След COP26: Решенията и тяхното значение

Важната среща за климата приключи с приемането на Glasgow Climate Pact: документ, който предизвика полюсни реакции.


От Марин Маринов, публикувана на 16 ноември 2021

“Преговорите между толкова много държави никога не са лесни. А когато търсим резултат, който е приемлив за всички, много малко са тези, които ще се приберат вкъщи удовлетворени. Това, обаче представлява природата на търсенето на съгласие в международните отношения.” 

Започваме обобщението на COP26 с тези думи на Патрисия Еспиноса, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за климата (UNFCCC) - структурата, която организира всяка година срещите COP на страните, подписали Конвенцията.  

Думите на Еспиноса, една от твърдите привърженички на поемането на по-строги ангажименти по време на COP26, са важни за разбирането на част от взетите или невзетите решения в Глазгоу - в тях стои компромисът. 

Дали този компромис е добър, работещ и правилен? Дали COP26 ще е поредното международно споразумение за климата с добри обещания и пожелателни ангажименти, които не всички държави изпълняват? Или Glasgow Climate Pact ще обърне нова страница, поставяйки началото на изпълнението на реални климатични ангажименти? 

Отговорите зависят от действията на всеки един от нас: както на правителствено, така и на индивидуално ниво. Затова трябва да познаваме решенията на COP26, който може да ни изглежда като далечен и незасягащ живота ни международен форум. Но това не е така. Трябва да сме наясно с ангажиментите, които държавите поеха - добри или лоши - и да изискваме тяхното изпълнение и подобрение.

Какво се случи в Глазгоу?

Срещата COP26 завърши с приемането на Glasgow Climate Pact - финалната декларация, чийто текст беше постигнат чрез множество напрегнати преговори и промени в буквално последните минути. С признание почти през сълзи за направения компромис в името на съгласието. 

Декларация, която включва ангажимент за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на до 1.5 градуса и споменава за първи път думите въглища и изкопаеми горива в документи на COP. Но призовава за поетапно намаляване на използването на част от въглищните мощности вместо за поетапно затваряне на всички мощности, използващи изкопаеми горива.

Декларация, която предизвика разнопосочни и противоположни оценки.

"Одобрените текстове са компромис. Те отразяват интересите, условията, противоречията и състоянието на политическата воля в света днес,” сподели генералният секретар на ООН Антонио Гутериш и допълни:

“Тези текстове предприемат важни стъпки, но, за съжаление, колективната политическа воля не беше достатъчна за преодоляване на някои дълбоки противоречия.

Както казах при откриването, трябва да ускорим действията, за да поддържаме жива целта за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на до 1.5 градуса.

Нашата крехка планета виси на косъм. Все още чукаме на вратата на климатичната катастрофа.

Време е да преминем в режим на извънредно положение по отношение на климата, защото иначе шансът ни да постигнем нулеви нетни емисии ще бъде нулев.”

Защо е важна целта от 1.5 градуса?

Срещата в Глазгоу е първата, на която държавите поеха ангажименти по Парижкото споразумение за климата. Това се случи чрез внасянето в ООН на техните климатични планове, т.нар. национално определени приноси (НОП). 

Прието през 2015 и влязло в сила през 2016 година, Парижко споразумение за климата си поставя няколко цели: 

  • ограничаване на глобалното затопляне в рамките на под 2 градуса до края на века спрямо нивата от прединдустриалния период (1900 година);
  • стремеж за задържане на повишаването на температурата до 1.5 градуса;
  • постигане на нулеви нетни емисии до около 2050 година - тоест, да произвеждаме толкова въглероден диоксид, колкото планетата може да погълне по естествен начин.

Мотото на СOP26 "Заедно за нашата планета". Снимка: Правителство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Лиценз: CC.

През изминалите шест години от подписването на споразумението усилията и политическата риторика бяха насочени към целта от 2 градуса. Макар и изглеждащи пренебрежимо малки като разлика - 0.5 нагоре или надолу носят големи последствия за всички нас. Според редица научни изследвания, включително последния голям доклад на Междуправителствената група на ООН за климата (IPCC) при затопляне от над 1.5  градуса условията за живот на Земята ще се влошат значително, докато при около 2 градуса се очаква последиците да бъдат катастрофални. При по-слабо амбициозната цел от 2 градуса климатичните аномалии ще зачестят като продължителност, интензивност на случване и последици, включително се очаква увеличаване на горещините, сушите и безводието в района на Южна Европа.

Затова Британското председателство на COP26 си постави за задача да запази "жива" целта от 1.5 градуса. Финалният текст на декларацията поставя акцент именно върху усилията за 1.5 градуса и ясно откроява важността на тази задача пред 2-градусовата цел. 

Според текста на финалната декларация, 26-тата конференция на страните, подписали Рамковата конвенция за изменението на климата, “признава, че въздействията на климатичните промени ще бъдат много по-малки при увеличаване на температурата с 1.5 градуса спрямо 2 градуса и решава да предприеме усилия за ограничаване на увеличиването на температурата до 1.5 градуса”.

Основното действие ще бъде предприето в рамките на следващата година. Текстът на Glasgow Climate Pact изисква от държавите до началото на COP27 в Египет през ноември 2022 г. да представят актуализирани и повишени цели за намаляване на парниковите емисии до 2030 спрямо задачата от 1.5 градуса. Анализ на настоящите ангажименти, представени в НОП-вете по време на COP26, показва, че вървим към глобално затопляне в рамките на над 2.4 градуса. Освен това, с настоящите климатични цели през 2030 година глобалните нива на парникови емисии ще се увеличат с 13.4% спрямо 2010. За да ограничим глобалното затопляне под 2 градуса, емисиите трябва да бъдат намалени със задължителни поне 45% спрямо 2010, показват анализите на учените.

Затова ангажиментът за представяне на нови въглеродни цели още следващата година беше приет като важен успех. Критики предизвика, обаче включването на уточнение, че при представянето на актуализираните задачи се признава правото на държавите да вземат предвид “различните национални особености”. Тази клауза предизвика опасения, че може да бъде използвана като вратичка за отказ от повишаване на целите за намаляване на парниковите емисии от големи замърсители като Индия.

“Успяхме да задържим жива целта от 1.5 градуса - нашата най-важна задача. Но нейният пулс е твърде слаб, бих казал,” заяви Алок Шарма, президент на COP26.

Glasgow Climate Pact включва няколко нови клаузи спрямо предходните подобни документи. На първо място се въвежда задължението за организиране на ежегодна срещата на ресорните министри за анализ на напредъка по целите за 2030, а секретариатът на UNFCCC се задължава да прави всяка година доклад на състоянието на национално определените приноси.

Текстът на финалната декларация призовава правителствата да представят дългосрочна стратегия за намаляване на парниковите емисии, която да следва задачата за постигане на справедлив преход към въглеродна неутралност до или около 2050 година. Част от държавите, сред които членовете на Европейския съюз, представиха подобна информация в представените НОП-ве. Българските национално определени приноси, както и тези на останалите 26 държави членки на Евросъюза, бяха внесени през декември 2020 година от Съвета на ЕС. Те включват целите на Европейската комисия, одобрени и приети от държавите: намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% през 2030 спрямо нивата от 1990 година, както и постигане на въглеродна неутралност до 2050. Европейският съюз, обаче ще трябва в следващите месеци до COP27 да актуализира и завиши целта си за оставащите осем години от настоящото десетилетие.

"Сега ще настъпи моментът да вземем смели и отговорни решения за действие - както в името на нашата планета, така и в името на младите поколения. Готови сме да продължим работата си," заяви в позиция на Словенското председателство Андрей Вижяк, министър на околната среда на Словения и настоящ председател на Съвета по околна среда на ЕС.

Една от важните задачи на COP26 беше обединяване около обща времева рамка за актуализиране на НОП-вете. Според Парижкото споразумение за климата на всеки пет години държавите представят (communicate) своите национално определени приноси, без обаче да има изискване за актуализиране. След продължили над 5 години спорове дали да има задължение всички държави да актуализират по едно и също време климатичните си планове, не беше постигнато съгласие. Оформиха се три лагера - Европейският съюз и още няколко развити държави защитаваха 5-годишен период, развиващи се държави като Индия и Китай настояваха за 10-годишен, докато част от островните държави, като Маршаловите острови, които са сред най-пострадалите от климатичните промени, призоваваха това се случва всяка година.

Общата времева рамка е важна, защото означава и общо измерване на кумулативния ефект от тези цели и показва доколко актуализирането е в полза или не на борбата с климатичните промени. 

Въглищата - отказ или не точно

Британското председателство си беше поставило за задача да направи въглищата една от основните теми на срещата в Глазгоу. Първоначалният вариант на финалната декларация предлагаше ангажимент за поетапно извеждане от работа на всички типове въглищни централи и спиране на всички типове субсидии за изкопаеми горива. След отпор от Индия, Китай, Австралия, Русия и Саудитска Арабия бяха направени промени, с които се предлага извеждане на централите с ненамалени въглищни мощности - тоест, бяха изключени от текста централите с технологии за улавяне и съхранение на въглероден двуокис - CC(U)S технологии (Carbon Capture and Storage - CCS и Carbon Capture, Utilisation and Storage - CCUS). Освен това, текстът за спиране на всички видове субсидиите беше променен на поетапен отказ от тези субсидии, които държавите определят като неефективни.

В буквално последния момент преди гласуването на този ревизиран текст се намесиха публично пред камерите Китай и Индия, които изразиха недоволство от предложения компромис. Индия дори предложи във вече представения за гласуване текст корекция, според която поетапният отказ от въглища е заменен с поетапно намаляване на използването на въглищни централи, които не разполагат с CC(U)S технологии. Британското председателство не свика нови консултации, а продължи заседанието: по този начин много държави бяха изправени пред избора или да подкрепят този компромис, или да рискуват цялата сделка да пропадне. Това предизвика особено остра реакция от част от островните държави, включително Маршаловите острови, Фиджи и Антигуа и Барбуда. Те директно обвиниха Британското председатество и лично назначения за президент на COP26 от британското правителство Алок Шарма в задкулисна договорка с Индия и Китай, в непрозрачен процес и в неглижиране на гласа на малките държави, които са поставени пред избора да подкрепят компромис за въглищата или да останат без финансиране за адаптация, ако цялата сделка пропадне в последния момент. Швейцария, Лихтенщайн и Мексико също обвиниха Шарма в непрозрачност.

Тази дискусия предизвика извинение на президента на COP26, който едва сдържа сълзите си.

“Извинявам се на всички делегати за процеса, по който събитията се случиха и съжалявам дълбоко затова. 

Също така, разбирам голямото разочарование, но мисля, че както и вие посочихте, беше много важно да запазим този пакет от договорености.”

Алок Шарма сдържа сълзите си. Снимка: стопкадър.

Лидерът на опозицията във Великобритания Кейр Стармер поздрави Шарма за отдадеността му по темата, но обвини премиера Борис Джонсън и неговото късно включване във финалните проговори за провала с въглищата, както и за твърде многото места, в които декларацията от Глазгоу обещава ангажименти за в бъдеще вместо сега. Сред тях, според Стармер, са двойното увеличаване на финансирането за адаптация за развиващите се държави до 2025 и повишаването на целите догодина, в Египет. 

“Ние видяхме твърде много обещания за утре, вместо действия днес, каквито климатичната криза изисква.

Глазгоу е пропусната възможност - среща повече за климатичното отлагане, отколкото за климатичното изпълнение на задачите.”

В понеделник при отчета за COP26 в парламента премиерът Борис Джонсън защити подхода на екипа му спрямо въглищата:

"В продължение на десетилетия справянето с най-голямата причина за въглеродните емисии се оказа толкова голямо предизвикателство, колкото слонът в стаята [израз за голям проблем, който всеки се прави, че не вижда-б.а.]," заяви Джонсън пред депутатите и допълни:

"Беше толкова голям, че никой не знаеше откъде да започне. Но в Глазгоу ние предприехме първата стъпка. Осигурихме световен ангажимент за постепенно намаляване на въглищата - и както Джон Кери посочи - не можем да спрем постепенно въглищата, без първо да ги намалим, докато преминаваме към други, по-чисти енергийни източници.

И ние го направихме - за първи път постигнахме световно признание, че няма да можем да се справим с климатичните промени, докато нашите електроцентрали консумират огромни количества утаечен супер замърсител, какъвто са въглищата."

Финансиране за климата

Сред важните теми, които не намериха решения, са осигуряването на средства за компенсиране на климатичните жертви, като пострадалите от наводнения или горещи вълни, например. Това е идеята за създаване на L&D (Loss and Demage) фонд за компенсиране на причинените загуби и разрушения.

Докато развитите държави се съгласиха да увеличат двойно до 2025 година средствата за адаптиране, то създаването на фонд за компенсиране беше блокиран от Европейския съюз и САЩ. Разликата между двата механизма е значителна. Адаптирането включва средства за приспособяване към климатичните промени, като изграждане на системи за предупреждения или укрепителни съоръжения покрай реки и морета. Тук развитите държави са съгласни да отделят средства за подпомагане. От друга страна, средствата за компенсиране се приемат от САЩ и ЕС като вменяване на вина, че те са лично отговорни за жертвите на климатичните промени. Все пак, в L&D частта беше отбелязан важен напредък, защото беше постигнато споразумение за привеждане в действие на т.нар. Мрежа Сантяго, която осигурява важна техническа подкрепа на развиващите се държави.

Британското председателство си беше поставило за задача да постигне голям пробив във финансирането - по 100 милиарда долара на година от 2020 до 2025 за подпомагане на адаптирането на развиващите се икономики. Целта не беше постигната миналата година, няма да бъде постигната през тази и през следващата, признаха от британското правителство. Очаква се през 2021 и 2022 средствата да доближат 100 милиарда, но едва през 2023-2025 тази сума да бъде осигурена на годишна база.

Важен успех в процеса на адаптиране беше създаването на Работна програма, която в рамките на две години трябва да предложи световна цел за адаптиране. Очаква се обединяването на света около един ключов аспект да отключи милиарди средства. 

Пазар на въглеродни кредити

Друг голям стимул за отпушване на средства за борба с климатичните промени е създаването на световен пазар на въглеродни кредити. След над пет години преговори в Глазгоу бяха разписани правилата за работа на този пазар. Рамката се състои две части: едната обхваща централизирана система за търговия на въглеродни кредити между публични и частни дружества, докато втората се отнася за търговията между държавите на базата на двустранни споразумения.

Кредитите се предоставят, когато държава или публично/частно дружество финансира проекти за намаляване на парниковите емисии в развиваща се държава. Кредитите се приспадат към поетите задължения на глобално ниво за намаляване на въглеродния отпечатък.

Недоволство сред експерти предизвика признаването на старата система от кредити - получени според правилата на Потокола от Киото - да действа и сега при Парижкото споразумение. Причината е, че тези милиони стари кредити са получени при много по-ниски изисквания за сертифициране на резултатите от проектите.

Един от ключовите аспекти на липса на съгласие беше колко средства от продажбата на кредити да се пренасочват към фонд за адаптация. В крайна сметка 5% от кредите за всеки проект ще отиват към подобен фонд, а 2% ще се отписват при общото изчисляване на въглеродния отпечатък.

Към момента, единственият реално действащ с правила въглероден пазар беше този на Европейския съюз, който работи чрез квоти. На световно ниво досега пазарът беше разпокъсан и нерегулиран, което ограничаваше разгръщането на неговия мащаб. Очаква се приемането на правила да стимулира икономически големите замърсители да намалят въглеродните емисии.

“Сега е време на частния сектор да насочи капитала към зелени инвестиции, използвайки тези нови правила и по този начин да засили своя път към нулеви нетни емисии,” сподели Дирк Форестър, изпълнителен директор на Международната асоциация за търговия на емисии.

Разногласията по техническите детайли, свързани с работата на въглеродния пазар, както и по още няколко други отново технически въпроси спираше влизането в сила на т.нар. Paris Rulebook - привеждането в оперативно действие на Парижкото споразумение. По време на COP26 голяма част от тези разногласия бяха преодолени и протоколът беше приведен в действие на оперативно ниво.

Още няколко важни решения

По време на COP26 бяха подписани или сключени множество декларации или споразумения - по най-различни теми и в най-разнообразни конфигурации от държави. Причината - Британското правителство реши, за да не забавя важни теми с импулс за мерки сред част от правителствата, да действа индивидуално - тези теми, по които има някакъв напредък между определени страни, да се подписват отделни документи и така да се привлекат в следващите месеци още привърженици. Тази тактика получи положителни оценки от експерти.

Представяме ви на кратко част от тези инициативи:

  • Подписано споразумение за спасяване на горите - над 100 държави се договориха да спрат и да обърнат тенденцията на обезлесяване на белите дробове на планетата ни. Всяка минута светът губи гори с размерите на 27 футболни игрища, затова до 2030 година ще бъдат мобилизирани 19 милиарда долара, като се очаква да бъдат спасени над 33 милиона квадратни метра гори. България е част от споразумението.
  • Подписано споразумение за намаляване на емисиите метан (CH4) - 30 държави се включиха в общата инициатива на Съединените щати и Европейския съюз за предприемане на мерки за справяне с един от основните замърсители и причинители на климатичните промени. Емисиите от метан ще бъдат намалени с 30% до 2030 година, а половината от участващите държави са сред основните излъчватели на CH4;
  • Обявена нова инициатива на Европейската комисия в подкрепа на климатичните технологии и иновации - 1 милиард евро ще бъдат отделени от ЕК, Европейската банка за инвестиции и проектът на Бил Гейтс за чисти технологии Breakthrough Energy Catalyst. Средствата ще подкрепят внедряването в пазара на климатични технологии, които са насочени към четири фокус теми: чист водород, нови зелени горива за авиоиндустрията, улавяне на водород, както и изграждане на бази за дългосрочно и зелено съхранение на енергия;
  • Обещание за спиране на въглищата - 45 държави, Европейската комисия, както и над 30 организации обещаха да спрат построяването и издаването на нови разрешителни за централите с ненамалени въглищни мощности и да насочат усилията си към развиване на чисти източници на енергия. Държавите поеха ангажимент да спрат директното финансиране с публични средства за тези мощности, а организациите - да спрат инвестирането. Правителствата обещаха и извеждане от работа на ненамалените въглищни мощности до края на 30-те години на този век за големите икономики и до края на 40-те години за останалите. Сред държавите, подписали обещанието, не е България, но влизат пет от страните в топ 20 на държавите с големи въглищни мощности, включително Южна Кория (5), Индонeзия (7), Виетнам (9), Полша (13) и Украйна (19). 
  • 28 нови членове, сред които Словения, Хърватия и Естония, се присъединиха към Powering Past Coal Alliance (PPCA) - обединение, което цели централите с ненамалени въглищни мощности да бъдат изведени от работа до 2030 година. Вече 21 от 27 членове на ЕС са част от обединението, България все още не се е присъединила;
  • Китай, Япония и Южна Корея - топ 3 на държавите, финансиращи въглищни мощности, обещаха да спрат отпускането на средства за построяване на нови централи с ненамалени въглищни мощности в чужбина;
  • Beyond Oil and Gas Alliance (BOGA) - 11 държави обещаха да приемат национални дати за спиране на добива на нефт и природен газ. Сред тях са Ирландия, Дания и Франция;
  • Glasgow Declaration on Zero-Emission Cars and Vans  - над 30 държави, над 40 града и няколко от основните автомобилни производителя подписаха декларация, чрез която обещават да работят за това леките и лекотоварните автомобили да станат с нулеви нетни емисии до 2040 г. на световно ниво, а до 2035 - на пазарите във водещите икономики. Основните страни производители - Германия, Южна Корея, Япония, Италия, Франция и САЩ - не са част от декларацията. Водещи автомобилни компании от тези страни, обаче се включиха: Volvo, Ford, General Motors, Jaguar Land Rover, Mercedes-Benz.

Посоката е важна

Завършваме с обобщение на Давид Шукман, един от ветераните по темата околна среда в британската журналистика, присъствал на над 10 срещи COP.  Според Шукман, най-важният резултат след COP26 би бил, ако държавите се чувстват притиснати да действат.

“Подобни конференции в най-добрия случай довеждат до постепенен напредък, а не до радикални решения.

И както ми каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери, този конференция в Глазгоу никога не е имала претенцията, че точно тя сама може да спре глобалното затопляне веднъж за винаги.

Надеждата е, че постигнатото съгласие да се ускори климатичната дипломация и международният календар с повече срещи и анализи на резултатите - ще затрудни правителствата да избягват климатичните промени и предприемането на действия.” 

България и климатичните предизвикателства

У нас няма ясна визия и план как да изпълним европейските ангажименти към климата и как да превърнем Европейския зелен пакт в шанс за реформи и просперитет. Това се посочва в позиция на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат още WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".

Затова Коалицията настоява за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие - Вицепремиер за климатичния преход и зелената трансформация. Научете още тук.

А как се подготви България за форума във Великобритания?

Гледайте специалната конференция "Пътят към COP26: изборът на България", която MOVE.BG организира с посолствата на Великобритания и Италия. Пълен запис е достъпен тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла