COP26: Пет години от влизането в сила на Парижкото споразумение

Държавните и правителствени ръководители по време на срещата на лидерите на COP26 в Глазгоу, Шотландия, 1 ноември. Снимка: Правителство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Лиценз: CC.

Тази година е една от най-важните по отношение на климатичната криза. Държавите ще поемат конкретни ангажименти за намаляване на парниковите емисии след 2021 година - това ще се случи на Международната конференция за климата на ООН COP 26 във Великобритания между 31 октомври и 12 ноември. 

Символно на петия ден от началото на конференцията отбелязваме и Петата годишнина от влизането в сила на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне. Още по-символно, но и реално най-важно е, че първите ангажименти по договора от френската столица ще се бъдат поети именно на COP26.

Защо е важно Парижкото споразумение за климата?

Документът, приет през 2015 в Париж и влязъл в сила на 4 ноември 2016 година, е настоящият протокол към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). Всяка година от 1995 страните по UNFCCC се срещат, за да обсъждат климата и човешката дейност - единственото изключение е 2020, когато заради избухването на пандемията, 26-тата среща беше отложена с една година. Предприемането на реални действия става чрез цели, вписвани в протоколи към Конвенцията. Първият протокол е този от Киото, ангажиментите към който действаха до 2020. 

Новият протокол цели да ангажира повече държави и по-сериозно по темата за преодоляване на климатичните промени. Парижкото споразумение цели да бъде ограничено глобалното затопляне в рамките на до 2 градуса, както и да се положат усилия за ограничаване до 1.5 градуса до края на века. Друга важна цел на протокола е постигането на климатична неутралност до средата на века (2050 година).

Подписването на Парижкото споразумение. 12 декември 2015 година, Франция. Снимка: "Уикипедия". Лиценз: CC.

Защо са важни тези градуси?

Редица научни изследвания показват, че повишаването на температурата на земната повърхност предизвиква сериозни последици за условията на живот на Земята - увеличават се броят и степента на природните аномалии: засушавания и безводие, периоди на интензивни пожари и горещини през лятото и на обилни валежи и застудявания през зимата и пролетта.

Според последния 6-ти аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC), публикуван през август, повишаването на температурата и последиците от това могат да станат необратими - намираме се в критична точка за бъдещето на нашата планета. При 2 градуса повишаване на температурите природните аномалии ще зачестят значително, както и значително ще бъде разширен броят на засегнатите територии и население. Последиците варират спрямо особеностите на дадените региони, като за Южна Европа, където се намира и България, се очакват значителни периоди на горещини и суши, и предизвикани от тях проблеми с безводие.

Международно разследване с участието на британската обществена медия BBC разкри, че група държави, сред които Саудитска Арабия, Австралия и Япония са опитали да окажат натиск върху екипа на IPCC, подготвящ 6-тия доклад. Активно е лобирано сред учените с цел да бъде омаловажена констатацията за ролята на изкопаемите горива за повишаването на температурата и за нуждата от задължителен отказ от този тип енергийни източници. Т.нар. аналитични доклади на IPCC са едни от най-големите и значими анализ на състоянието на климата. Те се публикуват през 6-7 години от екип от международни учени и с участието на всички правителства по света. Докато мнозинството държави са спазили духа на ненамеса в изводите на учените и са отправяли само общи препоръки, то няколко държави са опитали да изискат смяна на направените научни препоръки и изводи.

За значимостта на изводите в 6-тия аналитичен доклад на IPCC, публикуван няколко месеца преди COP26, говори и анализ на документа, направен от Университета на Единбург, Шотландия.

"За първи път IPCC заявява недвусмислено - хората са отговорни за наблюдаваното затопляне на атмосферата, повърхността и океаните на нашата планета. Човешката дейност променя климата на Земята по начин, който е "безпрецедентен" от хиляди и дори стотици хиляди години.

Днес вече част от тези промени не могат да бъдат предотвратени и са станали "необратими за следващите векове до хилядолетия."

Какъв е изходът от критичната точка, в която се намира нашата планета?

Трябва да действаме веднага, посочват авторите на доклада, преди да е станало прекалено късно. Все още има време, но не много. Отлагането не е решение 

А действаме ли?

Повече яснота ще имаме след COP26. На форума в Глазгоу всяка държава представя своя план за климата - т.нар. Национално определени приноси или НОП. Българският НОП, както и на всички държави членки на Европейския съюз, беше внесен през декември 2020 година от Съвета на ЕС. Европейските национално определени приноси включват приетите от държавите в Съюза цели на Европейската комисия за намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990 година, както и постигане на климатична неутралност до 2050.

ЕС и Парижкото споразумение. Графика: Европейски съюз - източник Съвет на ЕС.

Към 4 ноември 119 от 191 държави, подписали Парижкото споразумение, са предали своите планове в Организацията на обединените нации. Анализ на ООН на климатичните ангажименти на всички 191 държави показва, че целите на част от правителствата не са достатъчно амбициозни. Част от големите замърсители не са поели необходимите ангажименти за намаляване на парниковите емисии, така че да се постигне целта от 2 градуса, още по-малко за 1.5 градуса. Един пример е Индия която обеща нулеви нетни емисии през... 2070.

Анализът на ООН показва, че с подготвените за COP26 ангажименти вървим към 2.7 градуса повишаване на средната глобална температура. С тези цели в НОП парниковите емисии през 2030 ще се намалят с +16% - да, ще имаме увеличение, вместо намаление.

Друг важен въпрос на COP26 е приемането на правила за актуализиране на националните цели - дали това да се случва по едно и също време за всички държави и дали този период да е на всеки 5 или на всеки 10 години. Вторият вариант, според учени, би обезсмислил на практика Парижкото споразумение за климата. След редица спорове, Европейският съюз прие предложението на групата държави около Франция, Испания, Дания и Люксембург за петгодишен период и ще гласува за петилетка на COP26. Другият отбор в ЕС защитаваше десетгодишен период и в него влизаха - Полша, Румъния и... България.

Европейската комисия е един от участниците в Шотландия, наред с домакините от Обединеното кралство, които имат най-амбициозни програми за форума, включително представяне на европейската визия за по-решителни правила за международните пазари на парникови емисии, заявката за водеща позиция на ЕС по темата за устойчивите финанси и активирането на европейската дипломация в опит да убеди повече държави да представят по-амбициозни НОП.

"Човечеството е започнало война срещу природата: тази война трябва да спре. Планетата Земя е нашият единствен дом. Трябва да ограничим глобалното затопляне до 1.5 градуса. Сега е моментът да действаме, и то заедно," заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по време на лидерската среща в Глазгоу на 1 ноември.

Как България се бори с глобалното затопляне?

У нас няма ясна визия и план как да изпълним европейските ангажименти към климата и как да превърнем Европейския зелен пакт в шанс за реформи и просперитет. Това се посочва в позиция на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат още WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".

Затова Коалицията настоява за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие - Вицепремиер за климатичния преход и зелената трансформация. Научете още тук.

А как се подготви България за форума във Великобритания?

Гледайте специалната конференция "Пътят към COP26: изборът на България", която MOVE.BG организира с посолствата на Великобритания и Италия. Пълен запис е достъпен тук.