Проучването “Зелени решения от България 2025” ще изследва състоянието на зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти с цел да подпомогне тяхното развитие и просперитета на България.
Иновациите могат да помогнат за разрешаване на проблемите със замърсяването на водите. Това беше един от основните изводи от дискусията на MOVE.BG, в която се включиха представители на бизнеса, гражданския сектор и политиката. Разговорът, озаглавен “Как пречистваме водите?", е част от първата ни за 2020 година специална тема за устойчиво развитие - “Мисия: ВОДА”.
България има капацитета и потенциала да създава успешни новаторски решения, които целят да възстановят нарушения баланс човек-природа, заяви Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, откривайки дискусията.
“Вече 6 години в MOVE.BG работим по темата за устойчивото развитие на икономиката и обществото, според нормите и практиките на XXI век.
Водата е много дискутирана тема в обществото: ние, обаче, даваме другата перспектива - тази на иновациите, даваме добрите примери и подкрепяме стартиращи компании, които предлагат новаторски решения.”
Предизвикателствата
Милена Цветанска, водещ на дискусията, посочи, че въпросът със замърсяването на водите е актуален и в момента, като екокатастрофите с измрялата риба в река Марица през януари или със замърсените с цианиди реки Юговска и Чепеларска, са само част от примерите.
Според инженер Иван Иванов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация по водите, първо трябва да знаем кои са замърсителите преди да говорим за решения. А те са - селското стопанство, където сме далече от това да контролираме и управляваме рационалното използване на пестицидите, обясни гостът, и допълни, че другите замърсители са битът, градовете и индустрията.
“Доколкото индустрията е вътре в града, техните води също се пречистват през канализационните системи. Въпреки това, всеки индустриален замърсител трябва да има собствена пречиствателна станция. Повечето имат, но големият въпрос е дали работят и как ги контролираме,” обясни инж. Иванов.
“За съжаление, не всички ВиК оператори се справят с това да контролират правилното функциониране на тези съоръжения поради различни причини: липса на достъп, неизползване на модерни средства за онлайн мониторинг на отпадъчните води.”
Искра Михайлова, депутат в Европейския парламент и бивш министър на околната средата и водите, разясни, че едно от предизвикателствата е нормативната уредба. Законът за водите е писан през 1999 година и оттогава е преправян по един или няколко пъти всяка година. Моментът с контрола е размит между множество институции, обясни гостът, и допълни, че докато отговорностите са много ясно разпределени между Министерството на околната среда и водите и това на регионалното развитие, което отговаря за ВиК мрежата, то въпросът с контрола се пропуква и не е ясно кой, кога и как контролира.
“През последните години, ние, за съжаление, по отношение на ресурса води следваме събитията - цяла глава се появи след наводненията, друга - след проблема със собствеността на язовирите.
За съжалeние, по отношение на толкова важен ресурс като водите, ние се опитваме да го управляваме и контролираме със средства, похвати и технологии, които са типични за 50-те години на миналия век,” заяви г-жа Михайлова и допълни:
“Важното е как използваме новите технологии: как ги използваме за контрол и за подобряване на качеството на услугата, която предоставяме на гражданите. [Едва] тогава ще знаем дали работят пречиствателните станции, какво е качеството на водите в реките, ще следим водния отток и няма с изненада да констатираме, че някой язовир се е изпразнил изведнъж."
Новите технологии позволяват да следим ресурса, да го контролираме и управляваме ефективно
Модернизиране
Диана Искрева, изпълнителен директор на фондация “Земя завинаги”, обърна внимание на използването на европейски средства за модернизиране на водния сектор. Гостът обясни, че проблемът със санитарните условия и с пречистването на отпадните води от бита е много сериозен и много работа има да се извърши, защото вече сме използвали около 3 милиарда евро, а сме си свършили работата на 26%, според официалните данни към началото на 2019 година.
“С упоритата политика на държавата да се пречиства само един тип отпадни води, което се заключва в канализация и конвенционално пречистване - не можем да напреднем достатъчно бързо,” заяви г-жа Искрева и допълни:
“Ние започнахме да се опитваме да мобилизираме населението отдолу и то да прави това - едно домакинство или няколко домакинства. Убеждаваме хората, че сухата тоалетна никак не е зле и може да бъде много елегантно решение, ако бъде добре направено.”
Хюсеин Йеменджиев, основател на стартъпа Енова H2O, представи проекта, който компанията разработва - умна система за мониторинг на качеството на водите, интегрирана около иновативни биосензори. Системата успява да реши проблема със засичането на БПК във водите, като в момента този замърсител се определя с метод на 150 години, който е неефективен и изисква много време и ресурси, обясни г-н Йеменджиев. В същото време решението на Енова H2O, подпомогнато в началото от Европейския институт за иновации и технологии, прави това за пет секунди, а целта на стартъпа е продуктът да стане масов и да помогне за постоянен и независим мониторинг на качеството на водите.
“В България има много положителни примери по отношение на иновации във водния сектор. Лошото е, че те се посочват като изключения,” обясни гостът и посочи по какво иновации се работи в Европейския съюз в последните години.
“Битовите отпадъчни води не са общо взето технологично предизвикателство. [Затова] към тях в ЕС се прилагат нови технологии по отношение на принципите на кръговата икономика - възстановяване на ресурси от отпадъчните води. И на първо място това е фосфорът. Защото той е свързан със сигурността на производството на храни, а Европа е бедна на фосфор и разчита на внос. [В същото време] 25% от нуждите на европейското земеделие от фосфорни торове могат да бъдат задоволени при пречистване на отпадъчните води.
Другият ресурс, който спокойно може да се възстановява от отпадъчни води, е енергията под най-различна форма.”
Гостите по време на дискусията (отляво надясно): Хюсеин Йеменджиев, Искра Михайлова, водещата Милена Цветанска, Диана Искрева и Иван Иванов.
Милен Атанасов, журналист от Българската национална телевизия, представи няколко иновативни примера от света, включително водно кошче за отпадъци. Кошчето е свързано с помпа, инсталира се и се използва лесно и “улавя” масла и дребни пластмаси.
“Едни сравнително прости решения могат да се окажат много ефективни и печеливши," заяви г-н Атанасов.
"Едно нормално гражданско съзнание и лично отношение могат да допринесат много за развитието на проектите на всякакво ниво.”
Изпълняваме ли европейските изисквания да пречистваме водите, къде са предизвикателствата, защо иновации, които са включени в европейски директиви, биват ограничени от остарялото българско законодателство, защо работещите в Евросъюза решения, включително за ефективен контрол на язовирите, не се прилагат у нас - отговорите на тези и други въпроси вижте в пълния запис на дискусията.
