Западните Балкани принадлежат на Европейския съюз

“Западните Балкани принадлежат на Европейския съюз,” заяви в Twitter председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата между европейските лидери и представителите на шестте страни от региона в началото на май тази година. Изявлението на г-жа фон дер Лайен, която преди да поеме ръководната си в роля в ЕС, оглавяваше Министерството на отбраната на Германия, представлява едновременно силно послание към гражданите и политическите лидери в Западните Балкани, от една страна, а от друга -  предупреждение към външните сили, които се опитват да дестабилизират региона и да го отклонят от пътя му към обединена Европа. 

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2019 година даде силен тласък на процеса на интеграция на региона, превръщайки го в едно от основните предизвикателсва пред Съюза. Беше постигнат и много важен успех с решаването на проблемите на Република Северна Македония с нейните съседи и отварянето на пътя ѝ към пълноправно членство в НАТО. Въпреки това към средата на 2020 година бъдещето на Западните Балкани продължава да бъде все така несигурно, а кризата с COVID-19 показа и основните предизвикателства пред европейската и германската дипломация. 

Докато думите на френския президент Макрон в края на миналата година, че преди да започне преговори за присъединяване с нови държави, Европейският съюз първо трябва да реши редица свои вътрешни проблеми, в онзи момент изглеждаха по-скоро като оправдание за изразения от него скептицизъм за определянето на дата за начало на преговорите със Северна Македония и Албания, то в актуалната ситуация в момента твърдението сякаш звучи много по-правдоподобно. Мерките за ограничаване на пандемията от коронавируса и икономическите последствия от тях създадоха редица проблеми и противоречия между европейските страни, решаването на които ще има съдбоносни последствия за бъдещето на Съюза. Икономическата нестабилност, наближаващите вътрешни избори в много от европейските страни, преговорите с Великобритания за уреждане на отношенията, както и възможността за нова вълна на вируса изместват интеграцията на Западните Балкани от списъка с водещите теми в големите европейски столици. 

Глобалната пандемия, също така, за пореден път разкри и двуличното отношение на водещи политици от региона на Западните Балкани към Европейския съюз. Въпреки че членството в ЕС официално е една от основните стратегически цели на Сърбия, спечелилият съвсем скоро отново парламентарните избори в страната президент Александър Вучич по време на пандемията публично критикуваше действията на ЕС в помощ на неговата страна и видимо изразяваше благодарността си за получената подкрепа от Китайската комунистическа партия и от Русия. Чрез фалшиви новини и тролове в социалните мрежи в западните ни съседи беше създавано впечатлението, че Европейският съюз е разединен по време на кризата и единствено Китай и Русия са способни да помогнат на малките балкански държави за справяне със ситуацията. 

Същевременно Западните Балкани продължават да бъдат контактна зона, в която се пресичат интересите както на различните местни държави и народи, така и на Великите сили. Нерешеният спор между Сърбия и Косово възпрепятства европейската интеграция на западната ни съседка, от една страна, а от друга - създава възможност за бъдещи териториални и етнически конфликти в Северна Македония и Босна и Херцеговина. Не без значение е и коренно различното мнение за решаването на конфликта между Берлин и Вашингтон, както и силно вкоренената вяра в Сърбия, че Русия е истинският защитник на православните сръбски християни от нарастването на албанското влияние на полуострова. 

Проблемите пред продължаването на европейската интеграция на Западните Балкани наистина са много, но едва ли има по-подготвена дипломация от германската, която да може да се нагърби с тяхното поетапно решение. В Берлин ясно си дават сметка за важността на региона за европейската сигурност и нуждата от неговото присъединяване към Европейския съюз. Въпреки че официално това не е сред основните приоритети на германското председателство, темата ще продължи да бъде в дневния ред на Европа. Основните предизвикателства пред Берлин и Брюксел през следващите шест месеца ще бъдат поддържането и засилването на проевропейските настроения в страните от Западните Балкани и ограничаването на чуждото влияние в тях. И външният министър на федералната република беше твърде категоричен в това отношение: 

“Страните от Западните Балкани, които искат да са членки на ЕС, трябва да преговарят с Брюксел,” заяви Хайко Маас.

Хайко Маас по време на заседание на Съвета по общи въпроси, февруари 2020 година, Брюксел. Снимка:  ©Европейски съюз - източник Съвет на Европейския съюз.

Нарастващата роля на Европейския съюз в международните отношения и нуждата от свежи финансови средства на Балканите за справяне с последствията от кризата и икономическото възстановяване на региона е прекрасна възможност, която не бива да бъде пропускана.