Източна Европа с двойно по-високи нива на глобално затопляне

БиБиСи заедно с учени от Харвард и Бъркли публикуваха мащабно изследване на отворените данни на европейската служба за климата "Коперник".


От Марин Маринов, публикувана на 17 септември 2021

Глобалното затопляне е сериозен проблем за Европа, включително за района, в който се намира нашата страна. Докато през последното десетилетие световната температура се е увеличила с 0.5 градуса средно спрямо нивата от 1980-2009, то в района на Източна Европа нарастването е двойно - с 1 градус. Изводите се базират на широкообхватно изследване на отворените данни на европейската служба за климата "Коперник", направо от БиБиСи заедно с учени от университетите в Оксфорд и Бъркли. Инициативата публикува резултатите от анализа броени седмици преди Международната среща за климата на ООН COP 26 във Великобритания, по време на която всяка държава трябва да представи своя план за борба с глобалното затопляне.

Според данните от изследването двойно са се увеличили периодите с екстремно високи температури - над 50 градуса. Докато в периода 1980-2009 средно в 14 дни на година са били достигани тези температури, то през последното десетилетие - тези дни са се увеличили на 26.

Увеличава се и териториалният обхват на екстремно топлото време над 50 градуса. Докато в предходните години и десетилетия, тези крайни и опасни стойности са били срещани основно в Близкия изток, то вече се наблюдава разширяване с нови територии. Такъв пример наблюдавахме това лято, посочват учените, когато в Италия бяха измерени 48.8 градуса, а в Канада - 49.6. Увеличили са се и периодите с температура над 45 градуса - нарастването е с цели две допълнителни седмици на година.

Учените от изследването предупреждават, че ако не намалим използването на изкопаеми горива като въглищата, то екстремно високите температури ще се случват по-често и ще обхващат нови територии. Експертите напомнят и, че високите градуси могат да бъдат смъртоносни за хора, растения и животни, както и могат да доведе до значителни щети в нашия живот - на жилища, пътища и енергийни системи чрез зачестяването на периодите на пожари, безводие или наводнения.

"Увеличаването [на периодите с екстремно високи температури-б.а.] може да бъде приписано на 100 процента на горенето на изкопаеми горива," споделя д-р Фредерике Ото от Центъра за климатични промени в университета в Оксфорд.

Според анализа на данните през последното десетилетие световната температура се е увеличила с 0.5 градуса спрямо периода 1980-2009. Глобалното затопляне, обаче не се усеща равномерно навсякъде, като няколко района са най-силно засегнати. Това са Източна Европа, южната част на Африка и Бразилия с увеличение от над 1 градус, както и Арктика, и Близкия изток - с над 2 градуса.

Надеждни ли са данните?

Инициативата на БиБиСи използва данните на проекта ERA5 на "Коперник", които включват информация както от сателити, така и от метеорологични станции. Тези данни се сравняват с нови научни модели за изследване на времето с цел да се получат крайни данни с най-малки отклонения. 

ERA5 и другите големи проекти на създадената от Европейския съюз служба "Коперник" целят да направят данните достъпни за обработка и анализ от всички, за да могат да се използват за намиране на решения и за оборване на фалшиви новини.

"Трябва да действаме бързо. Колкото по-бързо намалим парниковите емисии газове, толкова по-добре ще се справим с климатичните промени," обяснява д-р Синан Ли, изследовател на климата в Училището за география и околна среда в университета в Оксфорд.

Как ще действа България?

Като част от подготовката за COP 26 Европейската комисия представи националните планове на всички държави членки за борба в климата - т.нар. национално определени приноси или НОП. В тях се съдържа общоевропейската цел за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990, както и постигането на климатична неутралност до 2050 година.

Как в конкретика ще бъдат изпълнени тези ангажименти на национално ниво и съответно дали ще бъдат успешни или не зависи от действията на националните правителства на държавите членки. Затова именно е важна и позицията на всяка една държава по време на срещата на ООН COP 26 - ключов форум за прилагане на практика на ангажиментите по Парижкото споразумение за климата, чиято цел е намаляване на глобалното затопляне с 1.5 градуса до 2050 година.

Как България смята да изпълни европейски цели и каква позиция ще защитава страната ни на срещата в Глазгоу?

Гледайте специалната .конференция "Пътят към COO 26: изборът на България", която в MOVE.BG организира заедно с Посолството на Великобритания и Посолството на Италия в България. Запазете своя безплатен билет за този важен разговор чрез линка тук. Очакваме ви онлайн на 28 септември от 10:30 часа.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла