COP26: проектът за финално споразумение предлага ревизия, засилване на целите догодина

Черновата на Британското председателство предизвика разнопосочни реакции: както положителни за част от акцентите, така и критики за слаби амбиции.


От Марин Маринов, публикувана на 10 ноември 2021

Организацията на обединените нации (ООН) публикува проекта за политическо споразумение на COP26. Черновата, подготвена от Британското председателство на форума, предлага ревизия и засилване на климатичните планове на правителствата догодина, така че да се актуализират спрямо целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градусаДокументът включва и текст за спиране на субсидиите за изкопаемите горива, но конкретната дата кога да се случи това не е посочена.

Политическото споразумение или финалната декларация е документът, с който трябва да завърши 26-тата Международна среща за климата на ООН в Глазгоу на 12 ноември, като очакванията са той да се превърне в световен план за преодоляване на климатичната криза. Публикуваната чернова в сряда, 10 ноември, беше посрещната със смесени оценки от експертите. Финалният вариант на текста трябва да бъде съгласуван, редактиран и одобрен от правителствените делегации на почти 200 държави в следващите два дни. 

Фокус върху 1.5 градуса

COP26 е форумът, на който държавите за първи път поемат ангажименти по Парижкото споразумение, което цели ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса и стремеж за задържането му до 1.5 градуса. Това се случва чрез внасянето в ООН на климатични планове от всяка държава - т.нар национално определени приноси (НОП).

Още в началото на срещата в Глазгоу генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че държавите не са достатъчно амбициозни в НОП-вете си и с настоящите ангажименти човечеството се е запътило към опасни за живота на Земята нива на затопляне. Според анализ на Climate Action Tracker, публикуван в сряда, с настоящите ангажименти в националните климатични планове вървим към повишаване на средната температура от над 2.4 градуса.

Редица научни изследвания показват, че увеличаване на температурата над 1.5 градуса ще бъде с тежки последици за живота на Земята - включително зачестили по степен и ефекти горещини, суши и безводие в Южна Европа, където се намира и България. При над 2 градуса последиците се очаква да бъдат катастрофални.

Една от положителните оценки на черновата на политическото споразумение на COP26 е свързана именно с фокуса върху ограничаването на световната температура в рамките на 1.5 градуса и поставянето на акцент върху необходимостта от незабавни действия в тази посока.

"Ако тези идеи оцелеят в следващите два дни, то конференцията в Глазгоу може да бъде оценена като успешна," пише в анализ климатичният кореспондент на BBC Мак Макграт.

Сред ключовите критики, е че документът е основно пожелателен - използва се глаголът "призовава" вместо, например, "приема" за всички действия, свързани с 1.5 градуса. Това според природозащитни организации създава опасност финалното споразумение да се превърне в поредната пожелателна международна декларация.

"Това е една учтива молба, че страните може би, евентуално ще направят повече следващата година. Това не е достатъчно и преговорните екипи не трябва и да си помислят да напускат Глазгоу преди да се споразумеят около сделка, която посреща моментума в света днес," смята Дженифър Морган, изпълнителен директор на "Грийнпийс"-Интернешънъл.

Мотото на COP26 "Заедно за нашата планета". Снимка: Правителство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Лиценз: CC.

Какво предлага черновата?

Публикуваният текст на Британското председателство следва опасенията, че обявените от държавите ангажименти не изпълняват целите на Парижкото споразумение. Текстът посочва, че борбата с климатичните промени изисква от всички държави “значими и ефективни действия” до 2030 година, базирани на научните данни. Документът реферира и към последния анализ на НОП-повете, според който с настоящите климатични цели през 2030 година глобалните нива на парникови емисии ще се увеличат с 13.4% спрямо 2010. За да ограничим глобалното затопляне под 2 градуса, емисиите трябва да бъдат намалени със задължителни поне 45%, показват анализите на учените.

Британското правителство предлага няколко решения. Първо, до ноември 2022 година, когато ще се проведе COP27 в Египет, държавите да актуализират в своите НОП-ве целите за намаляване на парниковите емисии до 2030 година спрямо целта от 1.5 градуса. Второ, предлага се държавите, също така, да представят своите дългосрочни климатични стратегии догодина, в които да бъде представена визията им за постигане на климатична неутралност около средата на века - тоест, тези стратегии да се превърнат в пътна карта към нулеви нетни емисии.

В текста е включена и идеята всяка година да се организира министерска среща за изпълнението на целите, а след две години генералният секретар на ООН да свика конференция на държавните и правителствени ръководители за анализ на резултатите. Британците предлагат и учени от ООН да правят постоянен анализ на изпълнението на целите в НОП-вете. Включен е и текст за увеличаване на средствата за адаптация към климатичните промени, които да бъдат предоставени на развиващите се държави.

“Признаваме, че ограничаването на глобалното затопляне в рамките на до 1.5 градуса до 2100 година изисква бързи, дълбоки и постоянни намалявания на парниковите емисии, включително намаляване на глобалните емисии на въглероден диоксид с 45% до 2030 спрямо нивата от 2010 година и постигане на въглеродна неутралност около средата на века,” се посочва в предложената чернова.

Британското председателство предлага в текста и призив за по-бързо затваряне на въглищните централи и спиране на субсидиите за изкопаемите горива. Конкретна дата кога да се случи това, обаче не е посочена.

Според Мохамед Адоу, експерт по климата в Power Shift Africa, споменаването директно за спиране на изкопаемите горива е добра новина 

"Това е прогрес, защото темата не беше дори бегло спомената в Парижкото споразумение."

От черновата, обаче не става ясно какво се предлага като споразумение около един от основните въпроси на COP26 - приемането на общо правило през колко години държавите да актуализират своите климатични планове. Към момента съществуват два основни лагера: част от страните поддържат мнението, че това трябва да става на всеки десет години, докато друга група държави смята, че това е много дълъг период и би обезсмислило Парижкото споразумение. Затова втората група предлага петгодишна рамка на отчитане. Няколко от островните страни призовават и за анализ всяка година.

Въпросът е ключов за успеха на COP26 и на Парижкото споразумение. След месеци спорове, Европейският съюз се обедини около 5-годишна рамка и ще защитава тази позиция в Глазгоу, като през изминалите месеци България беше в един лагер с Полша и Румъния в защитата на 10-годишен период.

След публикуването на черновата се появиха опасения, че Великобритания смята да остави този въпрос за COP27 и Египет - държава с доста резерви спрямо климатичните промени.  Алок Шарма, назначен за президент на COP26 от Британското правителство, отхвърли подобен прочит на черновата. Той посочи, че по този въпрос, както и по темата за създаването на глобален пазар за въглеродни емисии, все още няма яснота накъде ще наклонят везните. По втория въпрос споровете са свързани с правилата, по които държавите ще търгуват с квоти, както и как ще бъдат разпределяни средствата от търговията на емисии между публични и частни компании - дали и колко средства да се предоставят на развиващите се държави. Очаква се създаването на световен пазар за въглеродни емисии да стимулира намаляването на парниковите емисии значително. В момента пазар за емисии съществува в Европейския съюз.

ЕС и Парижкото споразумение: в НОП-вете на всички държави членки на ЕС са посочени приетите от правителствата цели на ЕК за 2030 и 2050. Графика: Европейски съюз - източник Съвет на ЕС. Лиценз: CC.

Чернова и финал

Алок Шарма обяви, че се очаква след консултации с министри от участващите държави късно да бъде публикувана актуализирана чернова в следващите часове. Основните опасания са, че част от големите замърсители, сред които Русия, Австралия, Бразилия и Саудитска Арабия ще се противопоставят на текстовете, споменаващи актуализация на целите за 2030 година, спирането на субсидиите за изкопаеми горива, затварянето на въглищни централи, представянето на дългосрочни стратегии, както и на използването на по-силна лексика от "призоваване".

"Следващите 48 часа ще покажат ясно дали министрите ще работят заедно, за да увеличат драстично амбициите по отделните направления или ще предоставят победата на Русия, Саудитска Арабия и Бразилия," сподели Дженифър Толман, експерт по политиките към европейската група за климата E3G.

Заради ясната позиция на тези държави още от преди началото на COP26, британският премиер Борис Джонсън получи множество критики в родината си, че се включва прекалено късно директно в преговорите - в сряда следобед след публикуването на черновата. 

Един от предшествениците на Джонсън - шотландецът Гордън Браун нарече предложения текст "признание за задаващ се провал на COP26". Според Браун черновата излъчва посланието, че всички реални действия ще се вземат не в Шотландия, каквито бяха очакванията, а в Египет догодина. Включително за реално намаляване на парниковите емисии до 2030, както и обединяване около  целта от ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1.5 градуса, допълва бившият премиер.

След пристигането му в Глазгоу британските журналисти притиснаха Борис Джонсън с множество въпроси за късното му включване в преговорите, както и за опасността COP26 вместо да реши ключови въпроси, да постави началото на нов цикъл от безкрайни международни преговори.

Премиерът заяви, че очакванията в Глазгоу "климатичните промени да бъдат арестувани" и проблемът да изчезне "сега, веднага тук", са погрешни. Джонсън обвини част от държавите, ратифицирали Парижкото споразумение от 2015, че шест години са заявили, че подкрепят целите на договора, а сега абдикират от поемането на ангажименти. Британският лидер не назова кои държави визира в изказването си.

"Трябва да махнем всички пречки, ако наистина сме дошли затова, за което обявихме, че сме тук - ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1.5 градуса."

Борис Джонсън дава пресконференция в Глазгоу след публикуването на черновата. Снимка: стоп кадър от екрана.

Следващите два дни ще бъдат ключови за крайните резултати от конференцията в Глазгоу, за които ще ви информираме своевременно. Както BBC днес припомни, за финалната декларация на COP26 важи правилото за всеки един международен документ, особено пък, ако обхваща почти 200 правителства - нищо не е договорено, докато всичко не е договорено.

Как България се бори с глобалното затопляне?

У нас няма ясна визия и план как да изпълним европейските ангажименти към климата и как да превърнем Европейския зелен пакт в шанс за реформи и просперитет. Това се посочва в позиция на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат още WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".

Затова Коалицията настоява за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие - Вицепремиер за климатичния преход и зелената трансформация. Научете още тук.

А как се подготви България за форума във Великобритания?

Гледайте специалната конференция "Пътят към COP26: изборът на България", която MOVE.BG организира с посолствата на Великобритания и Италия. Пълен запис е достъпен тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла