"Революционерите" на нашето вчера

Представяме ви три забележителни личности от историята, които чрез дейността си направиха революция в начина на мислене в българското общество.


От МOVE.BG, публикувана на 25 март 2019

Кои са хората, които са носителите на положителната промяна? Кои личности решават предизвикателствата на своето време? Кои хора създават утрешния ден днес?

Новаторите: хората с иновационни решения, с нестандартен начин на мислене, с идеи, които надминават границите на конкретна сфера на дейност и държава.

Неспокойните, будните, променящите!

В българската история има много подобни личности. Те са неизчерпаем извор на вдъхновение години наред, за различните поколения. Включително и днес, на съвременните двигатели на промяната.

Новаторите от историята са пример, който трябва да бъде следван. Тяхното дело трябва да бъде продължено.

За да създадем заедно нашето утре!

Затова решихме да ви разкажем за три забележителни личности от историята на България. Хора с поглед напред. Личности, които са направили положителната промяна в българското общество възможна.

Защото са извършили революция в начина на мислене.

Димитрана Иванова (1881-1960)

Русенката Димитрана Иванова е един от най-активните борци за избирателни права на жените и защита на нежния пол. Тя е социален новатор: не просто поставя нови и важни теми в българския дневен ред чрез журналистическата си дейност, но и активно се бори да постигне положителна промяна като председател на Българския женски съюз.

От малка Димитрана се сблъсква с неравните възможности между мъже и жени. Принудена е да замине да учи философия и педагогика в Швейцария, тъй като в началото на 20 век Софийският университет все още е със затворени врати за жените. След завръщането си, започва работа като учителка в редица градове из страната. През този период стартира и журналистическата си и активистка работа - сътрудничи на редица печатни медии, сред които “Учителска пробуда”, “Учител” и органа на Българския женски съюз (БЖС) - вестник “Женски глас”, на който е главен редактор 24 години до 1944.

Второто десетилетие на 20 век е определящо за дейността на Димитрана. Тя осъзнава, че за да защитава правата на жените с реален ефект, трябва да притежава юридическо образование. Първоначално от Софийския университет й отказват, но през 1927 година записва специалността. Година по-рано е избрана за председател на БЖС, пост, на който остава до преврата от 1944.

През тези 20 години активистка дейност, Димитрана се съсредоточава върху извоюването на избирателни права на жените. Трибуна на тази борба става нейното списание “Жената”, което основава през 1928 година. Изданието поставя в дневния ред на страната темата за дискриминацията към нежния пол и нуждата от специална защита.

Димитрана се бори още жените в България:

  • да могат да заемат длъжности в държавната и местната администрация;
  • да бъдат избирани за членове на училищни настоятелства и обществени общински съвети;
  • както и жените, завършили право да могат да упражняват професията си като им се разреши да бъдат съдии и адвокати.

“Окачените табели из разните учруждения, че служби за жени няма, и разните наредби, да се съкратят преди всичко жените, са унизителни и оскърбителни за демократична България. Те трябва да бъдат премахнати. Докато съществуват тия въпроси за ограниченото право на жената да учителствува и да заема държавни и обществени служби, до тогава тия въпроси няма да слезат из дневния ред на нашите конгреси”, пише Димитрана, според цитат от проекта “Паметни жени”.

Димитрана изиграва ключова роля обществото да осъзнае, че извоюването на равен статус между мъже и жени преминава през даването на избирателните права, защото:

  • те са инструментът жените да станат част от дневния ред на политиците;
  • участието в изборния процес дава реални лостове на жените да участват в  определянето на тяхната съдба и тази на България.

Активистката дейност на БЖС по ръководството на Димитрана постига успех през 1937 година, когато държавата разрешава на жените, които са омъжени и имат деца да гласуват в местните избори. Година по-късно всички жени над 21-годишна възраст, които са със сключен брак, вдовици или разведени получават право да гласуват на парламентарните избори. Неомъжените пълнолетни жени продължават да бъдат без право на глас. Приетият малко по-късно изборен кодекс, разрешава активно избирателно право за всички жени в България - те получават право да гласуват, но не и да бъдат избирани.

Превратът от 1944 преобръща живота на Димитрана. Тя е обвинена във фашизъм и връзки с Германия, на косъм избягва смъртната присъда като е изпратена в затвор за 4 месеца. Димитрана е изключена от Съюза на журналистите, а членството й е възстановено 15 години по-късно - шест месеца преди смъртта й.

Асен Йорданов (1896-1967)

Асен е създателят на първия български самолет и един от авторите на въздушната възглавница.

От малък се интересува от летателни апарати и още като ученик с баща си - известният български банкер Христо Йорданов - посещава специализирани музеи и изложения във Франция и Италия. В Париж Христо плаща обучение на сина си в прословутата школа за пилоти на Блерио.

На 15 години Йордан създава първия си планер, а година по-късно се записва доброволец в Балканската война (септември 1912-май 1913) и служи като механик в авиационното отделение край Свиленград. Три години по-късно, вече 19-годишен, създава втория си летателен апарат, който на практика е първият български самолет , известен под името “Йорданов-1”. Изобретението е тествано и одобрено от специализирано комисия към Министерството на войната.

“Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене,” заключва комисията.

Самолетът е с 14 метра ширина и 8.5 метра дължина, изгаря 30 литра масло и 120 литра бензин на час. Вестник “София” пише:

“Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане.”

Първата световна война (1914-1918) заварва младия изобретател в края на гимназиалното му обучение. По време на Голямата война той записва Школата за запасни офицери и Авиационното училище в Божурище. Асен става поручик и заминава на фронта. Поверен му е боен самолет за участие в битки с враговете. Заради изключителния му боен принос, получава орден “За храброст”.

Тежкият за България Ньойски договор налага на страната ни забрана за поддържане на военна авиация. Това се отразява тежко на Асен, който заминава за САЩ,за да продължи да се развива в тази сфера.

Зад Океана кариерата му набира нови сили. През 1922 година започва работа за самолетната компания Curtis, а след това участва в разработката на известния Douglas DC-3. През 1941 година създава собствената си компания Jordanoff Corporation, която работи в тесни връзки с американския военно-промишлен комплекс. Фирмата участва в разработването на модели на Boing и Douglas.

След преместването си в САЩ, Йорданов пише редица научни книги, които и днес са ценен източник на обучителна теория в авиацията в редица държави като Великобритания и Австралия. Книгите му са написани на разбираем език, с много примери и илюстрации за по-добра подготовка, а в част от тях има комикси - напълно новаторски метод за консервативното военно обучение. В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от трудовете му. Те са преведени в много страни, включително и в бившия Съветски съюз.

След края на Втората световна война (1939-1945), Йорданов участва в разработването на въздушната възглавница и в предшественика на съвременния телефонен секретар - Джордафон. Устройството позволява разговор без кабели и дава възможност за комуникация между няколко души едновременно .

Асен Йорданов умира на 18 октомври 1967 в Ню Йорк. На следващият ден вестник “Ню Йорк Таймс” го определя като “авиаторът пионер.”

Митрополит Методий Кусев (1838-1922)

Роденият в Прилеп Методий Кусев е един от най-активните участници в борбата за църковна независимост в Македония. Той е и новатор, надхвърлил своето време и провел редица инициативи за положителното развитие на българското общество.

Младият Методий е един от основателите на първото българско читалище в Прилеп, което се превръща в източник за знание и стимул за развитие на будните хора от региона. Читалище е едно от най-важните средища за запазването и разпространението на българщината в момент, когато различни сили искат да променят националното самосъзнание на македонските българи.

Методий участва и в Освободителното движение като събира и разпространява информация за жестокото потушаване на Априлското въстание (1876). Съдейства и на руската армия по време на Освободителната война (1877-1878).

След възстановяването на българската държава е митрополит на Стара Загора. Той обаче е повече от духовно лице - превръща в един от първите еколози и зелени новатори на нова България. По негова инициатива се създава един от първите големи паркове в страната - Аязмото в Стара Загора.

Методий избира неслучайно терена за парка - място, където преди години е имало вековна дъбова гора, която е била изсечена от османците. Според местните легенди именно там преди повече от 1000 години княз Борис I Покръстител е приел Християнството.

Митрополит Методий е истински новатор. Той се бори с предразсъдъците и закостенялото мислене на мнозинството хора, които предпочитат районът да остане пасище. Хората не разбират нуждата от голяма зелена територия, но това не спира Методий. Той води дълга и продължителна бора и през 1895 година полага основите на бъдещия парк.

Митрополитът пише денем писма до манастири и институции от различни краища на Европа с молба да му изпратят местни растителни видове. Нощем Методий сам в тъмното охранява парка от недоволните овчари и от техните животни.

Митрополитът засажда парка с редки и уникални за България растителни видове: 180 местни и екзотични дървесни и храстови видове, включително обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист смърч, източна туя, испанска ела и райска ябълка. От животинските видове пък се срещат сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици.

Когато за първи път посещава Стара Загора, цар Фердинанд е изключително впечатлен от  красотата и решава да изгради своя резиденция там. Митрополит Методий обаче решително се противопоставя на желанието на монарха, защото това би превърнало отвореното пространство на градската градина в затворен район и би преобърнало на 180 градуса идеята за зелен кът за всички хора. Убедили се в нуждата от парка, старозагорци застават зад митрополита и заедно успяват да спрат Фердинанд.

В знак на почит след смъртта на митрополит Методий Кусев старозагорци го погребват в Аязмото, а в момента паркът носи неговото име.

Познавате ли подобни личности днес?

Номинирайте ги в нашия нов проект - Двигателите на промяната на България (The ChangeMakers of Bulgaria)!

За да покажем лицата на променящите положително България и да заразим останалите!

Заедно създаваме нашето утре!

По статията работиха: Русана Куманова, Ангел Златков и Марин Маринов.

Автор
още по темата

още от Моята българска история