Димитър Димитров: За мен Македония е у дома

Снимка: личен архив

Димитър Димитров завършва бакалавър „Политология и международни отношения“ в Кингстън, Великобритания, както и магистратура „Теория и история на международните отношения“ в Лондонското училище за икономика и политически науки“. Работил е в Център за изследване на демокрацията и MOVE.BG в София, както и в Института за културна дипломация в Берлин. За периода 2015-2016 г. Димитър е селектиран за „Български младежки делегат към ООН“, заедно с Анина Йовкова и участва в Общото събрание и Комисията по социално развитие на ООН в Ню Йорк. През 2020 година "Българска история" издадоха първата му авторска книга "По пътя към върха. Историята на Христо Проданов." От 2016 до днес Димитър е съорганизатор на международна младежка конференция, провеждаща се в Крушево, Северна Македония, под надслова „Европейско бъдеще и ценности за Западните Балкани“.

Ангел Златков: Митко, бих искал да започнем нашия разговор с един малко по-личен въпрос: Какво представлява за теб Македония?

Димитър Димитров: Македония, по-конкретно Крушево, е домът на моите предци. Македония е и неразривна част от българската история и култура. Понастоящем за мен Република Северна Македония е място, което много обичам да посещавам за работа и удоволствие. Познавам немалко прекрасни хора там, с които поддържам чудесни взаимоотношения. За мен Македония е у дома.

Ангел Златков: Знаеш ли кога предците ти са напуснали родния си край?

Димитър Димитров: Преместили са се непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание, заличило немалка част от рода.

Ангел Златков: Аз също често посещавам Македония и постоянно се сблъсквам със стереотипите, с които българското общество и българските туристи в частност преминават държавната граница. Как се появяват те?

Димитър Димитров: Стереотипите в действителност са много – както от едната, така и от другата страна на границата. Освен че са насаждани системно и пропагандно през годините, те се и възпроизвеждат на различни нива в обществата ни. Това се дължи и на факта, че доста си приличаме помежду си – както в доброто, така и в лошото. Дори когато имаме възможност да поемем заедно напред, предпочитаме да се спъваме и дърпаме съвместно назад.

Ангел Златков: Като част от eкипа на Free Sofia Tour ти постоянно се срещаш с множество чужденци и ги запознаваш с миналото и историческото наследство на София. Има ли много македонски туристи в нашия град и какви впечатления споделят от него?

Димитър Димитров: Македонските туристи в нашия град по принцип са доста по-малко от гръцките, румънските, сръбските и дори от турските. Това се дължи най-вече на лошите транспортни връзки между двете държави, чието подобрение властите в София и Скопие удобно отлагат вече десетилетия. Иначе македонците обичат София – всеки, гостувал в столицата ни, отбелязва, че край Вардар си нямат такъв космополитен и интересен за стандартите им град. До исторически кавги и разпри по време на нашите обиколки никога не се стига, защото си вършим работата професионално, а не махленски. На мен лично ми се е случвало от време на време да се пошегувам с някого от Скопие, че нашият паметник на Самуил е далеч по-атрактивен от техния по очевидни причини.

Ангел Златков: Сега, след като сам спомена политическия диалог между София и Скопие, няма как да не те попитам - Какво е твоето мнение за подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави и смяташ ли, че той се спазва?

Димитър Димитров: Договорът беше стъпка в правилната посока, но на този етап си остава по-скоро символичен и пожелателен акт. Нарушенията му и от двете страни са очевидни, а тонът на политическия диалог в момента е далеч от приятелски и конструктивен. ВМРО-тата и в България, и в Северна Македония доказано обслужват интересите на Москва и правят всичко възможно да поддържат конфликта жив – за съжаление и на правителствено ниво.

Ангел Златков: Какви са твоите очаквания спрямо предстоящата среща на външните министри на Европейския съюз - ще бъде ли постигнат политически компромис до тогава? И как всъщност би изглеждал един разумен компромис според теб?

Димитър Димитров: Разумният компромис е историята да остане в ръцете на историците като теб, за които това е професия и призвание, а не да се ползва за държавна пропаганда, както е било през годините, или за политически инструмент на полето на дипломацията, както е в момента. Да, България има право да изисква договорът да се прилага и най-вече да не бива представяна като фашистки окупатор в македонските музеи и учебници. Това може да е по-дълъг и труден, но си остава необходим процес. Оттам насетне повечето конфликтни точки са или изкуствено насаждани, или не са предмет на дипломатически отношения – фокусът на преговорите трябва да е другаде. За съжаление, не съм оптимист, докато хора като Каракачанов участват в този диалог. Те са целанасочено вредни за българо-македонските отношения през годините и следва да бъдат максимално изолирани от тях.

Димитър по време на Международната младежка конференция, провеждаща се в Крушево, Северна Македония, 2016 година.

Ангел Златков: И все пак сякаш въпреки политическите интриги от двете страни на границата и езика на омразата в медиите, гражданите на двете страни постепенно възстановяват загубилите се връзки между тях. С какво българското общество, всеки един от нас, може да допринесе за засилването на процеса на сближаване?

Димитър Димитров: Историята следва да служи за повече изследвания и академичен прогрес за вас, историците, а не за уреждане на дипломатически спорове и политическа пропаганда За няколко седмици се върнахме цели години назад в отношенията си, защото едните държавници все още се гушат под сянката на Тато, а другите под тази на Тито. Пиша това в същата обедна почивка, в която ми се обади моят приятел Методия Стойчески от Крушево. Чухме се за минутка само за да ми каже: „Митре, каквото и да се изговори, каквото и да се изпише, ти оставаш човек, когото много ценим и обичаме. Винаги е удоволствие да се работи и дружи с теб.“ На междуправителствено ниво може и да се позатлачи временно обединителното дело – България и Македония заедно в Европа. В чисто човешки план на микрониво вярвам, че все повече ще стават добрите примери за съседски отношения между представители на един народ в две държави. Всеки от нас може да допринесе за това – най-малкото с уважение и адекватност, а където е необходимо и с прямота към отсрещната страна. За мен най-важно е едно – имаме много повече поводи за единение, отколкото за разделение с гражданите на Северна Македония. Наша обща отговорност е да ги оползотворим!

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG в подкрепа на недоктриналния прочит на нашето общо минало. Организираме дискусии, кръгли маса и специални формати, чрез които срещаме доказани български учени и дискутираме важни теми от българската история. Проектът се стреми да предостави един по-различен поглед и разбиране на историята и има амбицията да проследи българската следа в световната история.

Поддържаме и дигитална историческа карта на България, в която всеки един може по-лесен начин да сподели важна история: на рода, на къщата ни, на нашата улица или пък, свързани с по-малко познати, но значими личности, събития и национално значими обекти. Целта е заедно да архивираме и популяризираме добрите примери и нечутите истории от историческото минало на страната ни. 

Сподели история!