Вода под стрес: ще има ли вода и за теб?

Изпи ли си кафето днес? Обядва ли? Пусна ли парното или климатика? Зареди ли телефона си? Изкъпа ли се?

Замислял ли си се, че всичко това е възможно благодарение на един природен ресурс? 

Ресурс, заради който има живот на Земята. Който е основната съставна част от човешкото тяло (над 70-75%). Източникът, който е в основата на развитието на съвременната цивилизация. Ценност, с която сме свикнали до толкова голяма степен, че вече я приемаме за даденост и не я забелязваме. 

Това е водата.

Тя, обаче, не е толкова сигурна даденост, колкото изглежда на пръв поглед.

Защо?

Природните ресурси, включително водата, са в опасност, алармират от ООН и приканват новото десетилетие да бъде “десетилетие на действие” за устойчиво развитие. Европейски експерти пък посочват, че Европа - континентът, в който водните източници като реки и езера са навсякъде около нас - е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с количеството и качеството на водните ресурси. В България сме свидетели как замитани с години проблеми довеждат до липса на решения и до липса на вода.

Затова в MOVE.BG решихме първата от специалните ни мисии за устойчиво развитие през 2020 година да бъде посветена на водата. Защото водата е живот. Защото от водата зависи настоящето и бъдещето ни. Защото заедно можем да намерим работещите иновативни решения. Защото трябва да действаме сега.

Защо сега?

Милиарди кубически метра вода се използват всяка година за питейни нужди, за отопление и охлаждане, в селското стопанство, в промишленото производство, в туризма и в редица сектори на услугите. В същото време, навсякъде около нас в Европа съществуват хиляди сладководни езера, реки и подземни водоизточници, както и обществени чешми със свободно лееща се вода. Това създава представата, че снабдяването с този ресурс е неограничено. 

Ситуацията, обаче, е различна в действителност. 

Вода под натиск

Урбанизацията и нарастващите битови и промишлени нужди, неправилната експлоатация и поддръжка на ВИК системите, замърсяването и употребата на водата, дори в сектори, където има други суровини като заместители, както и последиците от промените в климата - оказват сериозен натиск върху водните запаси на Стария континент и върху тяхното качество. В същото време около 80% от потреблението на прясна вода за питейни, промишлени и селскостопански нужди в Европейския съюз се осигурява от реките и подземните води, а тези източници са най-уязвими от заплахите, произтичащи от прекомерната експлоатация, замърсяването и изменението на климата. 

Данните

• Над 40% от общото количество вода в Европа се използва в земеделието, като в пролетните месеци, когато е необходимо допълнително напояване на обработваемите земи, този процент достига до 60%. Намаляването на количеството на валежите заради климатичните промени довежда до увеличаване на този процент, особено в по-силно засегнатите от засушаване райони на Южна Европа;
• 28% от годишното потребление на вода в Стария континент отива за производство на енергия;
• 18% е потреблението на мините и промишленото производство;
• Само 12% отиват за питейни нужди.

“Както всеки жизненоважен ресурс или жив организъм, водата може да се окаже под натиск, особено когато нейното търсене надвишава предлагането или лошото ѝ качество ограничава нейното използване. Климатичните условия и търсенето на вода са двата основни фактора, обуславящи недостига й,” посочват от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) в специален анализ за състоянието на водните ресурси в Съюза.

“Този натиск оказва неблагоприятно въздействие върху ресурсите от прясна вода, което засяга както тяхното количество (прекомерна експлоатация или суша), така и качеството им (замърсяване и “цъфтеж на водата”).”

Данните за България за 2017 и 2018 година - в млн.куб.м/год. Източник: НСИ.

Увеличава или намалява потреблението?

В края на 2018 година в Европейския съюз водочерпането е намаляло с 19% спрямо нивото от 1990 година заради приетите от Брюксел и на национално ниво изисквания. Тези данни, обаче, въобще не трябва да ни успокояват, отбелязват от ЕАОС, защото в последните 50 години потреблението на вода в Европа непрекъсната нараства, а горещините и периодите без валежи и снегове се увеличават:

• за същия период от 1990 година до 2015 с 24 % в цяла Европа са намалели възобновяемите източници на вода на глава от населението;
• най-засегната е Южна Европа, включително България, заради по-ниските количества на валежите. Например, през лятото на 2015 година с 20% на годишна база са намалели количествата на възобновяемите ресурси от прясна вода, заради нетен спад на валежите от 10 %. 
• Увеличаването на броя на хората, които се преместват да живеят в градовете в търсене на работа, също оказва въздействие върху нарастването на използването на водата, особено в гъсто населените райони. 

Воден стрес в България

Според последните данни на Световния институт по ресурсите за изминалата 2019 година голяма част от територията на страната ни се намира в ситуация на екстремни нива на воден стрес. Той достига показатели от 80% на риска от проблеми с осигуряването с прясна вода в почти цяла Западна и Южна България, включително районите на София, Пловдив и Стара Загора, а част от Родопите са с високи нива на воден стрес и индекс от над 40%. По-голямата част от Централна и Източна България са с нисък риск, под 10%, поради това осреднено България е поставена на 54-място по воден стрес с общи риск среден. Но доколкото районите с екстремни нива на воден стрес са най-гъсто населените, то въпросът с предприемането на спешни мерки остава належащ.
Водният стрес е индекс, който показва застрашеността на дадена територия от безводие. Той се получава, като се изчислява годишното количество извлечена за потребление вода спрямо източниците на прясна вода в дългосрочен план. Източник: Световен институт по ресурсите, лиценз: CC.

Не само стрес

Водопреносната мрежа в България е в тежко състояние - в основната си част тя е твърда стара, от 60 и 70-те години, и водата се лее безпроблемно, посочват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в последния си експертен доклад от края на декември. 60,87% от водата у нас се губи по мрежата, а предприетите мерки досега на практика или не дават резултат, или той е нищожен.

Загубите общо за страната са намалели с около 1% на годишна база, а в някои райони има и увеличение: това са Видин, Враца, Русе, Плевен, Шумен, Силистра, Габрово, Бургас, Кърджали, Смолян, Благоевград и Пловдив. На годишна база за 2017 спрямо 2018 най-голямо е увеличението на загубите в Перник - от 68,31% на 74,72%. Най-много вода се губи по мрежите в Шумен (81,59%), Монтана (78,97) и Перник (74,72%), а най-малко - в Русе (42,62%), София (43,89%) и Смолян (45,18%). 

Авариите не са просто ежедневие, те се случват по стотици пъти на ден. За 2018 година броят на официално регистрираните в Комисията случаи е 58 хиляди, като по определени показатели нормално допустимите пробиви са надминати над 4 пъти. 

Мисия “Вода”

В следващите три месеца в MOVE.BG ще поставим темата за водата във фокуса на общественото внимание. Ще си говорим за засушаване, замърсяване и експлоатация, ще посочим предизвикателствата през погледа на експертите и ще търсим иновативните решения за устойчиво водно потребление.

Водата е част и от целите Организацията на обединените нации за устойчиво развитие, чрез които ООН иска да промени начина ни на живот до 2030 година. В MOVE.BG знаем, че в България съществуват хора и проекти, които работят с инструментите на Новото време, които създават бизнес с грижа за природата, които работят, за да възстановим нарушения баланс между човека и природата. 

Промяната има своите лица и решения. Ние сме на ход - да ги открием, да ги подкрепим и да участваме.

Включи се и ти!