Мисия Енергиен преход: Слънчевата енергия, която помага на теб и на природата

Срещаме ви с Балин Балинов от „Грийнпийс”-България, който ни разказва за една от новите инициативи на организацията, както и за значението на соларната енергия и енергийните общности.


От Марин Маринов, публикувана на 18 ноември 2022

Започваме специално издание на рубриката ни „Седем добри идеи”, чрез което ще ви представим практически решения на три ключови пред България предизвикателства: енергийната бедност, енергийната ефективност и проблемите с устойчивото използване на биомаса за производство на енергия. В периода до края на годината, обединени под мотото „Мисия Енергиен преход”, ще публикуваме седем интервюта, чрез които ще ви запознаем със седем решения, подпомагащи прехода на енергийната ни система към декарбонизация.

Първият проект, който избрахме да представим, е една значима и полезна инициатива, която показва практически значението на слънчевата енергия за намаляване на разходите ни за енергия. Преди няколко месеца българският клон на „Грийнпийс” дариха соларна инсталация на социалния дом МИР в квартал „Факултета” в столицата. По този начин от организацията помогнаха на тази важна за хората в квартала институция да спести част от средствата, които отделя за електроенергия, и да може да ги инвестира в други полезни инициативи.

Слънцето е тук 

Център МИР осигурява достъп до образователни и културни дейности на хората във „Факултета”, като през годините досега са подпомогнати стотици родители и деца. Сред инициативата на МИР са обучения, поддържане на две групи детска градина, медицински прегледи.

„С хората от квартала работят различни специалисти педагози, психолози, социални работници, както и обучени сътрудници от ромската общност, които помагат да се разпространява познанието сред хората. Центърът е вторият такъв в квартала и трети в столицата – част от мрежата на Фондация „Здраве и социално развитие“, която се грижи за интегрирането на ромската общност. Такъв център има и в Кюстендил, изгражда се нов и в Самоков," посочват от „Грийнпийс" -България.

Соларната система, дарена от „Грийнпийс”, е с мощност от 6kW и помага на центъра да покрие голяма част от енергийните си нужди. Това е особено важно за институции като МИР, които като юридически лица, макар и с нестопанска цел, са част от свободния пазар на електрическа енергия, изпитал сериозно повишаване на цените през изминалите месеци. 

Инициативата на „Грийнпийс”-България, е важна и защото насочва вниманието към темата за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и особено към енергията от слънце. Три държави от ЕС са си поставили за цел до 2030 година електроенергията им да бъде произвеждана на 100% от ВЕИ - Португалия, Австрия и Дания. Българската цел е за малко над 30%. 

Знаете, формално към момента България се представя сравнително добре по отношение на дела на ВЕИ в общото енергийно потребление, доколкото се намираме на място номер 12 в тази класация, а не на 27-мо, като при проблема с енергийната бедност, например. Ще трябва да направим няколко уточнения. 

Слънцето е тук: а къде сме ние?

От една страна, България е далеч зад лидера Швеция, която има дял от над 60% от ВЕИ в общото си енергийно потребление. Далеч сме и от ‘по-съизмерима’ държава от бившия социалистически блок - Латвия, която е с над 42% ВЕИ в енергийния си микс.

От друга страна, важно е да знаем тежестта на отделните възобновяеми енергийни източници. И ако се върнем към примера на „Грийнпийс” и спестените разходи от социалния център МИР с помощта на произведената електроенергия - нека да видим какъв е делът на соларната енрегия точно в този сегмент. 

Доклад на тинк-танка Ember от тази година показва стабилен ръст на дела на слънчева енергия в производството на електричество. Енергията от слънце и вятър представлява 10% от производството на електроенергия на световно ниво за 2021 година. По-голямата част от дъжавите от ЕС са преминали границата от 10%, която се смята за символно важна, защото двуцифреният процент се очаква да стимулира инвестициите в този вид енергийни източници - ключови за декарбонизацията на енергийния сектор. Съседните ни страни Гърция и Румъния са с дялове от почти 29% и над 14% на електроенергията, произведена от слънце и вятър. Германия е с почти 29%, Португалия - с 31.5%, а Испания - с почти 33%. В България делът е малко над 6% - 3.13% от слънце и 3.04% от вятър за изминалата година.

Ползите

Тези данни са важни не само защото електроенергията от слънце ни помага да живеем в по-здравословна среда - знаете, България е страната, където над 60% от градското население живее в райони със замърсен въздух над европейските изисквания за здравословна среда по отношение на частиците тип PM10, а над 15 000 са преждевременните смъртни случаи на година, причинени от високите нива на различните замърсители. 

Произведената от ВЕИ и по-точно от слънце и вятър електроенергия ни помага и да спестим от разходите. Например, слънчевата и вятърна енергия се оказва ключова след войната на Русия срещу Украйна, като този тип енергия е спестила на държавите от ЕС над 11 милиарда евро от разходи за внос на природен газ за електроенергийни нужди. 

Друг важен плюс на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, а и на енергия от ВЕИ като цяло, е създаването на местни работни места. През 2021 година 12.7 милиона души са били заети във ВЕИ-производството, като увеличението за година е с над 700 000 нови работни места. Производството на слънчева енергия е най-големият ВЕИ работодател с 4.3 милиона работни места.

Предизвикателствата у нас

У нас съществуват редица административни пречки пред развитието на енергия от ВЕИ за домакинствата или за институции от типа на МИР. Сред една от тези причини е липсата на държавни политики за развитието на енергийни общности и за овластяване на потребителите да бъдат част от енергийния пазар с произведената от техни ВЕИ системи енергия. 

България все още не транспонирала в националното законодателство преработената Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II), въпреки че срокът беше юни 2021 година. Директивата задължава страните да фасилитират създаването и развитието на енергийни общности, включително сред хората с ниски доходи и уязвимите общности. 

„[...]общностите за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства,” посочва текстът на Директивата.

Анализ, извършен от Съвместния изследователски център на Европейския съюз (JRC), на мерките в REDII, както и на ролята на участието на гражданите в енергийната система, показва, че развитието на производството на енергия от възобновяеми източници e ключ за осигуряване на достъпна енергия.

По споменатите по-горе проблеми от години системно работят от „Грийнпийс”-България. Затова повече за предизвикателствата и възможностите на соларната енергия, на енергийните общности и на енергийния преход като цяло ни разказва Балин Балин, координатор кампания „Енергийни решения" в „Грийнпийс"-България.

Ти си решението

Защо енергията от възобновяеми източници може да бъде ключ за подпомагане на уязвимите социални групи, които изпитват затруднения с цените на електроенергията?

Възобновяемата енергия се произвежда лесно и децентрализирано в градовете и селата ни, затова широк кръг социални институции, които се грижат за различни уязвими хора, могат да я използват. Могат да са домове за временно настаняване, кризисни центрове, общински жилища, но и училища, детски градини, читалища, болници и др. Като небитови потребители, всички те купуват електричество от свободния пазар, за което плащат висока цена. Това налага прекрояване на бюджета им и отделяне на все по-голям процент от него за покриване на месечните им сметки. Така страда основната им дейност, която може да остане недофинансирана. Ако разполагат със собствени соларни системи за производство на електричество и топла вода, могат частично или напълно да останат независими и незасегнати от турбуленциите на енергийния пазар. 

Във все повече държави възобновяемата енергия е основен инструмент и за справянето с енергийната бедност. На места част от капацитета на общински соларни централи се заделя за уязвими домакинства, които получават определено количество електричество безплатно или на преференциална цена. Такава помощ могат да оказват и енергийни общности, създадени от граждани, които инвестират в проект за собствени нужди, но могат да решат дали да продават или даряват излишъка от произведената енергия.

Грийнпийс” - България работи активно за децентрализиране на енергийната система и създаването на енергийни общности. Къде се намира България и какви са основните предизвикателства?

Енергийната система в България все още е силно централизирана, а основни мощности в нея са стари, амортизирани и замърсяващи въглищни централи. От началото на века до днес цената на компонентите за една соларна система непрекъснато намалява. Това е сериозен стимул за хора и бизнеси да инвестират в своята енергийна независимост.

Инсталирането на домашна соларна система в България не е невъзможно, но е сложно занимание, което отнема много време в спазване на тежки и заплетени административни процедури.

Енергийните общности са възможност хората да се сдружават, да произвеждат енергия заедно, да управляват проекта си като малко предприятие, а ако имат печалба, заедно да решат в какво да я вложат. Формално българското законодателство не забранява създаването им, но и не го стимулира. Те просто не съществуват в него, затова е необходимо да има ясна дефиниция и правила за основаването и развитието им. В Европа съществуват над 7000 енергийни общности, а в България все още нито една. 

Бихте ли споделили как на практика децентрализирането на енергийната система би помогнало на едно домакинство в жилищен блок, например?

Всеки покрив е потенциална соларна централа. В жилищните блокове могат да се изградят системи за електричество, което да се разпределя между домакинствата и да намалява частично сметките им за ток. Възможно е енергията да се продава, а постъпленията да се инвестират в цялостно реновиране на сградата. Алтернативно решение е да бъдат инсталирани соларни колектори за топла вода, които да захранват целия блок и така да отпадне нуждата от подгряване с електрически бойлери или с изкопаеми горива от съответното топлофикационно дружество. 

И накрая, как бихте допълнили изречението Енергийният преход за България е…”

... Възможност хората да променят системата и тя да стане по-демократична и отворена към тях. Производството на енергия за собствени нужди от домакинства, бизнеси и общности следва да е гарантирано, стимулирано и максимално улеснено. Без активното участие на хората в него енергийният преход е невъзможен.

Посочи добрите примери!

Познаваш ли други добри примери като този на „Грийнпийс"?

Разкажи ни за личностите и проектите, които помагат на България в прехода към чиста енергия. 

Попълни анкетатаМисия Енергиен преход" и сподели добрите примери - линк тук. Ще ти отнеме само минута!

Посочи хората и инициативите, които се:

  • Борят с енергийната бедност
  • Помагат за подобряване на енергийната ефективност
  • Прилагат устойчиви модели за използване на биомаса

Попълни анкетата тук. Бъди част от „Мисия Енергиен преход"!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла