Продължаваме да сме в периферията на международните културални феномени

Интервю с културния мениджър Елиа Лилова


От МOVE.BG, публикувана на 30 август 2017

Материалът е част от проекта „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“

Елиа Лилова е едно от младите, но утвърдени имена в скромната реалност на съвременния културен живот в България. Завършила е  културология и комуникации. Реализира и участва в купища културни проекти в България и отвъд. Разговаряме с нея месец преди десетото издание на ONE DANCE WEEK, в пика на мащабната организация, която е нейно дело.  

 

Как протича деня на един активен културен мениджър в България? Кое ти отнема най-много излишно време?

Дните ми протичат в динамична и интензивна комуникация – на живо, по имейл или телефон – с хора от различни сфери, свързани на микро и макро ниво, по един или друг начин, с изпълнението на проектите, по които работя. Ефективната и точна комуникация изисква именно реципрочни слушане, изпращане на съобщения и обратна връзка. И тяхната липса е това, което ми отнема най-много време, превръщайки го в „изгубено“. Неефективната комуникация е едно от най-изморителните неща. Разбира се, има и други, но те са просто трудоемки.

 

Кои са най-ретроградните подходи откъм организирането на големи културни събития в България?

Смятам, че най-ретроградният подход е страхът и съответното избягването на всякакъв риск при програмиране на дадено събитие. Масово операторите предпочитат да залагат на вече утвърдени модели, доказали своята успешност през годините, както и на сигурно съдържание с твърда фенска маса. Това води до абсолютна статика в културния календар, тотална липса на съвременни прогресивни форми и иновативни артисти. Липсата на дързост и смелост у операторите лишава българския потребител на култура от достъп до съдържание и форми от международния културен пазар. Това „въртене“ на артисти, които доказано продават билети, води до изоставане и изолация на генерално ниво на българските публики от световните културни тенденции. Това е порочен кръг и е много опасен.

 

Кои са най-честите грешки, на които ставаш свидетел?

Несъмнено като грешка номер едно при организацията на събитие бих посочила „прескачането“ на фактора публики. Като в това твърдение залагам много различни смисли, които бих генерализирала в две точки.

1/ Липса на реална представа и профил на потенциалните публики; липса на ефективно и целенасочено таргетиране; масова неадекватна публична комуникация с тях.

 

2/ Липсата на генерална мисъл за цялостно обгрижване на публиките по време на събитията, така че те да получат пълноценно и задоволително преживяване, което да направи същите тези публики „фенове“ и да им позволи максимално да възприемат и харесат предложените формат и съдържание. Пренебрегват се елементарни условия, които да гарантират комфорт и безопасност.   

                                                                                    

Виждаш ли плодовете на труда си? Изменя ли се средата през твоя поглед и по какъв начин?

Много ми се иска на този въпрос да изкрещя просто „да!“, но няма да съм искрена. Ако трябва да съм откровена, често си задавам въпроси от типа - „Ама защо и за кого го правя?“, „Има ли смисъл?“, „Някой оценява ли го?“, „Защо не си намеря просто нормална работа в офис?“. Често се обезкуражавам, губя фокус и вяра. Но после се появяват тези малки искри и надеждата се връща. И желанието, и страстта. Няма по-опияняващо и надъхващо нещо от щастлива и усмихната публика, провокирана и реактивна от преживяното. Постоянно се надявам, че с проектите и събитията, за които работя, ще успея да мотивирам, предизвиквам, вдъхновя. Да, определено в тази професия има някакво налудничаво и обсесивно желание да правиш хората съпричастни към нещата, които си преживял, да им предадеш твоите емоции и страсти.

 

Несъмнено средата в страната се променя – за жалост обаче с много бавни и мъчителни темпове. Не бих искала да се впускам в сравнителен анализ, но само с бърз  поглед може да се забележи ситуацията в региона – всички страни-съседки предлагат изключително интересни и прогресивни формати, наситен календар от събития за съвременни изкуства, а артистите се радват на все по-преференциални културни политики от страна на местните правителства.

 


„Дует за човек и робот“, Хуанг Юи - 23 септември, зала „Борис Христов“ (откриващ спектакъл за ONE DANCE WEEK)

Как би искала да изглежда културният живот в България след 10 години? Възможно ли е?

Иновативен, прогресивен, съвременен, мултифасетен, мултудисциплинарен, полижанров... С една дума – пъстър, какъвто засега, за жалост, все още не е. Пожелавам си скоро, но наистина скоро, българската публика да има достъп до работите на съвременното изкуство, до които имат достъп гражданите на повечето европейски градове. Продължаваме да сме в периферията на международните културални феномени. Което реално ни прави ПЕРИФЕРИЯ. Мнозина упрекват публиките, че именно невежество е причина за ситуацията в страната, но това е фаталната грешка. Достъпът, възможността да видиш, чуеш и изживееш – това са разделителните линии, които все още държат страната ни извън „съвремието“.

 

Какви технологии използваш или би препоръчала за по-добра организация на големи фестивали?

През годините разбрах, че за да се справям навреме с безбройните задачи, разбира се – винаги със срок „за вчера“ – трябва да се науча да работя с възможно най-много компютърни програми и да разбирам от възможно най-много технологични джаджи. Борбата е жестока, но това е единственият начин да контролираш и да се справяш с нещата в срок. Дигиталността навява и нуждата от постоянна свръх-актуализация на познанията и рулиране в мобилното пространство.  

 

Какво да очакваме след месец на ONE DANCE WEEK?

Тази година ONE DANCE WEEK става на десет. Връщам лентата назад и си давам сметка, че в нищо, ама в нищо, не съм била толкова постоянна, любопитна и настъпателна, както в танца. Десет години са много време, а за български фестивал – цяла вечност.

На юбилей като на юбилей – програма от 11 перли, 0 компромиса, 101% безапелационни гиганти от сферата на съвременните изпълнителски изкуства. И още – селекцията гарантира категорично обезглавяване на предразсъдъци, застопорени нагласи, вмирисани светогледи, закостенели емоции и нафталинови въжделения. Препоръчвам на всеки да „си причини“ един фестивален билет, за да не пропусне нито един спектакъл от тазгодишната програма и да си подари безкрайни нови теми за размисъл и бездни за преоткриване.   

 

Проект „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2017 от  фондация МОЖЕ.БГ, в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър" и Фондация " Бауерзакс".

Мненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура