Цифровите технологии в българския бизнес и общество: данни 2019

Цифровата грамотност в България е под средната за Европейския съюз (ЕС), а малкият и среден бизнес не използва достатъчно добре онлайн търговията и други цифрово-базирани възможности, за да разшири своя пазар, това са част от изводите в последното издание на индекса DESI на ЕС.


От Marin Marinov, публикувана на 12 юни 2019

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). България се намира на 28-мо място от 28 държави членки и въпреки че българските интернет потребители използват интензивно социалните медии като “Фейсбук” за лична употреба, грамотността на хората по отношение на новите технологии остава под средното ниво в Европейския съюз. Също така, бизнесът не успява да се възползва от цифровите възможности за разширяване на обхвата на своята дейност, което е един от основните изводи за страната ни.

Индексът DESI обхваща пет показателя: свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и навлизане на цифрови обществени услуги. Сто точки е най-добрият резултат, при които една държава максимално добре се възползва от цифровите технологии за развитие на бизнеса и на обществената сфера.  

Общият резултат за България е 36,2 спрямо 35,5 за миналата година. На ниво ЕС средният резултат е 52,5 в сравнение с 49,8 за 2018.

Най-добре страната ни се представя по показателя “Свързаност” - резултат 51,6  (при 59,3 на европейско ниво), благодарение на достъпа до широколентов интернет (96% домакинствата у нас), включително мобилен - 97 души на всеки 100 сърфират през смартфони и таблети. Но подготовката на България за навлизането на 5G на практика не върви, тъй като при около 17% раздаден радиочестотен спектър за този нов тип услуга средно в ЕС, в България показателят е 0%. Също така, достъпът до свръхвисокоскоростен широколентов интернет е под средното ниво в Съюза - 10% от домакинствата у нас имат достъп до подобен тип скорост на световната мрежа срещу 20% на общоевропейско ниво.

Данни за всички 28 държави членки. Графика: Европейска комисия под лиценз CC.

Човешки капитал

“България е значително под средния резултат в измерението „Човешки капитал“, като цялостното равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС,” се казва в частта на доклада DESI за България.

“Делът на хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на около 29 % от българското население, докато средно за ЕС този дял е 57 %. Едва 11 % от хората притежават умения над основните, което представлява по-малко от една трета от средната стойност за ЕС. България също така е доста под средното равнище във внедряването на цифровите технологии.”

Резултатът на България по отношение на показателя “Човешки капитал” e 28,5 при 48 средно за Европейския съюз. Работещите като IT специалисти у нас са 2,3% от заетите, докато на ниво ЕС те са 3,7%. Жените специалисти в тази област са 1,3% от работещите жени в България, което е близко до средноевропейския процент от 1,4.

Достъп до обществени услуги

България се представя много добре при осигуряването на цифрови услуги за предприятията - има 96 точки при възможни 100 и при 85 средно на ниво ЕС. Голяма част от гражданите изявяват желание да използват услугите на електронно правителство - 61%, пълнотата на предлаганите услуги е добра, но при самото прилагане съществуват проблеми. Ниските са показателите на страната ни по отношение на достъпа до електронно здравеопазване, електронни рецепти и обмен на медицински данни между лечебните заведения чрез цифрови технологии.

По показателя цифрови обществени услуги България получава 51,5 точки при 62,9 на ниво ЕС.

България: промяна по петте показателя през годините. Графика: Европейска комисия под лиценз CC.

Използване на интернет услуги

Основният извод от третия показател - “Използване на интернет услуги” е, че хората у нас сърфират в световната мрежа основно заради “Фейсбук” и “Инстаграм”, за да гледат видеа или да играят игри, но не и за бизнес дейностите си.

В България 79% от интернет потребителите имат профили в социалните медии при 65% на ниво ЕС. От друга страна обаче, едва 11% от ползвателите на интернет у нас използват онлайн банкиране при 64% на общоевропейско ниво. Също така, само 13% продават свои стоки и вещи онлайн (23% - средно за ЕС), а 31% пазаруват през интернет - при 69% средно за всички държави членки.

Къде е българският бизнес?

По отношение на икономическата дейност, фокусът на индекса DESI е върху малките и средни предприятия (МСП), тъй като те съставляват 99% от предприятията в ЕС и са гръбнакът на икономиките в отделните държави членки. Според българското законодателство една фирма влиза в категорията МСП, ако е с персонал под 250 души и има  годишен оборот под 97 500 000 лв и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

Докато 8% от МСП в  ЕС продават стоки и услуги в други държави чрез цифрови технологии, у нас само 3 % се възползват от тази възможност, което е същото ниво като през 2018. Според индексът 6 % от малките и средни предприятия продават продукцията си онлайн, което е 1% по-малко спрямо изследването от 2018. На ниво ЕС 17% от компаниите се възползват от цифровите технологии като средство за разширяване на своя бизнес. Вземайки предвид тези данни, не е е учудващо, че само 2 % от оборота на МСП в България е от е търговия онлайн.

Сравнение между всички държави членки по показателя "МСП, които осъществяват продажби онлайн". Графика: Европейска комисия под лиценз CC.

Едва 7% от малкия и среден български бизнес използва облачни услуги като Google Drive или Dropbox при 18% на ниво ЕС, показват данните на индекса DESI. Въпреки че 79% от интернет потребителите имат профили в социалните мрежи, тази територия е все още неизползвана ефективно от фирмите - едва 9% от малките и средни предприятия използват този канал за разпространение на своите стоки и услуги при 21% на ниво Европейски съюз.

“България има национална програма — „Цифрова България 2025“1, обвързана с програмирането на структурните фондове на ЕС, в която се очертават някои мерки за подобряване на свързаността, обществените услуги и внедряването на цифровите технологии от частния сектор. Това обаче не е всеобхватна стратегия, която да подкрепя цифровата трансформация в България. През 2017 г. беше разработена Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (стратегията Индустрия 4.0), но тя все още е на етапа на проект,” се казва в доклада DESI за България.

MOVE.BG в подкрепа на дигиталния бизнес

За да помогнем на българските предприятия за справяне с предизвикателствата на новото време, в MOVE.BG провеждаме редица инициативи като уебинари и обучения чрез програмата ни EDIT: Economic Development via Innovation and Technology. Също така, създадохме “The Changemakers of Bulgaria - Двигателите на промяната в България - един клуб на променящите страната ни личности от сферата на дигиталния бизнес, зелената икономика, арт сферата и проектите за обществена промяна.

Познаваш ли подобни личности? Посочи ги!

За да покажем добрия пример и да заразим и другите!

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital