7 добри примера за дигитализиране на историческото ни минало

В Международната седмица на архивите (3-9 юни) Ви представяме няколко добри примера за запазване на историческата ни памет и популяризирането на историята ни чрез новите технологии.


От Marin Marinov, публикувана на 7 юни 2019

Има ли място, където можем да проверим дали наши роднини са били наградени роднини за храброст по време на Първата световна война? Или да прочетем протоколи от заседанията на ЦК на БКП? Или да разгледаме стотици невероятни картини на български автори?

Да. И то напълно безплатно. И от всяка една точка на света. В Международната седмица на архивите (3-9 юни) Ви представяме няколко добри примера за запазване на историческата ни памет и популяризирането на историята ни чрез новите технологии.

Тази година IAW2019 (от английски - International Archives Week 2019) е посветена на предизвикателствата при представянето на историческото минало по достъпен, полезен и лесен начин през XXI век. Избрахме седем добри инициативи от България, които успяват да решат тези предизвикателства. Примерите са от Държавна агенция “Архиви” и от Българското национално радио (БНР), които успяват да дигитализират голям обем от исторически архиви по добър за обществото начин.

"Пределно ясно е също така, че архивите на 21-ви век са архиви на постепенното заместване на хартията от дигиталните носители, на електронното архивиране и управление, на радикалното технологично обновление," Михаил Груев, председател на ДА "Архиви", пише в специално обръщение по повод Международната седмица на архивите:

1. Войните на България (1878-1945)

Колекцията на ДА “Архиви” представя документи за участието на страната ни в Сръбско-българската война (1885-1886), Балканските войни (1912-1913), Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). Читателите могат да се запознаят с редица ценни архивни единици - от лични записки на войници до официални държавни документи, например:

  • дневник на ген. Калин Георгиев Найденов с автобиографични бележки за периода, когато е завършил Военното училище и е участвал дейно в борбата за Съединението и в Сръбско-българската война;
  • покана към населението на София за провеждане на митинг по повод на Съединението на Княжество България и Източна Румелия;
  • тайният анекс към договора за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия;
  • дневник  за военните действия на Трета армия през Балканската война 1912–1913 г,;
  • личният дневник на Радка Стоянова, който разкрива как баща й е бил изпратен на фронта по време на Балканската и Първата световна война, включително писма на баща й от бойното поле, както и какъв е бил животът по време на войните във Варна;
  • повиквателна карта от Министерството на вътрешните работи и народното здраве за гражданска мобилизация с разписка за получаване от февруари 1939 година;
  • „Значението на Западна Тракия за България" – изложение от инж. Б. Морфов, което се използва от българската делегация по време на Парижката мирна конференция, за да запознае света с географските условия, етническия състав и икономическото развитие на областта.

Колекцията за войните е придружена с много снимков материал, както и със списъци за загиналите на бойното поле през периода 1878-1945. За Първата световна война има и специален списък, където може да се проверят кои са наградените воини, сражавали се за България.

“В знак на преклонение пред паметта на стотиците хиляди българи, загинали в името на националния идеал по бойните полета, на ранените, осакатените или безследно изчезнали във войните на България, Държавна агенция „Архиви“ инициира създаването на общ тематичен сайт, осигуряващ интернет достъп до съхранените в държавните архиви документи с военно-историческа тематика,” обясняват от агенцията.

2. Протоколи на Политбюро и Централния комитет на БКП (1944-1989)

Тази колекция на ДА “Архиви” дава достъп до изключително важна информация: вземането на решения в условията на диктаторски еднопартиен режим.Решения, които са влияели и продължават да влияят на ежедневието на обществото в България и неговото развитие. На разположение на читателите са 212 хиляди страници архивни документа, плюс информация за международния контекст, в които са били вземани решенията.

Проектът дава достъп до:

  • протоколи от пленуми на ЦК - два типа документи: явните (т.нар. Решения “А”) и засекретените протоколи (т. нар. Решения “Б”);
  • протоколи от Политбюро - отново явни и секретни документи;
  • библиография с част от излязлата историческа литература за периода от 1944 до 1989 г.

“Четиридесет и петте години комунизъм предопределиха до голяма степен т. нар. преход. Едва ли си даваме сметка колко много от аспектите на нашето днешно всекидневие се диктуват от решения, взети преди 20 и повече години. Достатъчно е да припомним темите за външния дълг, за агентите на Държавна сигурност, за "първите милиони" на много от днешните "лица от новините”, пише в пояснение към проекта бившия шеф на ДА “Архиви” доц. д-р Мартин Иванов.

3.Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 година

Колекцията представя полицейски досиета на известни обществени личности, писатели и бъдещи партийни лидери след преврата от 1944 година. От над 92 хиляди лични и съдебни дела ДА “Архиви” избира 26 личности, тъй като агенцията няма достатъчно капацитет и средства за всички документи.

Колекцията предоставя допълнителен поглед, извън този от учебниците по история, към личности като Тодор Живков, Вълко Червенков, Трайчо Костов, Г. М. Димитров, Никола Вапцаров, Йосиф Хербст или пък  Младен Исаев. Специално място е отделено и на основните фигури от опита за преврат срещу Живков – генералите Иван Тодоров – Горуня и Цвятко Анев.

“Не може да не направи впечатление, че едни „досиета” са доста по-богати от други. Папката на Тодор Живков например е подозрително тънка за конспиратор с подобни претенции. Всеки от нас има догадки какво може да се е случило с това „досие” през 35-те години, в течение на които Живков е бил начело на партията и държавата. Преценихме обаче, че дори в този ѝ вид папката е едно (косвено) свидетелство за духа на епохата. Ето защо решихме да публикуваме „досието” такова, каквото е получено при нас в архивите,” обяснява доц. д-р Иванов.

4.Народният съд (1944-1945)

Колекцията предоставя достъп до решенията на т.нар. Народен съд, действал от декември 194 до април 1945 година. Дигитализираните документи ни дават възможност да се запознаем с един от основните лостове за установяването на комунистическата диктатура, както и с началото на период на политически репресии, преследвания и убийства. Засега са достъпни решенията съставите на Народния съд от първи до осми, като агенцията планира да дигитализира документите от всички дванадесет състава постепенно.

Онлайн колекцията дава достъп до:

  • предварителните протоколи за разпит на обвиняемите;
  • обвинителните речи на обвинителите и исканите от тях присъди;
  • протоколи от заседанията на съда с разпити и изказвания на подсъдими и свидетели;
  • писмени и устни защити на адвокатите;
  • писмени свидетелски показания;
  • част от изложенията и декларациите за и против всеки обвиняем;
  • последната дума на обвиняемите;
  • присъдата и мотивите на съдиите към нея;
  • снимков материал;
  • допълнителни документи като очни ставки и други.

Райко Алексиев, виден карикатурист, художник и файлетонист, пребит от комунистите зверски до смърт на 18 ноември 1944 година в София. През март 1945 е осъден посмъртно от Народния съд. Източник: ДА "Архиви" под лиценз CC.

5. Еврейската общност в България

Тази колекция на ДА "Архиви" предоставя достъп до документи и списъци на евреи, които са преминали през България или са направили опит за това, търсейки спасение от преследванията на нацистите. Има създадена богата галерия от снимки, както и библиография с полезни книги. Документите са подредени в шест тематични части:

  • архиви за евреите в България до началото на Втората световна война;
  • документи от изпълнителната власт в България (1939-1944);
  • документи от законодателната власт в България (1939-1944);
  • архиви за обществената реакция срещу антиеврейската политика в България (1939-1944);
  • архиви за спасителите;
  • документи за лицата от еврейски произход, преминали  през България в периода 1939-1944.

“В резултат на целия дебат [около темата за спасяването на българските евреи - б.а.], както и поради общото развитие на познанието върху тези събития, нюансите и спецификите в публично заеманите позиции на отделни изследователи и общественици са много повече и са по-пъстри и цветни,” обясняват от ДА “Архиви”.

“Дори и най-крайните застъпници на първоначалните тези се убедиха, че картината на миналото е много по-сложна и многолика. В значителна степен този процес на преосмисляне и преработване на миналото в контекста на съдбата на българските евреи беше подпомогнат от значителното разширяване на документалната база през последните години, улесняването на достъпа до нея и привличането на нови и разнообразни като произход източници.”

