Невидимият проблем на България: Енергийната бедност

Един от най-ефективните начини за справяне с енергийната бедност е чрез иновации, които поставят бедните хората в центъра на търсенето на решения.


От Марин Маринов, публикувана на 12 март 2019

Цените на тока и природния газ са новини, които интересуват всеки. Загледани в числата, процентите и конкретните месечни сметки, забравяме един сериозен и разрастващ се проблем: енергийната бедност. Тя представлява невъзможността едно домакинство да си позволи необходимите му енергийни услуги на приемлива цена.

Или казано по-ясно - невъзможността да отоплява къщата си до необходимата за човешкия организъм температура през зимата. Но не само. Енергийната бедност не се ограничава до топлината през студените месеци.

Тя е свързана и с проблемите, с които се сблъскват хората с ниски доходи по време на горещите дни през лятото. Това е особено сериозен проблем за страна като България, която има голям процент възрастно население и хора със сърдечно-съдови заболявания, за които охлаждането на домовете през екстремно топли дни е сериозен проблем за здравословното им равновесие.

Достъпът до енергийни услуги е определящ за психическото и физическото състояние на организма, защото живот в жилища, които са прекалено студени през зимата и прекалено топли през лятото, може да причини редица здравословни проблеми като депресия, безпокойство, нервно напрежение. Включително да засили болести, свързани с най-важните органи като сърцето.

А при продължителен живот в студ или жега - да доведе и до ранна смърт.

Енергийната бедност засяга и най-крехките същества - малките деца. Живот в студени или горещи помещения може да нанесе сериозни последствия върху изграждащите се организми. Да причини здравословни проблеми за цял живот напред.

Къде се намира България?

Според Обсерваторията за енергийна бедност към Европейската комисия, повече от 50 милиона домакинства в Европейския съюз (ЕС) срещат редица проблеми, свързани с достъпа до енергийни услуги:

  • трудности при поддържането на адекватно отопление;
  • проблеми с плащането на режийните сметки навреме;
  • невъзможност да отделят средства за извършването на належащи ремонтни дейности, така че да не живеят в жилища с влага и мухъл.

Основна част от тези петдесет милиона са домакинства от Централна и Източна Европа.

Държавите от този регион  попадат в категориите с високи до екстремни нива на енергийна бедност, според най-новото издание на EDEPI - индексът за енергийната бедност на домакинствата в ЕС. България е определена като държавата с най-високи показатели в тази област. Тя е поставена в категорията за екстремна енергийна бедност заедно с Унгария и Словакия, които обаче са девет и над 10 пъти по-добре спрямо нас, съответно с индекси 6.2 и 8.4, докато нашият индекс е 0.7.

Швеция (95.4), Финландия (85.6) и Дания (81.9) са страните, които имат най-добри показатели. Нито една от държавите членки не е постигнала максималния брой точки - 100 - съответващ на липса на енергийна бедност.

Източник: EnAct

Индексът обхваща хората с ниски доходи, които са определени като получаващи под 60% от осреднената заплата за дадената страна или 720 лева за България. EDEPI включва четири показателя:

  • разходи за енергийни услуги като процент от общите разходи на домакинствата;
  • процент от бедните граждани, които изпитват затруднения да поддържа жилището си топло през зимата;
  • процент от хората с ниски доходи, които не могат да охлаждат домовете си през лятото;
  • процент от бедните хора, които живеят в проблемни жилища с течащи покриви, влажни стаи или недобре уплътнени и гниещи дограми.

В България едно домакинство отделя средно 216 евро (422 лева) на година за енергийни сметки - което формално е най-ниското ниво за Евросъюза, сравнено например с 2315 евро (4528 лева) в Дания. Ниските нива на доходите  у нас, обаче правят тази сума непосилна за значителна част от домакинствата. Заради това България е страната с най-голям процент на разходи за енергийни услуги като процент от общите разходи на семействата с ниски доходи - 14.8% за 2018 година, сравнено с 9.7% в Дания и 2.8% в Швеция.

През 2017 година - почти 60% от бедните домакинствата в България не са успели да затоплят жилището си достатъчно през зимата, а над 70% - да охладят домовете си през лятото.

Какви са работещите решения?

Очакваме Ви на 30 октомври (сряда) на специална дискусия, посветена на енергийната бедност в най-големия български град - столицата София. Елате, за да чуете мнението на експертите. Местата са ограничени, запазете своя безплатен билет сега.

 Кръглата маса е част от европейския акселератор “Social Innovation to Tackle Energy Poverty”, организиран от международната организация Ashoka и фондацията към енергийния гигант Schneider ElectricMOVE.BG е партньорът за България.

През изминалите четири месеца двата български екипа финалисти продължиха работата по своите проекти заедно със своите ментори. Иновативното колело SoBike и “Енергийна Агенция-Пловдив” ще имат възможността да представят постигнатия до момента прогрес на европейският финал на състезанието, който ще се проведе на 20 - 21 ноември в Брюксел. По време на събитието членовете на журито, сред които представители на Европейската Комисия и Европейския Парламент, ще изберат победителите, които ще получат допълнителна стратегическа и финансова подкрепа от Schneider Electric Foundation.

“Social Innovation to Tackle Energy Poverty”

За първи път тази година български проекти получиха достъп до световния енергиен гигант Schneider Electric и до 5-месечна менторска програма с утвърдени европейски енергийни експерти. Акселераторът се осъществява в партньорство с Foundation de France - фондация за иновации към Президента на Франция. MOVE.BG e партньорът за България, а конкурсът се провежда още в Унгария, Румъния, Чехия и Полша.

Създаваме заедно нашето иновативно утре!

*Последно обновяване на статията на 30 октомври 2019.

 

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България