилагат устойчиви модели за използване на биомаса
• Работят за намирането на нова формула за развитие на въглищните региони

Попълни анкетата тук. Бъди част от „Мисия Енергиен преход"!