Тайната на Лъвския град

fad3away., CC BY 2.0 <https://creativecommons.org/licenses/by/2.0>, via Wikimedia Commons,_Singapore,_with_Marina_Bay_Sands_in_the_distance_-_20140307

Сингапур е една от държавите, нареждащи се на челни места по иновации в света. Неслучайно Световната банка я нарича „най-лесното място за правене на бизнес“. Въпреки своята едва петдесетгодишна история на съществуване като независим град-държава, Сингапур е спечелил репутацията на иновационен хъб за съвременния бизнес.

Заедно с дигиталното обединение EDIT търсим отговор на въпроса кои са предпоставките, предопределящи водещи позиции на някои държави в развитието на иновациите - както в технологичната, така и в бизнес и социалната сфери. С тази цел провеждаме и допитването Innovation Ship Bulgaria | Digital, продиктувано от желанието ни да направим средата за стартиращ дигитален бизнес в страната ни по-свързана, по-подкрепяща и по-перспективна.

Каква е тайната на Лъвския град?

Според Деймиън Чан, международен директор за Северна и Южна Америка на Съвета за икономическо развитие на Сингапур, тайната съставка на успеха не е една. Със сигурност обаче високите постижения са следствие на далновидна управленска философия. А именно - гостоприемният подход към бизнеса е в основата на всичко, което държавата прави.

Днес Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия. И ако преди 50 години Съветът а икономическо развитие се създава, най-вече за да осигури нови работни места, привлече международни компании и стимулира създаването на експортно ориентирани производства, така че да помогне на младата република да се изправи на крака, то днес с нарастващия просперитет на Сингапур мисията на Борда за развитие еволюира и се фокусира върху иновациите. Това довежда до настоящата тристранна стратегия – Сингапур: Дом за бизнес. Дом на иновации. Дом на талант.

Какви са предпоставките?

Неблагоприятни природни условия = Стимул за иновации

Иновационните хъбове си приличат. Общите черти на местата, благоприятстващи иновациите, могат да бъдат открити както в инстуционалната уредба, така и в географското разположение и ресурсната им осигуреност. Също като Силиконовата долина Сингапур има сериозни изследователски институции и ограничено прилагане на noncompete* клаузи, което според академичните среди, е основен двигател за иновации. Подобно на Израел, Сингапур е малък, с ограничени природни ресурси, което означава, че икономическият растеж изисква иновативни макроикономически подходи. И в двете страни имиграционните политики, отнасящи се до квалифицирана работна ръка, са либерални.

Държавата изгражда тясна връзка между образованието и икономическото развитие, така че образоващата се работна сила да бъде подготвена, за да отговори адекватно на нуждите за икономически растеж. Министерството на труда работи с различните икономически агенции, които от своя страна си сътрудничат с браншовите организации, които пък идентифицират ключови нужди и проектни изисквания. По този начин уменията, необходими в бъдеще, се подават обратно, както в обучителния период преди наемане на работа, така и в продължаващото образование и обучение.

В други страни трудовият и образователният пазар правят подобни корекции бавно и с течение на времето.

На много места обучението на работната сила не е приоритет и не предстaвлява план, насочен към бъдещето. Правителството на Сингапур обаче смята своя подход за подходящ. Той помага на студентите да се движат по-бързо от развиващи се сектори към развити, намалява свръхпредлагането в области с намаляващо търсене и насочва публичните средства по-ефективно към висшето образование.

В следствие на направените прогнози за бъдещите изисквания на пазара на труда, Министерството на образованието и съответните институциите планират своите собствени програми, така че да отговорят на тях. Това важи особено за университетите, политехническите и техническите институти. В резултат Сингапур е готов да отговори на нуждите на най-бързо развиващите се и най-печелившите индустрии.

Но държавната стратегия "Дом за бизнес" се разширява не само до най-бързо развиващите се и най-печелившите индустрии, а до всички индустрии. С други думи, Сингапур обръща също толкова внимание на потребителски стоки, производство, химикали и енергия, колкото и на IT, цифрови носители или електроника. Улеснявайки оперирането на мултинационални компании в Сингапур, Бордът за развитие се превръща в своеобразно "гише", което работи за създавaнето на подходящи условия, привличащи таланти и инвестиции.

Благоприятната среда е ключът към всичко

Сингапур редовно се класирана сред страните в света, където е най-лесно да се прави бизнес.  Правилата са ясно изложени и лесно приложими. Нови фирми могат да бъдат създадени за час, ако не и за минути. Интелектуалната собственост е уважавана, а върховенството на закона се спазва. Имиграцията е не по-малко е гореща тема в Сингапур, отколкото в други страни, но за високо образованите работници оставането в страната е лесно, а специални условия улесняват имигрантите кандидат-предприемачи.

Съществува честосрещаният възглед, че предприемачите поемат рискове, защото не разполагат с много за губене. Всъщност изследванията показват, че фактор номер едно, определящ това дали дадено лице би станало предприемач, е получено наследство. Безпрецедентното развитие на Сингапур през последните 50 години свидетлства, че много от неговите граждани са достатъчно заможни, за да предприемат решителна крачка, без в действителност да рискуват всичко.

Но за гражданите на Сингапур несигурността, съпътстваща старта на собствен бизнес, не е присъща. В опит за преодоляване на тази културна бариера през последните няколко години политическите лидери неуморно говорят за значението на предприемачеството. Държавноспонсорираните университети агресивно внедряват програмите за иновации в приоритетните специалности, а медиите и най-вече държавната телевизия активно участват в този процес, отразявайки и прокламирайки важността на предприемачеството.

Всичко това създава своеобразен възпроизвеждащ се цикъл, при който предприемачи, постигнали успех, искат да го направят отново.

Така някои успешни местни предприемачи започват да инвестират в ново поколение стартъпи.

Например Хиан Гох, който през 2005 е съосновател на Asian Food Channel, през 2011 инвестира в Chope – регионален портал за резервации в ресторанти. А след като Scripps Networks Interactive придобива Asian Food Channel, господин Гох стартира своя собствена компания за рисков капитал, за да инвестира в регионалните стартиращи фирми.

Глобалните инвеститори също не пренебрегват Сингапур. Много от тях виждат в него трамплин към регионалните развиващи се пазари като Индонезия, Филипините и Виетнам. Ясно е защо – от 156 софтуерни компании със стойност повече от 1 милиард долара, основани от 2003 насам, близо една трета са базирани в Азия.

В Сингапур е налице критична маса от компании, създаващи самоподдържаща се иновационна среда.

Нито един местен стартъп все още не е пробил като основен международен играч, но всички шансове това да се случи в следващите пет години са налице.

В много отношения историята на съвременен Сингапур, който скоро отпразнува половин век като независима национална държава, може да се разглежда като постоянно развиваща иновациите траектория. Сингапур постоянно търси нови начини да се вмъкне в световните икономически цикли на растеж. В средата на 1960 и 1970 години той се превръща в център на производство с ниска себестойност. По-късно се премества нагоре по веригата – с електроника и полупроводници. Днес за страната са приоритетни високотехнологичните и наукоемки отрасли.

Предстои да видим как градът-държава ще съумее да отговори на бъдещите предизвикателства пред икономическия растеж и конкурентите в региона. Едно обаче е сигурно – предпоставките следващите 50 години да бъдат също толкова успешни, колкото и последните 50, са налице.

*В областта на договорното право клауза за неконкуриране е клауза, по силата на която едната страна (обикновено един служител) се съгласява да не влиза в подобна професия или търговия в конкуренция срещу друга страна (обикновено работодателя).

MOVE.BG