Ще донесе ли нещо ново новото правителство?

Някои от критичните предизвикателства пред новия кабинет


От МOVE.BG, публикувана на 14 ноември 2014

От тази седмица България има ново правителство. Това е първа крачка към стабилизиране на държавата ни, но за съжаление с това се изчерпват добрите новини. Критичните проблеми ни заливат от всяка сфера на социално-икономическия живот, много от които са системни и изискват реформи, подплатени с дългосрочна визия и максимално широк национален консенсус. Това е възможно единствено с конструктивен и позитивен подход, с активното участие на гражданския сектор. MOVE.BG, като част от гражданското общество в България, която вече една година работи за консолидация и постигане на съгласие по ефективни решения за устойчивото развитие на страната ни, ще продължи да дава своя принос за преодоляването на стратегическите дефицити на българското общество и да съдейства за контрола върху публичната власт и нейните обещания.

Как изглежда България днес? Някои от критичните предизвикателства, които изискват спешна, но същевременно системна намеса:

Икономика и финанси

Просперитетът на държавата днес е сериозно компрометиран от затрудненото развитие на икономиката ни. България заема челни места в европейските черни статистики. Страната ни е най-бедната в ЕС. У нас БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, представлява 47% от средното равнище за Съюза. 49% от българското население, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване, като тези нива са два пъти над средноевропейските.

Публичните финанси са в изключително тежко състояние, допуснато въпреки острата критика от международни институции и агенции като МВФ, ЕБВР, Fitch, S&P. Само за  2 години бюджетният дефицит е нараснал осем пъти и през 2015 г. предстои да навлезем в свръхдефицит, почти два пъти над допустимия, според Закона за публичните финанси, и над максимално допустимите 3%  от БВП, спрямо Европейския пакт за стабилност и растеж, което ни застрашава от процедура по свръхдефицит. Това е изключително обезпокоително предвид завишените нива на задлъжнялост, които само по време на управлението на кабинета „Орешарски” нараснаха с над 4 млрд. лв, натрупани до голяма степен неоправдано, при липса на прозрачност и в тежка зависимост от задкулисие.

Днешната нереформирана и нестимулирана българска икономика е застрашена допълнително и от скритите колосални дефицити в здравеопазването, енергетиката, пенсионното осигуряване, железниците, цената за разрешаване на кризата с Корпоративна търговска банка, неясните задължения по скритите договори, подписани за Южен поток, спрените еврофондове, потенциалния негативен изход от арбитража за АЕЦ "Белене".

Дефинирането на стратегически приоритети

В тази изключително тежка икономическа обстановка новото правителство трябва, на първо място, по  максимално прозрачен начин, да работи за нормализиране на макроикономическата стабилност. Най-важната задача обаче и най-похвалната заявка, направена в икономическата програма на новия кабинет, е дефинирането на стратегически приоритети за развитието на икономиката. Липсата на приоритизиране до момента е целенасочено бягство от отговорност от страна на политиците, които целят да не разочароват тези, които останат встрани от приоритетните области. Императивно е да се постигне консенсус около дългосрочна визия за посоката на развитие на българската икономика, изградена върху силните ѝ страни, в унисон с глобалните тенденции и адресираща актуалните предизвикателства. Днес, предвид затрудненото привличане на чужди инвестиции и тежкото състояние на публичните финанси, реалистичният двигател за икономически растеж и увеличаване на стандарта на живот в страната ни е основан на конкурентоспособност на базата на точни стратегии за постигане на честна конкуренция и синергична координация, в подкрепа на фирмите с износен потенциал. Тази визия е и в основата на икономическата програма на MOVE.BG, която ще е фокусирана върху необходимостта от подобряване на конкурентоспособността на българската икономика.

Отбрана и национална сигурност

България е в опасна близост до много сериозни военни конфликти – тези в Украйна, в Сирия и в Ирак. Нестабилността на югоизток и на североизток от нас е пряка заплаха за сигурността на България. Инвазията на Русия в Украйна представлява агресия по отношение на мира, енергийната сигурност и икономическия просперитет на Европа. Това би трябвало да служи като сигнална лампа за българската геостратегия и геополитика, че е време да осигурим диверсифициране на енергийната си доставки, както и среда за равнопоставеност в отношенията с външните ни партньори от позицията на националния ни интерес. Предизвикателствата пред нашата отбранителна система не свършват дотук и ние трябва да положим допълнителни усилия за адекватното ни включване в общите действия и политики на НАТО.

Европейски въпроси

Новото правителство е изправено пред сериозното предизвикателство да препотвърди по недвусмислен начин както пред българските граждани, така и пред европейските партньори, че европейският път е единственият възможен път за България. Стана ясно, че предстоящият доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, който ще излезе през януари 2015 г., отново ще бъде критичен, най-вече заради симптоматичната липса на реформа в съдебната система. Многократно блокираните средства по оперативните програми (плащанията по най-голямото направление от ОП „Регионално развитие“ са отложени за 2015 г.) са индикация за непрозрачен и неефективен начин на усвояване и една от причините за увеличаването на дефицита за 2014 г., а липсата на ясна визия и стратегия за следващите 7 години рефлектираха върху забавения старт на новия програмен период 2014-2020 г.

Накърненото доверие към държавата от страна на европейските ни партньори е резултат и от разнопосочната външнополитическа позиция на България за кризата в Украйна и „Южен поток“. Отговорността и ангажимента на новия кабинет да утвърди България като сериозен и лоялен партньор в европейския проект са огромни, ако наистина искаме България да възстанови доверието и да взема активно участие в процеса на вземане на решения на европейско ниво.

Гръмките обещания и заявки трябва да бъдат придружени с адекватни действия, които да доведат до ефективна реформа в съдебната система, възстановяване на върховенството на закона, прозрачно усвояване на европейските средства. Затова работим и ние в MOVE.BG в рамките на Европейската ни програма, защото за растежа и просперитета на България има само една възможност и тя е европейският път на развитие.

Правосъдие и вътрешен ред

Правосъдната реформа е жизненоважна за България и нейния просперитет не само заради натиска и мониторинга от страна на ЕС, а заради отчайващото чувство за несправедливост и неравнопоставеност, което е обладало българското общество.

От 2006-та година насам на практика почти никакви решителни мерки не са взети, за да се подобри правораздаването у нас. Някои недопустими назначения в сферата на сигурността, начело с Делян Пеевски, поредицата от скандални решения на съда и прокуратурата, съвсем скорошното изчезване на „тефтерчето на Златанов“, както и отводът на съдията по делото за КТБ, подсилват недоверието към правораздаването в България. Висшият съдебен съвет продължава да е символ на клиентелизъм и политически лобита, а поведението на някои високопоставени фигури в системата буди съмнения относно способността на държавата да осигури справедливо и ефективно правоохраняване. Изразената категорична воля на правосъдния министър и доскорошен настоятел на MOVE.BG Христо Иванов за реформиране на правосъдието и изготвената стратегия дават надежда, че може и да успеем да се придвижим напред по тази тема.

Социална и демографска политика

По данни на Националния статистически институтнад 44% от населението живеят в лишения, а тези под линията на бедност са около 1,6 млн. души. От „Книгата с факти“ на ЦРУ става ясно, че България е на 39-то място сред най-неравните по доходи на населението страни в света, изпреварвайки държави като Камерун, Уганда и Нигерия.

Наред със социалното разслоение, тежки демографски проблеми застигат България, като по информация от Световната банка, страната ни поддържа постоянен отрицателен прираст на населението. Над 2 милиона българи живеят в чужбина, а според Евростат след 50 години населението ни ще бъде в размер на малко над 5,5 млн. души или намаляло с 26%! От друга страна, нестабилността на региона и войните в Сирия и Украйна, както и присъединяването на България към „Клуба на богатите“, вещаят силна имигрантска вълна и нови предизвикателства пред интеграционния ни модел.

Пенсионната система също е подложена на натиск. В момента бюджетът дотира пряко близо половината от всички плащания за пенсии (около 8 млрд. лв.), като тенденцията е тежестта върху държавата да се увеличава за сметка на все по-намаляващия дял на трудоспособното население в България.

Очевидно е, че спешно трябва да се предприемат  мерки срещу социалното разслоение и изключване, както и срещу изтичането на мозъци от нашата родина.

Медии

България е на 100-но място в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на медиите. Специално място в тазгодишния доклад е обърнато на нашата страна, която е последна сред всички членки на ЕС. Основните критики са срещу насилието върху журналисти, концентрацията и непрозрачността на медийната собственост, както и срещу политическия натиск върху медиите. Настоящото политическо мнозинство обяви за приоритет гарантирането на медийната независимост и медийния плурализъм, както призова и гражданското общество в България и Европа, но все още чакаме проект за медиен закон и други подходящи мерки, за да повярваме на намеренията.

Избори

Последните избори се проведоха при рекордно ниска в новата история на България избирателна активност – 49%. Наред с негативните тенденции на делегитимиране на публичните институции и политическата власт, редица свойства на самата изборна система са вероятна причина за тези аномалии. Тя е с основание критикувана от граждани и експерти, че не е достатъчно демократична, че избирателните списъци са пълни с мъртви души, че е необходимо задължително гласуване, повече пряка демокрация и редица други по-категорични реформи.

Държавни институции

Недоверието в държавните институции, от всичките години на Прехода, достигна своя пик през 2014 г. Предишното Народно събрание си отиде с впечатляващите 80% недоверие! Българите все по-малко вярват в доброто бъдеще на държавата - едва около 15 процента от тях смятат, че страната ни върви към по-добро.

30-1

Образование

Секторът „Образование и наука” е един от основните в България, нуждаещи се от спешна цялостна реформа, която да обхване всички степени на образователната система и успешно да включи в процеса на промяна всички заинтересовани страни: ученици, учители, директори, родители, експерти, институции, университети, НПО, както и бизнеса.

Статистиките, за съжаление, сочат 42% функционално неграмотни ученици и 41% момичета и момчета, които не могат да се справят с прости ежедневни проблеми. Макар и в програмата на новото правителство, свързана с образованието и науката, първата точка да е повече средства за този сектор, сякаш по-скоро битува разбирането, че образованието е разход, а не инвестиция. Гръмките обещания, които всеки кабинет прави, и едва козметичните реформи на системата ще продължат да създават неграмотни ученици, ниско мотивирани, застаряващи и зле платени учители, директори без реални права и автономия на тяхното училище и още редица задълбочаващи се проблеми. 

Прясното предложение на просветния министър проф. Танев да има два алтернативни учебника по всеки предмет, звучи, меко казано, наивно, при условие че в училище все още липсват предмети като програмиране, предприемачество и развитие на т. нар. „меки умения”. Докато училището не насочи всичките си усилия да открие и развие таланта на всяко дете, докато не дадем повече свобода на директорите и учителите как да провеждат учебния процес, докато не включим успешно и активно родителите в образованието на децата, докато не улесним достъпа на НПО в часовете, докато МОН не осъвремени учебните програми и още много „докато”, най-важното от които  – докато някое правителство не поеме отговорност за цялостна реформа в сектор „Образование и наука” – или ще махаме на децата си на Терминал 1 или 2, или процентът неграмотни ще продължи да расте. Една от темите, по които MOVE.BG работи, е  „Образование, наука, иновации”. Просто защото искаме качествено образование за децата си.

Здравеопазване

Здравеопазването е една от най-нуждаещите се от преструктуриране и реформа сфери в държавата. Имаме свръхконцентрация на финанси в болничната помощ, а твърде малко внимание се обръща на методите и инструментите за превенция. Ние чакаме да се разболеем и едва тогава предприемаме нещо. Публичните разходи за здравеопазване, като част от БВП, у нас са около 4%, докато за ЕС са средно 7,3% и същевременно държавата упорито прехвърля задълженията си върху бюджета на здравната каса.

За 5 години до 2013 г. частните разходи за здравеопазване на българите са нараснали средно с 68%, докато публичните разходи са се увеличили едва с 19%. За това време разходите за болнична помощ са се увеличили с 65,7% или с над 660 млн. лв., без да се забележи подобряване на здравния статус на българите. Ето защо за последните шест години емигрираха над 3000 лекари и медицински специалисти.

Kултура и изкуства

Традиционно културата и изкуствата са извън приоритетните сектори на управлението, както личи от трайната политика на намаляване на бюджетните средства през годините (2009 - 121.9 млн. лв., 2010 - 92.3 млн., 2011 - 104.6 млн., 2012 - 117.9 млн., 2013 – 103.7 млн.лв.), за да говорим днес за състояние на финансов колапс на културата. Вече четвърт век страната ни няма и културна стратегия (парадоксално София, Пловдив и Варна имат), липсва разбиране за необходимостта от съвременна културна политика и стратегически мениджмънт на културните процеси, който да поддържа равновесие между секторите и гилдиите на културата.

Новото правителство дава сериозна заявка с приемането за ключови приоритети в областта на културата и духовността утвърждаването и развитието на културата като национален приоритет и приемането на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г. В същото време новият-стар министър Вежди Рашидов обяви при встъпването си в длъжност, че ще се бори за по-голям бюджет за културната сфера, който да е поне 1% от БВП (през 2012 г. той е 0,8% при 1,1% средно за ЕС). Реализацията на добрите намерения обаче изисква, освен средства, широк обществен консенсус, стимулиране на културното участие и холистичен подход за решаване на натрупаните проблеми, а не популистка медийна видимост и суетен културен PR.

Какво не бива да забравяме?

Защото не бива да забравяме, че страната ни е на трето място в света по брой и разнообразие на културно-историческите паметници и пази забележителни културни постижения на седем цивилизации, населявали нашите земи през последните 4000 години. Имаме дълг да  споделим с останалата част от света това наследство и да надградим тези постижения. Именно културата е онази спойка на обществото, която задава ценностите ориентири, дава ни повод за гордост и високо национално самочувствие и съдейства за поддържане на висок международен престиж и авторитет.

Цялостната картина на социално-икономическата среда в България е белязана от критични проблеми и предизвикателства. Политическата конфигурация не е монолитна, потенциалните конфликти, заложени в нея, вещаят нестабилност и трудности пред обществото. Именно сега обаче е моментът, в който можем да покажем силен дух и да преодолеем бедите като загърбим дребните разногласия, отхвърлим догмите, пренебрегнем разделението и се обединим като нация около споделени ценности, с готовност за градивно общо действие.

Заедно можем!

Автор

още от Гледна точка