Запознайте се с дейностите на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт". Статията се обновява постоянно от създаването на Коалицията през юли 2020 година.
Генерал Иван Попов участва в три войни за свободата и обединението на Отечеството, в които е награден с два отдена “За Храброст” за проявена жертвоготовност в името на България. След втората национална катастрофа той се включва дейно в политическия живот с надежда да допринесе за възстановяването на страната, но на днешната дата - 16 април, загива под руините на църквата “Св. Неделя”. Загива, заедно с много други заслужили български офицери, след взривяването на църквата от дейци на Българската комунистическа партия.
Иван Попов е роден в будния крайдунавски град Свищов - мястото, където е основано първото българско читалище. Едва на 19 години се включва в четата на Филип Тотю по време на Сръбско-турската война, а след Освобождението завършва в първия - “генералският” випуск на Военното училище в София.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. капитан Попов се сражава в боевете при Сливница и Пирот в състава на Втори пехотен струмски полк. Младата българска армия успява да отблъсне сръбското нападение, но след австрийската заплаха за намеса на Австро-Унгария и Руската империя, българското настъпление е спряно.
Иван Попов взима дейно участие в Балканските войни, като е командир на Първи пехотен софийски полк, който се сражава на Тракийския военен театър. Благодарение на знанията и на показаните умения, по време на Междусъюзническата война е повишен и е назначен за командващ Първа пехотна софийска дивизия - Желязната дивизия. Ген. Иван Попов е награден с два отдена “За храброст”, народен орден “За военна заслуга” и царски орден “Св. Александър”.
След неуспеха в Балканските войни, роденият в Свищов генерал се включва в политическия живот - избран е за народен представител в XVII Обикновено народно събрание на Царство България. Въпреки напредналата си възраст след Първата световна война ген. Иван Попов е репресиран от режима на Александър Стамболийски, като е арестуван и затворен без съд и присъда.
Успял да преживее и тази приумица на съдбата, заслужилият генерал продължава достойно своя жизнен път и след преврата от 9 юни 1923 г. Само две години по-късно има нещастието да бъде убит на Велики четвъртък при кървавия комунистически атентат в църквата “Св. Неделя”.
Заедно с него загиват мнозина негови бойни другари, политически съмишленици и противници, приятели.
