Tова, което постигаме като общество, е средно аритметично на нас самите

"Социалната чайна" - социални иновации във Варна от MOVE.BG

Мая Донева е един от добрите герои на Варна. След като преди време доброволства в Полша, започва да се пита защо и в България няма повече интересни младежки дейности. Заедно с приятели-ентусиасти създават младежка организация IDEA и доброволческата група "Розови очила". Там се появява и идеята за първата Социална чайна, която предлага менторска подкрепа и първа работа на младежи, израснали без родители. В последните години Мая се занимава основно с обучения в сферата на гражданската активност, социалните иновации и старт-ъп идеи с изразен социален ефект. Част е от обучителите на Европейския младежки форум и от екипа на Варна за Европейска младежка столица през 2017. 

Можеш ли да ни разкажеш малко повече за участието ти в подготовката по кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица?

Всъщност аз се включих в самото начало. Когато стартира тази инициатива бях в екипа, до средата на миналата година - това прави около почти 5 години. Три пъти участвахме, докато спечелим. Стигахме до финал 2 пъти, но не печелихме, което според много хора не беше точно "загуба", а по-скоро  "престижно не-спечелване". Последната година, когато спечелихме предложих  “социалните иновации и социално предприемачество” за основна тема на кандидатурата и колегите ми я харесаха, след което и Общината, а очевидно и Европейския младежки форум и журито на титлата.

В предните години, преди спечелването на титлата също съм участвала като представител на гражданския сектор, който познава добре проблемите на младите хора и образованието. Участието ми беше свързано основно с това, че имам богат международен опит като обучител и активист за граждански права. Аз работя основно извън страната точно по теми, свързани с неформалното образование, гражданското участие, как да “провокираме” младите хора да искат да участват органично в демократичните процеси, а не да ги събираме "защото Европа казва, че трябва да са там".

Кои са приоритетните области за социални иновации във Варна? Защо точно тази тема спечели?

Има два аспекта на този. Първият е, че чисто стратегически темата за социалните иновации и социалното предприемачество сега е много гореща и много интересна. Когато подавахме печелившата кандидатура тази тема не беше стигнала до България толкова явно. Аз лично се вдъхнових паралелно от две места - от една конференция, на която присъствах в Белгия и от Георги Камов, който беше написал един много интересен текст “Destination one””, който най-общо обясняваше, че можем да гледаме на проблемите като на области, върху които трябва да се работи, а не като на терминални драми, като повечето случаи в България. Ако това го обърнем в нашата реалност и сега излезем навън, в рамките на 50 метра ще видим: дупки по тротоара, бездомно куче, майка, която ще си напердаши детето, ученик, който пуши и си хвърля фаса на земята и тн.

За десет минути можеш да направиш извадка за поне 50 социални проблема

Всъщност това са 50 области на действие, на които ТИ като човек и гражданин можеш да решиш по някакъв начин - чрез своя опит и знание. Нашата концепция се състоеше в това, че младите хора в момента имат потенциал за действие, но реално държавата не го използва. Всъщност, в момента младите хора имат много по-голям потенциал за действие и много повече знание, отколкото младите хора преди 30 или 50 години.

Включително и заради технологиите, но не само. Това до голяма степен е печелившото на кандидатурата. А защо? Защото, когато пишехме бид бука и  кандидатурите във Варна имаше един труден период, в който за една година се смениха три кмета, имаше гражданско недоволство. Много трудно можеше да се излезе с нещо ново, положително и позитивно, имайки предвид, каква управленческа и политическа реалност беше. Търсихме нещо, което да и стратегически важно като решение, и да е много близко до града, защото Варна беше град с много проблеми. Сега също е град с проблеми, но като че ли не са толкова много.

По какъв начин е обвързана социалната чайна?

Социалната Чайна е инициатива, която заедно със Стояна Стоева развихме от лист хартия и 0 лв бюджет до един от най-разпознаваемите социални стартъпи на  Балканите. Със Стояна работихме заедно по всички кандидатури на Варна и в един момент нещата, които паралелно учехме, четяхме и писахме за социалните иновации се свързаха и измислихме Социалната Чайна. Чайната е много свързана със столицата идеологически - тя е социална иновация на практика. В Чайната получат менторска подкрепа и първа работа младежи от домове. Общото между Чайната и титлата за младежката столица е, че и двете са инструменти - зелена светлина накъде има смисъл да се развиваш - Чайната в личен контекст на младежите, с които работим, а титлата в стратегически контекст за Варна, България и младежките организации. От там нататък вече от теб (човек, град, управници) зависи дали искаш да положиш необходимите усилия и да се развиеш или не искаш.

Ограничени ли са възможностите на такъв тип социални инициативи? Могат ли да достигат до по-голям хора, да имат устойчив ефект върху обществото?

Има как. Младежката столица, сама по себе си е много силен инструмент. Примерно в Португалия са имали младежка столица през 2012 - Брага. Градът е с размерите на Варна. Мястото не е много известно. Техният завет са един огромен Младежки център, който е бивш арест и “Белите нощи” - един фестивал, който събира между 100 - 120 хил. души на 24-часови концерти, т.е. те събират маси от хора. Отделно те имат камерни инициативи, които работят в дълбочина с младите хора, в групи от по 20-30 човека. Всичко зависи от това как се управлява самата столица.Има и не толкова успешни столици като Марибор например, където едногодишния им бюджет за дейностите е почти като този на Варна за младежки дейности, но без да столица. Столицата е като тесто и ти решаваш какво да направиш с него - може нищо да не успееш да направиш, може да се получи страхотен сладкиш. Всичко зависи от готвача.

Как се случва включването на хора от различните обществени прослойки? Има ли достатъчно обществено разбиране за ползите?

Не, няма достатъчно разбиране. Все още липсва дори разбиране за това какви са ползите от ЕС за България. Виж Естония, виж Ирландия. Хората все казват, че България е малка държава, от която нищо не зависи. Естония успя за малко време тотално да преобърне начина, по който функционира като държава. Те направиха абсолютна електронна революция. Всичко зависи от това как използваш Европейския съюз, младежката столица или културната столица. Те са само и единствено инструмент. Ти като държавник, държава и общество, ако не можеш да насочиш този инструмент в правилна посока това говори много за нас самите като общност, но не говори лошо за инструмента, според мен.

Кои са основните пречки пред една блестяща реализация на тази инициатива?

Липса на доверие и липса на капацитет. Както от страна на институциите, така и от страна на гражданския сектор. Инициатива като Пловдив 2019 и Варна 2017 се правят само и единствено от здрав, ескпертен и политически устойчив екип. Ценностите и политиките, които носи тази титла са надпартийни и се надявам поне това да се научим да различаваме -политикА от политикИ, партийно от общностно.

Как да се мотивира един млад човек да работи в тази област?

Трябва някак да проумеем, че това, което постигаме като общество е средно аритметично на нас самите, т.е. ако ние самите не можем да си управляваме младежката столица, то това е огледало на това какво сме ние като капацитет и "можене". Проблемът е, че ние като общество много бавно напредваме, бавно поумняваме, а колективното ни знание е назад. Минали са почти 20% от века, а ние като държава,  все още не можем да поемем по някакъв свестен и устойчив път. Младият човек трудно може да бъде мотивиран отвън - мотивация е лично усещане и се изгражда с умения, неуспехи и опити.

Каква работа трябва да се свърши, за да дръпнем напред?

Ние вървим натам, просто ни отнема много време. Възможно е с прозрачност на управлението на страната, с прозрачност в управлението на градовете ни, с включване и диалог с повече граждани във взимането на решения. В момента администрацията на всички нива се страхува от гражданската енергия, страхува се да получи обратна връзка за работата си, защото знае, че има пропуски. Това не е от сегашното правителство или от предното, това е от тези 20-30 години, които все даваме за пример. Реално администрацията не вижда гражданите като източник на знание, партиите не виждат гласоподавателите си като извор на опит- ние сме просто тълпа за управление.. Лош е подходът и затова напредваме толкова бавно.

Дали изкуствено се потиска напредъкът или е естествено явление?

Според мен нещата са някъде по средата. До голяма степен управниците ни не са готови да управляват. Липсва стратегическо мислене за "след мандата". Хората не мислят колективно и общностно, мислят партийно и еднолично. Трябват хора, които реално искат да водят и мислят включително и за тези, които не са гласували за тях . Колко политици си чула да говорят за права на LGBT общността, за равноправие на хората с увреждания или за малцинствата? Нямам предвид преди избори - имам предвид реален диалог за включването на тези обществени групи като част от НАС, защото те са част от нас. Супер елементарен въпрос.

Когато заговориш за нещо такова често виждаш как отсреща настръхват косъмчета и това за мен е много лицемерно, как един политик би могъл да отлюспи цяла част от обществото по този начин. Докато не узреем за това, че ние сме цяло, няма как да прогресираме, защото вървим с темпото на този най-отзад.

MOVE.BG