С поглед към бъдещето: Честит 24 май


От Angel Zatkov, публикувана на 24 май 2018

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е специален празник в българския национален календар.

На него отбелязваме съзиждането, съхраняването и предаването на нашата култура през вековете, спомняйки си за хората, които стоят в основата на този процес.

Създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий бележи повратна точка в отношенията между народите, населяващи нашия регион, като дава началото на развитието на българската средновековна цивилизация. Продължителите на тяхното дело, сред които традиционно изтъкваме просветителите Климент Охридски и Наум Преславски, създават солидни основи за развитието на средновековната българска литература и постепенното й еманципиране от силното ромейско влияние.

 

 

Постиженията на Златния век на българската просвета и култура

Времето на цар Симеон и неговия син - светият цар Петър, оказват сериозно влияние върху българския народ по време на последвалата византийска политическа власт. Въпреки вековния опит на василевсите в Константинопол в управлението и приобщаването на различни народи към ромейската общност, те не успяват да постигнат подобен успех с българите именно заради солидните основи, изградени на базата на българската писменост и историческа традиция. Така два века след военните успехи на император Василий II, българската държава възкръсва под ръководството на царете от фамилията Асеневци. Годините до падането на нашите земи под османска власт се характеризират с чувствително разпространение на българското културно влияние на Балканите и разцвет в изкуството, архитектурата и литературата.

Османското нашествие по нашите земи от средата на XIV век води до големи политически, демографски и културни сътресения. Попадането на балканските християни под властта на една чужда теократична монархия превръща запазването на културната и писмената традиция в проблем от първостепенна важност, непосредствено след физическото оцеляване. И именно дълбоко вкоренените религиозни вярвания стоят в основата на предаването на историческата памет на българите за славното минало, а съхраняването на писмеността съдейства за еманципирането на народа ни от останалите християнски народи в рамките на Османската империя. Съвсем спокойно можем да твърдим, че без спомена за общото минало, религиозното чувство за общност и книжовната традиция, така нареченият период на българско възраждане щеше да бъде невъзможен.

 

 

Берлинският конгрес възстановява българската държавност в една част от земите, населени с българи, но голяма част остават под чужда власт - при това при коренно различни условия. В предадените на Сърбия Пиротско и Нишко, както и в Северна Добруджа, която е предоставена на Румъния, българският език и културната традиция изиграват съществена роля при запазването на българските общности въпреки силния натиск, под който са поставени.

От краткия исторически разказ видяхме, че...

Българската писменост и култура изиграват съществена роля за създаването и развитието на нашата нация през вековете. Ходът на историята обаче не свършва дотук - наша отговорност е да съхраним запазеното до днес, да го развием и предадем на следващите поколения. При това няма нужда да преписваме с месеци сложен текст като последователите на делото на Паисий Хилендарски и да обикаляме страната, разпространявайки своя труд, като самия атонски монах. Съвременните дигитални технологии ни позволяват лесно да копираме, опазим и обогатим нашето културно наследство.

Уважението към делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици се състои не само в съхраняването на спомена за тях, но и в продължаването и развитието му. От нас зависи.

Прочее, честит празник от MOVE.BG!

Автор
още по темата

още от Актуално