Тези дни се пише история. Историята за бъдещето на нашата планета. История, която може да бъде с положителни или отрицателни последици.
В Глазгоу над 30 000 политици, експерти, бизнес представители и природозащитници решават какви действия да предприемем за справяне с климатичните промени.
От отговора как точно ще действаме ще зависи успехът или неуспехът на Международната среща за климата на ООН COP26. Дали това ще е поредната конференция само с обещания и без действия. Или напротив - ще се предприемат реални ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне.
В Шотландия за първи път трябва да бъдат поети ангажименти към настоящия протокол на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата - Парижкото споразумение. Договорът от френската столица, ратифициран от над 190 държави, има няколко основни цели: ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса, постигане на нулеви нетни емисии до средата на века, както и стремеж за ограничаване на повишаването на температурата на земната повърхност до 1.5 градуса.
Визията на Европа
"Знам, че всички ние тук на COP26 искаме да бъдем на правилната страна на историята. Ето защо призовавам да предприемем всички необходими действия днес, за да ограничим глобалното затопляне до 1.5 градуса. И вярвам, че можем да го направим, защото климатичните промени са причинени от човека, науката ни го казва ясно," сподели председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на Лидерската среща на COP26 и допълни:
"Това е нашата възможност да напишем история. Нещо повече, наш дълг е да действаме сега. Европа с Европейския зелен пакт няма да спести усилия да стане първият климатично неутрален континент."
Германката очерта четири важни задачи за постигане на целите Парижкото споразумение за климата. Първият ангажимент е поставянето на ясни цели за намаляване на парниковите емисии до 2030 - европейският принос към Десетилетието за действие на ООН ще бъде задачата за най-малко 55% по-малко въглеродно замърсяване спрямо нивата от 1990 година. Важна стъпка, според Фон дер Лайен, е отделянето на средства за климатична адаптация, чрез които да бъдат подпомогнати развиващите се държави, за да могат да се справят с климатичните предизвикателства. Председателя на ЕК открои и като ключова задача подкрепата за иновациите и новите технологии - те са вече тук и затова сега светът трябва да им помогне да се развият и да бъдат въведени в обществото и бизнеса, подчерта евролидерът.
Държавните и правителствени ръководители по време на Лидерската среща в Глазгоу (1-2 ноември). Снимка: Европейски съюз - източник ЕК. Лиценз: CC.
Фон дер Лайен призова и за създаване на световен пазар на въглеродни емисии - важна стъпка, която се очаква да подпомогне значително намаляването на емисиите, да осигури средства за адаптиране и да подпомогне прехода на икономиката към чисти производства. След няколко провалени опита на международно ниво, сега очакванията са да бъде направен успешен опит в Глазгоу - създаването на световен пазар на въглеродни емисии е сред топ приоритетите на Британското председателство на COP26. Основните точки, по които все още няма постигнат сериозен напредък, са правилата, по които ще се търгуват емисии между държавите, както и разпределението на средствата от търговията на публични и частни компании с квоти - дали и колко от средствата да бъдат пренасочвани за подпомагане на адаптацията на развиващите се държави.
В момента Еврокомисията обсъжда реформа на европейския пазар на квоти, който е първият пазар на въглеродни емисии в света.
"Призовавам всички на COP26 - сложете цена на въглеродните емисии, природата не може да плаща повече," заяви Фон дер Лайен.
Френският президент Еманюел Макрон също призова за таксуване на CO2 емисиите, като ключова стъпка за реална борба с глобалното затопляне.
"Основна задача в следващите 15 дни в Глазгоу е държавите, чиито национални стратегии не следват целта за намаляване глобалното затопляне с 1.5 градуса, да повишат своите амбиции."
А следваме ли целта за 1.5 градуса?
Не, не следваме не само тази цел, но дори и по-малко амбициозната задача - за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса. А това е много разочароващо, заяви германският канцлер Ангела Меркел по време на Лидерската среща.
Символично COP26 се оказа една от последните международни срещи на Меркел, управлявала над 10 години най-голямата икономика в Европа. Присъствието й е още по-символно, защото канцлерът участва и на първия COP през 1995 година - тя председателства първата среща на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в качеството си на министър на околната среда. 27 години по-късно Меркел попита риторично къде се намираме след всички тези години и обещания, като изрази съжаление, че държавите не са достатъчно амбициозни.
Меркел реферира към анализ на ООН относно целите на подписалите Парижкото споразумение правителства - данните показват, че с настоящите национални ангажименти на всички 191 държави вървим към увеличаване, а не намаляване - както на парниковите емисии с 16% през 2030 спрямо 2010, така и към повишаване на глобалната температура с 2.7 градуса.
Трябва да отбележим, че през дългото си управление Меркел беше един от основните застъпници в Европейския съюз на борбата с климатичната криза. Тя, обаче беше и често критикувана, че не поема по-големи климатични ангажименти като ръководител на икономическия мотор на Европа.
"Ние сме наясно, че индустриализираните страни носят особена отговорност. Това, разбира се, важи и за Федерална република Германия. Ето защо отново направихме нашите цели за климата по-амбициозни. Искаме да намалим емисиите си с 65% през 2030 спрямо нивата от 1990, както и да бъдем неутрални по отношение на климата до 2045 година," сподели канцлерът и допълни:
"Трябва да намерим най-добрия начин как да интегрираме нашия живот към свят с нулеви нетни емисии CO2 от транспорта, индустрията и всички останали процеси."
На конференцията в Шотландия присъства и ръководителят на държавата съпредседател на COP26 - Марио Драги от Италия. Бившият гуверньор на Европейската централна банка, посочи, че политиците имат дълг към младите хора, които по цял свят са приели климата за своя кауза и се борят за запазването на нашата планета. Италианският премиер посочи като успех постигнатото преди няколко дни съгласие около климата на Г-20. Тази година Италия е ротационен председател на групата на най-развитите държави, като в комюникето от Срещата на върха в края на октомври за първи път най-големите икономики се обединиха около констатацията, че е важно да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса, както и да бъде постигната въглеродна неутралност около 2050 година. Комюникето на Г-20, обаче няма задължителен характер. Няколко дни по-късно един от големите замърсители и член на Г-20 Индия обяви цел за нулеви нетни емисии през 2070 година.
Отляво надясно: домакинът на COP26 Борис Джонсън, министър-председател на Великобритания, Марио Драги, премиер на Италия, и Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН. Снимка: Правителство на Италия. Лиценз: CC.
"Прогнозираното покачване на глобалните температури ще повлияе драстично на живота на нашата планета. От смъртоносните пожари и наводнения, на които станахме свидетели тази година, през ефектите върху кораловите рифове до загубата на растителни и животински видове - последиците от климатичните промени са вече твърде очевидни.
Цената на климатичната криза също ще нараства бързо," заяви италианският премиер Марио Драги и допълни:
"Промените в климата имат сериозни последици за глобалния мир и сигурност. Тази криза може да изчерпи природните ресурси и да влоши социалното напрежение, да предизвика нови миграционни потоци и да допринесе за разрастване на тероризма и организираната престъпност.
Климатичните промени могат да доведат до разпадане на нашите общества."
Топ 3 решения на COP26 за първите три дни
Срещата в Глазгоу продължава от 31 октомври до 12 ноември. Вече има и няколко важни новини.
- Подписано споразумение за спасяване на горите - над 100 държави се договориха да спрат и да обърнат тенденцията на обезлесяване на белите дробове на планетата ни. Всяка минута светът губи гори с размерите на 27 футболни игрища, затова до 2030 година ще бъдат мобилизирани 19 милиарда долара, като се очаква да бъдат спасени над 33 милиона квадратни метра гори;
- Подписано споразумение за намаляване на емисиите на метан - 30 държави се включиха в общата инициатива на Съединените щати и Европейския съюз за мерки за справяне с един от основните замърсители и причинители на климатичните промени. Емисиите от метан ще бъдат намалени с 30% до 2030 година, а половината от участващите държави са сред основните излъчватели на CH4;
- Обявена нова инициатива на Европейската комисия в подкрепа на климатичните технологии и иновации - 1 милиард евро ще бъдат отделени от ЕК, Европейската банка за инвестиции и проектът на Бил Гейтс за чисти технологии Breakthrough Energy Catalyst. Средствата ще подкрепят внедряването в пазара на климатични технологии, които са насочени към четири фокус теми: чист водород, нови зелени горива за авиоиндустрията, улавяне на водород, както и изграждане на бази за дългосрочно и зелено съхранение на енергия.
Какво се случва у нас?
България няма ясна визия и план как да изпълни европейските ангажименти към климата и как да превърне Европейския зелен пакт в шанс за реформи и просперитет. Това се посочва в позиция на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат още WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".
Затова Коалицията настоява за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие - Вицепремиер за климатичния преход и зелената трансформация. Научете още тук.
А как се подготви България за форума във Великобритания?
Гледайте специалната конференция "Пътят към COP26: изборът на България", която MOVE.BG организира с посолствата на Великобритания и Италия. Пълен запис е достъпен тук.
