Как да се управлява климатичният преход: визията на политиците

Отляво надясно: Мария Капон, "Изправи се БГ! Ние идваме!", Борислав Сандов, "Демократична България-Обединение", Кирил Петков, "Продължаваме промяната", Драгомир Стойнев, БСП, Станислав Анастасов, ДПС, и Иван Хиновски, "Има такъв народ".

Как да се управлява климатичният преход у нас? Има ли връзка между отделните звена, работещи по зелената трансформация? Необходима ли е специална структура, която да координира политиките и действията по климатичните промени?

В навечерието на парламентарните избори инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт" даде думата по тези важни въпроси на политици от основните партии. Те седнаха на Кръгла маса с експерти от Коалицията, за да обсъдят как по-добре да се управлява климатичният преход. В дискусията “Зеленият дневен ред: програмен или фрагментиран?” взеха участие Драгомир Стойнев от БСП за България, Кирил Петков от "Продължаваме промяната", Иван Хиновски от "Има такъв народ", Борислав Сандов от "Демократична България-Обединение", Станислав Анастасов от ДПС и Мария Капон от "Изправи се БГ! Ние идваме". Поради извънреден ангажимент на Даниел Митов, ГЕРБ-СДС не беше представена на Кръглата маса. От страна на експертите се включиха Саша Безуханова от MOVE.BG, Апостол Дянков от WWF България, Деница Петрова от "Грийнпийс"-България, Светослав Стойков от "Институт Кръгова Икономика" и Георги Стефанов от WWF България.

Дискусията е продължение на инициативата на Коалиция "За зелен рестарт" за създаване специална структура в новото правителство за координиране на устойчивото развитие в България - Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. Длъжността трябва да подпомогне преодоляването на ключови климатични предизвикателства пред страната ни - България продължава да е с най-ресурсоемката и въглеродно интензивна икономика в Европейския съюз, енергийният преход буксува, замърсяването на въздуха в българските градове и села продължава да е нерешен проблем, а в същото време липсва връзка между отделните ведомства и институции, работещи по климатичната криза. Вицепремиерът, според предложението на Коалиция "За зелен рестарт", трябва да извърши и административна реформа, която да доведе до създаването на Министерство на климатичния преход и зелената трансформация. 

Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и модератор на Кръглата маса, подчерта, че новата структура трябва да помогне на страната ни да се възползва от възможностите, които климатичният преход предоставя за икономически просперитет и обществено развитие. Затова сред основните приоритети на Вицепремиера трябва да е постигането на европейските цели в България - а именно намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990, както и постигане на климатична неутралност до средата на века. 

"Тази наша днешна Кръгла маса се провежда на фона на голямата климатична конференция на ООН COP26, която събира над 30 000 политически и бизнес лидери, експерти и активисти от цял свят, за да дискутират и намират решения по една обща тема - как да ограничим парниковите ефекти, да достигнем до въглеродно неутрален живот на планетата ни до 2050 и да ограничим до 1.5 градуса глобалното затопляне," сподели Саша Безуханова, която е инициатор на Коалиция "За зелен рестарт" и допълни:

"Ако декомпозираме тази глобална цел до това какво означава за България на практическо ниво, на първо място е затварянето на въглищните централи и преминаването към възобновяеми енергийни източници. Друг аспект е адаптацията на икономиките и социалните системи към ограничаване на ефектите на климатичната криза - голяма част от целите на програмата на Европа за възстановяване от пандемията “Следващо поколение ЕС” са именно в тази посока. Разбира се, и предприемане на спешни мерки за ограничаване на обезлесяването и опазването на биологичните екосистеми.

Лидерството търси съгласие за въвеждането на единни зелени норми и стандарти в света за бизнесите и за мобилизиране на финансиране от публичния и частния сектор за ограничаване на ефектите от климатичната криза. У нас няма интегрален и споделен план как ще следваме европейските цели, които приехме и за наши цели.

Само с холистично и системно управление на климатичния преход е възможно постигането на конкурентност на държавата ни в линията на развитие на света и осигуряване на качествен и перспективен живот на хората тук.”

В настоящата статия ви представяме обобщение на мнението на политиците по темата за създаването на Климатичен Вицепремиер, а в следващата статия от тази серия можете да се запознаете с позициите на експертите.

Мнението на политиците

Според Драгомир Стойнев, член на Националния съвет на Българската социалистическа партия, страната ни трябва да си постави по-високи цели от европейските, за да можем да бъдем конкурентоспособни и да привличаме чуждестранни инвестиции и високи технологии. Бившият икономически министър (2013-2014) подчерта, че в момента у нас наблюдаваме хаос в управлението на климатичния преход, защото липсва хоризонтална връзка и взаимодействие между отделните звена, работещи по зелената трансформация. 

“Този хаос може да бъде променен, тъй като залогът за климатичните промени е ключов през следващите 30 години и ако ние наистина желаем да нямаме сътресения през следващите три десетилетия и страната ни да тръгне по нов устойчив път на икономическо развитие, трябва да вземем мерки на правителствено ниво.

Според мен, е необходимо да има не такъв вицепремиер, какъвто вие предлагате, защото съм убеден, че ако той е без портфейл, няма да може да бъде добрият координатор. Трябва да помислим за по-голяма структура като Министерство на климатичния преход, което първо да формулира националните цели и стратегии по този преход, вземайки предвид европейската рамка и след това - на базата на ясна стратегия, да предвиди конкретни политики и мерки за постигане на тези цели.”

