Мисия Енергиен преход: Чистият въздух и битовото отопление могат да вървят ръка за ръка

Знаете ли, че мръсният въздух е най-сериозното предизвикателство пред човешкото здраве на световно ниво, свързано със състоянието на околната среда?

Това обяви преди броени месеци Световната здравна организация (СЗО). В момента, над 92% от световното население живее в населени места, където нивата на замърсяване на въздуха превишават нормите, определени за опасни за човешкото здраве. 

Знаете ли, че мръсният въздух е най-сериозното предизвикателство пред човешкото здраве и на европейско ниво, свързано със състоянието на околната среда?

Това се посочва в годишния анализ за качеството на въздуха “Europe’s air quality status 2022”, който публикува Европейската агенция по околна среда. Над 96% от населението в градските райони в Европа е изложено на нива на замърсяване, които превишават опасните за здравето норми, определени от СЗО.

Сред основните причини за замърсяването на въздуха и на световно ниво, и на европейско е употребата на твърдо гориво за битово отопление и готвене чрез замърсяващи уреди. Днес ще ви представим един български проект, който предлага решение на това предизвикателство.

Преди това, обаче още няколко важни данни.

Къде се намира България?

Босна, Турция, Полша и България са сред страните с най-високи нива на замърсяване на въздуха на Стария континент. Според системата на ООН за постоянно следене на качеството на въздуха BreathLife 2030, в момента замърсяването на въздуха в района на София е 78% над нормите на СЗО, във Варна - над 270%, в Пловдив - над 280%, в Стара Загора - над 420%, а във Велико Търново - над 460%.

В България мръсният въздух е сред основните причини за редица заболявания, включително за високите нива на исхемична болест на сърцето, показва платформата на BreathLife 2030. Според Европейската агенция по околна среда, у нас мръсният въздух причинява преждевременната смърт на над 15 000 души годишно - над 10 000 от тях са свързани с основния замърсител - фините прахови частици. Едни от най-засегнатите групи от мръсния въздух са децата, защото мръсният въздух се отразява изключително негативно върху все още неукрепналата имунна система при най-малките членове на обществото.

Мръсният въздух има и конкретни икономически измерения. На година той причинява икономически загуби от над 330 милиарда евро в Европа, посочва Европейската комисия. Тези загуби са свързани с намалената работоспособност на населението, в следствие на излагането на хората на замърсен въздух, пропуснатите ползи за икономиката от отсъствието на работници поради здравословни проблеми, в чиято основа е мръсният въздух, загубата на земеделска продукция, включително растителни видове, необходими за изхранването на хората, последствията върху състоянието на сградния фонд…

“Замърсяването на въздуха уврежда пряко човешкото здраве и има отрицателно въздействие върху земеделските култури, добивите от горите, екосистемите и сградите, но то има и непряко въздействие върху икономиката, напр. чрез загубата на работни дни поради влошено здраве. Във всички анализирани случаи допълнителните мерки за намаляване на замърсяването винаги носят нетни ползи за обществото, като ползите от по-чист въздух винаги надвишават разходите за тези мерки (удебеляването е мое -б.а.), посочват от Европейската комисия и допълват:

“[...] Само изпълнението на мерките от Националните програми за контрол на замърсяването на въздуха в държавите членки ще донесе през 2030 г. допълнителни нетни ползи за ЕС в размер на около 7 милиарда евро за година. Ако се изпълнят всички технически възможни мерки, към 2030 година тези нетни ползи биха могли да са в размер на около 21 милиарда евро за година. 

Избегнатата смъртност е най-важната полза от мерките за чистота на въздуха, следвана от избегнатата заболeваемост.”

Ако се върнем към най-опасния замърсител - фините прахови частици - най-високите нива с тяхно замърсявяне над нормите се намират в региона на Централна и Източна Европа и в Италия, тъй като значителен брой от домакинствата използват дърва и въглища за отопление, показват данните на  “Europe’s air quality status 2022”. Част от домакинствата в тези региони нямат възможност да се отопляват по друг начин освен с твърдо гориво. Това важи и за България, която е страната с най-голям брой енергийно бедни домакинства - над 27%.

Решенията

Анализ на Икономическата комисия за Европа на ООН показва, че основните мерки, за да се избегне замърсяването на въздуха от т.нар. твърдо гориво в Европа е спиране на използването на въглища и насочването към устойчиво използване на биомаса, включително дърва за огрев. За тази цел е ключово да се използват нов тип печки, които имат ниски нива на отпечатък и високи нива на енергийна ефективност, посочват от ООН.

Анализ пък на датския държавен университет в Олбор показва, че поради редица причини дървата ще останат сред основните средства на домакинствата за отопление и за готвене на световно равнище. Затова мерките за борба с мръсния въздух и с глобалното затопляне трябва да бъдат съобразени с тази реалност. Учените от Дания посочват няколко мерки, сред които: подкрепа за иновативни проекти, които предлагат печки с ниски нива на замърсяване и максимално оползотворяване на енергията, както и пренасочване на енергийните помощи към закупуване на този тип продукти вместо раздаване на средства за закупуване на дърва и въглища при продължаващо използване на неефективни уреди. Тези мерки са особено важни за няколко региона, в които продължава използването на замърсяващи, стари модели печки. Един от тези региони е този на Южна Европа, където се намира България

В България има, обаче хора, които искат да променят тази негативна тенденции.

Срещаме ви с един такъв проект, който се развива от малък екип, желаещ да помогне за преодоляване на проблема с мръсния въздух и неефективното използване на биомаса за отопление. Това е проектът за екологични ракетни печки на дърва “Гамера”, с чийто съосновател Живко Стефанов разговаряме днес. 

С Живко се спираме на споменатите по-горе проблеми, като започваме с темата за енергийната бедност, защото екипът на MOVE.BG се запозна с “Гамера” и техните решения преди три години по важен проект, свързан именно с това предизвикателство.

Живко Стефанов.

Решенията са тук

През 2019 година се запознахме с вас покрай международен проект за енергийна бедност, в който MOVE.BG се включи като партньора за България, защото страната ни беше европейската държава с най-висок процент енергийно бедни домакинства. Днес, почти четири години по-късно, ситуацията не се е променила - 27% от домакинствата са енергийно бедни, все още няма дефиниция за енергийна бедност в българското законодателство, а т.нар. система от помощи за отоплителния сезон продължава да бъде раздаване на пари на калпак без цялостна стратегия. Какво трябва да се промени, според вас? 

Трябва да се променят няколко неща.

1.При последна проверка преди година-две подадените молби за помощи бяха над 350 000, а отпусканите помощи бяха на 250 000 подали молби. Съществува и огромно количество нуждаещи се, които или не знаят за тези помощи, или нямат физическа възможност да подадат заявление.

Тоест, цифрата от 27% енергийно бедни е значително занижена, а отделяните средства са крайно недостатъчни.

2.Трябва да се спре практиката с раздаване на пари на ръка. Горските стопанства трябва да поемат ангажимента да създават условия за складиране и сушене на дървесина, която след достигане на необходимата влажност да се предоставят на подалите заявления за дърва и плащанията да са към стопанствата. Само те имат нужната компетентност за създаване на стратегия за управление на този ресурс.

3.Трябва, освен това, заявените помощи за електричество да се контролират по места от кметствата така, че плащанията да се извършват към енергийните дружества по партида на заявилите помощ за електричество и зимните им сметки да бъдат изравнявани, като крайният потребител плаща само разликата.

4.Помощите за въглища, по подобен начин, трябва да се контролират по места от кметствата и да се прави закупуване на въглища на едро към локалните фирми/магазини на “Топливо” или друг локален доставчик.

5.Всичко това трябва да се започне в края на отоплителния сезон, за да има достатъчно време за организация, а не непосредствено преди началото му.

БАН имат много разработки на тема енергийно стопанисване, но те имат капацитета да създадат смислен работещ модел, а не схеми за източване на пари.

Освен с енергийната бедност, България изпитва сериозни затруднения и с другия тясно свързан проблем - енергийната ефективност. Домакинствата у нас продължават да използват енергията неефективно - проблем, който се отразява на семейните бюджети, на енергийната система, на качеството на въздуха. Вие сте един от проектите, които практически помагат в тази посока - какви са решенията на “Гамера” и защо те са важни?

“Гамера” започна своя жизнен път като решение за икономично отопление, но много бързо се запознахме с проблема за замърсяването, който представлява отоплението на твърдо гориво и случайно това решение се оказа и най-екологично, както като непосредствени емисии, така и като цялостен въглероден отпечатък, който включва всичко свързано с производството както на крайното изделие, така и на използваното гориво.

При процеса на сертифициране в лабораторията на SGS в Нидерландия тази година бяхме свидетели на резултати, които бяха феноменални за специалистите от лабораторията, които сертифицират печки на дърва над 15 години. При едно от замерванията филтърът за прахови частици беше бял, но показваше маса като да е пълна с фини прахови частици. Те, разбира се, са черни и филтърът е катранено черен дори при пелетни котли висок клас.

Това предизвика изумление на персонала и новината се разнесе в цялата лаборатория. Първоначално ни предложиха да ни направят изследване на съдържанието на филтъра с масспектрометър, който не се покриваше от цената на сертифицирането, но след няколко часа стана ясно, че персоналът на лабораторията ще проведе собствено изследване поради прецедента и личното любопитство, като резултатите бяха неофициално споделени с нас. По думите им толкова чисти емисии не са демонстрирани и от най-ефективните пелетни печки/котли.

Това е едната причина това, което правим да е важно.  

Втората е, че сме единствените, които произвеждат реален продукт, който достига крайния клиент. Нещо от което много малко са заинтересовани. Далеч по-лесно е да се занимаваш с псевдо политики или писането на мобилни приложения за телефон.

До момента сме предали на крайни клиенти изделия със сумарна топлинна мощност 10 мВт. Това са около 1000бр. със средна мощност от 10кВт всяка, които на сезон средно произвеждат по 10 мВт/ч топлинна енергия. Тоест, всеки сезон се произвеждат по 10 гВт/ч от най-екологичната и евтина топлинна енергия.

Това е постигнато за 10-тина години с 3-ма човека персонал и инвестиции по различни програми с общ размер на 200 000лв. 

Тази година с персонал от 5 човека и без повече външни инвестиции постигнахме капацитет от над 300 печки на година и продължаваме да се разширяваме. 

Проекти като “Гамера” са важни за успешен енергиен преход в България - за да можем да декарбонизираме ефективно енергийната система на България. Какви са предизвикателствата пред развитието на вашия проект, срещате ли подкрепа от държавните институции?

До момента от държавните институции сме срещнали интерес колкото да използват постигнатия международен успех за свои PR нужди. Тоест, освен потупване по рамото пред строя и нелепи заплахи, произнесени през зъби в лични разговори настрана, нищо друго.

Програмите за замяна на отоплителни уреди по програмата за качество на въздуха са изрично така написани, че да изключват възможността за нашето участие с прякото участие на видни наши еколози, с които по ред въпроси мненията ни се разминават.

В момента реално сме малък бизнес, който се издържа с износ и предоставя по лична инициатива преференциални цени за българския пазар, които въпреки това са високи за най-нуждаещия се краен потребител.

Уви и това е въпрос, който имаме капацитета да разрешим сами, без участието на несъществуващата държава.

Приходите ни се реинвестират в разширяване на производствения капацитет и създаването на нови по-достъпни продукти.

Реално единственото, което искаме от държавата е да не ни пречи.

И накрая, как бихте допълнили изречението “Енергийният преход за България е…”

... Възможност да бъде световен пример за правилния енергиен преход, ако преодолее своите политически ангажименти и се опре на реалната наука и въвлече своите специалисти в областта, които са трезво мислещи и на световно ниво.

Познаваш ли други добри примери като този на "Гамера"?

Разкажи ни за личностите и проектите, които помагат на България в прехода към чиста енергия. 

Попълни анкетата „Мисия Енергиен преход" и сподели добрите примери - линк тук. Ще ти отнеме само минута!

Посочи хората и инициативите, които се:

• Борят с енергийната бедност
• Помагат за подобряване на енергийната ефективност
• Прилагат устойчиви модели за използване на биомаса
• Работят за намирането на нова формула за развитие на въглищните региони

Попълни анкетата тук. Бъди част от „Мисия Енергиен преход"!