Преди COP27: Шест години от влизането в сила на Парижкото споразумение за климата

Подписването на Парижкото споразумение. 12 декември 2015 година, Франция. Снимка: "Уикипедия". Лиценз: CC.

На 12 декември 2015 година е приет основният договор на световно ниво за борба с климатичните промени - Парижкото споразумение за климата. Една година по-късно - на 4 ноември 2016, то влиза в сила. Тази дата се отбелязва всяка година, защото именно стартът на неговото прилагане се възприема за повратна точка в усилията на международната общност да ограничи глобалното затопляне в тези рамки, които биха позволили да продължи нормалният живот на Земята и за следващите поколения.

Една от най-големите трудности при подобни важни годишнини е да избягаме от клишетата, които могат да създадат опасност да неглижираме толкова важно предизвикателство като климатичната криза или пък да притъпим нашата чувствителност към подобна важна тема. Затова решихме да започнем тази статия обобщение с една важна новина от преди броени часове, която показва на практика защо Парижкото споразумение е важно и защо е важна 27-мата Международна среща за климата COP27, която започва на 6-ти ноември в Египет и по време на която трябва да бъдат представени актуализираните и завишени цели на държавите за намаляване на парниковите емисии.

Европа и климатичната криза

Европа е континентът, който е най-засегнат от глобалното затопляне, показва доклад на Световната метеорологична организация, публикуван преди броени часове. Нашата част от планетата се е затоплила над два пъти повече през последните три десетилетия спрямо останалите части на Земята. Освен това, Европа е отбелязала най-голямото повишение на температурата спрямо всички континенти.

Сред една от последиците от климатичните промени, която сякаш неглижираме, но за която ни напомня докладът, е влиянието им върху нашето здраве. Според данните, промените в климата водят до разпространение на различни нови типове полени в Европа, които са сред причините за нарастващия брой хора с алергии. Вече над 24% от възрастните хора на Стария континент страдат от различни форми на алергия, включително тежки форми на астма, а процентът при децата е доста голям - по-между 30 и 40, и продължава да нараства.

“Европа представя на живо картината на затоплящия се свят и ни напомня, че дори добре подготвените общества не са защитени от въздействието на екстремни метеорологични явления. Тази година, както и през 2021, големи части от Европа бяха засегнати от силни горещини и суша, които подхраниха горските пожари. През 2021 година големи наводнения причиниха смърт и опустошения”, заяви генералният секретар на Световната метеорологична организация проф. Петери Таалас и допълни:

“Що се отнася до смекчаването на последиците, добрите темпове в намаляването на емисиите на парникови газове в региона трябва да продължат, а амбицията трябва да се увеличи още повече. Европа може да играе ключова роля за постигането на въглеродно-неутрално общество до средата на века, за да се изпълни Парижкото споразумение.”

Затова сега нека обърнем внимание на Парижкото споразумение и на неговите цели.

Защо е важно Парижкото споразумение за климата?

Документът, приет през 2015 в Париж и влязъл в сила на 4 ноември 2016 година, е настоящият протокол към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). Всяка година от 1995 страните по UNFCCC се срещат, за да обсъждат климата и човешката дейност - единственото изключение е 2020, когато заради избухването на пандемията, 26-тата среща беше отложена с една година. Предприемането на реални действия става чрез цели, вписвани в протоколи към Конвенцията. Първият протокол е този от Киото, ангажиментите към който действаха до 2020. 

Новият протокол цели да ангажира повече държави и по-сериозно по темата за преодоляване на климатичните промени. Парижкото споразумение цели да бъде ограничено глобалното затопляне в рамките на до 2 градуса, както и да се положат усилия за ограничаване до 1.5 градуса до края на века. Друга важна цел на протокола е постигането на климатична неутралност до средата на века (2050 година).

Защо са важни тези градуси?

Редица научни изследвания показват, че повишаването на температурата на земната повърхност предизвиква сериозни последици за условията на живот на Земята - увеличават се броят и степента на природните аномалии: засушавания и безводие, периоди на интензивни пожари и горещини през лятото и на обилни валежи и застудявания през зимата и пролетта.

Според 6-тия аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC), публикуван през 2021 година, повишаването на температурата и последиците от това могат да станат необратими - намираме се в критична точка за бъдещето на нашата планета. При 2 градуса повишаване на температурите природните аномалии ще зачестят значително, както и значително ще бъде разширен броят на засегнатите територии и население. Последиците варират спрямо особеностите на дадените региони, като за Южна Европа, където се намира и България, се очакват значителни периоди на горещини и суши, и предизвикани от тях проблеми с безводие.

Международно разследване с участието на британската обществена медия BBC разкри, че група държави, сред които Саудитска Арабия, Австралия и Япония са опитали да окажат натиск върху екипа на IPCC, подготвящ 6-тия доклад. Активно е лобирано сред учените с цел да бъде омаловажена констатацията за ролята на изкопаемите горива за повишаването на температурата и за нуждата от задължителен отказ от този тип енергийни източници. Т.нар. аналитични доклади на IPCC са едни от най-големите и значими анализ на състоянието на климата. Те се публикуват през 6-7 години от екип от международни учени и с участието на всички правителства по света. Докато мнозинството държави са спазили духа на ненамеса в изводите на учените и са отправяли само общи препоръки, то няколко държави са опитали да изискат смяна на направените научни препоръки и изводи.

За значимостта на изводите в 6-тия аналитичен доклад на IPCC, публикуван миналата година преди COP26, говори и анализ на документа, направен от Университета на Единбург, Шотландия.

"За първи път IPCC заявява недвусмислено - хората са отговорни за наблюдаваното затопляне на атмосферата, повърхността и океаните на нашата планета. Човешката дейност променя климата на Земята по начин, който е "безпрецедентен" от хиляди и дори стотици хиляди години.

Днес вече част от тези промени не могат да бъдат предотвратени и са станали "необратими за следващите векове до хилядолетия."

Какъв е изходът от критичната точка, в която се намира нашата планета?

Трябва да действаме веднага, посочват авторите на доклада, преди да е станало прекалено късно. Все още има време, но не много. Отлагането не е решение 

А действаме ли?

Отговор на този въпрос отчасти намираме в една от най-важните части на Парижкото споразумение - Национално определените приноси (НОП). Те представляват вид климатични планове на държавите, в които правителствата трябва да посочат техните климатични цели - до кога и с какъв процент смятат да намалят парниковите си емисии. Актуализираният българския НОП, както и на всички държави членки на Европейския съюз, беше внесен през декември 2020 година от Съвета на ЕС. Европейските национално определени приноси включват приетите на европейско ниво - тоест, от всички държави, задачи за намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990 година, както и за постигане на климатична неутралност до 2050.

ЕС и Парижкото споразумение. Графика: Европейски съюз - източник Съвет на ЕС.

Анализ на настоящите ангажименти, представени в НОП-вете по време на COP26 миналата година, показва, че вървим към глобално затопляне в рамките на над 2.4 градуса. Освен това, с настоящите климатични цели през 2030 година глобалните нива на парникови емисии ще се увеличат с 13.4% спрямо 2010. За да ограничим глобалното затопляне под 2 градуса, емисиите трябва да бъдат намалени със задължителни поне 45% спрямо 2010, показват анализите на учените. Част от най-големите замърсители представиха доста неамбициозни цели - например, Индия обяви, че ще постигне климатична неутралност през…2070 година.

Затова във финалния документ на COP26  - Glasgow Climate Pact, беше прието задължението Националните определени приноси да бъдат внесени отново не чак след пет години, а след 12 месеца - преди COP27. Според приетото решение, те трябва да бъдат актуализирани и завишени спрямо целите, които са били представени година по-рано, но, от друга страна, се даде възможност държавите да вземат предвид “различните национални особености”. Тази клауза предизвика опасения, че може да бъде използвана като вратичка за отказ от повишаване на целите за намаляване на парниковите емисии от големи замърсители.

Разбира се, трябва да отбележим една важна подробност - неизпълнението на това задължение не води до конкретни последствия под формата на международни мерки срещу една или друга държава. Последствията са имиджови и затова ще ви припомним думите на един от журналистите ветерани, отразявали международните срещи за климата. След COP26 журналистът от BBC на Давид Шукман сподели:

“Подобни конференции в най-добрия случай довеждат до постепенен напредък, а не до радикални решения.

И както ми каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери, този конференция в Глазгоу никога не е имала претенцията, че точно тя сама може да спре глобалното затопляне веднъж за винаги.

Надеждата е, че постигнатото съгласие да се ускори климатичната дипломация и международният календар с повече срещи и анализи на резултатите - ще затрудни правителствата да избягват климатичните промени и предприемането на действия.” 

А у нас?

Преди броени дни инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт" призова за създаването на четири специални комисии в новото Народно събрание, посветени на устойчивото развитие. Тези комисии ще подпомогнат прилагането на адекватни политики за справяне с климатичните последици в България и за ограничаване на климатичните промени, както и за реализирането на възможностите на Европейския зелен пакт (Зелената сделка), посочват MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".

Освен това, преди броени месеци Коалиция “За зелен рестарт” публикува специален доклад “Мисия Зелена България”, който съдържа над 150 препоръки за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа. Докладът се базирана на идеите на над 50 от водещите български учени по темите иновативна наука и икономика, енергиен преход, биоикономика, умни градове, природно-базирани решения и устойчиви финанси.

Разгледайте “Мисия Зелена България” тук.