6. Арт архив

Колекцията събира на едно място произведения на редица бележити български и чужди творци, които са съхранявани в централните архиви, както и в регионалните центрове. Могат да се видят гравюри, живописни платна, плакати, графики, карикатури и т.н.

Произведенията са подредени в следните категории:

  • живопис - българска и чуждестранна;
  • графика - българска и чуждестранна;
  • скулптура;
  • декоративно-приложно изкуство.

Читателите могат да търсят и в четири хронологични периода: до 1878, от 1878 до 1944, от 1944 до 1999 и след 2000.

“Наред с тях [скулптурите на проф. Атанас Дудулов], сайтът с произведения на изобразителното изкуство, съхранявани в българските архиви, съдържа представителна колекция на мъжки и женски портрети, рисувани в края на XIX и началото на ХХ век, дело на най-значимите имена в кавалетната живопис от това време: Никола Михайлов, Цено Тодоров, Никола Ганушев, Никола Кожухаров, Георги Машев, Иван Енчев-Видю, Константин Щъркеловр,” пише доц. д-р Иванов.

“Не са пропуснати и артистичните изяви на модерните автори от 20-те и 30-те годни на ХХ в. – Никола Танев, Сирак Скитник, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Иван Лазаров, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Иван Бояджиев, Васил Стоилов, Екатерина Савова-Ненова. Това са само част от имената в живописта и графиката, чиито произведения са включени в сайта. Работата по неговото попълване продължава.”

7. Звуци от XX век

Колекция на Българското национално радио, която събира звукова картина от важни събития от изминалия век в Европа. Записите са осигурени от Европейския съюз за радио и телевизия - организацията на обществените медии в Европа.

Сред уникалните записи са:

  • реч на Франц Йозеф, император на Австро-Унгария - запис от 1900 г.;
  • първи сигнал от устройство за морзова азбука от 1929 г.;
  • предаване на двустранна среща по лека атлетика между Швеция и Норвегия от 1931 г.;
  • думи на Гулиелмо Маркони – италиански физик и изобретател, известен като „баща“ на радиопредавателите на дълги разстояния, за първото презатлантическо радиопредаване, запис от 1935 г.;
  • изказване на премиера на Великобритания Невил Чембърлейн (1937-1940), в което той съобщава за избухването на Втората световна война;
  • репортаж от 1989 за падането на Берлинската стена и нахлуването на източноберлинчани през Бранденбургската врата;
  • обръщение на Борис Елцин, с което той  призовава гражданите да бойкотират опита за преврат в Русия през август 1991 г.

Защо са важни архивите?

IAW19  се организира от Международния съвет на архивите - организация, която обединява агенции и други държавни структури от близо 200 държави. А 9 юни е Международният ден на архивите.

"Тази седмица е Международната седмица на архивите! - Това е нашата възможност като институции, които се занимаваме с архиви, да съберем идеите, грижите и постиженията си и да ги споделим със света," обяснява Давид Фрикер, президент на Международния съвет на архивите.

"Ако всички се ангажираме и говорим заедно, можем да осветлим нашата работа и нашата стойност за света. Можем да докажем важността на архивите, но и като постигнем по-широка оценка от всички за документалното наследство на човечеството и за неговото значение във време на засилена социална промяна," продължава Фрикер в специално обръщение за седмицата на архивите.

“Тазгодишната тема - „Проектиране на архивите през XXI век“ ни дава възможност да покажем нашите многобройни иновационни и визионерски дейности, напомняйки на обществото, че хората от архивите не са фиксирани в миналото, а постоянно измислят начини да пренасяме натрупаната памет за човечеството в бъдещето.

Така че участвайте! Светът трябва да чуе нашите новини и да бъде вдъхновен от съкровищата в нашите колекции и от нашата визия да ги направим достъпни по нови и приобщаващи начини,” призовава Фрикер.

А ти знаеш ли подобни инициативи?

Посочи ги! За да станат част от клуба на променящите - “The ChangeMakers of Bulgaria - двигателите на промяната в България!”

За да докажем, че България МОЖЕ!

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital