5 важни факта за пластмасата и как да я ограничим

Да! Миналата седмица ЕС официално прие забрана за производство и употреба на пластмаса за еднократна употреба до 2021 година. Това включва изделия като пластмасови чинии и прибори, сламки, пръчки за балони и клечки за уши.

Тази вълнуваща новина накара много зелени души, включително и нас, да повярват в промяната.

Защо този закон беше приет?

Пластмасата е свързана с много проблеми, с които природата, океаните и животните се сблъскват:

• всяка година, повече от 100 000 морски животни умират заради пластмасовите отпадъци;
• в момента в световния океан плуват повече от 5 трилиона парчета пластмаса, които животните често смятат за храна;
• до 2050 г. в океаните на света ще има повече пластмаса от риба, ако продължаваме по този начин;
• повече от 40% от пластмасата се използва само веднъж, след което се хвърля.

Това са само няколко данни, свързани с пластмасата.

Споделяме ви още 5 шокиращи факта, които показват, че не трябва да чакаме до 2021. Всеки от нас може да направи една крачка напред, за да спрем тази “пластмасова лудост” по-бързо.

1.Повечето пластмасови продукти се разграждат повече от 400 години (или не се разграждат изобщо)

Това означава, че примерно пластмасовата чашка от кафето, което изпихте тази сутрин, ще изчезне чак към 2412 година.

Основната суровина, от която се произвежда пластмасата е нефт. За да се произведе, пластмаса за еднократна употреба, като тарелки или прибори, се използват допълнителни вещества, примерно полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC), полиетилентерефталат (PET) и т.н.

Или преведено - това означава, че рециклирането им е много трудно и дори невъзможно. Също така, разграждането им отнема повече от 400 години, а много от тях дори не се разграждат - под влиянието на слънцето, водата и вятъра те се разпадат и стават микропластмаса, невидима за обикновеното око.

По този начин пластмасовите изделия “завършват” живота си в почвата, в океаните и в храната, която консумираме. Пластмасата е вредна не само за околната среда, но и за хората. В пластмасовите бутилки за вода, например, се съдържат над 24 000 различни химически вещества, които са потенциално опасни за здравето. А те са само един продукт, който много хора използват ежедневно.

2. През август 2017 г. в района между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи достигат средно 429 000 частици на квадратен километър

Да, проблемът с микропластмаса вече засяга и Черно море. “Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци,” съобщи списанието National Geographics, цитирайки проучване на Института по биоразнообразие на БАН по време на миналогодишното изследване на акваторията с кораб на „Грийнпийс”.

Освен това, изследването показа, че най-много боклуци се намират в близостта до морските ни курорти. Фасове, бутилки, тарелки, пликчета и опаковки са най-често срещани в морето. Трябва да отбележим, че тези боклуци са дошли от вътре в страната ни, не от други държави или континенти, тоест проблемът започва при нас.

3. Рециклираната пластмаса е по-скъпа от новата или “суровата”

Според закона производителите на стоки включват такса рециклиране към цената на крайния продукт. Тоест, купувайки различни продукти, ние плащаме за оползотворяването на опаковката. Това означава, че ако не изхвърляме боклука си разделно, изхвърляме парите си в неправилната кофа.

Но да кажем, че като граждани си вършим работата както трябва. Проблемът се оказа и в това, че рециклираната пластмаса е често по-скъпа от новата или суровата, поради което производителите не използват рециклирана пластмаса за опаковките си, а произвеждат нова, която само увеличава проблема с боклука.

Решението пак стига до това, че като потребителите трябва да намалим купуването и използването на пластмасата, колкото е възможно повече.

4. От 1950 г. световното производство на пластмаси се е увеличило от 2,3 милиона на 448 милиона тона (19378.26% повече)

И този факт е свързан с консуматорския и забързан начин на живот. Пластмасата е много добър вариант за опаковки, защото пази храната от влага, насекоми и т.н.. С различни добавки тя може да е по-твърда или по-гъвкава, по-дебела или по-тънка, цветна или прозрачна. Тя е лека и удобна и затова трудно можем да си представим животът без нея.

Проблемът с пластмасата е резултат от това, че масово я използваме само веднъж, само за няколко минути.

Също така трябва да кажем, че колкото повече търсене има един продукт, толкова повече хора ще искат да спечелят пари, което води до по-голямо производство. Затова отговорността за увеличаването на количеството боклук и пластмаса е както на производителите, така и на всеки един от нас. Забраната, която ЕС ще наложи от 2021 ще помогне, но всеки инидивид трябва да прави по-добри избори, за да намалим количеството боклук и пластмаса.

5. 4 трилиона (4 000 000 000 000) пластмасови торбички се използват всяка година в световен мащаб

Торбите от найлон са едни от най-големите замърсители в океана. Те са и един от най-често срещаните боклуци по улиците.

Колко пъти сте виждали найлонова торба или пликче, което лети във въздуха?

Една найлонова торба “живее” само 15 минути. Влизаме в магазина, вземаме пликче за зеленчуци, плодове, хляб, а след това -  и найлонова торба, за да си ги носим вкъщи. Торбата, обаче, отива в боклука или я складирате на друго място много бързо. Животът й и ползата от нея приключиха. Но тя ще съществува още 300-400 години, докато се разгради или още няколко години, докато някое животно я обърка с храна.

В последните две седмици са намерени два починали кита. И двата с повече от 20 килограма пластмаса в корема, което е причината за смъртта им.

Как да намалим пластмасата в ежедневието си?

Вече разбрахме за едни от най-важните факти за пластмасата. Но нека си поговорим и за част от решенията. С тези малки стъпки ще можем да намалим използването на пластмасата, специално тази за еднократна употреба и да подобрим качеството ни на живот и състоянието на околната среда.

Как да намалим пластмасата за еднократна употреба:

• като отказваме сламки, когато си поръчваме напитката;
• сато си носим собствена бутилка с вода;
• като пием кафето си в порцеланова чаша в заведенията или си носим собствена чаша за кафе;
• като отказваме прибори за еднократна употреба и си носим собствена лъжичка и виличка.

Как да намалим найлонови торби и пликчета:

• като си носим собствена торба от плат;
• като не използваме пликчета за зеленчуци и плодове, специално за по-големите;
• като използваме собствено пликче от плат за по-малки зеленчуци, плодове и хляб;
• като откажем торбичка, когато си взимаме храна за вкъщи (ако е малко количество);
• като използваме найлоновите торби повече от един път.

Как да намалим пластмасата в ежедневието ни:

• като обядваме в ресторант, вместо да си вземаме храна за офис;
• като си носим собствени кутии за храна за офис или за вкъщи;
• като си носим собствена храна.

Ограничаването на пластмасата е дело на всеки един от нас. С предприемане на изброените по-горе стъпки ще станете част от решението, вместо да сте част от проблема.

Да създадем по-устойчивото ни утре заедно.