Вода под стрес: ще има ли вода и за теб?

MOVE.BG започва специален проект “Мисия: Вода”, чиято цел е да обсъдим предизвикателствата пред този природен ресурс и да намерим работещите иновативни решения.


От Марин Маринов, публикувана на 31 януари 2020

Изпи ли си кафето днес? Обядва ли? Пусна ли парното или климатика? Зареди ли телефона си? Изкъпа ли се?

Замислял ли си се, че всичко това е възможно благодарение на един природен ресурс? 

Ресурс, заради който има живот на Земята. Който е основната съставна част от човешкото тяло (над 70-75%). Източникът, който е в основата на развитието на съвременната цивилизация. Ценност, с която сме свикнали до толкова голяма степен, че вече я приемаме за даденост и не я забелязваме. 

Това е водата.

Тя, обаче, не е толкова сигурна даденост, колкото изглежда на пръв поглед.

Защо?

Природните ресурси, включително водата, са в опасност, алармират от ООН и приканват новото десетилетие да бъде десетилетие на действиеза устойчиво развитие. Европейски експерти пък посочват, че Европа - континентът, в който водните източници като реки и езера са навсякъде около нас - е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с количеството и качеството на водните ресурси. В България сме свидетели как замитани с години проблеми довеждат до липса на решения и до липса на вода.

Затова в MOVE.BG решихме първата от специалните ни мисии за устойчиво развитие през 2020 година да бъде посветена на водата. Защото водата е живот. Защото от водата зависи настоящето и бъдещето ни. Защото заедно можем да намерим работещите иновативни решения. Защото трябва да действаме сега.

Защо сега?

Милиарди кубически метра вода се използват всяка година за питейни нужди, за отопление и охлаждане, в селското стопанство, в промишленото производство, в туризма и в редица сектори на услугите. В същото време, навсякъде около нас в Европа съществуват хиляди сладководни езера, реки и подземни водоизточници, както и обществени чешми със свободно лееща се вода. Това създава представата, че снабдяването с този ресурс е неограничено. 

Ситуацията, обаче, е различна в действителност. 

Вода под натиск

Урбанизацията и нарастващите битови и промишлени нужди, неправилната екплоатация и поддръжка на ВИК системите, замърсяването и употребата на водата, дори в сектори, където има други суровини като заместители, както и последиците от промените в климата - оказват сериозен натиск върху водните запаси на Стария континент и върху тяхното качество. В същото време около 80% от потреблението на прясна вода за питейни, промишлени и селскостопански нужди в Европейския съюз се осигурява от реките и подземните води, а тези източници са най-уязвими от заплахите, произтичащи от прекомерната експлоатация, замърсяването и изменението на климата. 

Данните

  • Над 40% от общото количество вода в Европа се използва в земеделието, като в пролетните месеци, когато е необходимо допълнително напояване на обработваемите земи, този процент достига до 60%. Намаляването на количеството на валежите заради климатичните промени довежда до увеличаване на този процент, особено в по-силно засегнатите от засушаване райони на Южна Европа;
  • 28% от годишното потребление на вода в Стария континент отива за производство на енергия;
  • 18% е потреблението на мините и промишленото производство;
  • Само 12% отиват за питейни нужди.

“Както всеки жизненоважен ресурс или жив организъм, водата може да се окаже под натиск, особено когато нейното търсене надвишава предлагането или лошото ѝ качество ограничава нейното използване. Климатичните условия и търсенето на вода са двата основни фактора, обуславящи недостига й,” посочват от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) в специален анализ за състоянието на водните ресурси в Съюза.

“Този натиск оказва неблагоприятно въздействие върху ресурсите от прясна вода, което засяга както тяхното количество (прекомерна експлоатация или суша), така и качеството им (замърсяване и “цъфтеж на водата”).”

Данните за България за 2017 и 2018 година - в млн.куб.м/год. Източник: НСИ.

Увеличава или намалява потреблението?

В края на 2018 година в Европейския съюз водочерпането е намаляло с 19% спрямо нивото от 1990 година заради приетите от Брюксел и на национално ниво изисквания. Тези данни, обаче, въобще не трябва да ни успокояват, отбелязват от ЕАОС, защото в последните 50 години потреблението на вода в Европа непрекъсната нараства, а горещините и периодите без валежи и снегове се увеличават:

  • за същия период от 1990 година до 2015 с 24 % в цяла Европа са намалели възобновяемите източници на вода на глава от населението;
  • най-засегната е Южна Европа, включително България, заради по-ниските количества на валежите. Например, през лятото на 2015 година с 20% на годишна база са намалели количествата на възобновяемите ресурси от прясна вода, заради нетен спад на валежите от 10 %. 
  • Увеличаването на броя на хората, които се преместват да живеят в градовете в търсене на работа, също оказва въздействие върху нарастванете на използването на водата, особено в гъсто населените райони. 

Воден стрес в България

Според последните данни на Световния институт по ресурсите за изминалата 2019 година голяма част от територията на страната ни се намира в ситуация на екстремни нива на воден стрес. Той достига показатели от 80% на риска от проблеми с осигуряването с прясна вода в почти цяла Западна и Южна България, включително районите на София, Пловдив и Стара Загора, а част от Родопите са с високи нива на воден стрес и индекс от над 40%. По-голямата част от Централна и Източна България са с нисък риск, под 10%, поради това осреднено България е поставена на 54-място по воден стрес с общи риск среден. Но доколкото районите с екстремни нива на воден стрес са най-гъсто населените, то въпросът с предприемането на спешни мерки остава належащ.
Водният стрес е индекс, който показва застрашеността на дадена територия от безводие. Той се получава, като се изчислява годишното количество извлечена за потребление вода спрямо източниците на прясна вода в дългосрочен план. Източник: Световен институт по ресурсите, лиценз: CC.

Не само стрес

Водопреносната мрежа в България е в тежко състояние - в основната си част тя е твърда стара, от 60 и 70-те години, и водата се лее безпроблемно, посочват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в последния си експертен доклад от края на декември. 60,87% от водата у нас се губи по мрежата, а предприетите мерки досега на практика или не дават резултат, или той е нищожен.

Загубите общо за страната са намалели с около 1% на годишна база, а в някои райони има и увеличение: това са Видин, Враца, Русе, Плевен, Шумен, Силистра, Габрово, Бургас, Кърджали, Смолян, Благоевград и Пловдив. На годишна база за 2017 спрямо 2018 най-голямо е увеличението на загубите в Перник - от 68,31% на 74,72%. Най-много вода се губи по мрежите в Шумен (81,59%), Монтана (78,97) и Перник (74,72%), а най-малко - в Русе (42,62%), София (43,89%) и Смолян (45,18%). 

Авариите не са просто ежедневие, те се случват по стотици пъти на ден. За 2018 година броят на официално регистрираните в Комисията случаи е 58 хиляди, като по определени показатели нормално допустимите пробиви са надминати над 4 пъти. 

Мисия “Вода”

В следващите три месеца в MOVE.BG ще поставим темата за водата във фокуса на общественото внимание. Ще си говорим за засушаване, замърсяване и експлоатация, ще посочим предизвикателствата през погледа на експертите и ще търсим иновативните решения за устойчиво водно потребление.

Водата е част и от целите Организацията на обединените нации за устойчиво развитие, чрез които ООН иска да промени начина ни на живот до 2030 година. В MOVE.BG знаем, че в България съществуват хора и проекти, които работят с инструментите на Новото време, които създават бизнес с грижа за природата, които работят, за да възстановим нарушения баланс между човека и природата. 

Промяната има своите лица и решения. Ние сме на ход - да ги открием, да ги подкрепим и да участваме.

Включи се и ти!

 

Автор
още по темата

още от Градска джунгла