Мисия Енергиен преход: Сградите, в които (не)искаш да живееш

Всеки един човек в определен момент от живота си се изправя пред важния въпрос “В какво жилище искам да живея?” - независимо дали ще купуваме имот, ще вземаме жилище под наем, или пък ще ремонтираме наследствено такова. 

В този значим момент в личния ни живот е важно и какви са основните ни мотиви за действие - тоест, кое в своеобразната пирамида на нашия жилищен избор е водещо, какво присъства в тази пирамида и какво отсъства.

Ако приемем, че всеки иска да живее в удобно и уютно жилище, нека си зададем ключовия въпрос “Какво означава за нас едно жилище да бъде удобно и уютно”:

• Да бъде слънчево;
• Да бъде просторно като размери;
• Да има голяма тереса;
• Да има асансьор;
• Да има гараж или свободно място за паркиране;
• Да бъде близо до детска градина и/или елитно училище.

Всички тези критерии за оценка на жилището са важни и имат различна тежест за всеки от нас.

Но…

Колко пъти сте поставяли сред критериите за избор на ново жилище или за ремонт на старо и следните важни аспекти:

• Какви са енергийните характеристики на жилището;
• Използва ли сградата възобновяеми източници на енергия като соларни панели или какви са възможностите й за използване на такъв тип енергия;
• Има ли изолация и колко качествена е тя;
• Какво е състоянието на вентилацията на сградата;
• Какви са нивата на замърсяване на въздуха вътре в жилището.

В новата ни статия от рубриката “Мисия Енергиен преход” ще си говорим за енергийната ефективност и свързания с нея процес на висококачествено обновяване. Наш събеседник е д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на центъра за енергийна ефективност “ЕнЕфект”.

“ЕнЕфект” от години работи системно по темата за енергийната ефективност с различни проекти, които помагат на енергийния преход в България, включително и с практически инициативи в подкрепа на бизнеса, домакинствата, общините и другите заинтересовани страни. Сред проектите на центъра са кръгли маси за финансиране на енергийната ефективност, обучения за всички участници в процеса на сградно обновяване - от проектанти до строителни работници, както и консултиране на политики. “ЕнЕфект” са създатели и на безплатна онлайн система за общински енергиен мениджмънт, чрез която местните власти могат да планират и да проследяват ефекта на мерките за енергийна ефективност. 

Съвсем скоро из страната ще “тръгне” на обиколка една от последните инициативи на “ЕнЕфект” - специална пасивна каравана, която ще обясни и покаже "лице в лице” измеренията на енергийната ефективност. За нея ще ви разкажем след малко. Първо нека погледнем към значението на енергийната ефективност.

Енергийната ефективност на сградите: как ни помага?

Ежедневно европейците прекарваме около 90% от времето ни на закрито - у дома или на работното място. Затова е важно какви са условията в сградите, които обитаваме. 

Енергийната ефективност е средството, което може да ни помогне да подобрим тези условия - както у дома, така и на работното ни място. Но не само. Енергийната ефективност на сградите може да ни помогне да спестяваме средства от енергийните разходи, които да използваме за други семейни нужди или за бизнес развитие, както и да живеем в една по-добра околна среда и опазена природа.

Как се случва това?

От една страна, като подобряваме енергийните характеристики на вече построените сгради, а от друга като строим нови сгради с най-добрите възможни енергийни параметри. И в двата случая ключово е мерките да се прилагат като интегрална програма, а не като отделни действия на парче - например, сградно обновяване, което се ограничава само до поставяне на изолация на жилището и козметично освежаване на помещенията след санирането.

Енергийната ефективност на сградите ни дава много директни и индиректни положителни ефекти - както на индивидуално, така и на макроикономическо ниво, споделя ни д-р Цанев, и допълва, че не винаги осъзнаваме всички положителни аспекти. 

“Енергийната ефективност носи много ползи от индивидуална гледна точка, които си струва да осмислим и да обмислим дали те имат значение за нас.

Енергийната ефективност е доказано икономически ефективна и няма да става по-малко такава, защото да се вярва, че цените на енергията ще падат или, че държавата ще ни защитава вечно означава или да правим грешни предположения, или да разчитаме на една неадекватна политика в енергийния сектор.

Икономическата ефективност на обновяването на сградите е безспорна от наша гледна точка. Оттам нататък обаче другите ползи не се осъзнават и осмислят.

Не се разбират на първо място за мен здравните ползи. Както си говорим често и се изгради обществено съзнание за проблемите със замърсяването на въздуха в градската среда - по същия начин следва да се замислим какъв въздух дишаме вътре в жилищата си - както по отношение на замърсяването с прахови частици, така и по отношение на завишените нива на въглероден двуокис. Това е един феномен, който никой не проучва, не се занимава у нас, а този тип замърсяване има доказано вредно влияние върху здравето и работоспособността.”

Сградите и качеството на въздуха

Според европейски и международни изследвания, качеството на въздуха на закрито е много по-голям проблем, отколкото замърсяването на открито. Анализ на Съвместния изследователски център на Европейския съюз (JRC) показва, че недобрите условия на закрито могат да бъдат два пъти по-опасни за човешкото здраве, отколкото проблемите със замърсения въздух в градска среда. Например, 20% от европейците страдат от астма заради лошите условия на живот на закрито, вътре в сградите.

България е една от страните, в които ситуацията с качеството на въздуха вътре в сградите, е сериозно предизвикателство. В анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, посветен на качеството на въздуха в ЕС, се посочва, че държавите от Източна Европа са тези, при които е отбелязан висок брой на случаите на преждевременна смърт, предизвикана от замърсяването на въздуха на закрито. 

“Аз винаги давам пример със ситуациите в детските градини или училищата - не се съмнявайте, че положението не е добро,” споделя ни д-р Цанев и допълва:

“В повечето случаи в тези сгради у нас са изпълнени половинчати мерки за енергийна ефективност. Например, сложена е някаква изолация, подменени са някакви прозорци, но на сградата не е с осигурена механична вентилация, а пък ръчната вентилация не работи както трябва. В такъв тип сгради всички международни проучвания - в България все още никой не се е осмелил да направи подобно изследване - показват равнища на въглероден двуокис няколко пъти над нормата до нива, които са доказано вредни за здравето на децата.

Ако това не е мотивация да мислим какво се случва в нашите сгради, не знам какво би било.”

Образователните институции в България са разположени в стари и неефективни в енергийно отношение сгради. Това разбираме от информацията в Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд до 2050 година, публикувана от Министерството на енергетиката. Според данните в документа, 74% от образователните институции у нас (училища, университети и колежи) са под минимално допустимия праг клас за енергопотребление C, а едва 0,97% са с клас А - тоест, с най-висока степен на енергийна ефективност и с оптимални енергийни характеристики. 

Лошите енергийни параметри са сигнал не просто за загуба на енергия и за допълнителни разходи за бюджета, които могат да отидат за други важни дейности. Те са сигнал, че цялостното състояние на сградите не е на необходимото ниво.

“Всъщност мерките за енергийна ефективност, направени по един разумен начин, могат да подобрят значително тези условия и да ни осигурят здравословна среда на живот. Тук въобще не говоря за влиянието на температурните разлики от влизането от студено в топло помещение или обратното, което също е обект на действие на енергийната ефективност,” посочва д-р Цанев.

“Затова трябва да знаем, че когато правим проект за енергийна ефективност, ние трябва да предприемаме интегрирани мерки по сградната обвивка и сградните системи с внимание върху вътрешния микроклимат, за да максимизираме не само спестяванията, а и вътрешната среда, която обитаваме. По този начин ще намалим нашите собствени разходи за здраве, а и разходите на публичните системи. 

Тези допълнителни спестявания, които ние генерираме във финансово естество от енергийната ефективност, те реално се реинвестират в местния бизнес. Тоест - ние стимулирам още веднъж местната икономика - освен с инвестиционния проект, който подпомага местния строителен бизнес, ние стимулираме и местната икономика като цяло, защото обикновено ние хората харчим по-голямата част от парите ни там, където живеем. Това е един допълнителен плюс от енергийната ефективност от гледна точка на публичното бюджетиране.”

Енергийната ефективност: ползите на макрониво

На макроикономическо ниво, енергийната ефективност също носи редица ползи посочва д-р Цанев. Един от основните плюсове е подпомагането на развитието на регионите. В момента, около 80% от населението в Европа живее в градовете и около 80% от енергията се консумира именно там. Затова градовете са в основата на енергийния преход, включително на мерките за енергийна ефективност.

“Една от ползите от мерките за енергийна ефективност е подобряването на градската среда, както и подобряването на качеството на социалните услуги,” разказва ни д-р Цанев и допълва:

“От една страна, имаме подобряване на жилищните условия и на начина, по който изглеждат градовете, а от друга страна - когато обновим детската градина или училището, или болницата, самата услуга вътре става по-добра. Тук говорим за интегрирани проекти, в които не се сменя само дограмата, а има и вътрешни ремонти, подобрява се цялостната атмосфера в тези общински сгради и заведения, които предлагат обществени услуги.

Да ви попитам и аз един въпрос: какъв е проблемът в малките градове? 

Хората бягат от там, ще кажете най-вероятно. А защо бягат?

Защото жилищните условия не са добри и обществените услуги не са на добро ниво. 

Когато жилищните условия и обществените услуги се подобрят, а енергийната ефективност се оказва една от малкото самовъзвръщаеми мерки за това  - тогава ние имаме по-голям шанс да запазим хората в по-малките градове. 

Това е целта на регионалното развитие и на демографската политика. Тези цели у нас не се осмислят достатъчно и затова ползите от подобни ефекти на енергийната ефективност, не се вземат предвид, когато планираме на макроравнище, когато приоритизираме сферите на действие на централно ниво, така че да подобрим ситуацията в страната”.

В макроикономически контекст, енергийната ефективност има и други важни ползи, които също рядко обмисляме и на политическо, и на индивидуално ниво, посочва д-р Цанев.

“Енергийната ефективност ни прави по-малко зависими от външни източници на енергия, като по този начин ние ставаме по-сигурни срещу икономически и геополитически рискове”.

Това е и европейският прочит. Неслучайно подпомагането на енергийната ефективност на сградите е един от приоритетите в извънредния енергиен план на Европейския съюз REPowerEU, който беше обявен в резултат от войната на Русия срещу Украйна и руския енергиен шантаж срещу Европа. Планът има за цел да подпомогне откъсването на ЕС от зависимостта му от външни енергоизточници и да стимулира по-бързо преминаване към местни, чисти форми на производство на енергия. По-рано този месец REPowerEU беше одобрен финално на политическо равнище и след техническото му приемане от Съвета на ЕС и Европейския парламент огромен финансов ресурс ще бъде достъпен за държавите членки за енергийни проекти до броени седмици - над 25 милиарда евро под формата на грантове и над 225 милиарда евро под формата на заеми, останали като част от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF). 

Средствата ще бъдат отпускани чрез включване на специални REPowerEU глави в националните планове за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат договорени от всяка държава членка с ЕК. Страните, които не предложат мерки по стълбовете на REPowerEU, сред които е и енергийната ефективност, няма да могат да се възползват от този огромен обем финансови ресурси за подпомагане на по-бърз енергиен преход. Румъния е една от първите държави обявили вече предварително своите намерения да се възползва от REPowerEU, като проектите за подобряване на енергийната ефективност заемат водещо място в плановете на правителството в Букурещ.

Енергийната ефективност и климатичните промени

Разбира се, един от най-важните ефекти на енергийната ефективност е значението й за борбата с климатичните промени. В момента, на сградите в Европа се дължат 40% от общото потребление на енергия и 36% от емисиите парникови газове в следствие на това потребление. Затова и мерките за енергийна ефективност имат ключово значение за постигане на климатичните цели на Европейския съюз и в този контекст на важната средносрочна задача за 2030 година - намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% спрямо нивата от 1990 година.

Обаче, политиките и мерките за енергийна ефективност на сградите имат нужда от редица подобрения, посочват от Европейската комисия в съобщението за новата инициатива “Вълна на саниране за Европа”, която е цели да ускори и стимулира висококачественото обновяване.

“За да постигне целта за намаляване на емисиите с 55%, до 2030 г. Европейският съюз следва да намали дължащите се на сградите емисии на парникови газове с 60%, крайното им енергопотребление с 14 % и потреблението на енергия за отопление и охлаждане с 18%. Поради това е наложително ЕС да насочи вниманието си към начините за повишаване на енергийната ефективност на сградите, за намаляване на въглеродните емисии през целия им жизнен цикъл и за повишаване на устойчивостта им. Прилагането на принципите на кръговост при санирането на сградите ще намали свързаните с материалите емисии на парникови газове от сградите”, посочват от Европейската комисия и допълват:

“Понастоящем само 11 % от съществуващия сграден фонд в ЕС бива саниран в някаква степен всяка година. Много рядко обаче дейностите по саниране са свързани с енергийните характеристики на сградите. Среднопретегленият годишен процент на енергийно саниране е нисък - около 1 %. В Европейския съюз основното саниране, което намалява потреблението на енергия с поне 60%, се извършва годишно само при 0,2% от сградния фонд, а в някои региони равнищата на енергийно саниране на практика са нулеви. С този темп за намаляването на въглеродните емисии от строителния сектор до нулеви нетни емисии ще са необходими няколко века. Време е да се действа.”

Как се действа?

Когато говорим за вече построени сгради, водещият подход в Европа е да се стимулира т.нар. висококачествено, дълбоко обновяване. То е в основата на Европейския зелен пакт (Зелената сделка) - програмата на Европейската комисия за превръщането на Европа в първия климатично-неутрален континент до 2050 година - тоест, да произвеждаме толкова емисии парникови газове колкото планетата може да погълне по естествен път. 

Дълбокото обновяване изисква интегрирани мерки, каквито вече споменах, а не половинчати, каквито наблюдаваме масово в България, споделя ни д-р Цанев.

“Смяната на дограма, изолация не е енергийна ефективност, въпреки че всяка мярка има някакъв ефект.

Тук обаче има един по-голям проблем. Когато правим неоптимални мерки - първо, заключваме възможните ползи; второ - не даваме добър пример на другите; и трето - не изпълняваме социалната си функция. Това важи в особена тежест за публичните власти включително и местните, които би трябвало да са проводник на иновации, да са възпитател, да са комуникатор по ключови въпроси като енергийната ефективност.”

Дълбокото обновяване намалява енергийните нужди на сградите и увеличава спестяването на енергия, а малкото енергийни потребности се задоволяват изцяло от възобновяеми източници, разположени в или близост до сградата. Това се посочва в анализ на Европейския институт за енергийно потребление на сградите. Освен това, дълбокото обновяване включва и мерки, свързани с вентилацията на помещенията, така че да живеем в жилища със здравословни нива на качеството на въздуха, за което ни разказа преди малко д-р Цанев.

Важно място във висококачественото обновяване имат дигиталните технологии, защото те могат да ни помогнат да използваме умно енергията на сградата, по-възможно най-ефективния начин и спрямо нашето поведение и потребности.

Тази посока е един от фокусите и на “ЕнЕфект”, разказва ни д-р Цанев. В центъра работят по серия от проекти за следващо поколение сградни сертификати, които да включват планове за обновяване стъпка по стъпка и методи за дигитално отчитане и контролиране на потреблението.

“Това е важно не само, за да оптимизираме потреблението, но и за да повишим доверието на пазара. В момента, една обновена сграда е с 10 до 15 процента по-скъпа от необновената, а когато имаме вече и данни за потреблението на енергия в самия апартамент, тогава нещата стават доста по-любопитни, интересни. Това има директен ефект върху пазара, върху схемите за финансиране на енергийна ефективност”.

Друг аспект на висококачественото обновяване е връзката с мерките за изграждане на местни мощности за производство на възобновяема енергия. Програмите за енергийна ефективност на сградите трябва да вървят задължително ръка за ръка с изграждането на системи за производство на енергия от възобновяеми източници, като например слънчевите панели, както и на системи за съхранение на тази енергия.

Синергията между мерките за стимулиране на възобновяемите източници и енергийната ефективност имат потенциала да осигурят 90% от необходимото намаление на въглеродните емисии за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на до 2 градуса, се посочва в анализ на Международната агенция за възобновяеми енергийни източници.

“В България наблюдаваме сред бизнеса желание и търсене на енергия от възобновяеми източници, което показва разбирането на бизнеса за тенденциите в развитието на енергийната област”, посочва д-р Цанев и допълва:

“Това, което ни притеснява, е, че този подход не е комбиниран с решения за енергийна ефективност. Най-ефективният подход е съчетаването между мерките за енергийната ефективност и тези за развитието на възобновяемите източници. Този подход трябва да въведем на пазара, той трябва да бъде цел на държавните институции”.

Стимулирането на създаването на енергийни общности е също част от цялостния процес на енергиен преход и на ролята на сградите в него. Енергийните общности ще овластят гражданите да бъдат не само потребители на енергия, но и производители и участници на пазара. Това е европейският подход, който намира приложение в ревизираната Директива за възобновяема енергия. Директивата се очаква да даде стимул на развитието на енергийните общности, но тя все още не е транспонирана у нас, въпреки че срокът за това беше юни 2021 година.

Активното включване на обитателите на сградите е ключ за успеха на мерките на енергийната ефективност, споделя ни и д-р Цанев. Важна мярка в тази посока е развитието на one-stop-shop-ове за енергийна ефективност. “ЕнЕфект” работят в тази насока чрез проект в Габрово и Бургас, където информационните центрове трябва да прераснат именно в подобни точки за предлагане на цялостни услуги за енергийна ефективност.

“За съжаление, в България one-stop-shop-овете ги разбираме тотално грешно - ние ги възприемаме като информационни центрове, което няма нищо общо с думата shop, защото shop или магазин означава, че на това място се предлага услуга. А в случая на one-stop, означава да се предлага интегрирана услуга на едно място - всичко да може да се получи от “едно гише”. 

Важно е да отбележим, че за да бъде успешна тази услуга, тя трябва да бъде местна, а не централна или на областно ниво. Трябва човек да може със съседа си да отиде на две преки и да си купи сградно обновяване или участие в енергийна общност, или нещо, което му върши работа в неговия конкретен случай.”

Сгради с нулево потребление на енергия

В основата на европейския подход към енергийната ефективност на новостроящия се сграден фонд стои концепцията за сгради с близко до нулевото потребление на енергия (nearly zero-energy buildings): това са високоенергийно ефективни сгради, при които значително се подобрява спестяването на енергия. Сградите предлагат комфортните и здравословни условия за живот, но при много малко необходимо количество енергия, която основно се осигурява чрез възобновяеми енергийни източници. 

Преди една година, Европейската комисия оповести ревизия на Директивата за енергийните характеристики на сградите, с която се предлага преход от сгради с почти нулево потребление към такива с нулеви емисии (net-zero emission buildings): това са сгради, които “трябва да консумират малко енергия, да бъдат захранвани възможно най-много с енергия от възобновяеми източници, да нямат въглеродни емисии на място от изкопаеми горива, а техният сертификат за енергийни характеристики да указва потенциала им за глобално затопляне въз основа на емисиите от целия им жизнен цикъл”.

Или да преведем - тези сгради няма да използват нито енергия от въглища, нито от природен газ за отопление, охлаждане или други енергийни нужди.

Според предложението, до 2030 година всички нови сгради трябва да бъдат от този нов модел - с нулеви емисии, а за публичните сгради - срокът е по-кратък, до 2027, защото, според Комисията, публичните институции трябва да задават модела и да служат като пример.

Къде се намира България?