Кирил Петков, съосновател на “Продължаваме промяната”, смята, че борбата с корупцията е ключова за доброто управление на климатичния преход, защото ако не се преборим с този проблем, всичко друго остава теория. Бившият служебен икономически министър (май-септември 2021) заяви, че важна стъпка за подпомагане на устойчивото развитие е създаването на Министерство на икономиката и иновациите, където звената, свързани със зелената трансформация на икономиката, да работят заедно

“Заложили сме създаването на Министерство на икономиката и иновациите, където Фондът за иновации, Фондът на фондовете, ББР, Агенцията по инвестиции и тази за малки и средни предприятия да работят заедно. И като част от резултатите, които всички тези звена ще доведат, работейки по една обща стратегия, е да имат заложени ефекти върху българската природа. Ако имаме заложени създаването на нови стартъпи, които са част от тази зелена икономика и ние да бъдем не само последователи в тази сфера, а лидери - аз мисля, че България ще имам съвсем различен облик по тази тема.

Вицепремиер по климатичния преход, може би, не е нужен, но когато премиерът на България има климатичния преход като част от целите си, това ще бъде една добра първа стъпка.”

Според Иван Хиновски от “Има такъв народ”, важно е климатичните политики да бъдат обвързани не само с климатичните цели, но и с тези за социално и икономическо развитие на страната и да се търси баланс между отделните политики. Друга важна стъпка е директното свързване на климат и енергия, тъй като енергийният сектор е най-големият замърсител и затова г-н Хиновски оцени като положително създаването на обща комисия “Климат и енергия” в последното Народно събрание.

“Нашата позиция е, че тъй като климатичният преход е един много сложен и комплексен, мултиведомствен процес - трябва нивото на управление и координация да бъде заместник министър-председател - Вицепремиер по климатичните промени с национален съвет към него, защото той самият не може да комуникира с всички засегнати министерства. Затова в този съвет трябва да има представители на всички свързани ведомства.

Към този Вицепремиер, също така, трябва да има и специален инвестиционен фонд, в който да постъпват средства от отделни банки, международни институции и фондации за изпълнение на климатичните цели, защото ако няма финансови инструменти, няма нищо реално да постигнем."

Станислав Анастасов, заместник-председател на Движението за права и свободи, смята, че политиките по отношение на климатичния преход трябва да бъдат издигнати поне в ранг на министър, който е и вицепремиер едновременно. Според ДПС, България има много ясен пример, който трябва да следва - структурата на Европейската комисия, където има изпълнителен вицепремиер, отговорен за климата - това е г-н Франс Тимерманс, който отговаря за мащабната програма за зелена трансформация на ЕС - Европейският зелен пакт.

“Това в нашата реалност би означавало вицепремиер, който и да е министър с ясно портфолио.

Все пак, считаме, че това няма да е достатъчно. Първо, трябва да възприемем, че тази тема не е външна. България е част от ЕС и политиките му. Второ, тази тема не е просто хоризонтална, тя е всеобхватна. Всички министри и целият Министерски съвет трябва да я прегърнат, както и Народното събрание също. Защото климатичният преход не е само екологично предизвикателство, а и нова икономическа и социална философия. 

Ние имаме огромния късмет да сме част от най-богатия и напредничав съюз в света - Европейският съюз. Това е огромен шанс за България и за българското общество и икономика.”

Мария Капон, заместник-председател на Единната народна партия, сподели, че целта на зелената трансформация е да намали въглеродните емисии, а това е голямо предизвикателство за България, защото засяга икономиката и живота ни в цялост, тъй като CO2 се отделя от всеки икономически сектор. Според г-жа Капон, ключов проблем е, че отделните сектори трудно се съгласяват да тръгнат по модела на устойчивото развитие и затова е необходимо да бъдат взети мерки на правителствено ниво.

“Препоръката за единен административен център в рамките на Министерския съвет, който център да координира зелената трансформация и да наблюдава за нейното осъществяване, е добра. Много европейски правителства, включително и ЕК, имат такава своя структура и причината затова е много проста - тя е необходима. 

Нужен е постоянен и цялостен подход, който да държи сметка за зелената трансформация на всеки един сектор като част от цялостната трансформация.

Винаги ключов приоритет в рамките на едно правителство трябва да бъде обезпечен с отговорен министър - затова освен вицепремиер, трябва и този човек да е и министър, за да има портфейл и да съблюдава осъществяването на политиките.'

Според Борислав Сандов, съпредседател на “Зелено движение”, климатичният преход и зелената трансформация трябва да станат много важен приоритет в следващото правителство и парламент, защото страната ни има много задачи за решаване. Г-н Сандов заяви, че създаването на Вицепремиер по примера на Европейската комисия е правилната стъпка, за разлика от структурирането на отделно министерство, което би създало административни затруднения.

“Фокусът върху тази тема чрез поставянето на този министър [на околната среда - б.р.] и като Вицепремиер би дало достатъчен знак, а и би дало възможност този човек да има по-голяма влияние върху Министерския съвети, да осъществява по-добър контакт със съответните много на брой засегнати по темата министерства.

Дали само тази административна функция би била достатъчна, обаче?

Не. Служителите по околната среда и водите са на предпоследно място по отношение на възнагражденията, които получават. Ако имаме хора, които работят на много ниски заплати, това няма как да създаде мотивация. И тогава дали техният министър ще е и вицепремиер, няма да има голяма значение по отношение на ефективността на тяхната работа.”

Какво още споделиха политиците, както и какво е мнението на експертите? Научете от пълния запис на Кръглата маса “Зеленият дневен ред: програмен или фрагментиран?” тук.

*След приключване на Кръглата маса екипът на MOVE.BG изпрати до участниците политици въпросите от публиката, за които не остана време да бъдат зададени по време на живото излъчване. Получихме отговори от г-жа Мария Капон от "Изправи се БГ! Ние идваме!". Можете да ги прочетете тук.