Водната магистрала на България

Каква е ролята на река Дунав за развитието на българските градове, разберете в следващите редове.


От Моята българска история, публикувана на 30 януари 2020

Светът около нас се променя по-бързо, отколкото можем да си представим. Опитвайки се да се ориентираме във все по-големия поток от разнообразна информация и технологични нововъведения, ние сякаш пропускаме промените, които се случват вътре в нас - в нашето собствено възприятие за света и за заобикалящата ни среда. Започваме да възприемаме природата и нейните ресурси като даденост, забравяйки близкото минало и зависимостта си от тях. Кристално ясно това се вижда в отношението ни към реките - някога те бяха основно средство за прехрана, транспорт и търгоговия. А в наши дни сме ги превърнали в бунища за опасни химикали от фабрики със съмнителна дейност, в резултат на което новините за хиляди загинали животни са ежедневие. 

Нашите предци увековечиха дълбоката си връзка с водата в народното творчество, а ние сега се страхуваме дори да си измием очите с нея. Някога водата беше един от основните фактори за възникването на Българското възраждане и замогването на населението, а днес водните ресурси са окупирани и заграбени от съмнителни бизнесмени и некомпетентни държавни служители. 

В следващите редове ще се върнем към периода на Възраждането и първите години след Освобождението, когато река Дунав имаше основна заслуга за развитието на българските земи, а крайдунавските градчета кипяха от живот благодарение на връзката си с водата.

Възраждането

След османското нашествие и унищожаването на средновековната българска държава, настъпва дълго затишие по българските земи, нарушавано единствено от епизодичните войни между Османската империя и нейните съседи - Хабсбургската монархия и Руската империя. Българите остават почти незасегнати от еуфорията и промените, свързани с Големите географски открития, твърде бегло се докосват до постиженията на Ренесанса и Просвещението, гледат отстрани резултатите от Индустриална революция. Местоположението им в центъра на Балканския полуостров, дискриминационната османска власт и лошото състояние на инфраструктурата в империята на султана свеждат до минимум контактите на нашите предци с Централна и Западна Европа. Ситуацията започва да се променя в началото на XIX с опитите за модернизация на Османската империя и нарастването на търговската активност на балканското християнско население.

Речният път по река Дунав осигурява най-бързия и евтин начин за придвижване на хора и стоки от българските земи до богатите провинции на Хабсбургската империя и нейната столица Виена - политически, икономически, научен, образователен и културен център на Централна Европа, в който живеят, работят и творят хора от най-различни народи и култури - германци, унгарци, чехи, поляци, сърби, власи, българи и много други.

Търговията

Австрийските търговци успяват да си спечелят водещо място в търговията с изостаналата империя на султана, което ги свързва директно с българското градско и селско население. Възползвайки се от тези контакти, мнозина българи натрупват значително знание и богатство, като се превръщат в местни партньори на своите западни колеги. Постепенно по-предприемчивите от тях на своя страна предприемат пътувания и дори откриват свои търговски представителства в големите централноевропейски търговски центрове. Основната роля в този процес се пада крайдунавските селища - Видин, Лом, Свищов, Русе и Силистра. Нуждата от специфични знания за извършването на търговските операции довежда и до развитието на образованието в тези градчета, което бързо ги превръща в едни от основните културни средища в българските земи.

Чувството на солидарност между българските търговци от различните краища на Балканите води до създаването на българската колония във Виена. Австрийската столица се превръща и в един от най-важните книжовни и образователни центрове за възрожденските българи, които щедро подпомагат просветното движение на своите сънародници в Османската империя. В периода до Руско-турската освободителна война във Виена са отпечатани повече от 340 книги, учения и списания на български език. Десетки българчета завършват своето образование в империята на кайзера Франц Йосиф и в последствие се превръщат в основна част от елита на Княжество България. Сред тях се открояват Илия Георгов, Иван Шишманов, Иван Касабов и много други. Създаденото дружество “Напредък” с председател Григор Начович осигурява подкрепа за българските емигранти.

Крайдунавските градове

Завръщайки се в Родината по време на ваканциите, българските ученици и студенти пренасят със себе си както новите постижения на техниката, така и модерните европейски философски и политически идеи. Първи до тях се докосват именно жителите на крайдунавските градчета и въобще не е случайно, че точно в тях се откриват първите читалища и се въвеждат модерните методи на образование. Читалището в Свищов през следващите години се утвърждава като една от най-големите български образователни институции. Всестранната му дейност - просветна, библиотечна, благотворителна, финансова и театрална, развивана от неговите членове, го превръщат в духовен център на Българското възраждане. То поддържа кореспонденция с организации и просветители от всички краища на българските земи и с българите в странство.

Бреговете на река Дунав през Възраждането представляват една своеобразна граница между свободата и несвободата. Хиляди младежи, преминавайки замръзналите води на реката, стават част от редовете на революционните организации. Достатъчно е да си припомним стихотворението “Радецки” на Иван Вазов, увековечено в народния марш “Тих бял Дунав” от македонския българин и деец на Вътрешната македоно-одринска организация Иван Караджов.

Тих бял Дунав се вълнува,

  весело шуми

и "Радецки" гордо плува

  над златни вълни.

 

Но кога се там съзирва

  Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

  развя се байряк.

 

Млади български юнаци

  явяват се там,

на чела им левски знаци,

  в очите им плам.

След Освобождението

Събралите се на Берлинския конгрес представители на Великите сили възстановяват българската държавност, но оставят по-голямата част от българския народ в условията на чужда власт. По настояване на Руската империя Северна Добруджа е дадена на Румъния като компенсация за отнемането на Бесарабия поради стратегическите имперски интереси на Петербург. Поради това решение добруджанските българи остават откъснати от своите сънародници, а пред разширяването на българската търговия по река Дунав се появяват нови пречки. Поради липсата на български търговски речен флот, голяма част от българския селскостопански износ се транспортира до румънските пристанища и оттам се претоварва на румънски кораби и се представя пред света за румънска продукция. Това възпрепятства плановете на правителствата в София да наложат марката “българско жито” на световните пазари и ги принуждава да търсят алтернативен начин на транспорт - железопътният. Постепенно с различни стимули, държавата пренасочва търговците от дунавските пристанища към пристанище Варна, откъдето то поема своя път към международните пазари.

В същото време други два фактора също влияят върху намаляването на ролята на реката за българската икономика и постепенното западане на крайдунавските градове. Както вече обяснихме, до Освобождението те са едни от големите образователни и културни средища в българските земи. Създаването на новия политически център в София, нуждите на младата държава от образовани политици и администратори, както и новите икономически възможности привличат голямата част от будните им жители в града край Витоша. В същото време изграждането на железопътната връзка между Виена и София създава една евтина алтернатива на дунавския транспорт. Така, докато през периода 1886 - 1895 г. 36,46 % от българския внос преминава през дунавските пристанища, то в периода 1906 - 1910 г. той е спаднал на 24,6%. За няколко години от центъра на българския търговски, политически и културен живот, градовете на Дунав минават в неговата периферия, което несъмнено оказва влияние и върху възприемането на реката от българското общество.

Днес

В наши дни дни река Дунав все още не успява да си възвърне предишната слава и роля за българската народност, въпреки че всички фактори за това са налице. Богатата култура и архитектурно наследство могат да привличат туристи от цял свят, но речните круизни кораби от Западна Европа обикновено достигат само до Будапеща. Известният веломаршрут, свързващ Атлантическия океан с Черно море по течението на реките Лоар и Дунав, не е разработен у нас и отказва хилядите велоентусиасти, които иначе биха посетили страната ни. Съвременните екологични проблеми, за които допринася човешката дейност, водят до поява на нови заплахи и предизвикателства за обитателите на водния басейн. Заедно, обаче, можем да променим ситуацията и да развием българските крайдунавски градове.

Сподели история

А ти - знаеш ли интересни факти, свързани с българските реки, езера, язовири или с Черно море? Сподели ги на нашата интерактивната карта, за да запазим паметта за българските водни басейни и да покажем тяхното значение от миналото до днес. Защото водата е общо благо, което трябва да запазим и за бъдещите поколения!

Автор
още по темата

още от Моята българска история