„Никакви крачки назад не трябва да са възможни“

bishler

Конференцията за климата в Париж (COP21)

Премина при изключителен интерес, концентрира медийното внимание на света и изведе десетки хиляди демонстранти по улиците на Париж, Амстердам, Лондон, Сидни, Аделаида, Манила и дори, трудно е за осмисляне, йеменската столица Сана, където 70 човека се събраха за марш на пешеходно разстояние от военни действия. Експерти писаха сложни анализи и прогнози, докато артисти правиха улично изкуство за климата. В България и медиите, и общественият дневен ред, разбираемо, останаха концентрирани в друга прагматика и проблеми с по-голяма спешност и по-висок приоритет от глобалното затопляне. Споразумението от Париж обаче е вече факт. Близо 200 страни постигнаха договореност около амбициозен документ, който си поставя мащабната цел да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C и да бъде удовлетворяващ за всички – и малки, и големи; и бедни, и богати; и тези страни, експлоатиращи огромни ресурси от изкопаеми горива, и тези островни държави, чието бъдеще зависи от половин метър покачване на океана. Възможно ли е това? Твърде отворено за интерпретации ли е Споразумението от Париж? Обърнахме се за отговори към Негово превъзходителство Марк Бишлер – специален посланик по въпросите за климата на Люксембург, участник в нашата конференция „Устойчивото развитие като водещ принцип на 21 век“ и един от експертите, на чиито оценка и съвет MOVE.BG разчита за въпросите на климата и устойчивото развитие.

Критиците на климатичната сделка твърдят, че новият температурен лимит от „доста под 2°C“ не е подкрепен от също толкова амбициозен план за практически действия за ограничаване на скоростта и ефектите на глобалното затопляне. Има ли пропаст между обещанията и поетия ангажимент за ограничаване на вредните емисии?

Преди всичко не трябва да пропускаме факта, че в споразумението целта от 2°C е съпроводена от пожелателна цел да се положат усилия в посока на ограничаване на глобалното затопляне под 1,5°C. Това уточнение е от значение, защото задава политическия тон на споразумението и задочно подчертава важността на механизмите за проследяване на прогреса по споразумението, които са заложени в документа. Първоначалните Планирани национално определени вноски (INDC), доброволно предоставени от 186 страни преди конеренцията в Париж, ще бъдат ревизирани периодично с цел да се увеличи ангажимента по ограничаване на вредните емисии. Никакви крачки назад не трябва да са възможни.

Някои климатични експерти поставят под съмнение доколко 1,5°C е реално постижима цел и дали ограничаване на глобалното затопляне в тези рамки би било достатъчно. Твърде оптимистични и амбициозни ли сме за бъдещето?

Целта от 1,5°C е представена с разбирането, че бъдещи ревизии и корекции ще бъдат правени, съобразно приноса на научната общност. В интерес на истината самият преговорен процес, довел до сделката в Париж, до голяма степен се ползва от достоверни научни данни за антропогенните причини за климатичните промени – така, както са предложени в Петия доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC).

Има доста объркване в разбирането на понятието „неутралитет от парникови газове“ (“greenhouse gas neutrality” – бел. ред.) във вида, в който е залегнало в член 3 на Споразумението, а реферирането към „нулеви нетни емисии“ среща съпротива от неправителствения сектор. Това компромисен език ли е?

Едно от възможните обяснения за такова объркване е, че терминът „декарбонизация“ беше интерпретиран от мнозина неправилно като отнасящ се единствено до ограничаване на производството на енергия от твърдо гориво. Успешните преговори, включително и тези в Париж, често зависят от това да се отнесеш сериозно към всички позиции, докато се опитваш да намериш общо разбиране за проблемите, което да може да бъде изразено с приемлив за всички страни език.

Пропуск ли е отсъствието на конкретни времеви параметри за реализирнето на голямата дългосрочна цел – нулеви нетни емисии след 2050? Това ли беше единственият път към постигане на сделка?

Поредица от ревизии с петгодишен цикъл ще покажат колко бързо прогресираме като международна общност по отношение на това глобално предизвикателство. Първата цел би била да достигнем пика на парникови газове в атмосферата колкото се може по-скоро, за да можем успешно да преминем до края на века от задвижваните ни с изкопаеми горива икономики и лайфстайл към икономики и начин на живот, захранвани от възобновяеми източници на енергия.

Как ще бъде проследяван процесът в отделните страни?

Страните, които не са предоставили своите Планирани национално определени вноски (INDC) са приканени да го направят колкото е възможно по-скоро. Така ще може да бъде изградена реалистична универсална картина на поетите национални ангажименти за ограничаване на емисиите от парникове газове и тяхното влияние върху глобалното затопляне. Освен това всяка страна трябва да подготви, комуникира и осъществи определени на национално ниво последователни стъпки за принос, които смята да осъществи. Участниците би следвало да преследват собствените си вътрешни цели за ограничаване на скоростта и ефектите на глобалното затопляне с оглед постигането на този принос. Секретариатът на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата ще проследява тези поети ангажименти и ще ги публикува на уебсайта си.

Парижкото споразумение задава различни очаквания към богатите и бедните. Как ще бъде гарантирано адекватно климатично финансиране за развиващите се страни в тяхната борба с ефектите от глобалното затопляне?

Развитите страни-донори препотвърдиха своето задължение в рамките на Конвенцията да предоствят климатично финансиране на развиващите се страни – както за ограничаване на ефектите от климатичните промени, така и за адаптация към тях. Нещо повече – те заявиха, че ще увеличат финансирането, не на последно място, за да отговорят на поетия ангажимент от 100 млрд. долара годишно след 2020. Докато Споразумението подчертава важността на публичното финансиране, инвестиции биха могли да дойдат и от други места – включително от мобилизирането на частни източници. Другите страни по споразумението са приканвани също да насочат средства към развиващите се страни на доброволен принцип.

Новоприетото споразумение ще бъде депозирано в централата на ООН и ще бъде отворено за подпис на 22 април 2016. Ще ни обясните ли процесите на ратификация и подпис?

За да сме напълно точни, Споразумението изисква от генералният секретар на ООН да организира церемония на високо ниво за подписване на документа на 22 април 2016. Разбира се, неговото подписване ще бъде възможно и след церемонията. Процедурите по ратификация варират в различните страни и в зависимост от конституционните им особености. Най-важното е дотогава ратификационни документи да бъдат депозирани от критична маса от 55 страни, отговорни за поне 55% от парниковите газове в атмосферата ни. Това трябва да се случи колкото е възможно по-скоро, за да позволи на Споразумението да влезе в сила. Страните по Споразумението са свободни да започнат да прилагат условията му на доброволен принцип и преди то да е влязло официално в сила.

Каква е ролята на ЕС и неговите страни-членки по отношение на това ново споразумение?

ЕС и членовете му са щастливи от изхода на тези много важни преговори. Те са напълно наясно със собствената си колективна отговорност да реализират своите Планирани национално определени вноски (INDC), представени преди срещата в Париж. Люксембургското председателство на Съвета на ЕС през второто полугодие на 2015 положи всички възможни усилия за амбициозен преговорен мандат на ЕС по отношение на срещата в Париж. Изключително радващо е, че силната обща позиция на ЕС подпомогна смисленото развитие и резултат от тези мащабни преговори между 196 страни.

И последно, имайки предвид скорошното Ви посещение в България, как бихте описали ролята и потенциалите на страната ни в контекста на Споразумението? Какви са препоръките Ви?

Повечето страни-членки на ЕС са добре информирани и имат реалистичен и трезв поглед към редуцирането на собствените си емисии от парникови газове и начините това ограничаване да бъде постигнато – било с увеличаване на дела на енегията от възобновяеми източници в националните си енергийни миксове или повишаването на енергийната си ефективност. Преосмислянето на политиките и практиките за енергийна ефективност на недвижимата собственост, обществените сгради и съоражениета за промишлено производство със сигурност са добра стъпка в тази посока. Промотирането на публичния градски транспорт също би подпомогнало за постигането на високите цели, заложени в Парижкото споразумение.

Снимка на Марк Бишлер: Capital.bg

MOVE.BG