Енергийният сектор е в основата на всяка една икономика. За нациите икономическия просперитет и политическата стабилност се основават на гарантираното и безопасно получаване на енергия на достъпната цена. Поради тази причина въпросът за енергийната сигурност не е само проблем на икономическата сигурност, а още повече - на националната.
В същото време енергетиката диктува до голяма степен геополитическите промени. Може да се твърди, че енергийният сектор е вероятно да бъде в основата и на следващия голям пробив в европейската интеграция.
Дълго преди кризата в Украйна, на дневен ред бе сериозно разместване в пластовете в енергийната геополитика. САЩ, благодарение на приложението на новите технологии в енергийния си сектор, са на път да надминат Саудитска Арабия и Русия като най-големия производител на петрол в света до 2016 (доклад на IEA/WorldEnergyOutlook 2013) и да се превърнат в доминиращ играч на глобалните газови пазари. Същевременно, през 2013г. Китай изпревари САЩ като най-голям вносител на петрол, а консумацията и съответно вноса на Индия също расте. Енергетиката за сега заема скромно място в американските външно-политически дебати през последните години, но същото не може да се каже за развиващите се сили в Азия. Нуждата от енергийни ресурси е в центъра на стратегиите им за растеж, а резултатът е пренасочването на Близкоизточния петрол от САЩ към Азия. Тези промени имат сериозни геополитически последствия, като излагат бързоразвиващите се сили на рискове. Не по-малко са и отворените въпроси пред Европейския съюз.
Енергийният сектор - Проблемите
Енергийните пазари са сред най-политизираните и непрозрачни в света, а енергията се разглежда от повечето правителства като стратегическа стока. Позицията на Русия се влоши в резултат на промяната на енергийните пазари. Очакваните американски газови потоци вече потискат световните цени на газа. Същевременно Русия използва доставките на енергия за Европа като карта, гарантираща й политическа тежест, но към настоящия момент с всяка заплаха за европейския пазар, страда собствената й икономика. Също така това допълнително мобилизира европейците да се обръщат към други регионални източници на енергийни суровини като Норвегия, Азербайджан, Катар и Алжир. С всички промени в световните пазари, Близкият Изток остава централен играч в глобалния петролен и газов сектор. В резултат на Арабската пролет обаче регионът преживява изключително високи нива на политическа нестабилност. Ключовата роля на Саудитска Арабия на глобалните петролни пазари продължава, но Иран е все по-активен конкурент.
В тази връзка един от най-големите международни стратегически проекти в света може да бъде изграждането на регионална газова мрежа в бързо-развиващата се част на Азия. Енергийните износители като Русия и държавите от Близкия Изток са силно фокусирани върху енергийното бъдеще на региона. За Китай, енергийната несигурност е нежелан страничен продукт от икономическия успех, който изисква съизмеримо нарастване на търсенето на енергия. В отговор правителството сериозно инвестира във вътрешния добив на суровини, но той не е достатъчен за задоволяването на нуждите и съответно вносът като част от китайския енергиен микс нараства. Голяма процент от него идва от държави и нестабилни региони, където Китай има по-малко влияние от желаното. Това я изправя пред ценови и политически риск. Индия също е част от тази игра и гледа към всички източници и доставчици на енергия. Вътрешният й енергиен сектор обаче е вече в криза, обхванат от слаби инвестиции и корупция, а има и много по-голяма енергийна бедност, отколкото всяка друга държава в света. За нововъзникващите икономически сили енергията е от решаващо значение за икономическия растеж, а растежът на свой ред е от изключителна важност за тяхната политическа стабилност. Всеки успех или неуспех в справянето с енергийните предизвикателства в Китай и Индия ще се отразява на глобалните енергийни пазари, а чрез тях на взаимосвързаната глобална икономика.
Източник: IEA, World Energy Outlook 2013
Не трябва да бъде подценявано и изменението на климата.
Бързоразвиващите се градски агломерации и неустойчиви аграрни системи са изправени пред огромни проблеми свързани с енергиен глад и доставката на енергия. Дебатите около климатичните промени обаче засягат основно ЕС, заедно със САЩ и Китай, тъй като те съставляват около половината от световното потребление на енергия и малко над половината от генерираните въглеродни емисии. С цел да бъдат управляеми климатичните промени, сред основните приоритети в енергетиката трябва да бъдат възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Ефективността може и трябва да бъде основна цел на всяка стратегия за стабилизиране на климата. Пазарът няма да наложи тези промени, поради тази причина основната роля трябва да бъде на правителствата и международните организации.
Перспективите пред Европа
Към момента се намираме в необичайна геополитическа обстановка, в която динамично се променят стратегическите позиции на износителите и потребителите на енергия. Инвестирането в енергийната инфраструктура на Азия е на челно място в международния дневен ред тъй като в ход е следващата фаза на развитие на този регион. В същото време в региона и най-вече в Южнокитайско и Източнокитайско море има силно геополитическото напрежение. Единственият „страж“, осигуряващ безпроблемно функциониране на енергийните пътища през тези морета, е САЩ, чието военно присъствие в региона още дълго време ще бъде без конкуренция. В същото време Европа, все още силно зависима от руските доставки, е в уязвима позиция и изправена пред силната конкуренция на бързоразвиваща се Азия. Най-логичната стъпка за Европейския съюз в тази ситуация е да поеме инициативата и заедно със САЩ да работи в дългосрочна перспектива за гарантиране на сигурността на доставките си. Изискват се сериозни инвестиции от двете страни на Атлантика с цел развитието на терминалите за улесняване на продажбите в Европа, но това гарантира дългосрочно и устойчиво сигурността и просперитета на всички граждани на Европейски съюз.
По данни на IEA природният газ ще съставлява 22-29% от всички световни доставки на енергия през 2030 г., с нарастването на търсенето, произтичащо предимно от нови газови централи, построени през следващите двадесет години. Природния газ се очаква да бъде вторият най-важен източник на енергия в Европа, точно зад петрола и рамо до рамо с въглищата. И все пак прогнозите са, че Европа ще продължи да разчита на вноса на петрол и природен газ до 2020 г., въпреки усилията за преминаване към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис. Връщайки се на актуалната картина и най-важната част от пъзела – кризата в Украйна , ние не можем да не отнесем събитията в тази част на Европа към развитието на енергийната геополитическа карта. САЩ, като едни от най-ярките поддръжници на европеизирането на Украйна, не може да нямат и стратегически интереси зад този пореден повик за демокрация. Този интерес е пряко свързан с производството и експорта на газ за Европа. В краткосрочен план този сценарий за заместване на руския газ с американски е слабо вероятно да проработи. Но и докато четем тези редове над 3000 работници инсталират в Луизиана огромен набор от турбини, тръбопроводи и охлаждащи агрегати, изграждайки терминал, който ще изпраща американски природен газ по света до края на следващата година. От 2017 г., съоръжението построено от базираната в Хюстън CheniereEnergy може да захранва приблизително една шеста от количеството газ, който тече от Русия до Европа всеки ден.
САЩ: от потребител - износител
Заводът Cheniere ще бъде част от нова вълна на доставки на втечнен природен газ, идващи не само от САЩ, но също така Австралия, Африка и Близкия изток. Това нарастване, може би заедно с увеличеното производство в самата Европа, съвсем реално може да залее Старият континент до края на десетилетието с достатъчно не-руски газ и така да отслаби значително енергийното влияние на Русия в Европа. Ето защо Путин ще се стреми да запази с всички сили през следващите години колкото се може повече своя дял от 30% от потреблението на газ в Европа. Ако Русия загуби Украйна, това би означавало и различни условия на доставки на газ и по-малко влияние на руската държава върху Европейския съюз. В светлината на събитията от последните години (влошаването на отношенията между Саудитска Арабия и САЩ, безпрецедентното затопляне на ирано-американските връзки, развиването на местният енергодобив в САЩ) става ясно, че американската енергийна геополитика претърпява сериозна трансформация от това да подсигуряваш за своите нужди чужди енергийни запаси към това да развиваш местните източници и да подсигуриш техния пазар по света. Ако бумът на шистовия газ не се бе случил, Съединените щати в момента би следвало да внасят повече от 10 милиарда кубически метра природен газ на ден, което неминуемо би повлияло на световните доставки. Вместо това обаче страната ще e готова да изнася същото количество до 2020 г.
И дори доставките на втечнен газ от САЩ към Европа да могат станат факт чак след две – три години, самото планиране за подобни доставки би могло незабавно да промени бизнес калкулациите за нови инфраструктурни инвестиции и същевременно изпраща изключително важно послание към досегашните енергийни хегемони. Но каквото и да се случи на световната енергийна карта през следващите години, едно е ясно – Европейският съюз трябва да покаже лидерски качества и на полето на енергийните битки. Европа трябва да интензивира усилията си в посока намаляване високите равнища на енергийна зависимост. Същевременно, забелязвайки как САЩ сменят своята външна парадигма, изграждайки я около износа, а не вноса на енергия, Европейският съюз трябва да работи във външнополитически план за стабилизиране на съседните региони, което разбира се включва и Украйна. В тази връзка ЕС е нужно да обърне повече внимание на енергийните нужди на югоизточните страни-членки, в това число и България. Новата енергийна политика на ЕС трябва да обърне внимание на интересите на своите източни членове, ако иска да постигне общите си цели. В подкрепа на тази теза е и изказването на хърватският президент Иво Йосипович: „Ако Брюксел иска по-успешна политика за климата, той трябва решително да подкрепи местното производство на енергия от страни-членки на ЕС. Европейските страни трябва да инвестират повече в инфраструктура и подобряване на рамката на пазара за домашно производство. Много индустрии в страни като Хърватия и Полша, например, зависят от ниските цени на енергията. И двете страни са зависими от вноса на енергия от страни извън ЕС.“
Предизвикателството за насърчаване на конкурентоспособността и енергийната сигурност най-добре може да бъде посрещнато чрез стимулиране на производството на енергия в рамките на ЕС. Само ако тези въпроси са решени, всички 28 страни-членки биха изцяло се ангажирали с предложената политика за климата, която представя убедителен план за намаляване на емисиите. За да изпълни целите си като световен лидер в областта на политиката за климата, ЕС трябва също така да си гарантира енергийната сигурност и конкурентоспособността на своите източни европейски членове.
Иван Бондоков, MOVE.BG
Източници:
NY Times: Can U.S. natural gas rescue Ukraine from Russia?
Fueling a New Order? The New Geopolitical and Security Consequences
of Energy , Bruce Jones, David Steven, and Emily O’Brien / Brookings, March 2014
Annual Energy Outlook 2013, IEA
