Моята зелена община: как да създадем успешен Климатичен план на общината

Какво представлява Климатичният план на една община?

Какво трябва да включва?

Кои са стъпките за неговото създаване?

Климатичните промени не са прогноза от бъдещето, те са тук при нас. Наводненията от миналото лято, продължителният воден режим в Ловеч и Плевен преди няколко месеца, необичайните горещини тази пролет и градушките от последните седмици - това са само част от проявленията на промените в климата.

Намираме се в критична точка за бъдещето на нашата планета - повишаването на средногодишната температура и последиците от това могат да станат необратими, показват данните на 6-тия аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC). 

Затова трябва да положим усилия за постигане на двете главни световни климатични цели, които са част и от основния международен договор за борба с климатичните промени Парижкото споразумение:

• ограничаване на глобалното затопляне в рамките на под 2 градуса спрямо прединдустриалните нива и стремеж за задържането му под 1,5 градуса - тази цел най-обобщено казано изисква намаляване на парниковите емисии, включително отказ от използване на замърсители като изкопаемите горива;
• постигане на нулеви нетни емисии до 2050 година - тоест, необходимо е да реформираме обществените системи и сектори, така че да произвеждаме толкова вредни емисии, колкото природата може да погълне и неутрализира по естествен начин. 

Защо това е важно?

Анализите на IPCC показват, че повишаването на температурата с повече от 1,5 градуса би довело до тежки последици, докато ако то стигне 2 градуса - това би предизвикало катастрофални ефекти за нормалния живот на Земята. При сценария от 2 градуса природните аномалии ще зачестят значително, както и значително ще бъде разширен броят на засегнатите територии и население. Последиците варират спрямо особеностите на дадените региони, като за Южна Европа, където се намира и България, се очакват значителни периоди на горещини и суши, и предизвикани от тях проблеми с безводие. Отчетените в Индия над 50-градусови жеги тези дни са един от тези примери.

Анализите на настоящите климатични политики в различните държави показват, че в момента светът върви уверено към глобално затопляне не просто над 1,5 градуса, а над 2 градуса - между 2,5 и 2,7 градуса.

Затова всички, включително местните власти, трябва да работим заедно и координирано за повишаване на амбициите на климатичните политики и за тяхното реално изпълнение.

Трябва да създадем Климатични планове, които са достатъчно амбициозни или да подобрим вече съществуващите климатични политики, ако те не отговарят на потребностите на нашия град, регион и държава. 

Трябва да действаме веднага, за да можем успешно да ограничим климатичните промени и да се подготвим за техните проявления.

Основна роля в тези процеси имат органите на местно самоуправление - общините. 

Ролята на общините

От местните власти зависи в голяма степен успехът или провалът на климатичните политики, защото:

• 70% от мерките за ограничаване на парниковите емисии в Европейския съюз зависят от органите на местно самоуправление;
• 90% от мерките за посрещане на проявленията на климатичните промени (бури, наводнения, пожари, безводие) зависят от местните власти.

От органите на местно самоуправление зависят ключови мерки на зелената трансформация, сред които опазването на природата и нейните ресурси, чистотата на въздуха и на околната среда, въвеждането на природно-базирани решения, успехът на енергийния преход, средата за развитие на иновативна наука и икономика, условията за привличане на инвеститори.

Затова и местните власти са в основата на Европейския зелен пакт (Зелената сделка) - дългосрочната програма за развитие на Европейския съюз, която цели до 2050 година ЕС да стане първият климатично неутрален континент. Призивите на редица популистки партии да бъдат намалени целите на Зелената сделка след евроизборите или да я отменят изцяло са сериозна заплаха за успеха на климатичните политики.

Редица анализи посочват, че годините до 2030 са ключови за изпълнението на климатичните цели и на задачата да не допуснем климатичните промени да станат необратими и да застрашим възможността на Земята да продължи да има условия за живот.

Моята зелена община

Поради ключовата роля на местните власти за успеха на климатичните политики, днес започваме специална нова поредица озаглавена “Моята зелена община”, която ще ви запознае с няколко основни теми пред зеленото развитие на местните власти. Поредицата е част от инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, посветена на подпомагане на зелената трансформация на София и на останалите общини в България. 