“В България сме изключително бавни с промяната на нормативната уредба, което е въпрос на политическа воля в голяма степен,” споделя ни д-р Цанев и допълва:

“Ние функционално сме в неизпълнение на серия директиви, свързани със сградите и конкретно на Директивата за енергийните характеристики на сградите: всички нови сгради трябваше да са почти нулево енергийни до края на 2020 година, но ние продължавахме дълго време това изискване да не го въвеждаме. Наскоро го въведохме с отложен старт през 2024 година. Но какво ще стане през 2024 година, можем да си представим. Имахме подобна ситуация с казуса със сградните паспорти, които в крайна сметка отпаднаха.

Тоест, у нас наблюдаваме един изключително негативен сигнал от публичните институции към бранша за това дали ще се случва някаква промяна, кога ще се случва, как ще се случва, какво ще се изисква от бранша. Сигналът е по-скоро да се снишим, което единствено ни прави по-бедни, не ни прави по-богати. 

А защо ни прави по-бедни? 

Защото продължаваме да харчим в пъти повече енергия отколкото в други европейски държави, които възприемат тези завишени изисквания като възможност, а не като наказание.”

България и мерките за енергийна ефективност

Сградният жилищен фонд в България е неефективен от гледна точка на енергийната ефективност, като едва 7% от площта на обитаваните жилищни сгради (построени след 2010 г. или съществуващи обновени) е в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност. Това се посочва в публикуваното през 2020 година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Обобщение на жилищния сграден фонд в Република България.

“Сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) дялово представляват 91% от необновените сгради, като сградите, при които разходът на енергия е най-висок (G), представляват 18% от общия брой,” се посочва в документа.

Една от постоянните препоръки на Европейската комисия в анализите за България като част от системата Европейски семестър е насочена именно към подобряване на енергийната ефективност: “увеличаване на усилията за намаляване на търсенето на енергия чрез повишаване на енергийната ефективност в промишлеността и в частния и публичния сграден фонд”. 

Зад тези сериозни констатации за България се крият и сериозни и дългогодишни проблеми. Част от тях са неизпълнението на европейските изисквания и бавната промяна на нормативните уредба, за които ни сподели по-горе д-р Цанев. Затова питаме нашия гост един важен въпрос - кои са предизвикателства пред енергийната ефективност в България и получаваме отговор, който не очакваме.

“Позволете да започна със съдебната и медийната среда: качеството на услугите в тези две направления оказва влияние върху всички сектори, включително върху висококачественото обновяване, върху енергийната ефективност. Няма как да отделим отделните сектори от една система, която по принцип се движи заедно, каквато е обществото. 

Когато правораздавателната система в една държава не функционира добре, очевидно всички сектори страдат от това, защото липсва доверие между различните ангажирани лица. 

Другият проблем, както ви споменах, е медийната среда, която подлежи на изключително сериозно влияние от корпоративни и външнополитически интереси. Затова доста теми, свързани с устойчивост, околна среда, биоразнообразие, не се комуникират достатъчно активно. Например, за климатичната среща COP27 преди броени седмици никой нищо не разбра в България, въпреки че темата беше широко отразена в чужди медии. Подобни важни събития имат едно много по-сериозно отразяване в медийното пространство на други европейски държави.

Да погледнем и към предизвикателствата в сектора на обновяването. Споменах вече за проблемите с нормативната уредба и неизпълнението на ангажиментите ни. Но не е само това. 

Ние нямаме системи за мониторинг, нямаме обучения, нямаме комуникация по темата и затова няма как цялата система да работи ефективно.

Един от проблемите е липсата на механизми за санкции при неизпълнението на определени задължения. Тук говоря както за ниво стратегия, защото ние имаме много стратегии, които не се изпълняват и няма абсолютно никакви последствия от това - но имам предвид и чисто законови изисквания. Например, всяка сграда над 250 квадрата трябва да има сертификат за енергийни характеристики, но на практика няма никой. Този сертификат има срок на валидност. Дори малкото публични сгради, които имат този сертификат, не го подновяват. Тоест, публичните органи на властта не изпълняват законовите си задължения. 

Също така, ние нямаме право да правим промени по фасадите на сградите без проекти и без разрешения за строителство, но виждаме как изглеждат сградите ни, защото всеки си прави каквото си поиска без механизъм, без санкция. Ние нямаме право по закон да не изпълняваме решенията на асоциацията на собствениците, но от друга страна - нямаме никакви санкции, ако го направим.

По този начин ние имаме в общественото съзнание виждането, че живеем в общество, в което всеки си прави каквото си поиска. Това за сградния сектор конкретно е непродуктивно, защото по никакъв начин не може да се сравнява ефектът от частичното саниране, индивидуалното саниране с ефекта от саниране на цяла сграда от каквато и да е гледна точка: енергийна, финансова, естетична.

Друго предизвикателство е недалновидната политика за финансиране - стопроцентовият грант тотално унищожава всякаква пазарна инициатива и въпреки, че е очевидно, че той няма да стигне за всички, на всички им е по-лесно да чакат дали няма да стигне до тях. Много е трудно след установяването на такава инициатива да се намери политическа воля тя да се реформира във публичен механизъм, който да осигури по-голям обхват на програмата за обновяване.

Накрая отново искам наблегна на проблема със стратегическото планиране. Неизпълнението на стратегиите е изключително непродуктивно, защото стратегическото и оперативното планиране са инструменти, с които оптимално да изразходваме ресурса, който е наличен, за да достигнем максимален резултат. Този подход напълно се отрече в България.”

Да променим подхода

Едно от основните средства, чрез които можем да преодолеем предизвикателствата, свързани с енергийната ефективност в България, е комуникацията, общуването, убеждаването на хората с конкретни аргументи, споделя ни д-р Цанев. Затова питаме гостът ни как конкретно “ЕнЕфект” работят в тази посока, свързана с комуникацията.

“Работим по концепция за roadshow, която развиваме в пет държави в Европа. В рамките на инициативата правим обиколки по-малките градове с различно демонстрационно оборудване, включително компоненти за обновяване към нискоенергийни сгради. 

Всичко това показваме на хората - показваме им какви са принципите на работа, какви са ползите за тях.

Направихме и една пасивна каравана, която този месец влиза в употреба и съм доста горд с нея. Първо, че е нещо, което е интересно, шарено, красиво и може да привлече вниманието на хората. 

Но по-важното е, че постигнахме и един уникален резултат на теста за въздухоплътност на караваната - много добър, много над очакванията. Караваната е готова за обитаване, произведена е в базата в Панагюрище, има си санитарен възел, легла мебели, всичко необходимо.

От следващата пролет ще обикаля градовете в страната. За да видят хората с очите си ползите и възможностите.”

Изработка на пасивната каравана. Снимка: "ЕнЕфект".

Енергийният преход за България

Завършваме разговора ни д-р Цанев с традиционния въпрос за рубриката ни “Мисия Енергиен преход” - какво представлява за България енергийният преход.

“За мен, енергийният преход е осъзнаването на гражданите за тяхната собствена отговорност към обществото и към околната среда. Това е енергийният преход.

Енергийният преход е в главата, не е в технология, не е в даден сектор, а е в осъзнаването на нашата отговорност към себе си като част от обществото.

Ние не правим разлика между кмет и министър, ние не знаем кой какво върши, какви са му задълженията и сме също толкова безотговорни към нашите задължения и отговорности към обществото.

Тоест, когато говорим за енергиен преход, това е разбирането за какво ние сме отговорни към обществото и към околната среда.”

Познаваш ли други добри примери като този на "ЕнЕфект"?

Разкажи ни за личностите и проектите, които помагат на България в прехода към чиста енергия. 

Попълни анкетата „Мисия Енергиен преход" и сподели добрите примери - линк тук. Ще ти отнеме само минута!

Посочи хората и инициативите, които се:

• Борят с енергийната бедност
• Помагат за подобряване на енергийната ефективност
• Прилагат устойчиви модели за използване на биомаса
• Работят за намирането на нова формула за развитие на въглищните региони

Попълни анкетата тук. Бъди част от „Мисия Енергиен преход"!