Проучването “Зелени решения от България 2025” ще изследва състоянието на зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти с цел да подпомогне тяхното развитие и просперитета на България.
Тази седмица отбелязваме освен Международния ден на космонавтиката, 12 април, и кръгла годишнина - 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов, станал на 10 април 1979 година. MOVE.BG ще почете двойния празника с иновативна арт инсталация - “Какво има в космоса?” на Силвия Богоева. Проектът ще качи публиката на уникален полет в Космоса чрез средствата на виртуалната реалност (VR).
Представянето на инсталацията , организирано в сътрудничество с КОСМОДРУМ и студиото за виртуална реалност VR City, ще се състои този петък в сградата на MOVE.BG в София .
Часове преди да отлетим отвъд земното кълбо, се срещаме с Ралица Константинова от КОСМОДРУМ, коята ще ни разкаже повече за проекта. С нея си говорим и за виртуалната реалност, Космоса и изкуството - все теми, които са част от работата на организацията й. КОСМОДРУМ се занимава с анализ на космическата култура и история като се опитва да представи един обективен прочит, извън наслагваната пропаганда от Студената война.
1.Какво представлява “виртуален полет” и защо решихте да отбележите по този начин 40-та годишнина от полета на Георги Иванов?
Става дума за концептуалната работата на Силвия Богоева в колаборация с КОСМОДРУМ и студиото за виртуална реалност VR City. Инсталацията “Какво има в космоса?” представлява интерактивна пластика и виртуална реалност, която позволява на зрителя да преживее полет около земята и слънчевата система.
Освен в деня на космонавтика - 12 април, работата ще бъде показана в изложбата “2019 - година от бъдещето” през целия месец май в Пловдив, като част от програмата на Европейска столица на културата.
Защо отбелязваме Иванов и изобщо празника на космонавтите с тази работа - много просто, примерите на Иванов, Александров и космическите ни инженери на карат да се чувстваме по-близо до звездите. Виртуалният полет е символична реализация на тази мечта.
Разбира се, освен виртуална реалност ще покажем и две безплатни прожекции на документален филм за Георги Иванов.
2.Какви хоризонти открива темата Космос за изкуството?
Космосът е безкраен и идеите, перспективите и посланията, които са заредени в изкуството, посветено на звездите, са също толкова разнообразни. В първата изложба КОСМОДРУМ, миналия май в София, попитах всички артисти - “какво значи за вас Космосът?”. Отговорите бяха страхотни и съвсем различни. За едни Космосът е бягство от живота тук и сега, за други - общото свързано съзнание, трети пък използват звездите като философска препратка и тн.
Но днес по-интересният въпрос е какви са хоризонтите на изкуството в Космоса. Един от нашите артисти - Ивайло Христов, вече има свои работи на борда на космическа кораб, запътил се към огромния астероид Бенну. (НАСА изпрати снимки на българския фотограф Ивайло Христов към астероида Бенну миналата година-б.а.).
Наскоро милиардерът Юсаку Маедзава стана известен като първият Лунен турист, след като закупи всички места за полет до Луната, планиран през 2023 г. В допълнение, той обяви, че смята да закара до там група артисти. “Представете си ако Пикасо беше ходил до Луната?”, каза той в обяснение на екстравагантния си план.
Иначе в Космоса вече има арт - Деймиън Хърст изпрати своя картина там още през 2003, а да не забравяме и Мистерията на българските гласове, се рее из безкрая вече 30-на години.
3.Представлява ли виртуалната реалност ново измерение в изкуството?
Абсолютно. Не само в изкуството, но и в излагането на такова. Тоест, самите изложбени и музейни пространства ще се трансформират към виртуална реалност (VR). Дали VR, ще направи с музеите това, което интернет направи с печатната преса - ще видим. Но в момента масово директори на галерии и музей от световно ниво, експериментират с виртуална реалност.
Разбира се, самите технологии са в състояние на постоянна ревизия и иновация. Не можеш да си купиш един чифт VR очила без те да “остареят” за 1-2 години. Нещата са все още в процес и от неговия развой ще зависи как и с какво ще се имплементира технологията.
4.Предвиждате ли други проекти, в които да използвате VR или други подобни дигитални иновации?
Да, още по време на изложбата “2019 - година от бъдещето” в Пловдив този май, екипът който стои зад “Какво има в Космоса?”, начело със Силвия Богоева ще покаже нова творба. Но не мога да кажа нищо повече засега.
5.Каква е основната цел на организацията ви, какво е посланието към публиката и чрез какви други теми освен космоса изразяват позициите си?
КОСМОДРУМ е най-вече културно изследване, занимаващо се космическа култура и история на бъдещото в България. Това не е лека работа, заради политическите промени и множеството информация и история погребана в прехода.
Всъщност е голямо предизвикателство да навигираш между пропаганда и история. Културното преживяване на хората е нещо по-осезаемо и позволява по задълбочена работа, въпреки пропагандата и политическата манипулация. Много искаме да развенчаем, доколкото е възможно, космическата ни история от политическия й контекст по време на Студената война.
Очакваме Ви на 12 април (петък) от 17:00 часа в Coworking by MOVE.BG на улица “Сердика” №20 в София.