Първата статия от поредицата “Моята зелена община” е посветена на процеса на създаване на Климатичен план на общината - независимо колко голяма е, всяка една община трябва да има климатичен план, който да бъде актуален спрямо настоящите и бъдещите проявления на климатичната криза (политики за адаптация) и настоящите и бъдещите задачите по ограничаване на причините за промените в климата (политики за намаляване на парниковите емисии). Затова настоящата статия е подходяща, ако планирате създаването на първия Климатичен план на общината ви или ако планирате подобряването на вече съществуващ такъв. Наименованието Климатичен план е обобщено за целите на статията, а конкретното наименование на този план може да бъде различно в различните общини - климатична стратегия, план за борба с климатичните промени, интегриран план по климат и енергия (независимо дали енергията е в заглавието или не, тя винаги е основна част от климатичните политики).

В днешната статия за вас обобщихме стъпки от различни модели за създаване на климатични планове на ниво местна власт, за да ви представим основните елементи, които трябва да присъстват задължително в този процес. Използвали сме модели на доказани международни организации, като ООН и C40, международна организация, която обединява градове от цял свят в подкрепа на изпълнението на климатичните политики на ниво местна власт (все още нито една българска община не е член на C40).

След като днес ви запознаем с процеса на планиране на Климатичния план, във втората статия от поредицата ни “Моята  зелена община” ще ви разкажем за стъпките за създаване на климатични цели и задачи на общината.

Как да планираме процеса по създаване на Климатичен план?

Успешното планиране на климатичните политики е ключ за осигуряване на бъдеще, в което климатичните промени не застрашават живота на гражданите, икономическия просперитет на общината, социалния мир и сигурност, както и растителното и животинско разнообразие, които правят живота на Земята възможен. 

Затова общините трябва да планират мерки по двата основни стълба на климатичните политики: от една страна, това са политиките за ограничаване на причините за климатичните промени - тоест, намаляването на парниковите емисии в различните сектори - например, чрез отказ от изкопаеми горива, модернизиране на транспорта, превръщане на отпадъците в ресурс и тяхното преизползване, провеждане на информационни кампании и обучения за промяна на навиците на потребителите. 

От друга страна, общините трябва да планират политики за посрещане на проявленията на климатичните промени - бури, жеги, пожари, безводие. Общината трябва да бъде подготвена да реагира при тези проявления, за да намали евентуални човешки жертви, здравословни проблеми сред населението, материални и нематериални щети (стрес, безсъние, състояния на притеснение и напрежение). Тези мерки се наричат политики за адаптация и за тях ще ви разкажем подробно в третата статия от поредицата ни “Моята зелена община”. 

За да бъде ефективен процесът на планиране на климатичните политики, в него трябва да следвате няколко основни положения:

• Планирайте едновременно политиките за ограничаване на причините за климатичните промени и политиките за посрещане на проявленията им - чрез този интегрален подход, от една страна, ще можете да разберете връзките между тези два основни стълба на климатичните политики, което пък ще ви даде възможност да ги координирате и допълните, така че да увеличите значително техните ефекти, а, от друга страна -  ще можете да намалите значително финансовите и икономически разходи и рискове;
• Планирайте климатични политики, които се базират на науката, на данните и следват целите на Парижкото споразумение, включително намаляване на парниковите емисии с цел ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса и постигането на климатична неутралност до 2050 година - първа важна стъпка е да определите къде са проблемните зони във вашата община, свързани с парниковите емисии: кои сектори са най-големите замърсители - например, използване на изкопаеми горива за производство на енергия за електричество, отопление или готвене. Втората стъпка е да определите кои са проблемните зони, свързани с проявленията на климатичните промени във вашата община - горещи летни температури, обилни валежи, свлачища, горски пожари и други;
• Планирайте политики, които са включващи - политиките на общината трябва да бъдат създавани в диалог със заинтересованите страни и да бъдат разяснявани постоянно - както на общинските служители, така и на гражданите, на бизнеса, на неправителствените организации, на учените, за да знае всеки в общината защо се предприемат тези политики, до какви ефекти/ползи ще доведат и как могат да се включат в изпълнението им;
• Планирайте политиките във вид на ясни и конкретни цели - по този начин ще можете лесно да обясните необходимостта и ползите от климатичните политики;
• Планирайте конкретни задачи за изпълнението на целите - задачите са вашите конкретни стъпки за постигане на целите, тоест за реализирането на климатичните политики на общината;
• Планирайте политики, които са изпълними и са съобразени с правомощията на общината - климатичните политики на общината трябва да посочват ясно сроковете за изпълнение на отделните цели и задачи, отговорните общински лица и звена, които са натоварени с изпълнението, както и необходимите човешки и финансови ресурси и как те ще бъдат осигурени;
• Планирайте политики, които са съобразени и с по-широкия контекст на климатичните промени и техните въздействия - решаването на конкретни климатични предизвикателства (например, опасност от безводие) е много вероятно да бъдат от компетентността на няколко общини и/или на централното правителство. Затова трябва да планирате конкретните действия, които ще предприеме общината, за координация с другите отговорни институции с цел намирането на работещи решения;
• Планирайте политиките за адаптация, така че те да отговарят на въпросите как сега и как в бъдеще - как днес общината да бъде подготвена да посрещне проявленията на климатичните промени, но и как утре -  в сценарий на тяхното засилване, за да можете да намалите максимално вероятността от човешки жертви, както и материалните, и нематериални щети;
• Планирайте политиките за адаптация, така че те да отговарят и на важния въпрос как ще се възстановим - как общината ще се възстанови след проявленията на климатичните промени (например, наводнения) - кой отговаря за изпълнението на целите и задачите, кой отговаря за контрола, откъде трябва да бъдат осигурени ресурсите (материални и човешки) за възстановяването;
• Планирайте ясни връзки между Климатичния план и други пряко или непряко свързани стратегически документи на общината - например, изпълнението на част от здравните мерки в общината са пряко свързани с климатичните политики: повишените рискове за живота на хората с хронични заболявания при постоянно увеличаващи се като интензивност горещи периоди; осигуряването на здравословна среда за децата и връзката на тази мярка със замърсяването на въздуха от използване на изкопаеми горива или твърдо гориво; поддържане на функционирането на лечебните заведения (електричество, консумативи) в ситуация на обилни бури и валежи;
• Планирайте ясен и конкретен процес, чрез който да контролирате изпълнението на Климатичния план;
• Планирайте ясен и конкретен процес, чрез който да комуникирате изпълнението на Климатичния план - комуникацията трябва да бъде насочена към общинските звена, към гражданите, към учените, към неправителствените организации и към бизнеса;
• Планирайте ясен и конкретен процес, чрез който да извършвате обновяване на целите, задачите и сроковете в Климатичния план - например, зачестяване на периодите с градушки означава скъсяване на сроковете за реализиране на мерките за ограничаване на последствията от това явление;
• Не забравяйте, че хората трябва да бъдат в центъра на Климатичния план - целта е да опазим природата, за да продължим да имаме нормални условия за живот за настоящите и за бъдещите поколения;
• Не забравяйте, че успешното прилагане на правилно планираните климатични политики носи много плюсове - повишава просперитета, подобрява здравето на гражданите, защитава хората от проявленията на климатичните промени и запазва природата и нейните ресурси, без които е невъзможен животът на Земята;
• Не забравяйте, че създаването на Климатичен план, който следва науката с целите на Парижкото споразумение, ще ви помогне да привлечете инвестиции и да подобрите стандарта на живот в общината.

Това са основните положения, които трябва да имате предвид преди да започнете да планирате Климатичния план на вашата община. В следващите редове от статията ще ви запознаем със седем основни стъпки при създаването на успешен Климатичен план.

Седем стъпки за създаване на Климатичен план на общината

Стъпка 1: Осигуряване на политическа подкрепа и ангажимент за Климатичния план от най-високо ниво в общината и обявяване на тази подкрепа пред гражданите и бизнеса

Подкрепата трябва да бъде обявена в самото начало на започването на работата по Плана, а ангажиментът ясно да посочва защо е важно общината да започне да работи сега и веднага по Климатичния план - трябва ясно и недвусмислено да бъде обяснено защо е важно общината да създаде политики за ограничаване на парниковите емисии и за адаптация на населените места. Политическият ангажимент трябва да посочва и защо е важно Климатичният план да следва науката и целите на Парижкото споразумение, включително постигане на климатична неутралност на общината до 2050 година. Не на последно място, политическият ангажимент трябва да посочи ясно ползите за общината, за гражданите и за бизнеса от Климатичния план и рисковете от бездействието или неглижирането на климатичните политики.

Политическият ангажимент трябва да бъде обявен от кмета, а най-добре и от общинския съвет, който да гласува задължение за постигане на климатична неутралност до 2050 година - стъпка, която ще покаже дългосрочните цели на общината и ще осигури сигурност сред гражданите, бизнеса и инвеститорите.

Стъпка 2: Определяне на дирекция, екип или създаване на работна група със заинтересованите страни за създаване на Климатичния план

Тази стъпка включва определяне на човек, който да ръководи създаването на Климатичния план - най-добре е това да бъде висш представител на общината, който с авторитета си да показва на заинтересованите страни, включително на общинските звена, важността на процеса по изработване на Климатичния план.

Тази стъпка е най-добре да бъде извършена заедно с поемането на политически ангажимент от кмета и/или общинския съвет.

Преди броени седмици MOVE.BG събра 55 водещи български експерти в подкрепа на зеленото развитие на София и на останалите общини у нас - експертите генерираха над 150 препоръки към местните власти, като едно от предложенията им е Създаване на Работна група за изработка или подобряване на климатичните политики на общините. В Работната група трябва задължително да бъдат включени представители на различните общински структури, свързани с прилагането на климатичните политики, както и представители на заинтересованите страни - на бизнеса, науката, гражданския сектор и на държавните институции, които имат отношение по темата.

Стъпка 3: Създаване на механизъм на работа на органа, който ще изработи Климатичния план, посочване на срок за създаване на Плана и осигуряване на необходимите човешки и материални ресурси

Още при планирането на Климатичния план, трябва да изработите механизъм на работа на органа, които ще създаде Плана - например, как ще се вземат решенията, ако създадете Работна група, какъв кворум от присъстващи е необходим, колко често ще се събира групата. Механизмът трябва да бъде консултиран със заинтересованите страни преди неговото окончателно приемане.

Необходимо е и да посочите конкретен срок за създаване на Климатичния план и за неговото внасяне за гласуване от общинския съвет. Според експертите, които MOVE.BG събра, разумен срок за изработка или ревизия на климатичните политики на общините е шест месеца, а внасянето за гласуване от общинските съветници трябва да бъде до месец след изработването на Плана.

Стъпка 4: Извършване на анализ на управленската структура на общината

Необходимо е да извършите анализ на управленската структура на общината, за да сте сигурни кой точно отговаря за отделните климатични политики, какви са неговите правомощия и къде правомощията обхващат няколко институции.

Анализът е необходим и за да сте наясно със силните и слабите страни на управленската структура при изпълнението на климатичните политики - примери за слабост в България са липсата на финансова децентрализация на общините или липсата на ясно мнозинство в общинските съвети, което може да възпрепятства навременното приемане на Климатичния план на общината.

Стъпка 5: Създаване на система за инвентаризация на парниковите емисии от общината и за постоянно събиране на данни по аспектите на климатичните политики

Успехът на Климатичния план - както на неговото създаване и изпълнение, така и на обновяването на неговите цели и задачи - зависи от събирането и достъпа до надеждни данни: трябва да знаете кои са източниците на парникови емисии и какъв е техният дял, за да планирането правилните цели и задачи за ограничаване на причините за климатичните промени.

Инвентаризацията трябва да бъде извършена преди определяне на целите и задачите на Климатичния план, за да можете да създадете правилните климатични политики. Анализът може да бъде направен от екипа, който ще създава Климатичния план, от друг екип от общината или от външен изпълнител при липса на капацитет в администрацията.

Събирането на данни трябва да се превърне в постоянен механизъм. Без актуални данни няма да можете да прецените в кои сектори целите за намаляване на емисиите са изпълнени, къде са необходими още мерки (тоест, настоящите цели и задачи трябва да се подобрят), къде контролът по изпълнението трябва да се подобри. 

Не на последно място, данните трябва да бъдат публични, за да създадете доверие сред различните заинтересовани страни, включително сред бизнес, учени, неправителствени организации и сред обикновените граждани.

Стъпка 6: Извършване на анализ на климатичните рискове пред общината

Този анализ ще ви помогне да създадете правилните политики за адаптация. Анализът е добре да бъде максимално дългосрочен, най-добре да обхваща периода на следващите 25-30 години - тоест, до 2050 и след това. Анализът трябва да включва няколко основни направления:

• Първо, анализ на опасностите пред общината - какви проявления на климатичните промени са се случвали в общината, какви се случват сега и какви се очаква да се случат на базата на сценариите на учените. Анализът трябва да покаже вероятността, честотата и силата на тези проявления - бури, валежи, пожари, засушавания, периоди на безводие, градушки и т.н.;
• Второ, извършване на анализ на въздействието на тези опасности - тоест, как общината, бизнесът и хората ще бъдат засегнати. Тази част трябва да включва няколко задължителни елемента: анализ кои са уязвимите групи, обществени системи, сектори и активи; какъв е капацитетът на общината, бизнесът и гражданите да посрещнат тези опасности - например, разрушени пътни артерии и липса на храна, ток и вода до определени населени места в продължение на няколко седмици при проливни дъждове или големи пожари; какво ще бъде отражението на проявленията на климатичните промени в общината, включително миграция на хора или отлив на инвеститори и повишаване на безработицата; какви стъпки ще бъдат необходими за възстановяване от последиците на климатичните промени, включително какви човешки и материални ресурси ще бъдат нужни;
• Трето, анализ на връзките на климатичните проявления с различните сектори, за да бъдат взети под внимание каскадните ефекти - например, наводнение в курортна част от общината, което ще изисква усилия и мерки извън планираните мерки за жителите на общината, за да може да бъде помогнато и на туристите в курорта;
• Четвърто, анализ на капацитета на общината да планира, изпълнява и контролира политиките за адаптация - какви човешки и материални ресурси ще бъдат необходими;
• Пето, ясно комуникиране на климатичните рискове и на мерките за тяхното посрещане - мерките за адаптация трябва да бъдат проактивно обяснени на общинските служители, на бизнеса и на гражданите. Един от добрите примери е поддържане на интерактивна карта за климатична адаптация на общината с конкретните рискове по райони и с планираните мерки.

Стъпка 7: Извършване на анализ на нуждите на общината и как климатичните политики могат да помогнат за постигането на тези нужди и за увеличаване на техния ефект

В този анализ можете да използвате вече готови данни от дългосрочните стратегии на общината по основни направления на общественото развитие - например, стратегии за поддържане на зелени пространства, за подобряване на качеството на въздуха, за справяне със сериозни социални проблеми като енергийната бедност или социалното изключване на определени обществени групи, за подобряване на здравните услуги, за привличане на инвеститори и създаване на нови работни места. Ако общината не разполага с данни, можете да съберете такива чрез различни форми за допитване до страните, които могат да ви осигурят тези данни - можете да използвате, например, анкети, фокус групи или уъркшопи.

Анализът на нуждите на общината трябва да бъде извършен в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, ако те не участват в работната група по изработване на Климатичния план. 

Анализът на нуждите на общината трябва да включва и по-специален поглед върху две ключови групи от заинтересовани страни: най-уязвимите групи от климатичните промени и най-чувствителните групи към климатичните политики. Трябва да се анализира защо тези групи са най-уязвими и най-чувствителни. 

Най-уязвимите групи се наричат “фронтови общности”, защото те са най-силно изложени на климатичните промени и имат най-малки възможности за справяне с тях. Например, енергийно бедните хора, които нямат достатъчно средства да се отопляват през зимата или да се охлаждат през лятото (все по-актуално предизвикателство) - те ще бъдат най-уязвими към периоди на необичайно застудяване или големи горещини, включително животът им може да бъде поставен под риск 

От друга страна, най-чувствителните групи са работници от секторите в преход, на които ще им се наложи да намерят нови работни места.

Определянето на тези две групи и на техните предизвикателства дава възможност климатичните политики да бъдат създадени по справедлив и включващ начин и да помогнат на тези групи да излязат по-проспериращи след прилагането на Климатичния план.

Създаването на връзки между климатичните политики и политиките по сектори, ще доведе до по-големи ефекти от Климатичния план и по-голямо въвличане на отделните обществени групи в изпълнението на климатичните цели и задачи, както и ще помогне за осъзнаване на значението на климатичните политики за подобряване на цялостния живот в общината и за постигане на просперитет.

Това са обобщените накратко стъпки за създаване на Климатичен план на общината. В следващата статия от поредицата ни “Моята зелена община” ще ви запознаем със стъпките за създаване на целите и задачите на Климатичния план на общината.

Вижте всички статии от поредицата “Моята зелена община” тук.

Моята зелена община: общините в България могат да бъдат място за щастлив живот

Една статия в рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, посветена на подпомагане на зелената трансформация на столицата и на останалите общини в България. 

Запознайте се със 150 препоръки за успешен зелен преход на местните власти в България, които дадоха 55 водещи български експерти - разгледайте доклада “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.